РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно
административно наказателно дело № 20235300600985 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 35 от 08.11.2022 г. по АНД № 59/2022г., Районен съд-
Първомай, 1 с.с. е признал обвиняемата С. Ж. Т. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като я е
освободил от наказателна отговорност на основание чл.78а и е наложил
наказание глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Със същото решение РС-Първомай е оправдал
обвиняемата за част от вменените й бланкетни норми на ЗДвП. Произнесъл се
е и по веществените доказателства и разноските по делото, възлагайки
последните в тежест на обвиняемата.
Срещу решението е депозирана жалба от защитниците на обвиняемата,
в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради
неговата незаконосъобразност и необоснованост. Претендира се отмяна на
обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се оправдае изцяло
1
обвиняемата по повдигнатото й обвинение.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив излага становище относно правилност на обжалвания съдебен акт
и моли същият да бъде потвърден.
Защитникът на обвиняемата-адв.В. В. поддържа претенцията за
постановяване на оправдателен съдебен акт, поради наличие на случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изложи съображения, че първоначалното
отклонение на автомобила надясно е предизвикано от възникнала техническа
неизправност на превозното средство, а последвалата маневра наляво е била
спасителна такава, поради което и не би могло да се вмени във вина на Т.
предявеното й нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Акцентира се, че според
експертното мнение от техническа гледна точка обвиняемата Т. не е могла да
избегне произшествието с движещия се в насрещното платно автомобил на
пострадалата.
Обвиняемата Т., редовно призована, не се яви на последното по ред
съдебно заседание пред въззивния съд и не е изложила в писмен вид
собствени съждения по същество на делото.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава
ХХІ от НПК съдебен акт, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата С. Ж. Т. е родена на *** година в град ***. Живее в
гр.Пловдив. Тя е б., българска гражданка. Омъжена е, не е осъждана, има
висше образование. Работи като *****. Има ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата обвиняемата С. Т. e правоспособен водач–
от 19.03.2004 година за категории В и АМ. Притежава свидетелство за
управление на МПС № ***/ 27.03.2014 година, валидно до 27.03.2024 година.
Правоспособен водач е и пострадалата Р.Т., считано от 01.01.1980год.-за
2
категории В и АМ-и притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ***/04.12.2015 год.
На 30.12.2020 год. обвиняемата била в командировка по предварително
утвърден график от *****, като след приключване на смяната се връщала от
град Свиленград за град Пловдив с лекия си автомобил „Грейт Уол Волеекс
Ц10“ с ДК № ***. Пътувала по Главен път І-8 от Републиканската пътна
мрежа и към 16:30 преминала през квартал Дебър на град Първомай и излязла
от града.
По същото време зад нея с автомобила си от село Бодрово за град
Пловдив пътувал свидетелят А.П.. Моторните превозни средства на
обвиняемата и свидетелят се движели в северната пътна лента на
двулентовия асфалтиран път в посока запад. Към 265. километър и 900 метра
от Главния път I-8, непосредствено след бетонен монумент с надпис
„Първомай“, преди влизане в града в посока от град Пловдив, където пътят
бил двулентов, асфалтиран, с непрекъсната осева линия, без кръпки и
неравности, Т., която управлявала автомобила си със скорост около 88 км/ч,
изгубила контрол над превозното средство. В резултат започнала да
криволичи, напуснала лентата си за движение (с ширина 4,25 м) в посока
северозапад към десния банкет, след което отклонила управлението рязко
наляво, върнала се на платното за движение, но навлязла в насрещната южна
пътна лента (с ширина 4,17 м) и се блъснала челно в движещия се срещу нея
в посока град Първомай лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“ с ДК № ***,
управляван от пострадалата Р.Т..
След удара двете моторни превозни средства преустановили
движението си, а свидетелят П., който възприел катастрофата, спрял малко
след местопроизшествието и се върнал пеш. Стигайки до обвиняемата, която
била слязла от автомобил си, свидетелят я попитал дали е добре и след
получаване на положителен отговор, се насочил към превозното средство на
пострадалата. След като П. отворил предната дясна врата на лекия автомобил
„Мицубиши Спейсстар“, констатирал, че водачката Т. има проблеми с крака и
телефонирал на спешен номер 112 за инцидента.
На място бил изпратен дежурен полицейски автопатрул в екип Г.П. и Я.
П.-***** при РУ на МВР – Първомай. След пристигането си, полицейските
служители докладвали на дежурния в оперативната част на Управлението и
3
запазили местопроизшествието. При контакт със С. Т., която открили седнала
на задната седалка в автомобила й, тя им споделила, че изпитвала болки в
корема и преди катастрофата й било станало лошо, а когато се свестила,
произшествието вече било настъпило и не помнила нищо от удара. От своя
страна, Р.Т. не казала нищо.
Местопроизшествието било посетено и от екип на спешна медицинска
помощ, който откарал пострадалата в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив, а
обвиняемата била отведена от органите на реда във Филиала на ЦСМП в град
Първомай. Там била прегледана от лекар асистент-Т.Ц. и по негова преценка,
заради силните болки в коремната област, С. Т., била придружена от медика и
откарана с линейка в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД-Пловдив.
Междувременно на местопроизшествието бил извършен оглед и било
образувано наказателното производство.
Предвид предмета на делото, освен гласните доказателства, за да
приеме за установена изложената в мотивите фактическа обстановка,
районният съд е ползвал вещи лица със специални знания в отделни области
на науката, позовавайки се на изготвените експертизи, както следва:
Съгласно заключението на изготвената на досъдебното производство
съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза (л. 72 - л. 73 от
следственото дело) от извършените изследвания на предоставените
биологични проби-кръв и урина на обвиняемата Т. не се установява наличие
на наркотични/упойващи вещества.
Според заключението на изготвената на досъдебното производство
съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на
пострадалата Т. (л. 80 - л. 82 от следственото дело) в предоставените за
изследване биологични проби-кръв и урина не се установява наличие на
наркотични / упойващи вещества. Установяват се медикаменти – тримадол и
метаболити, пирацетам, рамиприл (метаболит), от които пирацетамът и
рамиприлът не са наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП. Тримадолът е
класифициран като наркотично вещество, включено в Списък ІІІ Рискови
вещества на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, но това вещество и метаболитът му се откриват в урината на
пострадалата, в следствие на приложен от спешната медицинска помощ
лекарствен продукт за обезболяване и е без съдебно-токсикологично значение
4
в случая.
Видно от заключението на извършената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 43 / 2021 година (л. 64 -
л. 66 от следственото дело) при настъпилото пътнотранспортно произшествие
на 30.12.2020 год. Р.Т. е получила счупване на напречен израстък на VІІ шиен
прешлен, счупване на I ребро вляво и на III, V-VII ребра вдясно,
многофрагментно открито счупване на дясната малкопищялна кост и на
дясната голямопищялна кост с голяма разкъсно-контузна рана, счупване на
тялото на дясната лакътна кост. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в
купето на лек автомобил при авто-злополука, и е възможно да са получени по
време и начин, съобщени в материалите по делото. Счупването на пет ребра е
довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни,
т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, възстановяването по
която трае 1-2 месеца. Многофрагментното открито счупване на дясната
малкопищялна кост и на дясната голямопищялна кост е довело до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за повече от 30 дни, т.е.
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, възстановяването по
която трае 7-8 месеца. Счупването на тялото на дясната лакътна кост е довело
до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от
30 дни, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК,
възстановяването по която трае 3-5 месеца. Останалите увреждания–
счупването на напречния израстък на VІІ шиен прешлен и голямата разкъсно-
контузна рана на дясната подбедрица–са довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, възстановяването по които трае по-малко от
30 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Изготвена е и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 42 /
2021 година на С. Т. (л. 56-л. 57 от следственото дело), според която във
връзка със злополуката на 30.12.2020 година обвиняемата е получила травма
на други коремни органи (контузия на корема), без открита рана в корема.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при авто-
злополука. Тези травматични увреждания са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
5
В хода на разследването са извършени две автотехнически експертизи –
първоначална и допълнителна, изготвени от едно и също вещо лице.
Съгласно заключението на първата автотехническа експертиза (л. 98 - л.
115, л. 158-л.169 от следственото дело): ударът между лек автомобил
„Мицубиши Спейсстар“ и лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ е настъпил на
платното за движение в конфликтна точка на пресичане приблизително на
около 61,00 - 61,50 метра източно по дължина и на около 14,50 - 15,00 метра
северно по широчина от приетия в огледа на местопроизшествието ориентир
(бетонния монумент). Основната причина за настъпване на произшествието
от техническа гледна точка е напускането по субективни причини на
полагащата се за движение северна лента от платното за движение от лекия
автомобил „Грейт Уол Волеекс“, управляван от С. Т. и навлизането в
насрещната (южна) лента за движение, в резултат от което е последвал удар в
движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „Мицубиши
Спейсстар“. Според коментираното експертно заключение, скоростта на
движение на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“, управляван от С. Т., преди
удара и в момента на удара е била около 88,33 км/ч, а скоростта на движение
на лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“, управляван от Р.Т., преди удара и
в момента на удара е била около 71,83 км/ч. В анализираната пътна ситуация
скоростта на движение от 88,33 км/ч на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ и
скоростта на движение от 71,83 км/ч на лек автомобил „Мицубиши
Спейсстар“ според вещото лице са били технически съобразени с конкретните
пътно-климатични условия. Водачът на лек автомобил „Мицубиши
Спейсстар“ Р.Т. е нямала техническа възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие, тъй като в момента, в
който се е появила опасността пред нея – загубващ контрол върху
управлението лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“, управляваният от нея
автомобил се е намирал на разстояние до мястото на удара по-малко от
пълния спирачен път на лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“ при скорост
от 72 км/ч. Водачът на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ С. Т. в момента, в
който автомобилът й е навлязъл в южната пътна лента за движение, е нямала
техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в момента на
загубата на контрол върху управлявания от нея автомобил, разстоянието до
6
мястото на удара е било по-малко от пълния спирачен път на лек автомобил
„Грейт Уол Волеекс“ при скорост от 88 км/ч. Водачът на лек автомобил
„Грейт Уол Волеекс“ С. Т. би имала техническа възможност да не допусне
пътнотранспортно произшествие в случай, че следва контура на пътя и не
напуска полагащата й се за движение северна лента. Водачът на лек
автомобил „Мицубиши Спейсстар“ Р.Т. би имала техническа възможност да
установи автомобила си в състояние на покой чрез екстрено спиране преди
мястото на пътнотранспортното произшествие и да избегне съприкосновение
с лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“, ако се е движила със скорост по-малка
от 23 км/ч. Водачът на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ С. Т. би имала
техническа възможност да установи автомобила си в състояние на покой чрез
екстрено спиране преди мястото на пътнотранспортното произшествие и да
избегне съприкосновение с лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“, ако се е
движила със скорост по-малка от 27 км/ч. Като най-вероятен от техническа
гледна точка механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие
коментираната първа по ред АТЕ сочи: лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“,
управляван от С. Т., се е движел по прав участък от пътя, като срещу него в
същия участък на пътя се е движел лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“,
управляван от Р.Т.. В момента, в който лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ се
е намирал на около 61-62 метра от мястото на удара, при движение със
скорост около 88,33 км/ч водачът му изгубил контрол, отклонил се наляво,
напуснал лентата, в която трябвало да се движи, и навлязъл в южната лента, в
която се движил лек автомобил „Мицубиши Спейсстар“, управляван от Р.Т.,
който автомобил се намирал на около 49-50 метра от мястото на удара. След
около 2,50 секунди настъпил неизбежният удар между двата автомобила,
който по характер е прав, централен за лек автомобил „Мицубиши
Спейсстар“ и кос, приплъзващ за лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“. След
удара леките автомобили са се придвижили в посока североизток и югоизток
и са се установили на мястото, отразено в протокола за оглед и видно от
фотоалбума. Отново според коментираното експертно заключение
действителната стойност на автомобилите към 30.12.2020 година е 2144,46
лева за „Мицубиши Спейсстар“ и 4606,74 лева за „Грейт Уол Волеекс“, а
общата сума на вредите на двата автомобила е 6748,20 лева.
Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза (л.
131 - л. 156 от следственото дело): при извършен оглед на лек автомобил
7
„Грейт Уол Волеекс“ се приема, че задно ляво колело няма пропуск на въздух
преди напускането на платното за движение в посока към десния банкет.
Загубата на налягане се е получила в следствие на страничен удар на задно
ляво колело в ръба на асфалтовото покритие на пътното платно, констатирано
при оглед на района в близост до мястото на пътнотранспортното
произшествие. Денивелацията между десния банкет и платното за движение
се наблюдава срещу приетия в протокола за оглед ориентир. Според вещото
лице от техническа гледна точка е налице възможност при спукване на задна
лява гума на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ същият да се отклони
наляво и да навлезе в насрещната лента за движение. В конкретната пътна
ситуация движението на лекия автомобил „Грейт Уол Волеекс“ е било
първоначално от полагащата му се лента за движение към десния банкет, за
което движение не са налице обективни причини. След напускането на
пътното платно и навлизането по десния банкет, водачът С. Т. е отклонила
движението на автомобила наляво с цел да се върне възможно най-бързо на
пътното платно. Чрез отклоняването на волана наляво лекият автомобил
„Грейт Уол Волеекс“ е започнал движението си към лявата пътна лента. При
движението си към връщане от банкета към платното за движение, когато
автомобилът е на разстояние около 67-68 метра от мястото на удара, е
настъпил удар в ръба на пътното платно на задна лява гума. Следствие на този
удар задна лява гума се е отлепила от джантата и е последвала загуба на
налягането в нея. След този удар лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ е
продължил движението си в посоката, избрана от водача му по-рано, т.е. към
лявата лента и след около 2,75 секунди е настъпил удар с лек автомобил
„Мицубиши Спейсстар“, който е бил неизбежен. В конкретната пътна
ситуация според допълнителната АТЕ спадането на гумата на задно ляво
колело е следствие действията на водача на автомобил „Грейт Уол Волеекс“
С. Т., която е преминала през ръба на пътното платно, и след удара на гумата
в ръба е последвало спадането й. Загубата на контрол върху управлението на
автомобила е настъпило преди задно ляво колело да се удари в ръба на
пътното платно. Така според коментираното експертно становище, ударът на
задно ляво колело в ръба на пътното платно е следствие на загубата на
контрол върху управлението на автомобила, напускането му към десния
банкет и последвалото връщане наляво към пътното платно. Ако водачът С.
Т. е следвала траекторията на пътя, удар на задно ляво колело в ръба на
8
пътното платно не би настъпил и задно ляво колело не би останало без
налягане. Основната причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от техническа гледна точка е движението на лек автомобил
„Грейт Уол Волеекс“, управляван от С. Т., със скорост от около 88 км/ч, при
която водачът поради субективни причини е загубил контрол върху
управлението, след което автомобилът е напуснал лентата за движение в
посока северозапад към десния банкет. След като е излязъл с автомобила по
десния банкет, водачът е отклонил управлението рязко наляво и по този
начин се е насочил към насрещната (южната) лента за движение срещу лек
автомобил „Мицубиши Спейсстар“ и по този начин водачът С. Т. е
предизвикала пътнотранспортното произшествие. При движението си към
южната лента е последвал удара между задна лява гума и ръба на пътното
платно, който е следствие траекторията на движение на автомобила, а не е
причината за нея. Водачът на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ С. Т. е
нямала техническа възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в момента на
завръщането на пътното платно и в момента на навлизане в южната лента с
управлявания от нея автомобил разстоянието до мястото на удара е било по-
малко от пълния спирачен път на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ при
скорост от 88 км/ч. Водачът на лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ С. Т. би
имала техническа възможност да не допусна пътнотранспортното
произшествие в случай, че е следвала контура на пътя и не е напускала
полагащата й се за движение северна лента.
При проведения разпит в първоинстанционното производство вещото
лице, изготвило двете, коментирани по-горе експертни заключения, е
посочило, че още при първия оглед на превозните средства във връзка с
изготвяне на първоначалното изследване е констатирало липсата на налягане
в задна лява гума на „Грейт Уол Волеекс“, но тогава не е отразило въпросното
обстоятелство. Уточнява, че това е сторено вече при второто експертно
изследване при вече поставената допълнителна задача за установяване на
причините, поради които задно ляво колело е било без налягане. Експертът е
посочил, че при извършения нов оглед на автомобила „Грейт Уол Волеекс“ е
демонтирал задно ляво колело и констатирал, че гумата се е движела без
налягане около 50-100 метра, защото вътре в нея открил гумени стружки,
получаващи се от вътрешното триене, когато гумата се търкаля без налягане,
9
тъй като гумата се свива. Относно място, през което според експертизата е
преминала задната лява гума на автомобила на обвиняемата, довело до
спадането на налягането й, вещото лице посочва, че преди удара лекият
автомобил „Грейт Уол Волеекс“ се е движил плавно, без резки отклонения,
след което е напуснал платното за движение надясно в посока северозапад.
Последвало е отклонение на водача на кормилното управление наляво в
посока югозапад с цел да се върне в лентата си за движение и тогава задното
ляво колело на автомобила се ударило в ръба на асфалтовото покритие.
Удрянето на задно ляво колело в асфалтовото покритие автомобилът прави
при страничен удар на гумата, при който тя се е отлепила от джантата и е
спаднала, а, ако ударът в това различно ниво на асфалта е бил по радиуса на
джантата, гумата би се скъсала и по джантата според вещото лице би имало
следи от повреждане, изкривяване на джантата. Вещото лице посочва, че
автомобилът е стигнал до мястото на удара и за да достигне до там, той се е
движи именно по траекторията, начертана на мащабната скица към
експертизата. Единствено по тази посочена траектория според експерта
автомобилът на обвиняемата е могъл да достигне до това място без резки
движения, при които е могла гумата да се отлепи от външната си част на
джантата, защото само в тази част на пътя има такава денивелация, където е
могло това да се случи. В обобщение на казаното, вещото лице в устните си
разяснения не изключва възможността спадането на налягането в задното
ляво колело да се е случило и преди приетия в експертизата момент, но е
категорично, че въпросното колело се е движело спаднало по асфалта над 50
метра, за да се получат вътре стружките, които са резултат от триене на
гумата.
Поради възраженията на защитата срещу експертните изводи по
отношение констатирания момент и обстоятелствата, при които се е случило
спадането на налягането в задното ляво колело, а оттам и причините за
промените в траекторията на движение на л.а., управляван от обвиняемата,
респ. механизма на настъпилото ПТП, въззивният съд назначи повторна
автотехническа експертиза. При преценката относно необходимостта от
същата и определянето вида на експертното изследване, контролната
инстанция отчете, че относно въпросните спорни моменти, за които вещото
лице от допълнителната експертиза е формулирало категорични изводи в
писмена форма, не е съотнесло същите към събраните по делото материали, в
10
т.ч. и приобщените гласни доказателствени средства, а е базирало на
предположения категоричния си извод, който впоследствие при проведения
разпит е и разколебан. Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция, вещото лице П. е заявило, че спадането на
налягането във въпросното задно ляво колело е възможно да се е случило и в
един по-ранен момент от категорично фиксирания в експертизата. Посочва,
без конкретна аргументация, че загубата на контрол не е вследствие на
спадането на задното ляво колело.
Видно от заключението на назначената от въззивния съд АТЕ,
обвиняемата Т. е управлявала л.а. в посока от изток на запад със скорост на
движение 88,33 км/ч. В обхвата на десен завой с радиус 99 м, автомобилът се
е отклонил допълнително в дясно върху северната лента за движение, извън
контрола на водачката. Възможната и най-вероятна причина за отклонението
вдясно е липсата на достатъчно налягане в задната лява безкамерна гума на
л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“, следствие на което превозното средство се е
насочило към северната част от пътя към банкета. С. Т. е реагирала като е
завъртяла волана на управлявания от нея л.а. и го е насочила в ляво, преди
навлизането му в банкета от северната част на пътното платно, като се е
намирала на разстояние около 61,23 м източно от мястото на удара. В този
момент на разстояние около 49,78 м западно от мястото на удара по същия
път в срещуположна посока-от запад на изток, по южната лента за движение
със скорост 71,83 км/ч се е движел управляваният от Р.Т. л.а. „Мицубиши
Спейс Стар“. След изминаване на около 45,7 м върху северната лента за
движение, предната лява част на л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“ навлязла в
срещуположната южна лента за движение, като автомобилът се е намирал на
15,5 м от мястото на удара. В същия момент л.а. „Мицубиши Спейс Стар“ е
изминал около 37,4 м по южната лента за движение, като се е намирал на
12,32 м от мястото на удара. Последвал е удар между предна дясна част на
л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“ и предна лява част на л.а. „Мицубиши Спейс
Стар“. Според коментираното експертно заключение, скоростта на движение
на л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“ не е техническа причина за загубата на
контрол при преминаването в завой-т.е. водачката Т. е могла да премине през
изследвания пътен участък в обхвата на десен завой спрямо посоката си на
движение безопасно без промяна на траекторията на движение и странично
плъзгане, като наличните условия на пътната ситуация не са налагали
11
движение на л.а. със скорост по-ниска от установената. В експертното
изследване е прието, че няма техническа възможност л.а. „Грейт Уол Волекс
С 10“ да е напуснал платното за движение и да е навлязъл изцяло върху
северния банкет, след което да стигне до мястото на удара, без загуба на
напречна устойчивост. Въз основа на изложеното е изведено становището, че
след първоначалното отклонение на автомобила в асфалтовата пътна
настилка, без да навлиза върху банкета с предно дясно и задно леви колела,
което пък е обосновало извода, че е нямало техническа възможност за
осъществяване на страничен удар със задно ляво колело в участък на
денивелация в северната част на платното за движение и южна част на
северния банкет. Също така, първоначалният контакт между двете превозни
средства е с предната им част, което изключва техническата възможност л.а.
„Грейт Уол Волекс С 10“ да се е движил със загуба на напречна устойчивост с
водеща странична лява част към външната част на десния завой. От
изложеното експертното заключение извежда становището, че техническата
възможност за деформация по външната периферия от задна лява джанта на
въпросния л.а. е, когато гумата е с ниско налягане или без налягане, при
движение с отклонение на управляемите колела вдясно-т.е. при движение на
автомобила преди криволиченето по пътното платно.
Вещото лице е посочило в заключението си /л.81 от СП, абз. 3/, че
траекторията на движение в ляво на л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“ след
първоначалното му отклонение вдясно по посоката му на движение е
определена от завъртането на волана от водача. Техническата възможност да
се избегне сблъсъка с насрещно движещия се лек автомобил „Мицубиши“ с
установената въз основа на анализа скорост е движение в северната пътна
лента без навлизане в южната лента за насрещно движение. В проведения на
07.11.23г. допълнителен разпит на вещото лице същото е пояснило във връзка
с последното обстоятелство, че при анализираната пътна ситуация водачът Т.
е имала техническа възможност да остане в своята лента за движение-т.е. да
не навлезе в насрещната лента за движение, ако веднага след отклонението
вдясно е завъртяла волана по-малко наляво в градуси. Това е така, понеже
самото отклонение вляво е предизвикано от реакцията на водача Т.,
завъртайки волана рязко наляво, при опита й да възстанови нормалната
траектория на движение на автомобила. Другата възможност на управлявания
от Т. автомобил да остане в полагащата й се лента за движение, е при
12
използване на спирачната система, но не в максимална степен.
По-нататък, вещото лице приема, че от момента, в който л.а. „Грейт Уол
Волекс С 10“ е навлязъл с предната си лява част в южната срещуположна
лента за движение, се е намирал на разстояние 15,15м от мястото на удара и
водачката Т. не е имала техническа възможност да установи превозното
средство в състояние на покой пред мястото на удара. От този момент и
водачката на другия автомобил, участник в процесното ПТП е нямала
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП с екстрено
задействане на спирачната си система. Технически не е могла да го стори и в
момента, в който водачката Т. е изгубила контрол върху управлението.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с всички, изготвени по делото експертизи, настоящият състав съобрази
факта, че относно определени обстоятелства направените във всички,
изготвени експертизи, изводи са еднозначни, като разминаването между тях е
относно причината за отклонението на автомобила, управляван от
обвиняемата надясно и конкретиката на въпросното отклонение, както и
относно момента и обстоятелствата, при които е спаднало налягането в
задната лява гума на автомобила. Не може да не направи впечатление, че в
заключението на допълнителната АТЕ се сочи траектория на движение на л.а.
„Грейт Уол Волекс С 10“, която не съвпада нито с гласните доказателствени
средства, нито с обективните находки, като в тази му част експертното
заключение се явява напълно необосновано. С други думи, приетата във
въпросната експертиза констатация, че автомобилът на обвиняемата е
навлязъл в банкета на дясното платно, противоречи на заявеното от
присъствалите на инцидента лица, вкл. и на това, изложено от
незаинтересувания свид.П.. От друга страна експертът П. не е изложил
технически обосновани разсъждения относно евентуалната възможност
загубата на контрол да се дължи на спадането на задното ляво колело, като
единствено в устния си разпит пред първия съд е посочило без конкретна
аргументация, че „загубата на контрол не е вследствие на спадането на
задното ляво колело“. Не е изложил обоснована аргументация и относно
възприетия момент и обстоятелствата, при които се е стигнало до спадане на
налягането във въпросната гума, при все, че подобен механизъм не
кореспондира и с информацията, изводима от гласните доказателствени
средства. Нещо повече, в разпита си пред районния съд, вещото лице е
13
посочило, че това е могло да се случи и в един по-ранен момент. От друга
страна, при проведената в хода на въззивното съдебно следствие повторна
АТЕ, назначеното от контролната инстанция вещо лице обстойно и
аргументирано, в съзвучие със събраните по делото гласни доказателства и
обективните находки и данни, е изяснил траекторията на движение на
управлявания от Т. автомобил и в обобщение е приел, първоначалното
отклонение-надясно-в посока към банкета, но без да се изкачва същия, се е
дължало именно на коментираната неизправност. Прави впечатление
обстоятелството, че в първоначалното експертно заключение, изготвено от
вещото лице П., в колизия с гласните доказателствени средства, въобще не е
отразено и обсъдено отклонението надясно, извършено от автомобила на
обвиняемата /което пък е предмет на разглеждане от втората експертиза,
изготвена от същото вещо лице/. Коментирано е движение на л.а. „Грейт Уол
Волекс С 10“ във въпросния пътен участък и е посочено, че при отС.ие около
61-62 м от мястото на удара водачката Т. е изгубила контрол върху
управлението на автомобила си, отклонила се е наляво и е навлязла в
насрещната южна лента за движение. Прието е, също без конкретна
аргументация, че основната причина за настъпване на ПТП е движението на
л.а. „Грейт Уол Волекс С 10“ със скорост около 88 км/ч, при която
обвиняемата е загубила контрол върху управлението, при все, че в същото
експертно заключение е посочено, че въпросната скорост е била съобразена с
особеностите на конкретната пътна обстановка и причини за управление с по-
ниска скорост не са били налични. Междувпрочем в мотивационната част на
експертното изследване на първата АТЕ /на л.104 от ДП/ е посочено, че
напускането на собствената лента за движение водачката Т. е сторила „по
субективни причини“, които не са съотнесени към онази част от експертното
изследване, в които се твърди наличие на причинно-следствена връзка между
загубата на контрол и скоростта на движение.
Поради изложеното този съдебен състав ползва като способ за
подпомагане дейността му изцяло заключението на назначената в хода на
въззивното съдебно следствие експертиза, както и онези части от предходните
експертни изследвания, които кореспондират и не противоречат на приетото
в последното експертно изследване. Това е така, доколкото, както бе обсъдено
по-горе именно последното експертно изследване кореспондира в пълнота със
събраните по делото гласни доказателствени средства, както и с обективните
14
находки и констатираните по делото обстоятелства, свързани с процесното
ПТП и тези, непосредствено предхождащи същото. Въпросното експертно
заключение е обосновано и непротиворечиво, като в хода на изготвянето му в
пълнота са изследвани всички възможни аспекти на процесното ПТП, което,
както бе посочено, не е налице при предходните автотехнически експертизи,
при които липсва цялостно разглеждане, обсъждане и анализ на всички
фрагменти, касателни процесното ПТП. А и възражения на страните не
постъпиха по отношение заключението на последната АТЕ.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка,
районният съд е ползвал депозираните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и основно заявеното от прекия очевидец на произшествието–
свид.А.П., за който липсват данни да е заинтересован от изхода на делото и
такива възражения в хода на процеса не са наведени от страните. Подробен
анализ съдът е направил и на депозираните от обвиняемата обяснения,
съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници и изготвените в
хода на досъдебното производство експертни заключения. Изложените в тази
връзка мотиви относно обективността и достоверността на заявеното от
свидетелите и от обвиняемата са подробни, изчерпателни и в
преобладаващата им част правилни, поради което е ненужно да бъдат
преповтаряни изцяло. Следва да се изложат по-подробни съображения
единствено относно онази част от доказателствения анализ, който не се
споделя от настоящия съдебен състав.
В този ред на мисли, районният съд не е кредитирал обясненията на
обвиняемата от досъдебното производство в частта, в която посочва, че
автомобилът й тръгнал внезапно надясно извън волята й и тя останала
впоследствие с впечатление, че е спукала гума. Относно тези твърдения на Т.
първата инстанция е приела, че същите са израз на защитна позиция, целяща
„избягване на отговорност за неправомерното й поведение“. За да приеме
това становище, районният съд е противопоставил изложеното от
обвиняемата с показанията на самата пострадала и заключението на
допълнителната АТЕ. Така пострадалата Т. заявява, че при срещата им в
болницата в деня на инцидента тя попитала обвиняемата какво точно се е
случило-дали не е спукала гума, при което Т. била отговорила отрицателно.
На следващо място, първостепенният съд е анализирал и двете заключения на
15
назначените в хода на досъдебното производство АТЕ, като е обобщил, че
според вещото лице основната причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от техническа гледна е субективна, доколкото С. Т. не била
успяла да овладее управлявания от нея лек автомобил „Грейт Уол Волеекс“ и
той напуснал северната лента за движение в посока към десния банкет.
Водачът му отклонил управлението рязко наляво и по този начин, като се
насочил към насрещната лента за движение срещу лек автомобил
„Мицубиши Спейсстар“, последвал удара между задна лява гума на л.а.
„Грейт Уол Волеекс“ и ръба на пътното платно, налягането в гумата
започнало да спада и обвиняемата неизбежно се блъснала в автомобила на
Р.Т..
Този анализ, направен от първата инстанция на изложеното от
обвиняемата, не може да бъде споделен от въззивната инстанция. Няма спор
по делото относно констатацията, че в задна лява гума на управлявания от
обвиняемата лек автомобил е липсвало достатъчно налягане, като това
обстоятелство не се отрича и от втората по ред-допълнителната АТЕ. Т.е. и по
време на първоинстанционното съдебно следствие е било налице експертно
становище за въпросната неизправност, която в крайна сметка е възведена от
последното експертно изследване като причина за първоначалното
отклонение на автомобила на Т.-вдясно на пътното платно в собствената й
лента за движение. Що се отнася до заявеното от обвиняемата пред
пострадалата Т. след произшествието и предвид състоянието, в което и
самата обвиняема се е намирала след инцидента, не би могло въз основа само
на това обстоятелство да се изграждат категорични фактически изводи, и то
относно основни моменти от предмета на доказване. Още повече, че
действителната причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие
е въпрос от техническо експертно естество, поради което именно се изяснява
след назначаване на надлежни експертни изследвания, доколкото нито
правоприлагащите органи, нито страните и останалите участници в процеса
не притежават по дефиниция такива познания. Ето защо, само въз основа на
заявеното от обвиняемата в неофициален разговор с пострадалата в онзи
момент, последващ процесното произшествие, че „не била спукала гума“, не
може да се градят изводи относно обективен факт, безспорно установен от
последното експертно изследване. Друг е въпросът, че, макар въпросната
неизправност да е довела до първоначалното отклонение на лекия автомобил
16
„Грейт Уол Волеекс“ /надясно/, то процесното ПТП не е пряка последица от
това отклонение, а от извършената от обвиняемата рязка маневра наляво,
която следва да бъде коментирана на съответното систематическо място.
В останалата му част, доказателственият анализ на първата инстанция
се споделя от въззивния съд, поради което и доколкото не са налице и
изрични оплаквания на страните, липсва правен интерес от преповтарянето
му.
Визираното по-горе несъгласие с част от доказателствения анализ,
направен от първата инстанция, не се отразява осезаемо върху процесуалната
пригодност на първостепенния съдебен акт, който иначе в преобладаващата
му част е професионално обоснован и аргументиран. Не се налага корекция и
на изложената в прокурорското постановление фактическа обстановка,
доколкото се касае по-скоро до прецизиране и детайлизиране на
обстоятелствата, при които е осъществено процесното ПТП. Последното и
според настоящия състав е резултат от неупражнявания контрол върху
превозното средство, изразил се в рязко отклонението на лекия автомобил
„Грейт Уол Волеекс“ наляво и навлизането му в насрещната пътна лента за
движение. Така от събраните по делото материали, съотнесени към
експертните изводи, възприети от въззивната инстанция, се установява, че Т.,
която е управлявала автомобила си със скорост около 88 км/ч първоначално е
изгубила контрол над превозното средство именно поради липсата на
достатъчно налягане в задната лява безкамерна гума на автомобила си, което
е довело до отклонение на автомобила й надясно, вследствие на което
превозното средство се насочило в посока север към десния банкет. Водачът
Т. е реагирала, за да върне превозното средство в нормалната траектория,
като е завъртяла волана на управлявания от нея л.а. рязко наляво, което пък е
довело до навлизане в насрещната южна пътна лента и последвалия сблъсък с
автомобила на пострадалата. Обвиняемата е могла да избегне
произшествието, ако веднага след отклонението на автомобила й вдясно е
успяла да го овладее, оставайки в своето платно за движение /което е било
технически възможно, както бе посочено по-горе, при анализа на повторната
АТЕ, назначена от ПОС/. Т. не е успяла да го стори, в резултат от което е
навлязла в насрещното пътно платно и именно в това се е изразило
нарушението й, квалифицирано като неупражняван контрол върху превозното
средство.
17
Изложеното обосновава извода, че от районния съд не са допуснати
неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на решението му на процесуално
основание. Изготвените към решението мотиви покриват напълно изискуемия
стандарт.
Междувпрочем, интересен е подходът на районния съд, който изцяло в
интерес на правосъдието в хода на първостепенното производство е отчел и
исканията на адв.С.-„повереник на пострадалата Т.“, извършвайки
процесуално-следствените действия, претендирани в регулярно депозираните
по делото писмени искания на адв.С..
Органите на досъдебното производство от своя страна са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата на обвиняемата и нейния защитник, както и на пострадалото от
деянието лице, а постановлението на държавното обвинение, финализиращо
първата процесуална фаза на процеса, отговаря на изискуемия стандарт от
гледна точка на своето съдържание.
Поради изложеното, не се констатира основание за отмяна на
първостепенното решение и връщане на делото в първата съдебна фаза на
процеса.
Водим от тези изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя в
преобладаващата им част и правните доводи на първата инстанция,
обективирани в мотивите към обжалваното решение, като намира, че същите
са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по
делото факти. Правилно първостепенният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства може да се направи категоричният извод, че
обвиняемата Т. е осъществила от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. Б, предл.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна–засегнати са обществените отношения,
осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е
извършено чрез нарушаване на едно от правилата за движение по пътищата, а
именно това, регламентирано от чл.20, ал. 1 от ЗДвП, поради което
единствено то запълва диспозицията на бланкетната норма на
инкриминираното престъпление против транспорта.
18
Налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно-противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване на едно от инкриминираните правила за движение, това
нарушение е в пряка причинна връзка с процесното ПТП и уврежданията на
пострадалата. Престъплението е резултатно – причинени са съставомерните
телесни повреди на пострадалата Т., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на обвиняемата и настъпилия резултат,
установена и от експертните заключения.
Коректно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай е
налице единствено нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, като
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е
самостоятелно нарушение, тъй като същото не се дължи на нарушение
режима на скоростта, както бе установено с категоричност от последното
експертно заключение. Това правило не е било спазено от обвиняемата, която
след настъпилото по обективни причини отклонение на автомобила й надясно
/тук е налице известно разминаване с възприетото от първата инстанция,
последица от обсъдените по-горе детайлни отлики във фактическа
установеност/, в опита си да възстанови траекторията на движение, е
осъществила рязка маневра вляво, с което е навлязла в насрещната пътна
лента, макар да е могла да остане в своята /при по-плавно завъртане на волана
и отклонение наляво под по-малък ъгъл или при използване на спирачната й
система, но не в максимална степен/. Това й именно противоправно
поведение е причина за процесното ПТП и е предпоставило настъпването на
съставомерното последствие.
Правилно и неатакувано е първостепенното решение в частта относно
оправдаването на обвиняемата за вменените й общи бланкетни норми по чл.5,
ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.4 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Категорична е съдебната
практика, че при нарушение на конкретни специални норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата, деецът следва да носи отговорност за
тях, тъй като се явяват специални спрямо общите правила, формулирани в
съответните нормативни актове. В конкретния случай именно нормата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП се явява специална спрямо разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1
и чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП. Правилно е и оправдателното решение по отношение
19
вмененото на Т. нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наистина процесното
произшествие е пряка последица от навлизането в насрещната лента за
движение, което се субсумира принципно под нормата на чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, но това нарушение не е самостоятелно, а е последица от
неупражнявания контрол над превозното средство от страна на обвиняемата,
което представлява нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Няма спор по делото, че съставомерните травматични увреждания на
пострадалата са причинени в резултат на сблъсъка между управлявания от
нея автомобил и този, управляван от свид.Т..
Междувпрочем основният спорен момент, върху който защитата
акцентира в позицията си е въпросът дали е налице причинно-следствена
връзка между вмененото на обвиняемата нарушение по чл.20, ал1. От ЗДвП и
настъпилото последствие. Така според защитата процесният сблъсък е
настъпил изцяло в резултата от обективни причини-спад в налягането на една
от автомобилните гуми и обвиняемата не е имала техническа възможност да
избегне произшествието. Това становище противоречи на експертното
становище на последната АТЕ, възприета в пълнота от въззивната инстанция,
което не се и оспорва от защитата. Както бе посочено по-горе, в
заключението си и в дадените в устна форма допълнителни разяснения,
вещото лице Г. приема, че обвиняемата е имала техническа възможност да
избегне произшествието, ако при последвалото отклонение наляво чрез
завъртане на волана е останала в своята пътна лента за движение, което е
било технически възможно при подробно обсъдените по-горе обстоятелства.
Друг е въпросът, че според експертните изводи от навлизането на
автомобила, управляван от Т., в насрещната пътна лента тя не е могла да
предотврати произшествието, което налага да бъдат направени съответните
уточнения. Наистина, това е моментът, в който за свидетелката Т. е
възникнала опасността, а именно навлизането в лентата й за движение на
автомобил, по правило движещ се в насрещната пътна лента. Това е така,
доколкото пострадалата е имала правомерно поведение като водач на МПС и
не е била длъжна да предвиди противоправното поведение на обвиняемата,
неправомерно навлязла в насрещната пътна лента за движение. За водачът Т.
обаче задължението за реакция е възникнало с първоначалната загуба на
контрол върху автомобила й по обективни причини, в резултата от спада на
20
налягането в задна лява гума /довело до отклонението надясно/. От този
момент насетне тя е била длъжна да положи усилия да овладее автомобила си,
без да създава опасност за останалите участници в движението, което е могла
да стори без опасност за себе си и превозното си средство, ако при
възстановяването на първоначалната си траектория бе останал в своята лента
за движение.
Именно въпросното нарушение от страна на Т. на правилата за
движение по пътищата и установената техническа възможност да
предотврати произшествието, предпоставя и наличието на причинно-
следствената връзка между деянието й и настъпилото последствие, макар в
известен смисъл причинно-следствения механизъм да е отпочнал от
обективно обстоятелство /въпросната неизправност в задна лява гума/. С
други думи, макар в причинно-следствения процес да е привнесено обективно
обстоятелство-спад в налягането на лява задна автомобилна гума, то същото
не променя факта, че пряка и непосредствена причина за настъпилото ПТП е
именно поведението на обвиняемата. Доколкото обаче защитата акцентира
именно на въпросния обективен факт, то необходимо да се направят някои
по-подробни уточнения по въпроса относно конструкцията на причинно-
следствената връзка според наказателното право. Според правната доктрина
същата е аналогична на причинно-следствената връзка като философска
категория. Наказателното право търси отговор на въпроса: кога може да се
счита, че дадени общественоопасни последици са в причинна връзка с
определено човешко деяние, т.е. кога последното е частична причина /не е
задължително да бъде единствена причина/, едно от необходимите условия за
настъпване на тези последици. В този смисъл причинно-следствената връзка в
наказателното право обединява именно престъпното деяние и
общественоопасните последици като факти от обективната действителност,
по такъв начин, че общественоопасните последици се приемат за обусловени
от престъпното деяние. С други думи, причината в тесен смисъл
/изпълнителното деяние/ и условията /съпътстващите изпълнителното деяние
явления/ се намират в състояние на диалектическо проникване, по такъв
начин, че заедно предизвикват дадени общественоопасни последици по
силата на една необходимост и неизменност. Така, релевантните за
наказателното право общественоопасни последици са необходим и
закономерен резултат от реализирането на изпълнителното деяние при
21
определени условия на време, място и обстановка. Изпълнителното деяние,
съчетано с определени условия на време, място и обстановка, вкл. и действия
на други лица, предизвикват или ускоряват определени процеси от различен
характер и с различно съдържание, които с оглед закономерностите, при
които протичат и се развиват, пораждат определени обективни промени в
действителността, представляващи отрицателно засягане на обществените
отношения, които са обект на посегателство /в правната доктрина този въпрос е обсъждан от
Ив. Ненов, Н.Долапчиев, болшинството от криминалистите на източноевропейската школа-напр.Т.В. Церетели,
които разглеждат изпълнителното деяние като едно от необходимите условия /conditio sine qua non/ за
настъпване на общественоопасните последици/.
В конкретния случай причинно-следствената връзка между поведението
на обвиняемата и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на
инкриминираното правило за движение от водача Т., което е предпоставило
настъпилото съставомерно последствие, което пък от своя страна не би било
осъществено без реализирането на тази причина. Наличието на други фактори
/в случая възникналата неизправност на превозното средство/, също
допринасящи за настъпване на съставомерното последствие, редом с
противоправното поведение на водача Т., има значение на плоскостта на
индивидуализиране отговорността на обвиняемата при отмерване на
справедливата санкция.
От субективна страна, тезата на държавното обвинение, инкорпорирана
в постановлението по чл.375 от НПК и съответно приета от районния съд, е,
че процесното престъпление е реализирано от обвиняемата Т. при форма на
вината непредпазливост във вида небрежност. Тя не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла
да ги предвиди.
За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния
резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение
дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са
изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са
изрично закрепени в нормативен акт, в конкретния случай това е ЗДвП.
Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за
да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила
изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на
22
правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е
проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от
дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение. При
небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната
дейност и от това за него възниква задължението да предвиди
общественоопасните последици на своето деяние.
Следващият етап на преценката относно наличието на небрежността
обхваща т.нар. субективен признак-т.е. възможността на дееца да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Тази възможност се преценява не
изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на дължимото на онова
поведение, което се изисква в подобни случаи. Едва след като се установи
какво е дължимото поведение, следва да се постави въпросът, дали
конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да
предвиди престъпния резултат. Възможността за предвиждане и
предотвратяване на резултата зависи: от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на
дееца. Задължение на съда е във всеки отделен случай да установи какви
обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и
след това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако
липсва само едно от необходимите условия, налице е обективна
невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е.
„случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от Нк, в каквато насока са
претенциите на защитата. От това, че съществува задължение за предвиждане
на общественоопасните последици, не следва, че съществува и възможност за
това. Съдът винаги трябва да констатира наличието на някакво обективно
обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при
нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство съставляват и
самите специални правила за извършване на съответната дейност, каквото в
конкретния случай е нарушената норма на ЗДвП.
Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да предвиди
престъпния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита,
съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната
личност (телесен недъг, състояние на афект, внезапно смущение и др.).
Наличието на съответни качества позволява на дееца чрез мобилизиране на
своя психически капацитет да изведе в съзнанието си представата за
23
общественоопасните последици. Тази възможност, заедно с проявената
недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева насоченост),
съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото отношение на
дееца към престъпния резултат. Обратното - липсата на такава възможност
означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние /чл.15 от НК/.
В разглеждания случай е безспорно установено, че обвиняемата е
причинила престъпния резултат – три средни телесни повреди на
пострадалата, като е прието от държавното обвинение и първостепенния съд,
че не е предвиждала този резултат. Следващият въпрос, на който следва да
отговори съдът, е, налице ли са останалите два белега на небрежността:
обвиняемата била ли е длъжна и ако е била длъжна, дали е имала възможност
да предвиди престъпния резултат. В конкретния случай съществува
юридическо правило, което регламентира конкретната ситуация, и това е
разпоредбата на чл.20, ал.1 на ЗДвП, нарушена от обвиняемата, които е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
Реализираното от Т. отклонение от дължимото поведение неминуемо
поражда за нея задължението да предвиди настъпването на престъпния
резултат. Поставя се въпросът, а имала ли е обвиняемата възможността, ако
действаше в рамките на дължимото поведение, да предвиди и предотврати
престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен.
Обвиняемата, която е пълнолетно лице, е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както
липсата на изключваща вменяемостта й душевна болест, така и
индивидуалното й достигане на възрастта за психическа и социална зрелост.
Налице са били всички субективни предпоставки, за да може Т. да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Ако беше проявила дължимата грижа и
взискателност, ако беше подложила на внимателна преценка всички
обстоятелства, обвиняемата можеше да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици от своето деяние. Отнесено към релевантните
по настоящото дело факти, следва да се обобщи, че, отклонявайки
автомобила си наляво, за да възстанови траекторията си на движение /след
първоначално загубения по обективни причини контрол/, Т. е била длъжна и е
могла да предвиди, че при рязко завъртане на волана наляво, и то без
задействане на спирачната система, същият ще навлезе в насрещната лента за
движение /могла е и е била длъжна да контролира превозното си средство,
24
респ. да възстанови контрола върху същото/. Нещо повече, движейки се по
главен път, в следобеден час от денонощието /около 16,30ч./, обвиняемата е
следвало и да съобрази, че е възможно в насрещната за нея лента да се движат
други автомобили и свързаните с това рискове за пресичането на
траекторията й на движение с тяхната. Т. е била длъжна, интелектуалните й
качества и компетентност са позволявали да допусне в субективните си
представи, че в този пътен участък е възможно в насрещната пътна лента да
има автомобили, които в случая представляват предвидима за нея
опасност. Предвид спецификата на казуса, в съответствие с фактическия
анализ с детайлните уточнения, направени от окръжния съд, контролиращата
инстанция подкрепя становището на първоинстанционната, че обвиняемата
не е изпълнила задълженията си като водач, произтичащи от разглежданата
норма. Нарушавайки съответната норма на ЗДвП, Т. сама се е поставила в
положение да не може да предотврати престъпния резултат, поради което
след навлизането в насрещната лента за движение, и за нея не е съществувала
вече техническа възможност да предотврати сблъсъка с автомобила на
пострадалата Т..
С други думи, налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване на едно от правилата за движение, това нарушение е в пряка
причинна връзка с процесното ПТП и телесните увреждания на пострадалата,
които е получила при сблъсъка между двата автомобила, в какъвто смисъл е и
заключението на съдебномедицинското експертно изследване.
В контекста на изложеното, правилно районният съд е приел, че са
налице предпоставките за приложение на чл. 78А от НК, понеже за
непредпазливото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, обв.Т. не е осъждана за престъпление от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от
деянието не се причинени имуществени вреди.
На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени
критериите за индивидуализиране на санкционната мярка и правилото за
съответствие между деяние и наказание и в последна сметка е открита най-
подходящата комплексна санкция. Определяйки същата, районният съд е
25
отчел правилно съществуващите и изводими от материалите по делото
индивидуализиращи отговорността на обвиняемата Т. обстоятелства, като не
е налице недооценяване, респ. надценяване на действителната тежест и
значимост на наличните такива.
Правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
инцидентният характер на стореното, много добрите личностови данни на
обвиняемата /която е трудово и семейно ангажирана/, както и тези,
характеризиращи я като водач на МПС /Т. няма регистрирани други
нарушения на ЗДвП, видно от приложената по делото справка/. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е и конкретната форма на непредпазливата вина
/Законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни
престъпления по чл.343 от НК, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевира
съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна на деянието се явява
несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна
инстанция /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на непредпазливост при транспортните
престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда
съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява нарушение на
чл.56 от НК. Изложеното е изводимо и от ТР№2/22.12.2016г. на ВКС./, както и възникналата
неизправност в задна лява автомобилна гума, която е стартирала в известен
смисъл причинно-следствения процес. Макар да не е посочила изрично
последните обстоятелства, то същите фигурират имплицитно в мисловно-
логическия процес, довел до индивидуализация на наложените санкции в
размери, близки до минималните. Уместно е да се посочи, че доколкото на
обвиняемата не е предявено като факт в постановлението на прокуратурата,
същата да е управлявала продължително време с намалено налягане във
въпросната гума, а и по делото не са налице категорични данни в тази насока,
то несподелимо е мнението на прокурора, че това обстоятелство следва да се
отчете в ущърб на Т.. Коректно са съобразени като отегчаващо отговорността
обстоятелство немалкият брой на причинените на пострадалата телесни
повреди.
Така сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на
индивидуализиращите отговорността на Т. обстоятелства закономерно е
довело първия съд до споделимото заключение, че оптималните наказания се
явяват именно размери, близки до предвидените специални минимуми на
комплексната санкция, а именно глоба в размер от 1500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. Първостепенната инстанция
се е възползвала от предоставената й възможност с разпоредбата на чл.78а,
26
ал.4 от НК и е наложила на обв.Т. и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца /предвидено в разпоредбата на чл.343г
от НК/. Налагането на тази санкция в конкретния случай е било наложително,
предвид обстоятелството, че с оглед характера на извършеното престъпление,
именно това съпътстващо наказание би могло да стимулира обвиняемата за в
бъдеще да проявява нужното внимание, дължимо като водач на МПС.
Правилна е преценката, че оптималната мяра на кумулативното наказание се
явява размер, близък до предвидения специален минимум /от един месец, очертан от
разпоредбата на чл.16 от ЗАНН/, а именно ТРИ МЕСЕЦА.
И според въззивната инстанция точно тази комбинация на разновидови
санкции се явява справедлива, съответна на стореното от Т..
Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи и по
въпроса относно разпореждането с веществените доказателства и относно
разноските.
Предвид изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест
на обв.Т. следва да се възложат и направените пред въззивната инстанция
разноски за назначената и изготвена повторна АТЕ в размер от 748 лева
/седемстотин четиридесет и осем лева/.
При цялостната служебна проверка на атакуваното решение съдът в
настоящия състав не откри основания за неговото изменяне или отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл.334, т.6, вр.
чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 08.11.2022 г. по АНД № 59/2022г.,
Районен съд-Първомай, 1 с.с.
ОСЪЖДА обвиняемата С. Ж. Т., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт направените пред въззивната инстанция разноски за
назначената и изготвена повторна АТЕ в размер от 748 лева /седемстотин
четиридесет и осем лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28