МОТИВИ
по НОХД № 244 / 2019 год. по описа на С.
О. СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт в С. О. СЪД за
разглеждане срещу подс. Т.И.П., роден на *** *** П.,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН: **********, с обвинение за това,
- че на 18. 08. 2018 год. около
19 : 20 ч., в с. Л., общ. Е. П., обл. С. на ул. „.-та"
пред № 4, умишлено е умъртвил другиго – И. Г.К. с ЕГН: **********, като чрез
произвеждане на изстрел с пистолет м." Е.", м. ,, М.", фабр. № ЕМ - ., причинил огнестрелно нараняване в корема и
лявата хълбочна артерия на И. Г.К., довело до масивен остър вътрешен
кръвоизлив, от което последвала смъртта му - престъпление по чл. 115 от НК,
както и с обвинение за това,
- че от 18. 08. 2018 год., до
около 06 : 00 часа на 19. 08. 2018 год., в с. Л., общ. Е. П., обл. С.а, е държал огнестрелно оръжие - един брой газ
сигнален пистолет, м." Е.", м." М.", кал. 9мм., Р.А., с фабр. № ЕМ - 1430073, с премахнат сепаратор, преработен в
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, без да има за това
надлежно разрешение съгласно чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ - „лицето по чл. 50, ал. 1-3, получило разрешение за придобиване, може
да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение
за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице - престъпление
по чл. 339, ал. 1, пр. 2, хип. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло повдигнтите срещу подсъдимия
обвинения за извършване на престъпления по чл. 115 от НК и по чл. 339, ал. 1,
пр. 2, хип. 3 от НК като заявява, че същите са
доказани по несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на тези престъпления с налагане на наказания лишаване
от свобода около средния предвиден законов размер, след което, съобразно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът да определи на подс.
П. най-тежкото измежду тях, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг"
режим.
Повереникът на конституираните по делото
граждански ищци и частни обвинители Г.К.А. и Е.Б.А. - адв.
З.Н. от САК счита, че повдигнатите против подс. П.
обвинения за извършване на престъпление по чл. 15 от НК и по чл. 339, ал. 1,
пр. 2, хип. 3 от НК се доказват от установената по
делото доказателствена съвкупност. Предлага, на
подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода над средния законов
размер, а предявените против него граждански искове - уважени в пълен размер
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на главницата.
Конституираните по делото частни обвинители и
граждански ищци не се явяват за провеждане на съдебното заседание и за
постановяване на присъдата.
Служебният
защитник на подсъдимия П. - адв. Р.Р.-С. от САК оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за постановяване на
съдебен акт с който подс. П. бъде признат за виновен
в извършване на по-леко наказуемо деяние с причиняване на смърт от това, по чл.
115 от НК, като съдът наложи на подсъдимото лице наказания около минималните
предвидени законови размери. Поддържа становище и за прекомерност на размера на
предявените по делото граждански искове.
Подсъдимият П. се присъединява изцяло към изложеното
от защитника му. Твърди, че пострадалия сам при възникнало боричкане между тях,
е възпроизвел изстрела причинил смъртта му. В последната си дума моли да бъде
наказан според деянието.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
която, макар и оспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.
Подс. Т.И.П., е роден на *** *** П.,
С. област, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан, с добри характеристични данни. Същият притежава
наследствена къща находяща се в с. Л., ул. „П."
№ ., която обитавал самостоятелно. На неустановена дата, подс.
П. закупил турски, газ-сигнален пистолет, м. „Е.", м." М.",
калибър 9мм., Р.А., сер. № ЕМ-1430073.
На датата 18. 08. 2018 год., същият премахнал сепаратора на оръжието -
газ-сигнален пистолет, м. „Е.", м." М.", калибър 9мм., Р.А., сер. № ЕМ-1430073 -фабрично поставена втулка с вътрешен
отвор и с външна резба, посредством което станало възможно изстрелването на
твърди тела с диаметър до 6 милиметра. Заредил оръжието с газово сигнален
боеприпас кал. 9 мм, след което с помощта на дълъг болт, натъпкал в цевта на
пистолета пирон, хартия и парченца плат. Поставил оръжието между колана на
носените панталони и тялото си, в областта на кръста и около 19:10 часа, се придвижил към разположеният
на ул. "14та", в близост до дома му, хранителен магазин.
Пред посоченото търговско помещение и в намираща се в близост градинка,
били разположени няколко маси за удобство на посетителите. Свидетелката М.И. и
приятелят й - свид. Е. Д. искали да се срещнат с
пострадалия И. Е. К. за да го помолят за помощ при решаване на битов проблем.
Когато И. и Д. пристигнали при хранителния магазин, там заварили пострадалия И.
К. и свидетелите С.С. и Л.И.. И. закупила кафе
напитки и с Д. седнали на маса с останалите. Малко след това, при тях
пристигнал подс. Т.П., който се обърнал към
посочените лица с въпроса : „ Кой ми открадна колелото? Да ми го даде, защото
ще го застрелям!". На присъстващите направило впечатление, че подсъдимия
много често поставял ръката си под ризата, в областта на кръста. Изплашена от
поведението му, свид. М.И. се отдалечила и подала
сигнал на тел. 112, за отправените им закани. Междувременно, поде. П. влязъл в
магазина и попитал продавачката - свид. С.И., къде му
е колелото. Последната отговорила, че не знае и го посъветвала да излезе навън
да си го търси. Подс. Т.П. действително напуснал
помещението, но свид. И. забелязала, че отвън същият
извадил пистолет и притеснена от видяното, свидетелката подала сигнал на тел.
112 - информация за въоръжено с пистолет лице. Няколко минути по-късно, подс. П. се върнал в магазина и пак задал същия въпрос. Свид. И. отново му обяснила, че няма информация относно
търсената от него вещ. В този момент, в магазина влязъл свид.
П.П.. Подс. П. обаче му
казал да излезе, което и свидетеля сторил. Подс. Т.П.
го последвал, като и на него задал въпроса за местонахождението на колелото му
и заявил, че „ще закопае и ще гръмне всички, докато не му го върнат". Тъй
като и свид. П. отговорил, че не знае нищо за
колелото му, подсъдимия се отдалечил от магазина по улица „14та". В
разположената срещу магазина градинка, забелязал, че на една от пейките седи
пострадалия И. Г.К.. От улицата подсъдимият се обърнал към него с думите : „ И.,
върни ми колелото!". Пострадалият не отговорил нищо, изправил се и се
насочил към магазина. Подс. Т.П. се върнал назад,
пресрещнал го пред градинката, застанал с лице срещу него и заявил :
"Иване, върни ми колелото!". Пострадалият К. отговорил с въпроса,
„Какво искаш, бе?!" и в следващият момент, поде. П. извадил изпод дрехите
си носеното оръжие, насочил го срещу К. и произвел изстрел. Пострадалият И. К.
паднал по гръб на земята, а поде. П. прибрал оръжието и се насочил към дома си.
Намиращите се в непосредствена близост свидетели се
притекли на помощ на пострадалия К. и подали сигнал на тел. 112. Пристигналият
в 19 : 40 часа на местопроизшествието екип на ФСМП – Е. П., констатирал смъртта
на К.. Отзовалите се на сигнала до тел. 112 полицейски служители от РУ-Елин
Пелин установили, че поде. П. се намира дома си и същия бил задържан. В хода на
проведеният непосредствено след това, обиск, в дрехите на подсъдимия бил открит
сребрист патрон със стоманена сачма и месингов патрон с оловна сачма, с надпис „WA ТЕ
9mm R А С N „.
За времевия период от 08 : 45 ч. до 10 : 12 ч., на 19.
08. 2018 год., бил извършен оглед на местопроизшествие в дома на подс. Т.П.,***.
В дворното място, на около пет
метра от входната порта в дясно, била установена едноетажна жилищна къща, до
която се стигало по три циментови стъпала. На второто от тях, бил открит и иззет
като веществено доказателство № 1, пистолет без пълнител и без патрон в цевта,
с набит номер от лявата страна на спусъка ЕМ -1430073. В друга едноетажна
жилищна сграда, разположена зад първата, в дъното на коридора, бил установен
велосипед м."Continental".
В една от
стаите върху легло, между разхвърляни множество вещи, бил открит мъжки, дънков панталон, в чийто ляв крачол била поставена пушка е
дължина 82 см., с чупеща се цев и с поставена в цевта сачма, тип „чашка".
Същата била иззета като веществено доказателство № 2. Върху дървена маса в
същата стая, бил открит полиетиленов плик с гилзи, 1
бр. пластмасова кутия съдържаща 1 бр. сачма и 1 бр. найлонов плик съдържащ 13
гилзи, от които 12 от бял метал и 1 бр. от жълт., с диаметър 9 мм, като
описаните вещи, били иззети като веществено доказателство № 3.
За времевия период от 22 : 00
ч. до 23 : 05 ч., на 18. 08. 2018 год., бил извършен оглед на местопроизшествие
на ул. "14-та", пред № 4, е. Л.. Трупът на пострадалия И. Г.К. бил
открит на земята на същата улица, на около 10 м. фронтално пред магазина за
хранителни стоки и на около 2 м. от оградата на градинката. Горната част тялото
било облечено е тениска с къс ръкав, в чийто ляв край бил установен отвор с
неправилна форма и размер е диаметър на отвора около 2. 5 см., около който,
било констатирано тъмно петно, като ореол, а под него, множество петна с
кафеникаво-червен цвят. Под левите ребра било установено опушване и отвор в
тялото, със засъхнала кръв. На разстояние 2. 88 м., от левия крак на трупа,
било открита гилза от бял метал с диаметър 9 мм., дължина 22 мм., която била
иззета като веществено доказателство № 2 по делото. При коментираното действие
по разследване, като веществено доказателство под номер 3 била иззета обтривка от мястото на опушването от раната на трупа, а под
номер 4, тениска с къс ръкав с надпис на лявата гърда „ Lee СоореГ.
При повторен оглед на трупа на
И.К. проведен на 20. 08. 2018 год., и по време на извършената аутопсия било
установено, че в лявата половина на корема на трупа, на нивото на пъпа, има
кръгла рана е минус тъкан, с диаметър 4 мм., на разстояние 110 см. от петата.
Около раната се наблюдава пръстен на плътно, дифузно опушване с диаметър 3 см -
в долния му полюс с радиерни, плътни опушвания,
изхождащи от центъра, избледняващи в посока надолу, където зацапването е с
овална форма и дължина 6 см - в горния край на плътното опушване имало по-бледо
опушване, с размери 3 сантиметра. Раната е установена в раневия
канал, продължаваща през коремната стена, проникваща в коремната кухина,
преминаваща под левия бъбрек, пронизваща лявата хълбочна артерия, опорака на дебелото черво и завършваща в дясната половина
на малкия таз, в областта на ректума. Под външната обвивка на червото бил
намерен проектил, представляващ конусовиден железен
елемент, наподобяващ връх от пирон с дължина 2 см. и диаметър 0. 5 см, който е
приобщен като веществено доказателство по делото.
Видно от
заключението по съдебно-медицинската експертиза на труп № 540/2018г. /л. 37, т.
1-ви от дос. пр.-во/, при
огледа и аутопсията на трупа на И. Г.К. са установени: едно сляпозавършващо
огнестрелно нараняване на корема с входна рана в лявата половина на корема
странично с ход на раневия канал от ляво надясно и от
горе надолу и леко отпред назад отчетено при изправено анатомично положение на
тялото на пострадалия и край в малкия таз вдясно в обвивките на дебелото черво,
морфологични данни за масивна остра кърозагуба,липса
на други следи от травматични въздействия по трупа освен описаните.
Според експертът изготвил
заключението, смъртта на И. Г.К. се дължи на огнестрелното нараняване на корема
и лявата хълбочна артерия,което е довело до масивен остър вътрешен
кръвоизлив,настъпила е бързо и е била неизбежна.
Нараняването е причинено от
един изстрел с огнестрелно оръжие при плътен упор на дулния
срез до телесната повърхност, видно от морфологията на входната огнестрелна
рана. Направлението на изстрела.което е отчетено при изправено анатомично
положение на тялото е от ляво надясно.от горе надолу и леко и отпред назад.
Размерите и морфологията на
входната рана и на раневия канал дават основание да
се определи размер на проектила около 5 мм.,като
намерения в края на канала проектил може да причини
констатираните увреждания.
Масивните тъканни увреждания
в началото на раневия канал сочат, че в момента на
изстрела в условията на упор, боеприпасът е отделил голямо количество газове и
е със значителна дулна енергия на газовете,както и
действието на самия проектил.
Нараняването е причинено с атипично
оръжие, което също личи от морфологията на входната рана, самия раневи канал и намерения проектил.
Според експерта медик, липсата на други травматични
увреждания по трупа, освен констатираното огнестрелно нараняване сочи,че между
пострадалият и нападателя не е имало размяна на удари.
В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че е категоричен в отговора си, че смъртта е била неизбежна, а
позицията на стрелеца спрямо пострадалия най-вероятно е била лице в лице или
може би странично завъртяно, тъй като ръката, която държи оръжието е свободно
подвижна. Разстоянието, от което е произведен изстрела е от упор, или казано
иначе - на една ръка разстояние, което означава - да се допре дулния срез /това е края на цевта/ плътно в корема на
пострадалия. Под атипично оръжие експертът има
предвид нестандартно огнестрелно оръжие, което да употреби стандартен
боеприпас. В съдебната медицина като атипично оръжие
се определя всяко едно самоделно преправено оръжие, което използва барутни
газове да изхвърля някакъв проектил. Според вещото
лице, с оглед намерения проектил и неговото физическо
естество като параметри и характеристики, със сигурност способства за
причиняване на по-значителни наранявания в човешкото тяло, тъй като поведението
на проектила е непредвидимо - няма насоченост,
премята се във въздуха и при контакт с тялото ако има достатъчно енергия
причинява по-тежки наранявания от това, което ще причини един стандартен
боеприпас, но от късо разстояние.
От заключението по
комплексната дактилоскопна и балистична експертиза
-протокол № 395 / 21. 08. 2018 год., /л. 106, т. 1-ви от дос.
пр.-во/ се установява, че откритото в дома на подс. П., оръжие, представлява фабрично произведен турски
газ-сигнален пистолет, марка „Е.", модел „М.", калибър 9 mm PA със
сериен номер „№ ЕМ-1430073", с премахнат сепаратор, без пълнител и в този
си вид представлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона. При разглобяването
му е установено че зад предния, дулен срез, след
първата вътрешна резба е премахнат сепаратора /фабрично произведена, завита,
втулка, е вътрешен отвор и с външна резба/. Вещото лице сочи, че с оръжието е
произвеждан изстрел, след последното му почистване. Същият технически не е
изправен, но е годен да произведе изстрел със стандартен газ сигнален патрон,
кал. 9 мм., с и без сачма. Калибъра на предоставените за изследване 2 бр.
патрони със сачми - сребрист патрон със стоманена сачма и месингов патрон с
оловна сачма с надпис на дъното на капсата „WA ТЕ
9mm PvACN", са калибър 9 mm P.А.,
с монтирани сачми са годни за стрелба.
Върху предоставения за
изследване обект - марка „Е.", модел „М.", калибър 9mm P.А.
със сериен номер „№ ЕМ-1430073", не се установява наличие на годни или
негодни за идентификационно изследване дактилоскопни
следи. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че намира пистолета за
технически неизправен поради липсата на пълнител, което е част от изправността
на огнестрелно оръжие. Разяснява, че за да бъде изправно едно огнестрелно
оръжие, трябва да са налице всички елементи които да работят правилно.
Зареждането на този тип пистолет може да става ръчно, без пълнител, със
зареждане на един патрон, или е пълнител, който побира определен брой
боеприпаси.
Видно от заключението по
комплексната съдебно-медицинска и съдебно-балистична експертиза от 04. 01. 2019
год. / л. 84 - л. 92, том 2-ри от дос. пр.-во/ изследваното веществено доказателство - газ-сигнален
пистолет м. "Е.", м. " М." фабр.
№ ЕМ-1430073 е приведен в състояние, което позволява преминаване /изстрелване/
на твърди тела с диаметър до 6. 0 мм., чрез сваляне на сепаратора. На
изследване е подложено цилидрично метално тяло, с
обща дължина 24 мм., диаметър Ф-6, тегло 4. 289 гр. открито в тялото на
пострадалия К.. Заключението сочи, че същото може да е изстреляно през цевния
канал на приобщеният газ-сигнален пистолет м. „Е.", фабр.
№ 1430073. Същото обаче не може да е част от откритата до трупа гилза от газово
- сигнален боеприпас, кал. 9мм Р.А., докато последната е възможно да е
изстреляна от описаното оръжие.
Заключението
по допълнителната балистична експертиза - протокол № 31 /23. 01. 2019 год. /л. 96, том. 2-ри от дос.
пр.-во/ пояснява, че изстрелването на откритото в
трупа на пострадалия метално тяло е дължина 24 мм. и диаметър 6. 0 мм., може да
бъде реализирано от преправения, посредством отстраняване на сепаратора,
газ-сигнален пистолет, м."Е.", м." М." фабр.
№ ЕМ -. в случай, че е поставено в цевта и уплътнено до пълният си диаметър
пред боеприпас без промяна в конструкцията или като е поставен в предния канал
и фиксиран на боеприпас за газ сигнални оръжия.
Съгласно заключението по
съдебно-балистичната експертиза протокол № 421 от 03. 09. 2018 год. /л. 79, т.
2-ри от дос. пр.-во/
иззетата от дома на подс. П. пушка с дървена ложа и
приклад не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона.
Видно от справка per. №
262р - 1024 / 23. 08. 2018 год., на Началника на РУП –Е. П. № /л. 125, т. 1-ви
от дос. пр.-во/ на подс. Т.И.П. не е издавано разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
По делото е изслушано
заключение по комплексна съдебна, психологична и психиатрична експертиза според
което, при освидетелстваният подс. Т.П. факторния анализ на данните от делото, психологичното и
психиатричното изследване, не установяват психично заболяване в тесния смисъл
на това понятие т.е. психоза, както понастоящем, така и в минало време.
Експертите не подкрепят твърдение, че подс. Т.П. страда от Параноидна
шизофрения е голяма давност, което е довело до промяна на личността в шизофренен стил.
Считат, че комплексния анализ на данните от делото и
специализираното изследване им дава основание да приемат че осв.
- подс. Т.П. е със Смесено личностово
разстройство. Тази приета формулировка определя личностовите
разстройства като тежки нарушения в структурата на характера и поведенчески
тенденции на лицето, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги
са свързани със значителен срив в социалното функциониране. Това са състояния,
свързани с развитието, които възникват в детството или юношеството, устойчиви
са и продължават в зряла възраст. Личностовото
разстройство обхваща дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се
изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк
диапазон от лични и социални ситуации. При личностовите
разстройства са запазени основните годности за
разбиране и ръководене на постъпките на индивида. Според съдебнопсихиатричната
теория и практика тези разстройства, дори и тежко изразени, не могат да бъдат
приравнени към разстройство на съзнанието.
Вещите лица сочат, че Смесено личностово
разстройство при осв.- подс.
Т.П. не е психична болест в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде
приравнено към „продължително разстройство на съзнанието" по смисъла на
чл. 33 от НК.
Проведеното комплексно изследване не установява данни
за качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност който да са
нарушавали основните психични годности на осв. - подс. Т.П. преди, по време
и след инкриминираното деяние на 18. 08. 2018 година. Нормалното развитие на
интелекта и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието обуславят възможността иа осв.- подс. Т.П. да е могъл да
разбира свойството и значението на инкриминираното деяние и да ръководи
постъпките си към момента на извършването му на 18. 08 .2018 година.
Експертите изразяват становище, че осв. - подс. Т.П. по време на инкриминираното деяние на 18.
08. 2018 год. е могъл
правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и
събития от този период, т.е., да дава достоверни обяснения в хода на
разследването, както и в хода на наказателния процес. Считат, че комплексния
анализ на данните от делото, психологичното изследване и психиатричния преглед
не установяват при осв. - подс.
Т.П. психично разстройство /болестно състояние/, както понастоящем, така и в
минало време, което да е медицинска предпоставка за прилагането на принудителни
медицински мерки във връзка с чл. 89 и следващите от НК.
В съдебно зеаседание
допълнително се разяснява, че при подсъдимия Т.П. се касае за смесено личностово разстройство, с черти на емоционално
нестабилната личност - параноидното личностово разстройство. Личностовото
разстройство не се свърза пряко и не нарушава интелектуалните данни на лицето.
Ниската успеваемост в ученическите години и липсата
на академично развитие при по-голяма част от тези лица се дължи на нарушената
адаптация, а не на някакъв първоначален дефицит в интелектуалното му
функциониране с оглед на това, че и тези хора, които имат сериозни академични
постижения и заемат ръководни длъжности, въпреки това пак са с такъв вид
разстройство. При подсъдимия е характерно нарушаване в адаптацията. Уточняват,
че коментираната експертиза дотолкова, доколкото е проведена при по-нормални от
житейското и битово общество условия, позволява на тях в качеството им на
експерти да бъдат по-прецизни и да имат задълбочени наблюдения, на базата на
които, да се издадат аргументирани становища и отговори.
Видно от заключенията
по съдебно-химическите експертизи, във взетата от трупа на И. Г.К., проба кръв
е установено наличие на етилов алкохол 3.30 промила, а при подс.
Т.П. не се установява, употреба на алкохол.
По делото,
по искане на частното обвинение бе разпитан свид. И. В.
М., както и частния обвинител Н.Г.К. и гражданските ищци Г.К.А. и Е.Б.А..
Според разпитаните свидетели, родителите на загиналия И. К. са понесли изключително
тежко смъртта на сина си. Тримата живели в едно домакинство, като И. К. добре
се грижел за своята майка и баща и им помагал с каквото може.
Подс. Т.П. дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Заявява, че на инкриминираната дата след като почистил процесния
пистолет, по невнимание забравил да го приведе в необходимото разрешено
техническо състояние, както и, че отново по невнимание забравил да извади от
дулото на оръжието парче плат използвано при почистването, както и топче
хартия, което бил сложил за да не влиза прах. По същество твърди, че оръжието е
закупил с цел самоотбрана и че на инкриминираната дата след като е имал
непредизвикани от него конфликти със свидетелите С.И. и П.Т. и след като е
разговарял е пострадалия, е бил проследен от него. Разказва, че загиналия И. К.
го е настигнал, опитал се е да му вземе пистолета и след известно време
продължило боричкане по между им за притежание на оръжието, бил предизвикан
изстрел, довел до фаталното прострелване на К..
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: гласни
доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели,
дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени
чрез показанията на свидетелите дадени от тях пред орган на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, заключенията на изслушаните
по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и
другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
приложените по делото веществени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели С.Ц.З., Р.Р.Х., С.Ц.И., М.Т.И., С.Д.С., П.Т.П., Л.В.И. и Г.С.Д., тъй
като в същите не са налице никакви противоречия, налице е последователност,
логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, които са относими
към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите
и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване
обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът
не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от
посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията
на отделните свидетели.
При преценка достоверността на
показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че не
открива несъответствие между показанията, дадени от тях в двете фази на
процеса, обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от
тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните
обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, не се
констатира каквото и да е съществено вътрешно противоречие, а не се констатира
и противоречие на същите с останалия доказателствен
материал по делото. Всички тези обстоятелства по недвусмислен начин навеждат на
извода, че свидетелите не са мотивирани по какъвто и да е било начин да бъдат
недобросъвестни и необективни при излагане на показанията си, поради и което
съдът ги възприема като истинни.
Съдът кредитира и показанията
на разпитаните, свид. И. В. М., както и частния
обвинител Н.Г.К. и гражданските ищци Г.К.А. и Е.Б.А.. Последните макар и страни
в процеса, обективно и житейски правдиво изложиха своите възприятия за
общуването си и за отношенията им със загиналия И. Г.К., включая
и преживяното и изпитаното след неговата кончина. Поради и това, съдебния
състав възприе показанията на тази група свидетели като правдиви и истинни.
Съдът не възприема и не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, че не е извършвал вменените му престъпни деяния, че по
невнимание забравил да го приведе в необходимото разрешено техническо състояние
след като го почистил, че отново по невнимание забравил да извади от дулото на
оръжието парчето плат използвано при почистването, както и топче хартия, което
бил сложил /тъй като именно по този начин се създава предпоставка за
възпроизвеждане на изстрел посредством ръчно зареждане на оръжието/, че на
инкриминираната дата е имал непредизвикани от него конфликти със свидетелите С.И.
и П.Т., както и, че след като е разговарял с пострадалия, е бил проследен от
него и че загиналия се е опитал да му отнеме самоволно и непредизвикано
укритото оръжие. Анализирайки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът
намира, че обясненията на подс. Т.П. в тези им части
се явяват защитна теза и не следва да бъдат споделени, респективно -кредитирани.
Това е така, не само поради всичко гореизложено, но и поради факта, че
обясненията на подсъдимия в тези им части остават изолирани и се намират в
противоречие с установената по делото, доказателствена
съвкупност, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията по
съдебно-медицинската, балистничните и КСМСБ
експертизи.
Съдът
възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията на
експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение
може
да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с
доказателствените материали или бъдат посочени
основателни възражения за
непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства
за изясняването на
фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива
слабости
на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание
за
елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения
съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина
"вероятност", то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото
разглеждат
различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите
лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези,
което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по
делото
фактически данни.
Съпоставяйки заключенията на
експертизите с останалите доказателства по делото, съдът намира за безспорно
установен механизма на причиняване на смъртта на пострадалия. Не може да има
спор, че смъртта на И. Г.К. се дължи на огнестрелното нараняване на корема и
лявата хълбочна артерия, което е довело до масивен, остър вътрешен кръвоизлив,
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Нараняването е причинено именно
от възпроизведения от подс. Т.П. един изстрел, с
огнестрелно оръжие - процесния пистолет м." Е.",
м. „М.", фабр. № ЕМ-1430073, при плътен упор на дулния срез до телесната повърхност. Както сочи вещото лице
изготвило заключението по съдебномедицинската експертиза на труп, направлението
на изстрела отчетено при изправено анатомично положение на тялото е от ляво на
дясно, от горе надолу и леко и отпред назад. Според вещото лице размерите и
морфологията на входната рана и на раневия канал,
дават основание да се определи размер на проектила
около 5 мм., като намерения в края на канала установен в тялото на пострадалия
такъв, може да причини констатираните увреждания. Посочено е също, че
нараняването е причинено е атипично оръжие, каквото и
именно се явява процесното такова преработено от
поде. Т.П.. Не може да не направи впечатление корелацията между коментираното
заключение на експерта съдебен лекар и показанията на свидетеля и очевидец М.И.
/която макар и да няма конкретно възприятие при възпроизвеждането на изстрела/.
Междувпрочем тук трябва да се отбележи, че
коментираното заключение и показанията на свид. М.И.
изцяло и на практика, детайлно кореспондират с показанията на свидетеля и също
очевидец, Л.В.И..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По отношение на повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК
При така описаната фактическа
обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен
материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени
средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият Т.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 115 от НК.
Така от обективна страна, подсъдимият П. с извършеното
от него действие - възпроизвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие - процесния пистолет м."Е.", м. „М.", фабр. № ЕМ-. е причинил огнестрелното нараняване на корема
и лявата хълбочна артерия пострадалия И. Г.К., което е довело до масивен, остър
вътрешен кръвоизлив, като смъртта на К. е настъпила бързо и е била неизбежна.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че именно това действие на
подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта
на пострадалия И. К..
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимият Т.П.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им - възпроизвеждане на изстрел с огнестрелно
оръжие - преработения от него процесен пистолет
м."Е.", м. „М.", фабр. № ЕМ-. от почти
непосредствена близост, в жизненоважни органи -корема и лявата хълбочна артерия
на пострадалия К., обосновават наличието на тази форма на вината за причиняване
на смъртта. Извън всякакво съмнение подс. Т.П. е
съзнавал, с оглед психическата си и житейска зрялост и въпреки данните за
наличие на смесено личностово разстройство, че в
резултат на това прострелване и то в жизненоважен орган за човешккото
тяло, ще настъпи смъртта на пострадалия и е искал настъпването на този
резултат. Подс. П. е съзнавал не само настъпването на
този именно резултат, но е и съзнавал общественоопасния
характер на осъществената от него причинителска
дейност, което недвусмислено се извлича от доказателствата събрани по делото -
премахване на сепаратора на газ-сигналния пистолет, поставяйки в дулото на
същия материали предизвикващи уплътняване на дулния
срез и зареждайки оръжието с газово-сигнален боеприпас кал. 9 мм и пирон.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА
НАКАЗАНИЕТО - Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 115 от НК е
наказание - лишаване от свобода от 10 до 20 години.
При определяне на наказанието,
наложено на подсъдимия, съдът прецени високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, изводима от използваното средство - огнестрелно оръжие,
макар и нефабрично произведено такова.
При
индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и доброто процесуално
поведение, добрите характеристични даннни.
Като отегчаващо обстоятелство
следва да бъде възприето обстоятелството, че преди и към момента на извършване
на инкриминираното деяние, подсъдимият П. е заплашвал със саморазправа
разпитаните по делото свидетели и на практика е проявил вербална агресия по
отношение на същите, мотивирала свидетелите М.И. и С.И., да сигнализират на
тел. 112.
Следва да се посочи обаче, че
констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната
отговорност на дееца, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата
на чл. 55 от НК по настоящето дело.
Решаващият превес на
установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира
настоящия съдебен състав да определи на подс. П.
наказание под средния законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 115 от НК,
а именно - лишаване от свобода за срок от тринадесет години.
Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще
въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други
престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
По отношение на повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро, хип.
3-та от НК.
При така описаната фактическа
обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен
материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени
средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият Т.П. е осъществил и състава на престъплението по чл. 339, ал. 1,
пр. 2, хип. 3 от НК.
Така от обективна страна, подсъдимият П. от 18. 08. 2018
год., до около 06 : 00 часа на 19. 08. 2018 год., в с. Л., общ. Е. П., обл. Софийска, е държал огнестрелно оръжие - един брой
газ-сигнален пистолет, м." Е.", м." М.", кал. 9мм., Р.А., с
фабр. № ЕМ - 1430073, с премахнат сепаратор,
преработен в огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, без да
има за това надлежно разрешение съгласно чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 50,
ал. 1 от ЗОБВВПИ - „лицето по чл. 50, ал. 1-3, получило разрешение за
придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и
пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да
съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след
получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице, като от субективна страна и това обсъждано деяние е
извършено при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК - подсъдимият Т.П. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Извън всякакво съмнеине
подс. Т.П. е съзнавал, с оглед психическата си и
житейска зрялост и въпреки данните за наличие на смесено личностово
разстройство, че премахвайки сепаратора на процесния
газ-сигнален пистолет, м." Е.", м." М.", кал. 9мм., Р.А., с
фабр. № ЕМ-1430073, привежда пистолет в състояние,
което позволява преминаването /изстрелването/ на твърди тела с диаеметър до 6, 00 мм. Тук следва да се посочи и
заключението по съдебно балистичната експертиза /в.ж. л. 88, от т. 2-ри от дос. пр.-во/ според което по
цевния канал на процесния пистолет са констатирани
барутни частици което недвусмислено означава, че подс.
П. е възпроизвеждал изстрели с изследваното от вещото лице оръжие. П. извън
съмнение също така, е съзнавал и обстоятелството, че не му е издавано
разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО - Санкцията определена от законодателя за деяние по
чл. 339, ал. 1, пр. 2, хип. 3 НК е наказание -
лишаване от свобода от две до осем години.
При определяне на наказанието,
наложено на подсъдимия, съдът прецени високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, изводима от предмета на престъпление - огнестрелно оръжие,
макар и нефабрично произведено такова.
При индивидуализация на
наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му
здравословно състояние и доброто процесуално поведение, добрите характеристични
даннни.
Като
отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, че
подсъдимият П. именно с преработения от него газ-сигнален пистолет е демонстрирал
агресивно поведение излизайки от магазина стопанисван от свид.
С.И., което и именно, е мотивирало същата да подаде сигнал за случващото се на
тел. 112.
Следва да се посочи обаче, че
констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната
отговорност на дееца, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на
хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.
Решаващият превес на
установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира
настоящия съдебен състав да определи на подс. П.
наказание под средния законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 339, ал.
1, пр. 2, хип. 3 от НК, а именно - лишаване от
свобода за срок от три години.
Според състава на съда, така
наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия
предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс. Т.И.П. най-тежкото измежду
определените му по-горе наказания, а именно, наказание „лишаване от
свобода" за срок от тринадесет години, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. «а» от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален «строг» режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т.
1 от НК съдът приспадна времето през което подс. Т.И.П.
е бил задържан, считано от 19. 08. 2018 година.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от страна на наследниците на загиналия Иван Г.К. - неговата майка Е.Б.А.
и неговия баща Г.К.А., конституирани в качеството и на граждански ищци в
производството по делото.
За да възникне предявеното притезателно
право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди
на извъндоговорно /деликтно/
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника,
извършен чрез действие или бездействие/, противоправност
/несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено
поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за
възникване на притезателното право на ищеца, е
изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и
главно доказване.
При преценка на осъщественото засягане на личните
нематериални блага на пострадалите вследствие на деянието извършено от подс. П. граждзански ищци, съдът
съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящият случай, състава
на съда счита, че предявените граждански искове от страна на наследниците на
загиналия И. Г.К. - неговата майка Е.Б.А. и неговия баща Г.К.А., конституирани
в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват
основателни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се
установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова
разпоредба.
Не може да има спор, че вина
за настъпилия вредоносен резултат - смъртта на загиналия Иван Г.К. има
подсъдимия Т.П., като е налице пряка причинна връзка между неговото виновно поведение
и настъпилите вредоносни последици.
По отношение на размера на предявените граждански
искове, състава на съдът счете, че за репариране на претърпените от всеки един
от гражданските ищци, които като майка и баща на пострадалия Иван Г.К. освен,
че безспорно тежко изживяват неговата загуба, на практика, в залеза на своята
старост са лишени от синовна подкрепа и помощ е необходимо и достатъчно
обезщетение в размер на по 120 000 лева, за всеки един от тях, т.e., реши
да уважи граждансике искове в пълните им предявени
размери.
Поради гореизложеното, подс.
П. бе осъден да заплати на гражданските ищци посочените по - горе суми, чийто
размер е съобразен изцяло с принципа за справедливост визиран в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
При причиняване на вреди от
непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от
подсъдимия П./ делинквентът изпада в забава от
момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе
осъден да заплати на гражданските ищци законната мораторна
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на
извършване на деянието, до окончателно му заплащане.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства
по делото : 1 бр. преработен газ сигнален пистолет м. „ Е.", м. ,. М.",
кал. 9мм., Р. А., сер. № ЕМ - 1430073, с премахнат
сепаратор, запечатан в прозрачен плик, със стикер за изследвано ВД и 1бр.
сребрист патрон със стоманена сачма и месингов патрон с оловна сачма с надпис WA ТЕ
9mm R A С N„ запечатани в бял, хартиен плик
със стикер за изследвано ВД - предадени за съхранение в служба КОС при ОДМВР –
С.; Гилза от бял метал с диаметър 9мм., дължина 22мм и отвор отпред с големина
4 мм, намерена в района на местопроишествието, 13бр.
гилзи с диаметър 9мм - 12бр. от бял метал и една от жълт, 1бр. сачма, поставена
в кръгла черна пластмасова кутия, с червен етикет с надпис „INCE 55mmq 22cal., 200 adet" , запечатани в прозрачен полиетиленов плик, с стикер за ВД, с надпис „обекти № 4.4, 4.5 и 4.2"; Обект № 3 - Обтривка
от раната на трупа от опушването, запечатана в картонена кутия със стикер за ВД
и обтривки запечатани в картонена кутия; Обект № 4 -
Тениска с къс ръкав с надпис на лявата гърда EeeC.", с отвор в долната и лява
предна част, запечатани със стикер за ВД; Обект № 2 - пушка с обща дължина 82
см., с чупеща се цев, с дървена ложа приклад, със сачма тип „чашка" с
диаметър 5.5мм., запечатани в черен полиетиленов плик
със стикер за ВД; Обект № I - нокти от лява и дясна ръка на трупа на И. Г.К.,
запечатани в бял хартиен плик, със стандартен стикер за ВД ; Обект № 2 Метално
тяло със скосен връх и приблизителна дължина 2.5см„ -6.ООмм.,
запечатан в бял хартиен плик, със стикер за изследвано ВД и; да бъдат унищожени по предвидения ред, а - камуфлажна риза с къс ръкав
и син на цвят дънков панталон и Обект № 1 - мобилен
телефон м." Нокия" с ИМЕИ : 355195057753351
и 5 бр. монети с номинал 50 ст., 1 бр. с номинал 20 ст., и 1бр. с номинал 10
ст. да бъдат върнати на правоимащите лица.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият Т.И.П. да заплати в полза на С. о. съд, сумата от
9600 /девет хиляди и шестотин/ лева, представляваща
държавна такса в размер на 4 % върху уважените части на предявените граждански
искове.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият Т.И.П. да заплати в полза на С. о. съд, сумата от
674 /шестстотин седемдесет и четири/ лева, представляваща сторени деловодни
разноски, а в полза на ОДМВР – С. направените по делото деловодни разноски, в
размер на 2051 /две хиляди и петдесет и един/ лева.
Поради изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.