ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...................... 22.0.2013 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ
ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдия СЛАВОВ
гр. дело № 2077 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 35187/20.11.2012 год.
на Окръжен съд гр.Варна от адв. С.Т. ***, процесуален представител на К.-Х.
ЮРГЕН Х. немски гражданин, роден на ***г. в гр. Хамбург, Германия, л.к. №
*********, в качеството му на ищец в приключилото производство по настоящото
гр.дело, в която излага, че не съгласен с Решение № 1998/02.11.2012 год. по гр.
дело № 2077/201 год. по описа на ВОС, с което е уважена претенцията за разноски
на по отношение на присъдените на разноски в полза на К.Г.С. ЕГН ********** ***
в размер на 4 955 лева адвокатско възнаграждение и разноски по делото.
Инициираното искане в частната жалба е за изменение на постановеното от съда
Решение в частта за разноските по смисъла на чл.248 от ГПК.
В частната жалба твърди, че съгласно чл.7 ал.2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатския хонорара за една инстанция при материален интерес от 25 000 евро,
представляваща претендирана неустойка по неизпълнен предварителен договор за
покупко-продажба минимално платимото адвокатско възнаграждение за една
инстанция следва да е в размер на 1450 лв. Намира, че уважените и присъдени на
ответника разноски в размер на 4 995 лв., са прекомерно завишени и същите
следва да бъдат намалени до установените граници в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и на закона.
Моли, съда да измени присъдените в полза на ответника К.Г.С.
ЕГН ********** *** в Решение № 1998/02.11.2012 год. по гр. дело № 2077/201 год.
по описа на ВОС разноски в размер на 4 995 лв., свързани със заплатен
адвокатски хонорар за една инстанция, като същите бъдат намалени съобразно
установеното в чл. 7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения постановите, с което да уважите жалбата
изцяло като основателна
Частната жалба в която се инициира искане за изменение на
Решението в частта за разноските е подадена на 20.11.2012 год. и следователно е
постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1,
предл. 2-ро ГПК, считано от датата 02.11.2011 год., поради което същата
е процесуално допустима.
В дадения на К.Г.С. ответник
по едноседмичен срок за отговор е постъпил такъв, в който се твърди, че молбата
е неоснователна. Твърди, че заплатения адвокатски хонорар е в размер на 4 500
лева, а не 4 995 лева, която сума не надвишава предвидения в наредбата
трикратен размер.
Разгледана по същество тази молба по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна.
Видно от приложения към делото договор за правна защита и
съдействие № 0258100 от 31.10.2011 год., сключен с адв. А. Валентинов П. ***, е
договорено възнаграждения за защита по гр.дело № 2077/2011 год. по описа на ВОС
в размер на 4 500 лева, от които 1000 лева са изплатени при сключване на
договора в брой. / л.62 от делото/.
С разписка приложена на л.277 от делото ответницата по
молбата е заплатила и останалото дължимо възнаграждение на процесуалния си
представител адв. А.П. ***, като е изплатила изцяло дължимото договорено
възнаграждение в размер на 4 500 лева.
Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/.
Настоящия състав на ВОС при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата, намира че
така уговореният и изплатен адвокатски хонорар няма естеството на прекомерен.
Платеното възнаграждение е съобразено с усложнената фактическа и правно
сложност на делото и наличието на международен елемент, изисква значително по
голяма подготовка за защита и повече усилия.
Поради тези причини съдът намира, че присъдените разноски в
този размер са дължими от страна на молителя по молбата по чл.248 от ГПК.
По отношение на разноските над 4 500 лева молбата се
явява основателна и следва да се уважи с оглед отговора на ответника на молба
за направеното признание за претендираните разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в смисъл НАМАЛЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК Решение
№ 1998/02.11.2012 год. по гр. дело № 2077/201 год. по описа на ВОС в ЧАСТТА за
разноските присъдени в полза на К.Г.С. ЕГН ********** ***, от 4 955 лева
на 4 500 лева, като:
ОСЪЖДА К.-Х. ЮРГЕН Х., да ЗАПЛАТИ на К.Г.С. ЕГН ********** ***,
като направените по делото разноски в размер на 4 500 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0258100 от
31.10.2011 год., сключен с адв. А. Валентинов П. ***.
Определението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд
пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: