№ 690
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Цветина Цолова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора К. Н. М.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100604445 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.05.2023г., постановено по НОХД № 7120/2022г.,
СРС, НО, 95-ти състав е признал подсъдимия М. И. И. за ВИНОВЕН в това,
че на 07.01.2022 г., около 00 :15 ч., в гр. Нови Искър, ул. „*******, извършил
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като не се подчинил на полицай Б. Т.Г. и полицай Н.Н.З. при
извършване на полицейска проверка, отправяйки обидни думи спрямо
полицаите: „смешници, боклуци, нещастници“, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред, а именно контрол за движение по пътищата - при опит да
бъдат поставени белезници на лицето, оказал съпротива, изразяваща се в
нанасяне на удари с крак в областта на гърдите на полицай Г. и удар с крак в
областта на слабините на полицай З. - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1
НК. Поради това на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК му е
наложено наказание Лишаване от за срок от шест месеца.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на
1
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия М. И.
И. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в общ
размер на 247 /двеста четиридесет и седем/ лв., от които 117 /сто и
седемнадесет/ лв. по сметка на СДВР, и 130 /сто и тридесет/ лв. сметка на
Софийски районен съд.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подс. М. И. – адв. К. Д. от САК, в която се
навеждат доводи за неоснователност и неправилност на обжалваната
присъда, прави се избор на събрания доказателствен материал, като се сочи,
че приетата от районния съд фактическа обстановка не се подкрепя от
доказателствата, както и че присъдата е постановена без същите да са събрани
обективно и непосредствено от съдебния състав, разгледал делото. Иска се
присъдата на първия съд да бъде отменена и подсъдимият И. да бъде признат
за невиновен по предявеното му обвинение.
В разпоредително заседание на 04.09.2023г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание, защитата на подсъдимия М. И. –адв. Д.
заявява, че поддържа изцяло доводите, изложени във въззивната жалба.
Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен,
постановен при съществени процесуални нарушения. Акцентира на
неправилно приложение на материалния закон, тъй като СРС не е отчел
липсата на елементи от състава на престъплението хулиганство. Застъпва
тезата, че извършените от подзащитния му действия са извършени в
състояние на раздразнение и изразяващи се в едно оживено ръкомахане и
вербална невъздържаност спрямо проверяващите го полицаи, не покриват
критериите за брутална демонстрация против установения ред. Продължава
пледоарията си с тезата, че дори да се приеме, че се е стигнало до нарушение
на обществени ред, то деянието следва да се квалифицира като дребно
хулиганство. Излага подробни съображения за необоснованост и превратно
тълкуване на доказателствата от страна на районния съд. По отношение на
2
определеното наказание развива доводи за неговата прекомерност и
несъответност на обществената опасност на деянието и дееца. Моли съдът да
отмени, алтернативно - да измени атакуваната присъда, като оправдае
подсъдимия.
Представителят на СГП в хода по същество намира присъдата на СРС
за правилна и законосъобразна.Защитава тезата, че действията на подсъдимия
не само представляват грубо нарушение на обществения ред, но и са
изложили на опасност живота и здравето на полицейските служители, което
намира унисон в кредитираните от страна на СРС показания на тези
свидетели. Прави искане от съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият М. И. редовно уведомен се явява лично пред въззивната
инстанция и в правото си на последна дума моли да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие
с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване, по
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на
решението. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд прие
следното от фактическа страна:
Основните фактически констатации на СРС са правилно установени,
не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
След извършен собствен анализ на доказателствата, въззивният
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която в главните за
предмета на доказване обстоятелства не се различава съществено от приетата
от първата инстанция:
3
Подсъдимият М. И. И. е роден на ******* г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан,
работи, с адрес гр. Нови Искър, ул. „*******, с ЕГН **********.
На 06.01.2022 г. свидетелите Б. Г. и Н. З. - младши автоконтрольори в
ОПП-СДВР, били назначени нощна смяна за времето от 19:00 ч. на 06.01.2022
г. до 07:00 часа на 07.01.2022 г.
На 07.01.2022 г., около 00:15 ч., в изпълнение на служебните си
задължения, последните патрулирали с патрулен полицейски автомобил в гр.
Нови Искър, на „Околовръстен път“. Забелязали лек автомобил марка и модел
„БМВ 318И“, ДК № ******* да се движи по ул. „Искърско дефиле“ в посока
„Околовръстен път“. Направило им впечатление, че автомобилът бил
управляван агресивно и криволичел, поради което го последвали, без да губят
визуален контакт. Водачът, който бил подсъдимият М. И., завил по ул.
„Хаджи Димитър“, след което паркирал автомобила на тротоара на ул.
„*******, и слязъл от него.
Полицейският автомобил, управляван от свид. Г., също спрял на
пътното платно на ул. „Димитър И.“, в близост до „БМВ 318И“, ДК №
*******. Свидетелите Г. и З. слезли от полицейския автомобил и предприели
действия по извършване на полицейска проверка на подс. И.. Поискали да им
представи документите си за самоличност и тези на управлявания автомобил,
но подсъдимият отказал да предостави такива, както и да се представи.
Отговорил, че не следвало да го проверяват, тъй като не управлявал
автомобила, а само бил излязъл, за да го премести, и че документите били в
дома му, пред който се намирали. При разговора полицейските служители
усетили дъх на алкохол от подсъдимия, който, освен че опитвал да се прибере
в дома си, без да се легитимира, започнал да ги обижда с думите „смешници,
боклуци, нещастници“.
Предвид поведението му, свидетелите Г. и З. предприели действия по
задържането му. При това подсъдимият започнал да се дърпа и да им оказва
съпротива, в резултат от което Г. и З. го обградили от двете страни, в опит да
му поставят помощни средства белезници. Последвала борба, вследствие на
която полицейските служители привели И. на земята и му поставили
белезници на ръцете отпред, след което опитали да го вкарат в служебния
автомобил. И. обаче продължил да се съпротивлява, като нанесъл удари с
4
крак в областта на гърдите на св. Г. и удар с крак в областта на слабините на
св. З..
Свидетелите докладвали на ОДЧ и поискали съдействие. На сигнала се
отзовал полицейски екип на ОСПС-СДВР в състав свидетелите П.А. и Н. П.,
които били назначени на смяна на 06.01.2022 г. за времето от 20:30 ч. на
06.01.2022 г. до 08:30 ч. на 07.01.2022 г. При тяхното пристигане подс. И.,
който се намирал на задната седалка на полицейския автомобил на ОПП-
СДВР, успял да ритне с крак отворената му дясна задна врата, с която ударил
един от полицейските служители. След това бил изведен от автомобила,
белезниците били преместени зад тялото му и бил отново върнат в
автомобила. Преди белезниците му да бъдат преместени отзад, И. говорел по
смарт- часовник, който се намирал на ръката му, и заплашвал, че записва
случващото се.
Разигралата се ситуация била наблюдавана от свидетелката В.Г.,
живуща в гр. Нови Искър, ул. „*******, който адрес се намирал в съседство с
дома на подс. И., находящ се на ул. ,*******. По време на задържането на И.,
Г. била на терасата на втория етаж на обитаваното жилище. Предвид слабото
осветление в района, св. Г. първоначално не разбрала, че свидетелите Г. и З.
са полицейски служители, поради което, наблюдавайки ги застанали от двете
страни на И. при опита им да го задържат, се развикала да го оставят и
повикала баща му. Същевременно на терасата се показал и приятелят й св.
И.З., който освен борбата, видял и отличителните знаци на полицейските им
униформи, при което казал на Г. да се прибира, защото отвън били
полицейски служители. След това се прибрал и легнал да спи.
След пристигането на място на служителите на ОСПС-СДВР от дома на
подсъдимия излязъл и баща му св. И. И., който възприел сина си, поставен на
задната седалка на полицейския автомобил и с белезници. Подсъдимият
извикал, че са го удряли и задържали, при което св. И. попитал какво се
случва. Не разбрал отговора, който му дал един от полицейските служители, и
след тяхното тръгване се прибрал в дома си.
Свидетелите А. и П. продължили по маршрута си, а Г. и З. откарали
подс. И. в сградата на 02 РУ-СДВР, където бил задържан за срок до 24 часа. В
полицейското управление му бил направен тест за употреба на наркотични
вещества, който отчел отрицателен резултат. И. отказал да бъде тестван за
5
употреба на алкохол, при което св. Г. му съставил АУАН бл. №
033806/07.01.2022 г. за нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, чл. 100, ал.
1 ,т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Издаден бил талон за медицинско
изследване и свидетелите Г. и З. придружили подсъдимия до болнично
заведение, където дал кръв за изследване.
На 09.01.2022 г. И. посетил кабинета по съдебна медицина при
Медицински университет - София, където бил освидетелстван от специалист
по съдебна медицина. Издадено му било съдебномедицинско удостоверение
относно констатираните при прегледа телесни увреждания.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, която описва подробно констатираните
телесни увреждания на подс. И. по медико-биологична характеристика.
Заключението на д-р Н. е в насока, че травмите на четвърти и пети пръст на
дясната ръка са причинили на подс. И. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите травми - болка и страдание, като в
съвкупност отговарят да са получени при оказване на физическа съпротива
при арест, както съобщават униформените служители.
Настоящият съд възприе въз основа на събраните в досъдебното и
съдебното производство доказателства, а именно: гласни- обясненията на
подсъдимия М. И. /частично/ и показанията на свидетелите Б. Г., Н. З., П.А.,
Н. П., И. И., В.Г. и И.З., депозирани в хода на съдебното следствие, и
показанията на свидетелите от досъдебното производство, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в
съответните части; писмени - съдебномедицинско удостоверение №
19.01/2022 г.; копие от протокол от химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта лаб. № 0296/11.01.2022 г.; копие от
АУАН бл. № 033806/07.01.2022 г.; заповед за задържане per. № 226зз-
66/07.01.2022 г.; протокол за обиск; справка за съдимост, и способите за
доказване - заключението на съдебномедицинската експертиза.
Изложената фактическа обстановка е изяснена от първоинстанционния
съдебен състав в необходимата степен и пълнота. Установени са по безспорен
начин обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото -
фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма
на извършването му и своеобразието от обстоятелствата, при които е било
6
осъществено. Първоинстанционният съд е подложил на съвкупно обсъждане
всички събрани и проверени по делото доказателства, като не е отдавал
произволно предпочитание на едни от гласните доказателствени средства за
сметка на други. Тезата на защитата, залегнала и в обясненията на
подсъдимия, е била отхвърлена с ясни и убедителни съображения, като
решително опровергана от достоверни доказателствени източници,
включително показанията на свидетелите Г. и З., придобили преки възприятия
от близко разстояние за развоя на ситуацията и предприетите от подсъдимия
хулигански действия.
Решаващият съдебен състав правилно е поставил в основата на
фактическите изводи, подкрепящи обвинителната теза, показанията на
двамата полицейски служители - свидетелите Г. и З.. Кредитирането с
доверие на техните показания е аргументирано, като е посочено, че те
съставляват пряко доказателство, съдържащо пълноценна информация за
всички релевантни за обвинението факти, като тези показания са съпоставени
и с другите доказателствени източници, вкл. обясненията на подсъдимия.
Показанията на свидетелите Г. и З. съдържат еднопосочна фактическа
информация и се намират в логическа връзка, а преценени и в съвкупност с
писмените доказателства и с показанията на свидетелите П.А., Н. П. В.Г. и
И.З., по несъмнен и категоричен начин обосновават възприетите факти. От
показанията на свидетелите Г. и З. се установяват освен деня и мястото на
инкриминираното деяние, така и причината, поради която са спрели
подсъдимия И. за проверка. Двамата са имали възможност непосредствено и
от близко разстояние да възприемат поведението на подсъдимия както преди
инкриминираните хулигански прояви, така и след тях. Изложените от тях
обстоятелства досежно проявената от подсъдимия вербална агресия и опит за
физическа такава правилно са били оценени от контролирания съд за
достоверни и обективни. Показанията на свидетелите Г. и З. еднопосочно
установяват конкретната поведенческа реакция, която подсъдимият И. е
избрал да има по отношение на тях, описват отказа на И. да се легитимира,
оказаната съпротива при опитите им да бъде задържан, в резултат на което
последвала борба, при която И. бил приведен на земята, както и по отношение
на обидните изрази, които отправил спрямо тях при задържането -
„смешници, боклуци, нещастници“. По делото липсват каквито и да е данни,
поставящи под съмнение добросъвестността на двамата свидетели,
7
обуславящи техен вероятен мотив да злепоставят подсъдимия, с оглед на
което възраженията на защитата се явяват неоснователни. Обстоятелството,
че двамата ключови свидетели са и органи на реда, станали обект на
вербалната агресия на подсъдимия, а спрямо св. Г. и изразяваща се в
нанасяне на удари с крак в областта на гърдите и на удар с крак в областта на
слабините на полицай З., не изключва а приори достоверността на изнесената
от тях информация. Логическа същата е съответна както на показанията на
свидетелите З. и Г., лично наблюдавали развоя на събитията, така и намира
опора в заявеното от свидетелите П.А. и Н. П..
Правилно районният съд е кредитирал и споделената от свидетелите
П.А. и Н. П. информация, макар и същата да не е пряко относима към
предмета на доказване, доколкото възприятията им касаят период от време
след приключване на непристойното поведение на подсъдимия. От
показанията им се установява, че към момента на пристигането им на място
подсъдимият вече е бил задържан.
Първоинстанционният съд е анализирал и обясненията на подсъдимия и
правилно е приел, че следва да ги кредитира частично. Известно е, че
обясненията на подсъдимия принципно освен доказателствено средство са и
средство за защита и в този смисъл следва да бъдат преценявани с особено
внимание и при прецизно съпоставяне с останалите доказателствени
източници. Въззивният съдебен състав дава вяра на обясненията на
подсъдимия относно времето и мястото, спирането му за проверка от
полицейските служители Г. и З., а също и относно последвалото му
задържане.В тези части обясненията на подсъдимия кореспондират с
останалите гласни и писмени доказателствени материали, обективно
отразяват фактологията и допринасят за изясняване на обективната истина. В
останалата част обясненията на подсъдимия правилно са били оценени от
Софийския районен съд като недостоверни, несинхронизирани с другите
доказателствени източници и представляващи негова защитна теза. За
споделеното грубо отношение от страна на полицаите данни се съдържат
единствено в обясненията на подсъдимия, които са изолирани и
противостоящи на останалата доказателствена маса. Несъгласието на
подсъдимия с основателността и целесъобразността на полученото
разпореждане е ирелевантно. Отказът му да изпълни задължително
8
полицейско разпореждане, демонстриран чрез думи и действия (вкл. и опит за
физически удар спрямо двама от служителите на реда) е довел до
последващите действия на полицейските служители - неговото физическо
задържане.
От констатациите на протокола за химическо изследване на
концентрацията на алкохол в предоставената от подс. И. кръвна проба,
правилно районният съд е приел, че подсъдимият към момента на
полицейската проверка е лъхал на алкохол, което установява наличието на
алкохол /етанол/ в концентрация 0, 93 на хиляда, което кореспондира с
показанията на Г. и З. относно лъха на алкохол, който усетили при разговора с
подсъдимия.
Възражението на защитата по отношение доказателствената дейност на
първата инстанция по фактите се свежда до субективното й несъгласие с
оценката, която СРС е дала на показанията на разпитаните полицейски
служители Г. и З. и в тази връзка с крайния им извод за осъждането на
подсъдимия. С оглед гореизложените съображения градският съд не
констатира превратното тълкуване на доказателствените материали и
установените по делото обстоятелства, преднамерена едностранчивост в
изследваните версии на събитието или игнориране на доказателства в ущърб
на защитата.
Относно правната оценка на безспорно установените факти от значение
е следното:
Нормата на чл. 325, ал. 2 от НК представлява специален, по-тежко
квалифициран състав на този по, ал. 1 и като такава е препращаща.
Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно деяние по чл. 325,
ал. 2 от НК, следва най-напред да се изясни съдържа ли то всички признаци
от обективна и субективна страна на основния състав по, ал. 1 и в допълнение
налице ли е квалифициращия признак, съдържащ се в разпоредбата на чл.
325, ал. 2 от НК, а именно съпротива срещу орган на власт.
Според описаните в обвинителния акт фактически положения
действията, обективиращи квалифициращата хулиганска проява, се свеждат
до това, че подсъдимият се е обърнал се към полицейските служители Г. и З. с
9
думите : „смешници, боклуци, нещастници“, като деянието му е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, тъй като подсъдимият при опит да му
бъдат поставени белезници, оказал съпротива, изразяваща се в нанасяне на
удари с крак в областта на гърдите на полицай Г. и удар с крак в областта на
слабините на полицай З.. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие несъмнено е установено, че след спиране за полицейска проверка,
получаване на разпореждане от полицейските служители да се прибере в
колата си, за да не създава опасност на пътя, подсъдимият И. се е обърнал към
полицаите с горепосочените думи, след което ударил с крак в областта на
гърдите полицай Г. и е ударил с крак в областта на слабините полицай З..
Това активно, целенасочено и обективирано с конкретни действия поведение
на И. има непристоен характер и се вписва в признаците на хулиганството.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в
извършване на непристойни действия, като такива са всички неприлични,
безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък, а предприетото от подсъдимия действие по
изричане на обидни реплики и удари в областта на гърдите и слабините на
полицейски служители, които изпълняват служебните си задължения по
опазване на обществения ред и сигурност е такова, защото грубо нарушава
обществения ред, изразява явно неуважение към обществото и скандализира
със своята непремереност. Дори подсъдимият да не е бил съгласен с даденото
му разпореждане от страна на органите на реда и да е бил емоционално
афектиран от ситуацията, последвалата хулиганска реакция не се явява
оправдана. С цялостното си поведение, а и с отправените към полицейските
служители думи подсъдимият И. е искал да демонстрира пренебрежение и
незачитане както към обществото, така и към личността на проверяващите го
полицаи. Агресивното му и предизвикателно поведение не е било реакция на
предходни влошени междуличностни отношения със свидетелите Г. и З., а е
било породено само от факта, че те са полицейски служители, отправящи към
него конкретни полицейски разпореждания. Пренебрежителните думи и
поведение към полицаи без повод демонстрират от една страна пълното
незачитане от страна на подсъдимия на установения обществен ред, а от
друга - целят да унизят полицейските служители. Поради това, правилно е да
се приеме, че подсъдимият грубо е нарушил установения в държавата ред и
обществено спокойствие, т.е. установените в държавата обществени
10
отношения, основани на морала и определящи поведението на хората в
обществения живот. Действията са предприети на публично място - улица, до
която достъп имат неограничен кръг лица (както пешеходци, така и водачи на
транспортни средства) по отношение на униформени служители на реда и при
изпълнение на чисто рутинни служебни задължения от тях.
Вън от съмнение е, че полицейският служители Г. и З. са орган на
властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. В процесния ден той е изпълнявал
задължения по опазване на обществения ред като автопатрул. Съгласно
ППВС № 2/1970 година съпротивата по смисъла на чл. 325, ал. 2 от НК е
налична, ако извършителят не прекратява извършено вече непристойно
действие въпреки намесата на орган на властта. Обективната съставомерност
на квалифицираното хулиганство, следователно, изисква най-напред
непристойно действие, а след това и съпротива на извършителя срещу органа,
който се е намесил да го предотврати. Според същото задължителната
съдебна практика деянието следва да бъде подведено под нормата на
квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК, когато хулиганските действия
са започнали преди намесата на органа на властта или представителя на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
продължават въпреки нея и прерастват в съпротива срещу тях.
От субективна страна правилно е отчетено, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Действително, чрез действията си
подсъдимият И. е целял постигането на друг, желан от него резултат, а
именно - противопоставяне на полицейските служители и изразяване на
нежеланието си да се съобрази с дадените му разпореждания. Подсъдимият
обаче е съзнавал, че конкретните му действия, изразяващи се в вербална
агресия и опит за използването на физическа сила спрямо полицейски
служители, насочени към постигане на основната цел, ще доведат и до друг
общественоопасен резултат, а именно - грубо нарушаване на обществения
ред. Подсъдимият не е имал личен мотив за разправа със свидетелите Г. и З., а
агресията му е била безпричинна. Дори да се приеме, че е налице личен
мотив, практиката е категорична, че наличието на такъв не изключва умисъла
за хулиганство.
По вида и размера на наложеното наказание, въззивната инстанция
намира следното:
11
Престъплението по чл.325, ал.2 от НК е умишлено такова и предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години .
При определяне размера на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца , първият съд е съобразил
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Напълно
правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният
съд е приел чистото съдебно минало на подс. И., добрите характеристични
данни и добросъвестното му процесуално поведение. Въззивният съд споделя
преценката на първата инстанция досежно отегчаващите вината
обстоятелства, а именно осъществяването на деянието след употреба на
алкохол и интензивността на засягането на обществените отношения и факта,
че оказаната на полицейските служители съпротива се е изразила
включително в засягане на физическата им неприкосновеност чрез
целенасоченото нанасяне на удари.Въпреки изложеното определеният от
контролирания съд размер на наложеното наказание е съответен на тежестта
на извършеното деяние и на личността на дееца. Деянието е извършено с
особена дързост и при демонстрация на чувство на безнаказаност, обект на
посегателство са полицейски служители, поради което и наказание в
минимален размер, би било достатъчно за постигане на личната и на
генералната превенция, предвидени като цели на наказанието. За да се
осъществи реално възпиращо и превантивно въздействие върху дееца и за да
бъде постигнат реален предупредителен ефект за всички останали членове на
обществото, размерът на наказанието, наложено на подсъдимия трябва да
бъде съобразен с личността на дееца, но и с тежестта на деянието и
обстоятелствата по реализацията му. В настоящия случай, при определяне
размера на наложеното наказание, следва да се отчете високата обществена
опасност на този вид деяния и честотата им в съвременното общество. За
пълнота тук следва да се посочи, че всяко наказание, предвидено в НК засяга
лични и/или имуществени права на осъденото лице, като законодателят е
определил продължителността на сроковете, през които следва да продължи
това ограничение и размера, до който може да бъдат засегнати
имуществените му права. Всяко наказание, преди да бъде определено в
наказателния кодекс е съобразено с естеството на извършеното престъпление,
честотата на извършване на даден вид деяния, както и с обществената нагласа
по отношение криминализацията и наказуемостта на определени деяния.
12
Същността на всяко наказание е в засягането на определени права и интереси
на осъденото лице, като по този начин се постигат превантивните,
превъзпитателни и възпиращи цели по отношение на дееца и останалите
членове на обществото, които са визирани в чл.36 от НК и са цели на всяко
наказание, независимо от вида и естеството му. Ето защо, въззивният съд
реши, че размера на определеното от районния съд наказание „лишаване от
свобода” за шест месеца и по изложените по-горе съображения, намира че е
правилно определен, като счита, че ще въздейства превъзпитателно и
възпиращо по отношение, както на дееца, така и по отношение на останалите
членове на обществото.
Правилно е установено, че спрямо подс. И. са налице условията на
чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието му, предвид факта,
че към момента на извършване на деянието не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, като е отчетено,че наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок от шест месеца, да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, от момента на влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189,
ал.3 НПК разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия и в тази
й част присъдата на СРС следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания за изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.378, ал.5 от НПК вр.
чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.05.2023г., постановена по НОХД
№ 7120/2022г., СРС, НО, 95-ти състав.
13
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14