Р Е Ш Е Н И Е
№...
02.05.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 10.04.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №658 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен от Т.Б.М. *** срещу В.Б.В. ***. С исковата молба се твърди, че страните били осъдени да заплатят солидарно на о.Б. АД сума по договор за кредит, по който ответникът бил кредитополучател, а ищецът – поръчител. Въз основа на изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Г.И., приключило на 13.05.2014г. поради пълно погасяване на дължимите суми. По това изпълнително дело ищецът заплатил сумата от общо 3810,13лв. Ищецът счита, че ответникът следва да му заплати сумата по изпълнителното дело, тъй като ищецът като поръчител изпълнил дълг на ответника. Поради тази причина ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №509/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума 3810,13лв., която сума е платена от ищеца по изп.дело №*** по описа на ЧСИ Г.И., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2014г. до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Ответникът твърди, че едва през 2018г. е разбрал, че с ищеца са били осъдени по ч.гр.дело №3/2011г. по описа на РС-Гълъбово да заплатят солидарно на „о.Б.“ АД сума по договор за кредит. Твърди, че не е бил уведомен за издадения изпълнителен лист, нито за образуваното изпълнително дело. Ответникът не оспорва, че страните са сключили договор за кредит с „о.Б.“ АД през 2007г., като страните са се уговорили да разделят сумата на кредита поравно помежду си и поравно да участват в погасяването на кредита. И ищецът и ответникът е трябвало да внасят всеки месец по 100,00лв. за погасяване на кредита. Ответникът внасял в продължение на една година по сто лева месечно, след което останал без работа и заминал за чужбина. От чужбина изпращал пари, като изпратил на дъщеря си сумата от 500,00лв. за погасяването на кредита, които пари ищецът отказал да приеме. Ищецът заявил, че сам ще изплаща кредита, а ответникът да му изплати своята половина наведнъж, когато има възможност. На 16.11.2017г. ответникът предоставил на съпругата си, която била в Г. сумата от 1118,72 евро, които да изпрати на ищеца, който се намирал в Х.. Сумата била изпратена чрез „Western union“ и получена от ищеца. Никога ищецът не е изразявал претенции към ответника, че не е изплатил своята част от задължението си по договора за кредит. Предвид изложеното ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.509/2018г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 3810,13лв. – главница, представляваща погасяване на чуждо
задължение по изпълнително дело, ведно със законната
лихва върху главницата от 13.05.2014г. до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №344/18.09.2018г.,
с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът
е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за
предяви настоящия установителен иск.
Видно от приложените материали по ч.гр.д.3/2011г. по описа на РС-Гълъбово – унищожено към настоящия момент поради изтичане на законния срок за съхранението му, по заявление на „о.Б.“ АД е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу страните като солидарни длъжници за задължение по Договор за банков кредит №ЛП07-152СЗ от 21.08.2007г., което задължение възлиза на: 2077,28лв. – дължима просрочена главница; 198,40лв. - договорна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 21.03.2010г. до 06.01.2011г.; 50,15лв. - договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода от 21.11.2009г. до 06.01.2011г.; 7,89лв. - неустойка по договора за кредит за периода от 21.04.2010г. до 06.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, и съдебни разноски. Бил е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011г. по същото ч.гр.дело. От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на Удостоверение с изх.№4367/01.02.2016г. на ЧСИ Г.И., копие на Изпълнителен лист от 10.01.2011г. по ч.гр.дело №3/2011г. по описа на РС-Гълъбово се установява, че по изпълнителния лист е било образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ Г.И., по което е събрана дължимата сума, като от ищеца е постъпила сумата от общо 3810,13лв. От приложеното към настоящото производство изп.дело №*** по описа на ЧСИ Г.И. е видно, че и двете страни по делото, които са били солидарни длъжници по изпълнителното дело, са получили лично покана за доброволно изпълнение на 27.01.2011г. Въпреки това само ищецът е внасял суми по изпълнителното дело до погасяване на задължението.
За установяване на фактите по делото съдът допусна събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетелката П.Г.К., се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца. Още преди да се съберат да живеят заедно с ищеца, той и ответникът са теглили заедно кредит, който е трябвало да изплащат заедно. Свидетелката не знаела за каква сума е кредита, нито каква е месечната погасителна вноска. Знаела, че ищецът дава на ответника всеки месец суми за погасяването на кредита. Ответникът е трябвало да внася тези суми в банката. Впоследствие ответникът и съпругата му останали без работа и след известно време ищецът получил съобщение за изпълнителното дело и че има наложен запор на лекия си автомобил. Ищецът считал, че е изплатил своята част от дълга, но ответникът не е внасял своята част в банката. След като е получил съобщението за изпълнителното дело, ищецът многократно е разговарял с ответника и ответникът е бил наясно, че на ищеца се удържат пари за погасяване на задължението.
От показанията на свидетелката П.К.В. – съпруга на ответника, се установява, че страните са били близки приятели и са работили заедно. Ответникът е решил да вземе кредит от 2000,00лв. и тогава и ищецът е поискал да участва, като бъде поръчител по кредита, а сумата да бъде 4000,00лв., която двамата да си разделят по равно и заедно да погасяват месечните вноски. Самостоятелно ищецът не можел да изтегли кредит, тъй като имал други задължения. Поради тази причина ответникът като кредитополучател и ищецът като поръчител изтеглили кредит в размер на 4000,00лв., която сума си разделили по равно. Месечната погасителна вноска била 110,00лв. Единият месец ищецът давал 60,00лв., а ответникът 50,00лв., на следващия месец давали обратното, така че да погасяват месечните вноски по равно. След това ответникът и свидетелката останали без работа. Наложило се само ищецът да поема месечните вноски, като се разбрали, че при първа възможност ответникът ще му възстанови сумите. След това ответникът и свидетелката заминали за чужбина. Когато имали възможност, през месец май 2016г., изпратили на дъщеря си 500,00лв. да ги даде на ищеца, но той отказал да ги вземе. След това в един последващ разговор ищецът казал, че ответникът му дължи 2500-2600,00лв. Тогава свидетелката изпратила на ищеца сумата от 1118 евро в Х., където се намирал ищеца. Тази сума било получена от него. Свидетелката не е правила сметка на дадените за погасяването на кредита суми, но счита, че най-вероятно дължат още някаква малка сума на ищеца, тъй като твърдял, че задължението им било около 2600,00лв. Ищецът не е имал претенции, че размерът на дълга се е увеличил заради такси по изпълнителното дело.
По искане на ответника съдът задължи ищеца да отговори лично на въпроси по реда на чл.176 ГПК. Ищецът потвърди изложеното от ответника, че кредитът, по който ответникът е кредитополучател, а ищецът е поръчител, в размер на 4000,00лв., е бил ползван от двамата, като са си разделили по 2000,00лв. с уговорката да внасят заедно погасителните вноски. Ищецът давал на ответника половината от месечната погасителна вноска и ответникът заедно с другата половина, я внасял в банката. Когато ищецът имал повече средства, носел на ответника повече пари. Ищецът си водел сметка и считал, че е изплатил своята половина от кредита. След това разбрал, че е образувано изпълнително дело и са му наложили запор на лекия автомобил и на трудовото възнаграждение. Тогава ответникът и съпругата му били безработни и обещали като имат пари, да върнат на ищеца каквото му дължат. По-късно като били в чужбина, му изпратили 1118,70 евро. Изпращали му пари и по дъщеря си, но ищецът отказал да ги приеме, защото смятал, че трябва да се съберат и да си уредят сметките.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите след преценка по реда на чл.172 ГПК. Свидетелката П.Г.К. излага свои непосредствени впечатления повече за времето, когато е било образувано вече изпълнителното дело и е бил наложен запор на лекия автомобил и на трудовото възнаграждение на ищеца. По тези въпроси страните не спорят. Свидетелката не е наясно обаче нито колко е била сумата по договора за кредит, нито каква е била месечната погасителна вноска, нито каква сума ищецът е предал на ответника за внасяне на погасителните вноски по кредита, поради което нейните показания не допринасят за изясняване на тези обстоятелства. Свидетелката П.К.В. има непосредствени впечатления за целия период и отношенията между страните във връзка с тегленето и връщането на сумата по кредита. Въпреки това обаче също не е водила сметка за погасените месечни вноски и размерът, който всяка от страните е погасил. Нейните показания обаче се потвърждават, както от обясненията на ищеца, дадени лично в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, така и от приетото като писмено доказателство копие на платежно от „Western union“ от 16.11.2017г., от което се установява, че действително ответникът е превел на ищеца сумата от 1118,72 евро.
От така установената фактическа обстановка може да се направи категоричен извод, че изложеното в исковата молба не отговаря на обективната истина. Самият ищец при даването на обяснения по реда на чл.176 ГПК потвърди плащането на част от претендираната сума и то преди подаването на исковата молба. Самият ищец не е наясно колко точно е внесъл той за погасяването на кредита, нито колко е била погасителната вноска, нито какви са били сроковете за погасяването на кредита и кога страните са изпаднали в забава, както и какви са допълнителните лихви и такси, които са им начислени във връзка със забавата. Действително ищецът е внесъл по изпълнителното дело сумата от 3810,13лв., но не е ясно каква част от тази сума е негова лично задължение и каква част е задължение на ответника, тъй като ищецът не представи доказателства за размера на предадените от него суми на ответника за внасяне на погасителните вноски по кредита. Освен това ответникът е възстановил част от така платената по изпълнителното дело сума, която част е преценил, че е негово лично задължение.
За уважаване на предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи по категоричен начин размера на дължимата сума, дори и тя да не съвпада с платеното по изпълнителното дело. В настоящия случай ищецът не доказа каква е сумата, която той самият е внесъл по договора за кредит като свое лично задължение и каква е сумата, която е задължение на ответника, при положение, че категорично бе установено, че страните са ползвали сумата по кредита по равно и са имали задължение по равно да го погасят. Нещо повече – установено бе, че голяма част от претенцията е погасена преди завеждане на исковата молба. Поради тази причина предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат от 510,00лв., адвокатско възнаграждение за подаване на възражението по ч.гр.дело 509/2018г. по описа на РС-Гълъбово в размер на 300,00лв. и 29,00лв. разноски за превод на документ, съгласно приложения списък на разноски и документи за извършените плащания.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.М., ЕГН **********,*** срещу В.Б.В., ЕГН **********,*** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3810,13лв. /три хиляди осемстотин и десет лева и 13 стотинки/ – главница, представляваща погасяване на задължение по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Г.И., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски, за което задължение е била издадена Заповед за изпълнение №344/18.09.2018г. по ч.гр.дело №509/2018г. по описа на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН **********,*** да заплати на В.Б.В., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в общ размер на 839,00лв. /осемстотин тридесет и девет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: