№ 18235
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110118388 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Д“ ЕООД, с която срещу „РК“ ЕООД
е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1450 лв. – представляваща платена на отпаднало основание
сума по развален договор за покупко-продажба № 1-210727-01, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 08.09.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен установителния
иск поради липса на облигационно отношение, ищецът предявява осъдителен иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1450 лева – представляваща платена
цена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба –
06.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.02.2021 г. е сключен между страните договор за покупко-
продажба на машина /ламинатор TSD 1600/, с уговорен срок за доставка – 35 дни от
плащане на продажната цена, което задължение купувачът добросъвестно изпълнил на
27.07.2021 г. като платил изцяло продажната цена. Продавачът не е изпълнил
задължението си за доставка на машината. Връчена била нотариална покана на
ответника за разваляне на договора за покупко-продажба на 19.07.2022 г., но сумата не
била върната. В случай че се установи, че между страните не било сключено валидно
облигационно отношение, то ищецът твърди, че е платил сумата без основание и
отправя искане до съда да осъди ответника да плати процесната сума.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът Д ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника „РК“ ЕООД за сумата 1450 лева, платена на отпаднало
основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е
развален, заедно със законната лихва от 28.09.2022 г. до погасяване на задължението. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради
което са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При
третия фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД, основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът
намира приложение при разваляне на договорите поради неизпълнение/ виж т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Процесната
главна искова претенция се основава на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
доколкото при разваляне на договор поради неизпълнение по реда на чл. 87 ЗЗД
/каквото се твърди в исковата молба/, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД
има обратно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Съгласно ал. 2 кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
В хода на първоинстанционното производство, съдът с определение по чл. 140
ГПК е разпределил доказателствената тежест, както следва: по иска с правно
основание по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД е указано на ищеца, че носи
доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване
на следните обстоятелства: 1/ сключения между страните договор със сочения в
исковата молба предмет и съдържание; 2/ извършено от него плащане на уговорената
цена по договора; 3/ надлежно упражнено право на разваляне на договора с изрично
волеизявление в този смисъл, достигнало до ответника, поради неизпълнение на
2
задълженията му, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Установено е по делото наличие на валидно облигационно отношение,
обективирано в писмен договор за покупко-продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г.
между РК ЕООД като продавач и Д като купувач, по силата на който продавачът се е
задължил да продаде на купувача машина – ламинатор TSD 1600 срещу цена в размер
на 1450 лева, която е следвало да бъде заплатена 100 % авансово. Съгласно чл. 3 от
договора, страните са уговорили срокът на доставката да е до 35 работни дни след
получаване на авансовото плащане. От представена и неоспорена от ответника фактура
№ 151 от 27.07.2021 г. и преводно нареждане от 27.07.2021 г. се установява, че същият
ден продажната цена в размер на 1450 лева е платена от купувача на продавача. Видно
от електронната кореспонденция, приета по делото, купувачът е изпратил покана за
изпълнение на задължението на продавача да достави машината, предмет на договора в
нов десетдневен срок, считано от 31.03.2022 г.
С нотариална покана, връчена на ответника на 19.07.2022 г. по реда на чл. 50, ал.
4 ГПК, ищецът е заявил, че развалят договора на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД по вина на
продавача. Дори и да се приеме, че поканата не е връчена редовно на посочената дата,
то в трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор /каквато е настоящата
искова молба, каквато е и заповедта за изпълнение/ съдържа имплицитно
предупреждение и волеизявление за разваляне на договора /така решение № 706 от
30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на Върховен касационен съд, решение № 186 от
15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на Върховен касационен съд и др., постановени
по реда на чл. 290 ГПК/. Следователно, към момента на приключване на устните
състезания до ответника е достигнало изявлението на ищците за разваляне на договора.
По делото не се установи, ответникът да е изпълнил точно и в срок задължението
нито в срока на изпълнение на договора, нито към настоящия момент. Установява се
по делото, че купувачът е изправна страна, доколкото още на датата на сключване на
договора е превел продажната цена на продавача. Ето защо и поради неизпълнение на
задължението на продавача, за ищеца е било налице основание да развали договора на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. При тези факти следва да се приеме, че ответникът е
неизправен. Изявлението за разваляне е годно да породи правен ефект – договорът е
развален с обратна сила, а платената по него сума подлежи на връщане, доколкото
няма основание за получаването й.
При този изход на спора по главния иск не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на евентуално предявения иск, ето защо същият следва да бъде
оставен без разглеждане.
По разноските:
3
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото, обезпечителното и
в заповедното производство, които възлизат в общ размер на 887 лева /съгласно списък
на л. 51 от делото -за държавна такса за завеждане на иска и за заповедното
производство, разноски за обезпечение на иска при ЧСИ РМ, адвокатски
възнаграждения за правна защита в исковото производство и в заповедното
производство/. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния
му изход /т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че „РК“ ЕООД, ЕИК **** дължи на „Д“
ЕООД, ЕИК **** сумата в размер на 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева,
платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от
27.07.2021 г., който е развален, заедно със законната лихва от 08.09.2022 г. до
погасяване на задължението, за което е издадена заповед № 30885/28.10.2022 г. по
ч.гр.д. № 49150/2022 г., СРС по описа на 166 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално предявения от „Д“ ЕООД, ЕИК
**** срещу „РК“ ЕООД, ЕИК **** осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде
осъден„РК“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Д“ ЕООД, ЕИК **** за заплащане на
сумата от 1 450 лева – представляваща платена цена без основание, ведно със
законната лихва върху главницата от исковата молба – 06.04.2023 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА „РК“ ЕООД, ЕИК **** да заплати „Д“ ЕООД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 887 лева, представляваща разноски за
исково, заповедно и обезпечително производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4