РЕШЕНИЕ

 гр.Русе, 13.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 16.10 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Председател:Велизар Бойчев

 

      при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД №1662 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното: 

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Y. A. от РТурция е подал жалба против наказателно постановление №38-0000942/24.07.2019г., издадено от главен инспектор ОО”АА”- гр.Русе, с което на основание  чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание  чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.   

       Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и иска отмяната на наказателното постановление.

       Ответникът по жалбата- ИА”АА” твърдят, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

       РРП не взема становище по жалбата.

       Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

       Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

      На 23.07.2019г., около 23.30 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег.№38GL663 и прикачено към него полуремарке с рег.№38ZN773, с които извършвал международен превоз на товари по маршрут РТурция- РРумъния. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф. На същата дата му била извършена проверка от органите на автомобилната администрация, при която било установено, че за периода от 13.10 часа на 26.06.2019г. до 16.23 часа на 27.06.2019г. въззивникът управлявал процесното МПС 1 ден, 3 часа и 13 минути без да ползва дневна почивка. Установено било и че жалбоподателя работил в периода от 12.35 часа на 6.07.2019г. до 2.08 часа на 7.07.2019г.  

 Тази фактическа обстановка съдът намира за категорично установена от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:  

Досежно нарушението по чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR:

В хода на досъдебното производство са допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалните закони. Жалбоподателят е обвинен, че не спазил изискванията за намалена дневна почивка, като управлявал без да почива 1 дни, 3 часа и 13 минути. На първо място тук следва да се отбележи, че намалението на дневната почивка ще е налице, ако е ползвана такава, но в размер, различен и по- малък от регламентирания. В случая няма обвинение за недопустимо намаление на дневната почивка, а за управление над законово определените стойности за продължителност. С това поведение се осъществява състава на чл.93б, ал.2 от ЗАП, каквото обвинение няма. Лицето е наказано за намаление на дневната почивка, без въобще да бъде даден нейния период и съответно недопустимото време на намаление, което съществено нарушава правото на защита. Абсурдно е обвинение за намаление на намалена дневна почивка от 9 часа с 12 часа и 13 минути, т.е. след като лицето има задължение да почива 9 часа няма как да намали този период с по- голям такъв. Представен е един незаконосъобразно дълъг период на управление, през който няма дневна почивка, за намалението на която лицето да отговоря. В обвинението административнонаказващ орган визира  единствено превишение на законовоопределени стойности, а изпълнителното деяние на процесното нарушение се осъществява чрез намаление на предвиденото в закона за почивка. Поради всичко изложено наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

 Досежно нарушението по чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR:

 Обвинението в тази му част се явява напълно недоказано. Лицето е обвинено за че не спазил изискванията за нормална дневна почивка, без да е представен нейния период и съответно да може съдът, а и наказаното лице, да преценят дали нарушението е налице. Даден е един период на управление за времето от 12.35 часа на 6.07.2019г. до 2.08 часа на 7.07.2019г., без да е упоменато кога е почивал. Административнонаказващият орган се е задоволил единствено с посочване на размера на почивката, без да упомене кога е взета тя. Това се явява нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, което винаги е съществено и прегражда правото на защита. Няма никаква яснота и защо лицето бива наказано за неспазване на задълженията си досежно нормалната дневна почивка, след като е ползвал почивка, чийто размер удовлетворява времето за намалена дневна почивка. Съгласно чл.8, §5 от AETR водачите имат право на три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки. Няма никакви данни и няма обвинение за това лицето да е ползвало вече трите си намалени почивки и да няма право на нова такава през процесния период. Всичко това налага отмяната на наказателното постановление и в тази му част.

        Водим от горното, съдът

                                                                                              

                         Р  Е  Ш  И :    

 

     ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38-0000942/24.07.2019г., издадено от главен инспектор ОО”АА”- гр.Русе, с което на Y. A. от РТурция на основание  чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание  чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от AETR му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.    

                Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :