Решение по дело №465/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО - V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		465		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000139 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, на Н.Х.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания субект с изложени основания за неговата незаконосъобразност. Оспорва да е създадена непосредствена опасност за движението. Претендира за редукция на наложеното му наказание до 20 лева, както и за отмяна на атакуваното НП, поради неговата неправилност

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен на посочения в жалбата телефонен номер и имейл, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2020 г., около 09:20 часа, в гр. Дупница, на ул. „Самоковско шосе“, при бензиностанция „Петрогаз“, с посока на движение към гр. Самоков жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Субару Легаси“ с рег. № СО7865ВС. По време на управлението в посочения пътен участък, върху който била поставена пътна маркировка тип М-1, жалбоподателят предприел маневра изпреварване на колона от два автомобила, което негово действие било забелязано от полицейските служители М. и Д.. Последните спрели автомобила за проверка и съставили на водача АУАН за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, като посочили, че същият не съобразява поведението си с пътните знаци  и маркировка, с което създал предпоставка за ПТП. Същият бил подписан от полицейските служители и от жалбоподателя без възражения, като му е връчен на място и препис от акта.

Въз основа на процесния АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 20-0348-000139 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, на Н.Х.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители М. и Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканата справка за нарушител/водач, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло доказателствената съвкупност, като намира, че всички събрани доказателства са еднопосочни и не съществуват никакви противоречия между тях. Изложеното в свидетелските показания от двамата свидетели е последователно и безпротиворечиво, поради което съдът кредитира изцяло казаното от всеки от тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, последователно в АУАН и НП, във връзка с описанието на нарушението  и посочване на законовите разпоредби, които се сочи, че са били нарушени от жалбоподателя.

Макар и издадено в законовите срокове и от компетентен АНО, обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради следното:

Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП. Този извод се налага поради големия обем на констатирани нередности. Налице са нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, допуснати при съставяне на АУАН и НП. Цитираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са императивни по своя характер. С оглед даденото описание на фактическата обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП, досежно първото нарушение - чл. 6, т.1, пр. 3 от ЗДвП в АУАН и чл. 6, т. 1 от ЗДвП в НП и двете отразени словом като: „не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Опасност“. В обстоятелствената част на АУАН и НП идентично се сочи, че водачът е предприел гореописаната маневра, като не се е съобразил с пътна маркировка М-1. С оглед на всичко това, съдът приема, че описанието на нарушението, макар и почти идентично в АУАН и НП, не съответства на обективната действителност и ограничава значително правото на жалбоподателя да разбере изрично, ясно и конкретно в какво точно административно нарушение е обвинен и съответно наказан. Възможните варианти според съда с това текстово съдържание са три: – за несъобразяване с пътната маркировка М-1 в конкретния пътен участък, както е посочено изрично в обстоятелствената част на двата акта; за несъобразяване с пътните знаци или, както е посочено изрично при посочване на вида на нарушението, чрез употребата на съюза „и“ - за несъобразяване както с пътните знаци, така и с маркировката М-1, от което е възникнала опасност.

Нарушено е без съмнение правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото противоправното деяние не е описано в пълен обем в обстоятелствената част на АУАН и НП, с всички относими към него обстоятелства. Това нарушава правото на защита на субекта, тъй като с АУАН се очертават рамките на обвинението и липсата на съществени обективни елементи от състава на административното нарушение винаги съставлява съществено процесуално нарушение.

Едва от свидетелските показания става ясно, че в процесния пътен участък към датата на нарушението са били налични както посочената пътна маркировка М-1, така и още поставени пътни знаци забраняващи изпреварването на това място, каквито не са описани и посочени в АУАН и НП, но за неспазването на каквито АНО е наложил наказание. Нито един от двамата свидетели не сочи за възприета от тях конкретна опасност за движението, вследствие на извършената маневра от жалбоподателя. Въпреки ясно възприетата от тях на място ситуация относно наличие на пътни знаци и маркировка актосъставителят се е задоволил да посочи в АУАН, че е нарушена само пътната маркировка М-1, но е квалифицирал констатираното нарушение неправилно като словом и цифром е посочил, че: „водача виновно е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Опасност.“ Този съществен с оглед правото на защита на жалбоподателя порок е бил пренесен изцяло в съставеното въз основа на АУАН наказателно постановление, в което АНО е  записал същият текст и цифрова квалификация по чл. 6, т.1 от ЗДвП, без да посочи цифрово конкретната хипотеза от този законов текст – предложение 3-то.

Фактическите констатации на съда при преценка на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства не може за пръв път, едва във въззивното производство да бъдат отнесени към нито една от горепосочените няколко хипотези - по чл. 6, т.1, пр. 3-то от ЗДвП, доколкото това би противоречало на изложената в обстоятелствените части на АУАН и НП фактическа обстановка, където и актосъставителят и АНО са се концентрирали и фиксирали при описанието на нарушението единствено върху несъобразяване на жалбоподателя с налична маркировка М-1, от което е създадена предпоставка за ПТП. Няма как съдът за първи път да санира техния пропуск и да приеме допълнително още и несъобразяване на водача с обективно наличните според свидетелите пътни знаци забраняващи изпреварване в този пътен участък, за каквото неправомерно негово поведение жалбоподателят обективно е бил санкциониран с обжалваното НП.

Невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма, представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В подкрепа на тези разсъждения, макар и в различен контекст е практиката и на касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 64 от 15.03.2016 г. по н. д. № 66/2016 г. на Административен съд – Кюстендил и която настоящият въззивен съдебен състав споделя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000139 от 28.02.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, на Н.Х.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: