Решение по дело №546/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е въз основа Решение № 5002/14.05.2025 г., постановено по адм. д. № 1258/2025 г., по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 4528/27.11.2024 г., постановено по адм. д. № 529/2024 г., поправено с Решение № 4944/20.12.2024 г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалба на С. Т. Т., като ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“, с. Розово, обл. Пазарджик, чрез пълномощника адв. С., срещу Ревизионен акт № Р-16001321005589-091-001 от 01.08.2022 г., издаден от И. К., на длъжност „Началник сектор“ и Д. Х. Г.-И., на длъжност „Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 137/01.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– Пловдив към ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС, ДОО и ЗЗО и са определени лихви за просрочие при разчитането им с бюджета, както следва: начислен ДДС от 7 573,54 на 6 512, 43, лихви от 3 732,63 на 3 280,81; вноски за ДОО за 2017г. от 3 162,24 на 1 940,66, лихви от 1 365,14 на 640,47; вноски ЗО за 2017г. от 1 413,60 на 696,20, лихви от 610,25 на 229,76; вноски за ЗО за 2017г. от 134,16 на 43,65, лихви от 46,57 на 11,46, общо главница 9 192,94, общо лихва 4 162,50 лева.

В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки се твърди, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане обжалвания ИАА да бъде отменен, алтернативно да бъде възприето посоченото в трети вариант от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - директора на Дирекция „ОДОП“– Пловдив към ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, счита жалбата за неоснователна, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321005589-020-001/04.10.2021г., изменяна със Заповеди №№ Р- 16001321005589-020-002/31.12.2021г., Р-16001321005589-020-003/31.01.2022г., спирана със Заповед Р-16001321005589-023-001/02.03.2022г., възобновена със Заповед Р-16001321005589-143-001/03.06.2022г., издадени от началник сектор при ТД на НАП –Пловдив, екип от ревизори Д. Х. Г. - И. – гл. инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Б. С. С.-Ж. – гл.инспектор по приходите извършили ревизия на ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“ – с. Розово, обл.Пазарджик по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г.; по ЗОО за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г., по ЗДДС за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2020г. и по ДОО за периода 01.01.2015г. – 31.12.2018г.

Ревизията приключила с издаването на ревизионен доклад № Р-16001321005589-092-001/17.06.2022г. /РД/ от гл.инспектори по приходите при ТД на НАП-Пловдив, въз основа на който бил издаден РА № 16001321005589-091-001/01.08.2022г., за установени задължения по: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 3 512,74 лв. и лихва 1 422,79лв.; ДДС в размер на 7 573,54 лв. и лихва 3 295,62лв.; ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 378,94лв. и лихва 1 394,52 лв.; здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 1 547,76лв. и лихва 637,52лв.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С Решение № 137 от 01.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл. 152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на ЕТ, е изменен издадения РА. Обсъдени са всички оплаквания, свързани с нарушаване на материалния закон в производството по издаване на РА. Прието е следното:

По ЗДДФЛ : Въз основа на събраните по преписката доказателства за ревизираната 2015 г., и при анализиране на оборотите от Z отчетите по касов апарат с ФУ с peг. № 3262419 по дистанционната връзка с НАП за обект магазин за хранителни стоки, находящ се в летовище „Розовски вриз“ са предадени данни за 2015 г. в размер на 3 086,25 лв., не са констатирани сторнирани продажби и извършени корекции. От РЛ е изискана справка КЛЕН, като такава не е представена. Приходите от 3 086,25 лв., отчетени чрез ФУ не са декларирани в приложение 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Налице е издадена, но невключена в счетоводството на ЕТ фактура № **********/02.09.2015 г., с получател Градски исторически музей с данъчна основа 660 лв. и ДДС 32 лв.

За отчетната 2016 г. от Z отчетите по касов апарат /КА/ с ФУ с peг. № 3262419 е установено, че по дистанционната връзка с НАП за обект хранителен магазин са предадени данни в размер на 7 624,95 лв., като не са констатирани сторнирани продажби и извършени корекции. През 2016 г. са реализирани приходи в размер на 4 328,40 лв. от продажби на дърва за огрев бук към община Брацигово, платени в брой. Установено е, че декларираните приходи в приложение 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ са по-малко от установените по ФУ. Налице е издадена и невключена в счетоводството на ЕТ фактура № **********/14.11.2016 г. с получател ОДЗ „Й. Ш.” с данъчна основа 1 340 лв. и ДДС 268 лв. Данъчната основа по чл. 122 от ДОПК от извършваната дейност като ЕТ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е определена като разлика между установените от ревизията общо приходи (в. т.ч. укрити приходи от извършени транспортни услуги и по касов апарат съответно в размер на 8 846,25 лв., 12 859,57 лв.. 22 530,79 лв. и 11 532,85 лв.) и установените от ревизията общо разходи (равни на декларираните), с което е изменена декларираната от едноличния търговец данъчна загуба за посочените отчетни периоди. За ревизираната 2015 г. декларираната данъчна загуба от 9 017,40 лв. е изменена на данъчна загуба 171,15 лв., годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ е 0,00 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец за 2016 г. 2017 г. и 2018 г. е определена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) и е изчислена съответно в размер на 1 525,12 лв., 17 096,84 лв. и 4 796,27 лв., и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ допълнително е установен данък и прилежащи лихви.

По ЗДДС - Съобразно установената от органите по приходите фактическа обстановка е определена данъчна основа за облагане с косвен данък за съответните отчетни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. На основание чл. 109 от ДОПК не е образувано производство за определяне на задължения по ЗДДС за периодите до м. 12.2015 г. Ревизиращият екип е формирал данъчната основа на недекларираните от задълженото лице /ЗЛ/ приходи от оказани превозни услуги, въз основа на описаните данни в превозните билети на МПС, собственост на С. Т. Т., като установените
изминати километри от склада на продавача до обекта на съответните купувачи (физически лица) по всеки един от издадените превозни билети са умножени с приетата от ревизията средна продажна цена, определена по аналог 3 лв. на километър, съгласно данните, предоставени от „Цветка - 69“ ЕООД, което дружество е извършвало същия вид транспортни услуги в същия регион (област Пазарджик) през същите периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018г. При така определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за съответните данъчни периоди, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, органите по приходите са начислили допълнително косвен данък в общ размер на 6 512,43 лв., установен задължим
към бюджета, както следва: 1 648,96 лв. за периодите от 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г.; 3 454,49 лв. за периодите от 01.02.2017 г. до 30.11.2017 г.; 1 408.98 лв. за периодите от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г. От табличната част на РА са налице данни и за допълнително начислен ДДС в общ размер на 1 061,11 лв. в т.ч. 268,00 лв. за м.11.2016 г. и 793,11 лв. за м. 10.2018 г., ведно с прилежащи лихви, възлизащи на сумата от 451,82 лв. в т.ч.153,60лв. за м.11.2016 г. и 298.76 лв. за м.10.2018 г.

По КСО и ЗОО за лицето са подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, в
които е декларирано осигуряване за всички осигурителни рискове като собственик на ЕТ, за периодите от 12.09.1995 г. до 03.02.2016г.; от 01.07.2016 г. до 01.03.2017 г.; от 01.07.2017 г. до 23.11.2018 г. и като собственик на „Сити лес“ ЕООД
от 01.03.2017 г. до 01.07.2017 г. От 01.01.2019 г. лицето е декларирало възобновяване на дейността като едноличен търговец. От направените справки в Информационната система на НАП, органите по приходите са установили, че през ревизирания период С. Т. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице от 01.01.2015 г. до 03.2016 г.; от 01.07.2016 г. до 22.11.2018г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. върху минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за осигуряване (ЗОО). От 01.01.2019 г. се е осигурявал само за ЗОО. С декларации обр. № 6 посочил размерът на декларираните авансови вноски. Като безработно лице С. Т. е длъжно да се осигурява само по реда на ЗОО за периодите от 03.02.2016 г. до 30.06.2016 г. и от 23.11.2018 г. до 30.11.2018 г. За периода от 07.08.2018 г. до 31.12.2020 г. е здравно осигурен за сметка на държавния бюджет като пенсионер от ДОО. При ревизията е установено, че С. Т. като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗОО е внесъл в пълен размер декларираните авансови осигурителни вноски.

В ревизионното производство са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и от органите по приходите е определен нов размер на облагаемия доход от дейността на лицето като едноличен търговец за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно в размер на 2 433,26 лв., 23 189,99 лв. и 6 760,77 лв. Установено, е и че лицето не е прекъсвало стопанската дейност на ЕТ, съответно не е налице прекъсване на трудовата му дейност със задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице през периода 23.11.- 31.12.2018 г. въз основа на това в ревизионното производство са определени допълнително авансови здравноосигурителни вноски за периода 23.11.2018 г. — 31.12.2018г. и окончателни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2017 г. и 2018 г., на основание чл. 124а от ДОПК, вр. чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО и чл. 40, ал, 1, т. 2 от ЗОО и прилежащи лихви.

В оспореното Решение ответника е посочил, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства, в случая по т. 2 - данни за укрити приходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Според ответника видно от предприетите в хода на ревизията процесуални действия, събраните доказателства и направените констатации, са установени данни за укрити приходи, съгласно представените от Южноцентрално държавно предприятие - гр. Смолян доказателства за извършени услуги (сеч и извоз на дървесина) от ЕТ, с издадени превозни билети и разрешителни за достъп до горски територии на МПС, собственост на С. Т., които доказателства установявали реализация на извършена услуга (превоз на дървен материал), но приходите от тази дейност не са отчетени. Отделно от това са установени и недекларирани приходи от извършени продажби в обект (магазин за хранителни стоки), отчетени чрез КА с ФУ с рег. № 3262419 и от извършени услуги през 2015 г. и 2016 г., за които търговецът е издал първични счетоводни документи, но приходите по тях не са отчетени в счетоводните регистри, поради което според ответника правилно органите по приходите са достигнали до извода, че е изпълнена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

В обжалвания ИАА са релевирани съображения за това, че видно от констатациите на РД, в раздела по ЗДДС ревизиращите органи са изчислили дължимия ДДС по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като е посочено, че дължимият данък е включен в крайната цена, но впоследствие при определяне на „неотчетените приходи“ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. това обстоятелство не е взето предвид. Според определението в т. 2 на счетоводен стандарт (СС) № 18 – „Приходи“ не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например ДДС, застраховки, суми, събрани от името на възложителя и др., които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал. Като се вземе предвид, че ДДС е косвен данък, с оглед разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, чл. 19 от ЗКПО и определението в § 1, т. 11 от ДР на ЗСч за нетни приходи от продажби следва изводът, че изискуемият ДДС не представлява приход, съответно не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. По този начин, при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с пряк данък, неправилно дължимият косвен данък ДДС за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 850 лв., 1 649 лв., 3 454,50 лв. и 1 409 лв. за реализираните приходи от извършена дейност по превоз на дървесина /транспортни услуги/ е включен в „недекларирани приходи“ и е обложен с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Въз основа изложеното, ответника в оспореното Решение изменил укритите приходи от извършените „транспортни услуги“ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно на 4 250 лв., 8 245 лв., 17 272,50 лв. и 7 045 лв.

Административният орган установил, че дружеството-жалбоподател е декларирало транспортната дейност - сухопътен транспорт. Декларираните разходи за суровини и материали за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. варират от 20% до 30% от декларираните приходи от същата дейност, т.е. средно 25%. Като се има предвид, че товарните МПС, с които е извършвана транспортната услуга, са собственост на С. Т., в ЗДДФЛ са предвидени разходи за сходна дейност в размер на 25%, и с оглед изчисления среден процент на разходите за лице, осъществяващо аналогична дейност, приел този процент да бъде приложен и по отношение на РЛ. С оглед изложеното директора на ДОДОП-Пловдив определил разходи по години, както следва: за 2015 г. в размер на 1 062,50 лв. (4 250,00 лв. * 25%), за 2016 г. - 2 061,25 лв. (8 245 лв. * 25%), за 2017 г. - 4 318,13 лв. (17 272,50 лв. * 25%) и за 2018 г. - 1 761,25 лв. (7 045,00 лв. * 25%).

Във връзка с установените „неотчетени приходи по касов апарат” за 2015 г. в размер на 3 086,25 лв. ответникът посочил, че сумата представлява обороти по КА в хранителния магазин, в която е включен ДДС в размер на 514,38 лв., поради което неправилно органите по приходите са включили дължимият косвен данък в недекларираните приходи. По аналогичен начин за 2016 г. при определяне на „неотчетените приходи по касов апарат“ в размер на 1 621,57 лв., неправилно е включен ДДС, както неотчетените приходи по КА, и ги изчислил по следния начин: в оборотите по касов апарат 7 624,95 лв. е включен ДДС 1 270,83 лв.; при декларирани приходи 6 003,38 лв., неотчетените приходи КА са 350,74 лв. (7 624,95 лв. - 1 270,83 лв. = 6 003.38 лв.). Според ответникът неотчетените приходи по КА за 2017 г. и 2018 г. в размер на 1 803,79 лв. и 3 078,85 лв. са недоказани, в РД липсва яснота по какъв начин са определени тези суми, същите не съответстват на оборотите от ФУ, и изменил размера на укритите приходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. съответно на 7 481,87 лв. (8 846,25 лв. - 850.00 лв. - 514,38 лв.), 9 935,74 лв. (12 855,57 лв. - 1 649.00 лв. - 1 270.83 лв.), 17 272,50 лв. (22 530,79 лв. - 3 454,50 лв. - 1 803,79 лв.) и 7 045,00 лв. (11 532.85 лв. - 3 078.85 лв. - 1 409.00 лв.). След извършените корекции, счетоводният финансов резултат на ЕТ за 2015 г. и 2016 г. става отрицателен, в размер на 2 598,03 лв. и 2 551,82 лв., т.е. загуба, а за 2017 г. и 2018 г. е съответно 13 613,58
лв. и 511,67 лв.

В обжалвания ИАА ответникът посочил, че независимо, че ревизираното лице през 2017 г. е декларирало пренасяне на данъчна
загуба от предходни периоди в размер на 1 586,02 лв., в хода на административното обжалване е установено, че за отчетните 2014 г. 2015 г. и 2016 г. от търговеца са декларирани
данъчни загуби съответно 16 501,46 лв., 9 017,40 лв. и 10 426,31 лв., което не е обсъдено от органите по приходите. След като в хода на ревизията декларираните данъчни загуби за 2015 г. и 2016 г. са изменени и е изчислена положителна данъчна основа по чл. 122 от ДПОК, с оглед принципите за обективност и
служебното начало по ДОПК и относимите разпоредби на ЗКПО, данъчната загуба от 2014 г. и 2015 г. е следвало да бъде взета предвид при определяне на основата по чл. 122 от ДОПК. По аналогичен начин при определяне на данъчната основа за 2017 г. и 2018 г. не е анализирана загубата, която може да бъде приспадната. Пренасянето на данъчна загуба, там където конкретните резултати позволяват, следва да бъде приложено, както ако ревизията бе извършена по реда на ЗКПО, така и когато същата е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Въз основа на нова, в оспореното Решение е прието, че при определяне на основата за облагане с
данъци по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, след като се приложат разпоредбите на ЗКПО относно пренасяне на данъчна загуба, там където е възможно, се зачитат правата на задълженото лице по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от ЗКПО. Предвид това директора на ДОДОП-Пловдив изменил определената от ревизиращите органи основа по чл. 122 от ДОПК за 2015 г. - загуба 2 598,03 лв.; за 2016 г. - загуба 2 551,82 лв., а за 2017 г. и 2018 г. на 0.00 лв. Предвид загубата от 2014 г., която може да се пренесе през тези отчетни период, в резултат на допълнително установените годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и лихви за ревизираните отчетни периоди подлежат на отмяна.

В оспореното Решението е посочено, че предвид установената от ревизиращите органи фактическа обстановка, която е подробно описана в текстовата част на съставения РД, подкрепена от събраните и присъединени по надлежния ред доказателства, органите по приходите определили данъчна основа за облагане с косвен данък, като на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС същият е установен за дължим за съответните периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Размерът на допълнително определения ДДС е изчислен по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, съобразно нормата на чл. 67, ал. 2 от закона. Според ответникът дейността на „Цветка - 69“ ЕООД е съпоставима като вид, регион и период на осъществяване на превоз на дървесина, с получател физически лица. Доказателствената тежест за опровергаване на приетите от приходните органи съпоставими данни е върху жалбоподателя, като други доказателства в тази насока, не са представени. По изложените съображения за данните от дружеството, извършващо идентична търговска дейност с РЛ, не са опровергани данните, въз основа на които е обследвано обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

В оспореният ИАА е посочено, че с оглед спазване на принципите, залегнали глава 1 „Предмет и основни принципи“ от ДОПК в хода на административно обжалване е извършена допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП. регистър „Справки за ДДС“, подсекция „Дневници ДДС”, в резултат на която е установено, че за данъчния период м.11.2016 г. ЗЛ е подало дневник за продажбите, в който е включена фактура № **********/14.11.2016 г. с данъчна основа - 1 340 лв. и начислен ДДС в размер на 268 лв., с предмет на доставката „дърва“ и получател - ОДЗ „Й. Ш.“. Ответникът установил, че сборът на данъчните основи на всички декларирани от РЛ за същият данъчен период (м.11.2016 г.) облагаеми доставки, вкл. и към горепосочения получател (ОДЗ „Й. Ш.“) възлизат на сумата от 2 802 лв., която съответства на посочените от органите по приходите данни в табличен вид в РД. Въз основа това ответникът приел, че въпросната фактура е включена в дневника за продажби на РЛ за данъчния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и отменил РА в частта за допълнително начислен ДДС на стойност 268 лв., ведно с прилежащите лихви от 153 лв.

В Решението е посочено, че за данъчен период м. 10.2018 г. ЕТ е подал в офис Пазарджик справка-декларация по ЗДДС с вх. № 13001586314/13.11.2018 г., с деклариран данъчен резултат „ДДС за внасяне“ в размер на 22.81 лв. В резултат на направените от страна на органите по приходите констатации, имащи отношение към допълнително начисления ДДС по повод установените данни за укрити от лицето приходи, във връзка с извършените от него превозни услуги на дървен материал, е установено, че въз основа на определената по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК данъчната основа на недекларираните от С. Т. приходи за м.10.2018г., се следва дължим от лицето ДДС в размер на 69 лв. С оглед факта, че за този период декларираният данъчен резултат е „ДДС за внасяне“ в размер на 22.81 лв., тази сума прибавена към допълнително начисления от ревизиращите органи косвен данък от 69 лв. формира нов размер на данъка за внасяне, а именно 91.81 лв. (22,81 лв. + 69,00 лв.). В частта на РД, имаща отношение към разчитането е бюджета, органите по приходите са посочили като установен данъчен резултат за м. 10.2018 г. сумата от 884,92 лв. След извършена по време на административното обжалване преглед на текстовата част на РД, съответно мотивната част на РА, директора на ДОДОП-Пловдив устяановил липсата на изложени констатации, които да предполагат основание за облагане с ДДС в размер на 793,11 лв. (884,92 лв. – 91,81 лв.), чиято дължимост е през м.10.2018 г. При ревизията не били извършени корекции на декларирания от С. Т. размер на данъчния кредит, касаещ коментирания период. Въз основа на това ответника отменил обжалваният РА, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 793,11 лв. (884.92 лв. - (22.81 лв. + 69.00 лв.), касаеш данъчния период м. 10.2018 г., ведно с прилежащите лихви от 298,76 лв.

В оспореното Решение е посочено, че съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т.4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. В ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на цитираната разпоредба от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. С. Т. Т. е пенсионер от 07.08.2018 г., поради което ответникът приел за правилни изводите на проверяващите, че след като РЛ е прекъснало осигуряването си от 23.11.2018 г., но не е прекъсвало дейността си като самоосигуряващо се лице (ЕТ), дължи авансови здравноосигурителни вноски за периода от 23.11.2018 г. до 31.12.2018 г., и изменил размерът на облагаемия доход за 2017 г. и 2018 г., установен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, като следва: за 2017 г. от 23 189,99 лв. на 13 613,58 лв., за 2018 г. - от 6 760,77 лв. на 511,67 лв. Измененият с облагаем доход по реда на чл. 122 от ДОПК за 2018 г. (511,67 лв.) не надвишава минималния осигурителен доход, върху който лицето като самоосигуряващо се, подлежи на осигуряване (5 013,22 лв. за ДОО и 6 120,00 лв. за ЗОО). За 2018 г. С. Т. дължи допълнително единствено авансови здравноосигурителни вноски за периода 23.11.2018 г. - 30.12.2018 г.

В хода на съдебното обжалване са приобщени материалите, събрани в хода на ревизията, и представените писмени доказателства в хода на съдебното производство.

В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел Н. С., който посочва, че доста пъти е работил при жалбоподателя като шофьор. През 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2022 г. също, превозвал дърва. Фирмата се занимавала с транспорт. Шофирал ЗИЛ-131, бензинов, необходимото гориво за 100 км пробег било 60-65 литра. Посочва, че се подават молби в „Горското“ от физически лица, които искат да си купят дърва за огрев. „Горският“ издавал превозни билети. Правела се група, в зависимост от посочените количества в молбите. Камионът можел да товари до 10 кубика дърва. В превозния документ имало име на собственик, получател, който купува дървесината, и на св. С., като шофьор, както и направление за където пътуват дървата за огрев. Случвало се е да товари за няколко физически лица, за различни адреси.

В показанията си пред съда св. А. посочва, че е работил при жалбоподателя през 2015-2017 г., като товарач. Товарели автомобил ЗИЛ-131 с дърва за огрев, който бил собственост на С. Т., с товароподемност 10 кубика. Доставяли ги на 3,4,5 семейства, според заявените от последните количества, на различни места разтоварвали различни кубици дърва за огрев, на частни лица до домовете, което било отразено в превозните документи. Товарният автомобил бил управляван от св. С..

С цел изясняване на обективната истина в хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника, в представени писмени бележки, като е направено възражение същото да не бъде кредитирано, като неотносимо към предмета на делото.

От заключението на вещото лице е видно, че счетоводството на ЕТ през процесните години е водено от счетоводител, който към настоящия момент не извършва счетоводни услуги на търговеца, и не е предоставена счетоводна информация относно отчитането на приходи от транспортни услуги за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.

Съгласно приложените по делото оборотни ведомости на ЕТ, отразените приходи по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ е както следва:

• за 2016 г. - няма отчетени приходи от продажба на услуги;
• за 2017 г. - отчетени приходи от продажба на услуги в размер на 16 493,47 лв.;
• за 2018г. - отчетени приходи от продажба на услуги в размер на 15 080,92 лв.

При определяне на нова данъчна основа след групиране на превозите до няколко адреса по превозни билети за едно и също/близко време на извършване, са взети предвид километрите пробег, отразени в ревизионния доклад, като ВЛ не може да даде становище за точния пробег в километри. При направените изчисления, превозите са групирани по дата и час на издаване на превозните билети, като при наличие на различни населени места до които е извършен превоза на дървесина, е взет предвид най-дългия пробег в километри, определен от ревизиращия екип. Определените по този метод нови данъчни основи на извършени превози с МПС собственост на С. Т. Т., са както следва:

За 2016 година:

При средна продажна цена от 3,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 4 112,50 лв.

• При средна продажна цена от 2,50 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 3 427,08 лв.
• При средна продажна цена от 2,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 2 741,67 лв.

За 2017 година:

• При средна продажна цена от 3,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 9 380,00 лв.
• При средна продажна цена от 2,50 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 7 816,67 лв.
• При средна продажна цена от 2,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 6 253,33 лв.

За 2018 година:

• При средна продажна цена от 3,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 3 867,50 лв.
• При средна продажна цена от 2,50 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 3 222,92 лв.
• При средна продажна цена от 2,00 лв. с ДДС на километър пробег - данъчна основа в размер на 2 578,33 лв.

Данъчната основа, приета от органа по приходите за транспортни услуги, които са извършени от св. С. когато е работил при други работодатели, са както следва:

2016. г. данъчна основа в размер на 8 245,00 лв. период от 20.07.2016г. до 26.11.2016г.
2017. г. данъчна основа в размер на 17 272,50 лв. период от 17.2.2017г. до 17.11.2017г.
2018. г. данъчна основа в размер на 4 230,00 лв. период от 12.03.2018г. до 13.06.2018г. На база направените изчисления по различните посочени варианти по 2 лв. на км; по 2,50 лв. на км и по 3 лв. на км., и признати разходи за транспорт в размер на 20%, на 25% и на 40% са определени задължения по ЗДДС, КСО и ЗОО и начислени лихви, съгласно приложен към експертизата лихвен лист. Неразделна част от експертизата са описание на превозните билети и определена данъчна основа за 2016г.; 2017г. и 2018 година, съгласно РД №Р-16001321005589-092-001/17.06.2022г.; начин на групиране на превозите по близко време на издаване на превозните билети и определяне на нови данъчни основи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го потвърдил, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕНА, поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, е сред органите, посочени Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са Д. И. – ръководител на ревизията и Б. Ж. – гл. инспектор по приходите, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП - гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите за нищожността на оспорения ИАА, тъй като този въпрос е решен окончателно с постановеното по делото Решение на ВАС, Осмо отделение, цитирано по-горе.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта, които да обусловят отмяна на това основание. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия (в този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 год. на Върховния административен съд). Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РА съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения, като изрично препраща и към РД. Ревизионният акт е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че в РА е приет чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, а в Решението на директора на ДОДОП е коригирано правното основание на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като ответникът е изложил подробни мотиви, защо намира, че са налице данни за укрити приходи, като липсват визираните от органите по приходите хипотези на чл. 122., ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК.

Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения реда на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, относно това, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на чл.122 от ДОПК. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя и възражението, че органът по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целия доказателствен материал. Напротив в РД и РА органът е посочил точно установените от него обстоятелства в хода на ревизията, въз основа на кои доказателства се основават изводите му. Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия и други лица са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено процесуално нарушение.

Процесната ревизия е проведена по реда на чл.122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. При извършване на ревизията са установени данни за укрити приходи – недеклариране на приходи от транспортна дейност и несъответствия във ФУ на КА на стопанисвания от ЕТ магазин за хранителни стоки .

При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Размерът на данъка при ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложените в жалбата възражения, че без основание ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2, са същите както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя мотивите на ДОДОП и са несъстоятелни. Безспорно са установени недекларирани приходи от извършени продажби в магазина за хранителни стоки, отчетени чрез КА с ФУ и от извършени услуги през 2015 г. и 2016 г., за които ЕТ е издал първични счетоводни документи, но приходите по тях не са отчетени в счетоводните регистри, което е строено и с приходите от транспортната дейност, видно от представените от Южноцентрално държавно предприятие - гр. Смолян доказателства за извършени услуги (сеч и извоз на дървесина); издадени са превозни билети и разрешителни за достъп до горски територии на МПС, собственост на С. Т., като реализираните приходи от тази дейност не са отчетени. Правилно и в съответствие с материалите по делото директора на ДОДОП-Пловдив е отчел, че ревизиращият екип некоректно е посочил, че са налице основанията по чл. 122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, тъй като не е конкретизирано какви точно документи не са предоставени или липсват, какви нередности са установени в счетоводство, до степен, която да не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

Предвид факта, че ревизията е проведена по особения ред, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства, т. е. в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 2343 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2021 г., Решение № 837 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г. Решение № 483 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г. Съдът е дал указания в разпореждането за насрочване на делото, че жалбоподателят следва да проведе пълно, насрещно доказване, за да обори тази презумпция, каквито по делото не са налице. В тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, по никакъв начин не оборват фактическите констатациите на РА, тъй като ответникът не спори, че са били налице товаро-разтоварни и транспортни дейности, извършвани от страна на РЛ през ревизирания период.

От административната преписка се установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания е въпрос по съществото на спора.

Правилно ответникът е приел, че цената за км транспортна дейност следва да бъде определена на 3 лв., като в хода на извършената ревизия до трети лица са изпратени искания относно цената на превоз на дърва от временен склад, фиксирана ли е на доставен кубичен метър дърва, или се определя на километър и се е позовал на представеното обяснение от управителя на „Цветка – 69“ ЕООД, което дружество извършва сходна с ревизираното дейност и я осъществява в същият район. Правилно ответника се е позовал на Закона за статистиката и годишните отчети за дейността на ЕТ, като за ревизираните години е установено, че дружеството е декларирало транспортната дейност - сухопътен транспорт; декларираните разходи за суровини и материали за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. варират от 20% до 30% от декларираните приходи от същата дейност, т.е. средно 25%. Правилно, като е отчел, че товарните МПС, с които е извършвана транспортната услуга, са собственост на С. Т., в ЗДДФЛ са предвидени разходи за сходна дейност в размер на 25% и с оглед изчисления среден процент на разходите за лице, осъществяващо аналогична дейност, е приложил именно 25% по отношение на лицето. Некоректно в жалбата е посочено, че физическото лице извършва добив на дървесина, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДДФЛ - облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки), от ловно стопанство и от рибно стопанство, тъй като добива на дървесина е бил осъществен чрез МПС, собственост на ЕТ. Дали процесното МПС е било оборудвано и е имало съответните разрешителни и съответно бордово устройство за проследяване, не е предмет на доказване в настоящото производство, а от друга страна от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че с въпросното ППС са транспортирали дървения материал, за което са били издавани съответните превозни билети, приложени към преписката. Независимо от приложените по делото доказателства за наличието на трудов договор на св. С. със „Сендрев“ ЕООД и договор за наем на процесното МПС, превозните билети са били издавани на ЕТ. Цитираната в жалбата съдебна практика и принципи за определяне на цената по аналогия са приложими, но само при извършване на ревизията по общият ред, а не специалният такъв, по който е проведена процесната. Относно приетата цена за км не се съдържат данни и в показания в разпитаните по делото свидетели, ЕТ не е представило и писмени доказателства за оборване на възприетата от директора на ДОДОП презумпция, както изисква разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК.

Правилно административният орган се е позовал на Закона за статистиката и годишни отчети за дейността, като е посочил, че за ревизираните години е установено, че дружеството е декларирало транспортната дейност - сухопътен транспорт; декларираните разходи за суровини и материали за 2015 г.. 2016 г., 2017 г. и 2018 г. варират от 20% до 30% от декларираните приходи от същата дейност, т.е. средно 25%. Като се има предвид, че товарните МПС, с които е извършвана транспортната услуга, са собственост на С. Т. Т., в ЗДДФЛ са предвидени разходи за сходна дейност в размер на 25% и с оглед изчисления среден процент на разходите за лице, осъществяващо аналогична дейност, административния орган е приел този процент да бъде приложен и за ревизираното лице.

В съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал, 3. т. 1 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. В ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на цитираната разпоредба от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. С. Т. е пенсионер от 07.08.2018 г., а от 01.01.2019г. е декларирал възобновяване на дейността като ЕТ, поради което правилно е прието, че същият подлежи на облагане по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ.

Правилно като се вземе предвид, че ДДС е косвен данък, с оглед разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, чл. 19 от ЗКПО и определението в § 1, т. 11 от ДР на ЗСч за „нетни приходи от продажби“ е прието, че изискуемият ДДС не представлява приход, съответно не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Правилно директора на ДОДОП-Пловдив е приел, че при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с пряк данък, неправилно дължимият ДДС за 2015 г., 2016 г. 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 850,00 лв., 1 649.00 лв., 3 454.50 лв. и 1 409.00 лв. за реализираните приходи от извършена дейност по превоз на дървесина – „транспортни услуги“ е включен в „.недекларирани приходи“ и е обложен с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. По повод установените „неотчетени приходи по касов апарат” за 2015 г. и 2016г., правилно ответникът е счел, че сумата представлява обороти по касов апарат в хранителния магазин, в която е включен ДДС, съответно неправилно ДДС е включен в недекларираните приходи.

Правилно ответникът е посочил, че макар че РЛ през 2017 г. е декларирало пренасяне на данъчна
загуба от предходни периоди в размер на 1 586,02 лв. /в хода на административното обжалване е установено, че за отчетната 2014 г. 2015 г. и 2016 г. от търговеца са декларирани
данъчни загуби съответно 16 501.46 лв., 9 017.40 лв. и 10 426.31 лв./ това обстоятелство е игнорирано и не е коментирано от органите по приходите, и е приел, че където е възможно, се зачитат правата на задълженото лице по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от ЗКПО.

Съдът кредитира вариант 1 от назначената и приложена по делото съдебно-счетоводна експертиза, което заключение е обосновано и компетентно, отговорило е точно и професионално на поставените въпроси. Съдът намира, че правилно са групирани превозните билети, тъй като видно от последните на една и съща дата са издавани по няколко превозни билета за различен по обем дървен материал, което кореспондира и със събраните по делото свидетелски показания, а именно, че се е товарел дървен материал, който е следвало да бъде откаран до съответни адреси на различни физически лица. При изготвяне на експертизата са извършени проверки на превозните билети в интегрирана информационна система на Изпълнителна агенция по горите, използвани са приложените по преписката оборотни ведомости на ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“ , както и отразените приходи по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“. При определяне на новата данъчна основа, ВЛ е извършило групиране на превозите до няколко адреса по превозни билети за едно и също/близко време на извършване, като са взети предвид километрите пробег отразени в ревизионния доклад, което напълно кореспондира с посочени в превозните билети близък час на издаване и показанията на св. С. и А. относно това, че МПС е транспортирало материал до няколко близки адреса, съобразен с товароподемността му. Съдът по-горе изложи аргументите си защо счита, че следва да бъде определена цена за пробег от 3лв/км, както и признати 25% разходи за транспорт, поради което не намира за нужно да ги повтаря. При направените изчисленията в изпълнение на поставената задача, превозите са групирани по дата и час на издаване на превозните билети, като при наличие на различни населени места до които е извършен превоза на дървесина, е взет предвид най-дългия пробег в километри определен от ревизиращия екип, поради което РА, ведно с оспореното Решение следва да бъде изменени, както следва:

начислен ДДС 3601,47лв., лихви 1845,78лв;

вноски за ДОО - 620,62лв., лихва 267,92лв.

вноски ЗО за 2017г. 173,94лв., лихва 75,94лв.

вноски за ЗО за 2018г. – 43,65лв., лихва 11,46 лева, общо главница – 4439,68лв., лихва 2201,10лв.

При изход на спора, на страните се дължат претендираните разноски, които следва да бъдат определени по съразмерност, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. С оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, незначителния обем на събрани и депозирани в хода на съдебното дирете гласни и писмени доказателства, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството – жалбоподател сумата от по 1505,51 лева, за двете съдебни инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение. При направеното изчисление на разноските по компенсация следва, че ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1922,74 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещото лице в размер на 1000 лева, а дружеството –жалбоподател следва да заплати в полза на НАП сумата от 2*1088,28 лева, или 2176,56 лева представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции .

Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на С. Т. Т., като ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“, с. Розово, обл. Пазарджик, чрез пълномощника адв. С., Ревизионен акт № Р-16001321005589-091-001 от 01.08.2022 г., издаден от И. К., на длъжност началник „сектор“ и Д. Х. Г.-И., на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 137/01.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– Пловдив към ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС, ДОО и ЗЗО и са определени лихви за просрочие при разчитането им с бюджета, както следва:

начислен ДДС 3601,47лв., лихви 1845,78лв;

вноски за ДОО - 620,62лв., лихва 267,92лв.;

вноски ЗО за 2017г. 173,94лв., лихва 75,94лв.;

вноски за ЗО за 2018г. – 43,65лв., лихва 11,46 лева, общо главница – 4439,68лв., лихва 2201,10лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати С. Т. Т., като ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“, с. Розово, обл. Пазарджик сумата от 2972,74 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА, „Спас Тодоров Терзиев, като ЕТ „С. Т. – Бял Бор 95“, с. Розово, обл. Пазарджик, заплати на Национална агенция за приходите сторените по делото разноски в размер на 2176,56 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.