Решение по дело №47/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от „С....-К.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представляван от управителя К.К.К., действащ чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, против решение № 4/13.01.2021 г., постановено по АНД № 20201320201027/2020 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000379/29.07.2020 г. на директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца, с коeто на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.88а, ал.4 от ЗАвтПр, във връзка с чл.33, предл.3 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено касираното съдебно решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 22.07.2020 г. била извършена проверка по документи от служители на ответника на дружеството – касатор, лицензиран да осъществява таксиметров превоз на пътници. При проверката било установено, че дружеството не е организирало труда на водача Ц.В. Ц. през периода от 07.02.2020 г. до 28.02.2020 г. така, че същият да ползва седмична почивка от най-малко 36 последователни часа. Констатацията била направена от приложената по преписката пътна книжка серия ВГ, № 912 на лек таксиметров автомобил Мерцедес В180, рег.№ ВН3530АА.

В резултат на горното актосъставителят Велков приел, че е налице нарушение по чл.88а, ал.4 от ЗАвтПр, във връзка с чл.33, предл.3 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Водачът не направил възражения както при съставяне на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на установеното с акта, директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца издал атакуваното пред ВРС постановление.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. АС-Видин споделя разбирането на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение от обективна страна. Правилно съдебният състав е кредитирал показанията на свидетеля на ответника, за когото липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и поради факта, че същият свидетелства в качеството си на длъжностно лице, за обстоятелства, установени от него в кръга на служебните му правомощия и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Постановеното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата касационни основания не се потвърждават от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Установено е по категоричен и безспорен начин извършеното деяние и неговия автор. Предвид обстоятелството, че се касае за обективна отговорност на юридическо лице в случая е ирелевантен въпроса за наличието или липсата на вина. Необосновано е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на закона при издаване на НП и постановяване на първоинстанционното решение.

Неоснователен е довода, че в хода на административно наказателното производство е извършено нарушение на процесуалните правила (чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН), изразяващо се в необоснованост на НП. Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК. Последната регламентира касационното производство по административни дела. Следователно при разглеждане на първоинстанционните дела административният съд следва да се ръководи от нормите по глава ХII от АПК, с изключение на касационните основания, съдържащи се в чл.209 от АПК, вместо които следва да съобразява касационните основания, регламентирани в чл.348 от НПК (Глава ХХIII “Касационно производство“). Чл.348, ал.1, т.2 от НПК предвижда като отменително основание единствено същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивния съд. Ал.3 на посочения член дава изчерпателно описание на тези процесуални нарушения в т.1-4, които се приемат за съществени, а ал.4 изрично повелява, че процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата (решението). Според ал.3 съществени са единствено следните нарушения на процесуалните правила: когато са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено; когато няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; когато присъдата или решението са постановени от незаконен състав и когато тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

Очевидно в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които биха довели до ограничаване процесуалните права на уличеното като нарушител лице, което се е възползвало в пълнота от процесуалните си права и осъществило пълноценно защитата си в производството.

Даденото описание на процесното деяние е достатъчно точно и конкретно, съдържа всички съществени белези на нарушението от обективна и субективна страна, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, относим към настоящия случай. Доказано е извършването на описаното нарушение и авторството на деянието.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от АНН. От събраните по делото данни може да се направи обоснован извод за достатъчно висока степен на обществена опасност на деянията и дееца. Касае се за таксиметров превоз, който съдържа потенциална опасност за накърняването на широк кръг обществени отношения при неспазване на императивните правила за извършването на превоза, което изключва приложението на института на маловажния случай при административното наказване.

Решението на ВРС е правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаното в акта и постановлението нарушение от обективна страна, като е посочен и неговия автор. Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

С оглед посочените съображения, решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/13.01.2021 г., постановено по АНД № 20201320201027/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000379/29.07.2020 г. на директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.