О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .…………..……/21.10.2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 217 по
описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Ч.И.Щ. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с
правно основание чл.439, ал.2 ГПК за приемане на установено между страните, че
ищецът не дължи на ответниците вземането по изпълнително дело № 20198070400302,
образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012 год. на ВРС
изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение № 9770/03.12.2012 година
суми, от които главница в размер на
19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва, начислена за периода 07.01.2011
– 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева – наказателна лихва, начислена
за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сторени разноски в размер на 540.01 лв. държавна такса и 720 лв.
юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по давност на изпълняемото
право, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
9 910.21 лева, съставляваща сбор от
събрани в хода на изпълнителното производство суми от ищеца и преведени на
ответника при липса на основание поради погасяване на вземането, с правно
основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.
С исковата молба ищецът е направил
искане за приемане на представените писмени доказателства, за събиране на
такива и провеждане на ССЕ.
С определение
№ 1417/04.06.2020 год., след прекратяване на производството с определение №
1044/15.04.2020 год. по отношение на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съдът е констатирал, че исковата молба отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което е разпоредил препис
от нея, ведно с приложените доказателствата да се изпратят на ответната страна,
на основание чл. 367 ГПК.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А., депозира писмен отговор,
с който оспорва претенцията като недопустима и в условията на евентуалност – за
неоснователна. Моли за приемане на представените с отговора писмени
доказателства.
С
определение № 260108/08.07.2020 год., съдът е разпоредил препис от писмения
отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е
депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната такава и
оспорва направените от ответника възражения. Обективира искане за привличане на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като втори
ответник по делото, евентуално като трето лице – помагач.
В депозирания отговор на
допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за
неоснователност на предявения иск, като прави искане за приемане на
представените писмени доказателства.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства
на твърденията за наличие на качеството взискател на ответника и качеството
длъжник на ищеца, който твърди недължимост на претендираното от всикателя
вземане поради настъпване на факти след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание и навежда твърдения
за получаване на сума в хода на изпълнително дело, без основание.
Релевираните от ответника с отговора
на исковата молба възражения за липса на правен интерес от отричане на
акцесорните вземания, в това число и вземането за разноски, не се споделят от
съда. Същите са част от изпълнителното основание и предмет на образуваното
изпълнително производство, поради което за ищеца съществува интерес от
установяване на погасяването им по давност. Разноските в хода на изпълнителното
производство не са част от предявения с правно основание чл.439, ал.2 ГПК иск,
поради което и доводите на ответника в тази насока не следва да се обсъждат.
Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в
закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното
исково производство.
По предварителните въпроси:
С
допълнителната искова молба, позовавйки се на нова съдебна практика, ищецът
обективира искане за конституиране на втори ответник по делото – цедента
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, а в евентуалност – конституирането му като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Касае се за процесуално действие, предприето
с допълнителна искова молба предприето, чиято процесуална допустимост следва да
бъде преценена с оглед разпоредбата на чл.372 ГПК.
Разпоредбата на чл.
372, ал. 2 ГПК предвижда, че в
допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната,
както и в срока за предявяването й, да измени предявения иск, да привлече трети
лица и предяви искове срещу тях и да поиска съдът да се произнесе със самото
решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора
правоотношение, от което зависи изходът на делото. Под поясняване и допълване
на исковата молба следва да се разбира уточняване и въвеждане на нови твърдения
по обстоятелствата, изложени в първоначалната исковата молба. Уточняването на
обстоятелствата би могло да е с характер на пояснение относно наведени
твърдения, които не изменят релевантните за спора факти, обуславящи основанието
на претенцията. Допълнителните - нови твърдения за факти и обстоятелства също
следва да са във връзка с първоначалните, с оглед на отстраняване на неясноти
или попълване на пропуски при очертаване на основанието на иска. Или, поясняването или допълването на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК се изразява в излагане на нови факти и
обстоятелства за уточняване на първоначалната искова молба, но без същите да
имат за последица изменение на
основанието на иска. От изложеното следва, че е недопустимо с допълнителната искова
молба искът да се насочва срещу нов ответник, поради което и поради
обстоятелството, че не е налице и хипотезата на замяна на страна, искането
следва да се остави без уважение без да се коментира произнасянето на съда с
влязлото в сила определение № 1044/15.04.2020 год.
Без
уважение следва да се остави и искането за привличане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Допустимостта на
привличането на ТЛП е обусловена от наличието на правен интерес от участието на
това трето лице в чуждия исков процес. Такъв би бил налице, когато решението по
него би оказало въздействие върху правното положение на ТЛ като същият би бил обвързан
от силата на пресъдено нещо или неблагоприятното решение спрямо подпомаганата
страна би могло да послужи като повод тя да предяви обратен иск срещу ТЛ или
когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на ТЛ
при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Настоящият състав на
ВОС, като съобрази предмета на повдигнатия пред него правен спор и правното
положение на третото лице чието допускане до участие в качеството на трето лице
помагач се иска, намира, че подобна привръзка не се разкрива. А в конкретния
случай, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес в изложения
смисъл. За ищеца липсва правен интерес от това привличане при отричане на
вземането като погасено по давност срещу страната по изпълнителния процес, нито
разполага с възможността да упражни регресни права по закон или договор спрямо
тези трети лица. Поради горното и това искане следва да се остави без уважение.
По
доказателствата:
СЪДЪТ намира, че доколкото
представените от страните писмени доказателства са за установяване на
релевантните за спора твърдения, същите са допустими и относими, поради което следва
да бъдат допуснати.
СЪДЪТ намира, че исканията на ищеца да провеждане на ССЕ и за събиране на
допълнителни писмени доказателства чрез изискване на препис от изпълнителните
дела, като насочени към установяване на релеватни за спора факти, следва да
бъдат уважени.
Без
уважение, с оглед изискването на изпълнителните дела, съдът намира, че следва да се остави искането за издаване на
съдебно удостоверение с посоченото в исковата молба съдържание.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните,
на основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на
страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
устния доклад на съдията.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ч.И.Щ. срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за приемане на установено
между страните, че ищецът не дължи на ответниците вземането по изпълнително
дело № 20198070400302, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 17728/2012
год. на ВРС изпълнителен лист за присъдени със Заповед за изпълнение №
9770/03.12.2012 година суми, от
които главница в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва,
начислена за периода 07.01.2011 – 23.09.2012 год., сумата от 4 057.69 лева
– наказателна лихва, начислена за периода 07.02.2012 год. до 29.11.2012 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2012 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сторени разноски в размер на 540.01 лв.
държавна такса и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасяване по
давност на изпълняемото право, както и иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 9 910.21 лева, съставляваща сбор от събрани в хода на изпълнителното
производство суми от ищеца и преведени на ответника при липса на основание
поради погасяване на вземането, с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ч.И.Щ.
за конституиране на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като втори ответник по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ч.И.Щ. за конституиране на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трето лице – помагач на негова страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
в
частта, с която не се допуска участието
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трето лице – помагач подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
едноседмичен срок от уведомяването на страната.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди се в
сезиралата съда искова молба, че ищецът се е задължил в качеството на поръчител
спрямо лицето М Ж К, длъжник по договор за банков кредит от 17.04.2008 год.,
ведно с анекси към него. Сочи, че на основание издадена Заповед за изпълнение №
9770/03.12.2012 год. по ЧГД № 17728/2012 год. по описа на ВРС Варна и
изпълнителен лист е осъден да заплати, заедно с длъжника, неиздължена главница
в размер на 19 021 лева, 3 921.62 редовна лихва и сумата от
4 057.69 лева – наказателна лихва, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сторените
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен
лист, кредиторът „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувала изпълнително дело №
20127150400753 по описа на ЧСИ М П, като общото задължение към 17.01.2013 год.
е било в размер на 31 733.99 лева. Излага, че по посоченото изпълнително
дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение №
473/17.01.2013 год., което е първото и последно предприето изпълнително дело и
никакви последващи действия не са били предприемани от взискателя, нито от ЧСИ
Пашова. Въпреки че повече от седем години не са били предприемани никакви
изпълнителни действия, на 08.07.2019 год. е образувано ново изпълнително дело,
с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който е придобил вземането срещу него въз
основа на договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 14.02.2017 год., което обстоятелство му станало известно след
получаване на ПДИ по изпълнително дело №
20198070400302 от ЧСИ Надежда Денчева и запознаване с делото, по което му
представили уведомление за прехвърляне на вземането, изпратено до длъжника по
договора за кредит, а не до него. Навежда твърдения, че цесията не е проявила
действие по отношение на него поради неуведомяването му, поради което и
образуваното срещу него изпълнително дело е образувано от лице, което не се
явява негов кредитор. Твърди също така, че от последното изпълнително действие
/17.01.2013 год./ до образуваното ново изпълнително дело през юли 2019 год. са
изминали 6 години и шест месеца, поради което още към 17.01.2015 год. вземането
се явява погасено по давност независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното дело. При това положение, молбата на цесионера
за образуване на ново изпълнително дело, с приложен изпълнителен лист, с
предмет изпълнението по първото изпълнително дело, е подадена след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, а от издаването на Заповедта за
изпълнение до юли 2019 година са изтекли седем години и вземането , присъдено с
влязла в сила заповед за изпълнение, е погасено по давност, което обуславя и
правния му интерес от предявения иск.
Навежда
твърдение и за преведени въз основа на нов запор от ЧСИ Денчева средства от
сметката му, използвани за погасяване на дълга и преведени на взискателя – на
27.06.2019 год. – сумата от 3 000.1.27 лв., на 27.06.2019 год. – сумата от
5989.09 лв. и на 25.07.2009 год. – сумата от 919.85 лева, които суми в общ
размер от 9 910.21 лева се явяват платени без основание поради погасяване
на изпълняемото право преди това.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Доводите си за недопустимост развива по отношение на горницата
над сумата от 19 021 лева, като главница, с твърдението, че с погасяване
на главното вземане се считат за погасени по давност и акцесорните, поради
което и за ищеца липсва правен интерес от предявения иск. Развива доводи и за недопустимост на
предявения иск и по отношение на разноските взаповедното производство, като
сочи че те са последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени
от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. Навежда
доводи и за неоснователност на твърдението на
ищеца относно недействителността на извършената цесия, твърдейки, че
уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД не е елемент от действителността
на длъжника, а от значение за
освобождаването му от отговорност при условие, че плати на цедента. В
евентуалност, твърди, че длъжникът следва да се счита за уведомен с узнаването
му за цесията при проверка на изпълнителното дело, евентуално – с връзване на
отговора на исковата молба. Развива доводи и за неоснователност на твърдението
за погасяване на вземането по давност с твърдението за прекъсвана в хода на
изпълнителното производство давност. Излага, че още пред ЧСИ Пашова са
направени искания за прилагане на определено изпълнително действие, като освен
наложения запор върху възнаграждението на длъжника и самите плащания, извършени
въз основа на него са реализиране на изпълнителения способ, като поддържането на
висящността на изпълнителния процес по този начин на взискателя съставлява
действие, прекъсващо давността. Сочи, че след като правоспособността на ЧСИ М П
е отнета, взискателят е прехвърлил изп.дело № 753/2012 год. при ЧСИ Надежда
Денчева под № 1914/2015 год. и след като
е установил основания за прекратяването му – е изтеглил изпълнителния лист и е
образувал нова изпълнително дело, преди изтичане на петгодишния давностен срок
– изпълнително дело № 302/2019 год. на ЧСИ Денчева. Настоява за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски, а в евентуалност – релевира възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва направените
от ответника възражения, развивайки доводи по същество на спора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа въведените с първоначалния отговор възражения и
твърдения.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В
тежест на ищеца е да установи положителните си твърдения по предявения
отрицателен установителен иск, както и твърденията си за удържане на исковата
сума по предявения осъдителен иск.
В
тежест на ответника е
да установи твърденията си за прекъсване на давността, както и тези за наличие
на основание за задържане на преведената от ЧСИ сума.
УКАЗВА
на
страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на
иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за
обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез
съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по
делото приложените от ищцовата страна към исковата
и допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по
делото приложените от ответното дружество към отговора
и допълнителния писмен отговор писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Надежда Денчева заверен препис от изпълнително дело №
20198070400302 и изпълнително дело № 20127150400753 на ЧСИ Пашова, предадено и
присъединено към изп.д. № 20198070400302.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ
Надежда Денчева, със съдържание, посочено в исковата молба.
ДОПУСКА
провеждането на
СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след запознаване
с материалите по делото, включително приложените изпълнителни дела, да отговори
на следните въпроси:
1. Какви са сумите изплатени по сметка на ЧСИ М П във връзка
с изпълнително дело № 20127150400753 по описа на ЧСИ Пашова
2. От кого са извършени плащанията?
3. Кога е последното извършено плащане?
4. Какви са сумите преведени на ЧСИ Надежда Денчева по изпълнително
дело № 302/2019 год. С посочване на наредител, основание, размер и кога е
извършен превода?
5. Какъв е остатъкът от размера на задължението след нарежданията от
„Уникредит Булбанк“ през юли 2019 год. ?
НАЗНАЧАВА, в качеството на вещо Е Т, която
да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен
депозит от ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от
ищцовата страна в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на
доказателства за това.
УКАЗВА
на вещото лица, че следва да депозират заключението си най-късно в едноседмичен
срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на
вещото лица, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
експертизата възнаграждение следва да се представят справка – декларация.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез
съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба
заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл.
78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да
разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се
обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела,
разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл.
Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена
в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси, всеки работен ден
от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат
да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел.
052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 08.12.2020
год. от 10.30 ч., за
която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на ищеца се връчи препис и от допълнителния отговор.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: