ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. Търговище , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500100 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с ч. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова,
чрез пълномощника юриск. И.К., против Определение №121/25.01.2021г., постановено по
г.д. 1192/2020г. на PC-Търговище, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248
ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 323/06.11.2020 г. в частта за
разноските.
Считайки обжалваното определение за неправилно като противоречащо на
процесуалния закон, жалбоподателят моли за неговата отмяна и постановяване на съдебен
акт, с който да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като
бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски в производството.
Изложените съображения се свеждат до следното: Съдът неправилно е приел, че
макар да е признал иска, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и
го е осъдил да заплати разноските на ищеца. Неправилно за такъв повод
първоинстанционният съд се е позовал на издаден изпълнителен лист от 2011г., ползван от
ответника като средство за извънпроцесуална принуда с цел на мотивира длъжника да
подпише представеното по делото споразумение от 27.12.2019 г. Всички събрани по делото
доказателства сочели на едно пасивно поведение на ответника, който единствено води
преговори за изплащане на вземането по доброволен път, а не чрез предприемане на
действия по принудителното му събиране в рамките на изпълнителния процес. Напротив –
въпросният изпълнителен лист е бил издаден в полза на цедента и то по време, когато не е
имало спор, че погасителната давност не е била изтекла. Въпросното вземане е цедирано на
ответника през 2015 г., към който момент изпълнителното дело вече е било перемирано,
въпреки това за период близо 5 години ответникът не е предприемал действия по образуване
1
на ново изпълнително дело, което му поведение, предвид не оспорване на факта, че
давностният срок за процесното вземане е изтекъл и признанието на иска сочи на пасивно
поведение, което не може да даде повод за образуване на производството по смисъла на чл.
78 ал. 2 от ГПК.
По реда и в срока по чл. 276 от ГПК ответната страна е депозирала отговор със
становище за неоснователност на жалбата, тъй като районният съд правилно е приел, че
ответникът, който разполага с необезсилен изпълнителен титул /без значение дали към
момента на завеждане на делото по отрицателния установителен иск, е налице висящо
изпълнително дело или не/ е дал повод за завеждането му, както и че „само в случай че
ответникът не разполага с изпълнителен титул, възможност за друга извънсъдебна
принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска, той не дължи разноски при
признание на иска“, цитирайки и приложима практика в аналогични хипотези. Изпращането
на подписано от негов упълномощен представител споразумение, неподписано от ищеца, по
своята правна същност представлявало извънсъдебна покана за плащане на сума, част от
която е предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. В така
предложеното споразумение (т.6) се съдържало уведомяване до длъжника, че при
неизпълнение на клаузите по споразумението, ответникът ще да пристъпи към
принудително изпълнение.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е основателна.
Предявеният установителен иск за недължимост на вземане, предмет на издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, е уважен в
хипотезата на признаване на иска- чл. 237 ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, от процесуалния представител на ответника е
поискано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с
позоваване на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Районният съд е оставил без уважение
тази молба, постановявайки обжалваното определение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Спорно между страните в настоящия случай е обстоятелството дали със своето
поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен отрицателен
установителен иск на осн.чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК, предявен като частичен, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв., част от общата сума от 5000 лв.-главница
(след уточнението на исковата молба), претендирано от ответника като непогасено вземане,
произтичащо от договор за кредит от 07.07.2008 г. , сключен между ищеца и Банка ДСК
ЕАД, за което е издаден ИЛ от 09.03.2001 г. по ч.гр.д.№ 415/2011 г. на РСТ, в полза на
банката и цедирано на ответното дружество.
2
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 75/2011 г. по
описа на ЧСИ Стойко Георгиев, рег. № 873 в КЧСИ, а след прекратяване на дейността на
ЧСИ Стойко Георгиев, същото е прехвърлено на ЧСИ Георги Стоянов, с район на действие
ОС-Разград, където е продължено под № 786/2016 г.
Последното по делото изпълнително действие е извършена публична продан,
завършила с издадено на 05.07.2011 г. постановление за възлагане на недвижим имот.
На 17.09.2012 г. вземането е цедирано от банката на „ОТП Факторинг“,
конституиран като взискател по изп.дело № 75/2011 г. на 30.12.2013 г., изпълнителни
действия не са предприемани.
С договор от 15.02.2015 г. вземането е цедирано от „ОТП Факторинг“ на ответното
дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
С постановление от 17.09.2018 г. изп.д. № 786/2016 г. е прекратено на осн.чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК. Въпреки прехвърлянето на вземането настоящият ответник „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД не е депозирал молба и съответно не е бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело.
По делото е представен проект за споразумение, предложен от ответника на ищеца
през м. декември 2019 г., по силата на което част от вземането, предмет на издадения
изп.лист, се разсрочва по предложен от цесионера погасителен план, с първа погасителна
вноска 27.12.2019 г. В споразумението е предвидено, че същото влиза в сила с плащането на
първата погасителна вноска в указания срок, както и че при настъпване на описаните в чл. 6
изр. 1 предпоставки, кредиторът има право да пристъпи към принудително събиране на
вземането изпълнение. Споразумението не е подписано от ищеца.
На 29.01.2020 г. ищецът е предявил настоящия отрицателен установителен иск
(частичен от главница 5000 лв.) за недължимост на исковата сума, поради погасяване на
вземането по давност.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска.
При така установеното, въззивната инстанция намира обжалваното определение за
неправилно.
Налице са били и двете предпоставки за освобождаване на ответника от заплащане
на разноски- същият е признал иска с отговора на исковата молба, като при това не е дал
повод за завеждането му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително
събиране на вземането си, което е погасено по давност, като в същото време длъжникът е
разполагал с възможността да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и да
избегне съдебния процес.
Както е приел ВКС в свое определение № 66/12.02.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№
4770/2017 г., ІІІ г.о., ГК и определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 2828/2018г., ІІІ
г.о., постановени по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, по поставените правни въпроси за
отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е
погасено по давност и ответникът е признал иска, практиката е уеднаквена с постановеното
3
по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на ВКС,
ІV г.о., като съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а
чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато
ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил
готовност да ги предприеме. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичане срока за отговор на ИМ; но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде
прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на
длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане.
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
спирания и прекъсвания на давността.
В случая изпълнителният лист е издаден в полза на банката, цедирала своето
вземане на праводателя на ответника. Последният, въпреки сключения договор за
прехвърляне на вземането (от 15.02.2015 г.) не е предприемал каквито и да било
изпълнителни действия – не е депозирал молба за конституирането му като взискател по
образуваното изпълнително дело, не е предприел действия по образуване на друго
изпълнително дело.
Предприетото от ответника действие, на което ищецът се позовава - отправяне
покана за подписване на проекто-споразумение за разсрочване на задължението, съгласно
цитираната практика не може да бъде определено като повод за предявяване на иска по
смисъла на чл. 78 ал. 2 ГПК – по делото не се установяват данни ищецът да е принуждаван
да подпише споразумението, а що се касае до „заплахата“ спрямо него да бъдат предприети
принудителни действия (чл. 6 от споразумението, на която разпоредба ищецът се позовава)
до такива би могло да се стигне, ако ищецът подпише споразумението, още повече като се
има предвид посоченото в споразумението, че същото „влиза в сила“ с плащането на
първата погасителна вноски. Ето защо и при липсата на обвързващо страните
правоотношение (подписано споразумение) няма как предлагането за сключване на
споразумение да бъде окачествено като извънсъдебна принуда, респ. повод за предявяване
на иска. Отправянето на покана до длъжника да плати и предупреждението, че при
неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране не са нито
неправомерни действия, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез
4
иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на
недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции (от кредитора или от негови универсални и частни
правоприемници) след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и тъй като с отговора на исковата молба е
признал иска, то не следва да носи отговорност за разноски, обуславящо отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново, с което се отмени постановеното
първоинстанционно решение в частта му (имаща характер на определение), с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото и адв.възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. и бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски.
В производството по чл. 248 ГПК разноски не са претендирани.
С оглед цената на иска (5000 лв.) определението не подлежи на касационно
обжалване – чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал. 3 т.1, предл. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 121/25.01.2021г., постановено по гр.д. № 1192/2020г. на
PC-Търговище, с което е отхвърлена молбата на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК ********* за изменение на постановеното решение № 323/06.11.2020 г. по гр.д.№
1192/2020 г. по описа на РСТ в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 323/06.11.2020 г. по гр.д.№ 1192/2020 г. по описа на РСТ в
частта му (имаща характер на определение), с която „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Ж. К. от [населено място] разноски по
делото в размер на 74 лв., както и в частта, в която „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. К.Б. от АК **, адвокатско възнаграждение в
размер на 317,50 лв., на осн.чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. – на осн.чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 78 ал.
2 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски.
Определението не подлежи на касационно обжалване – чл. 274 ал.4 във вр. с чл.
280 ал. 3 т.1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6