РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 176 / 11.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ПАУН
САВОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1492 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Н.Г.К.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. Л. М., срещу Решение №
688 от 27.11.2019г., постановено по а.н.дело №1403 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0340-000734
от 07.06.2019г. на Началник Районно управление Септември към Областна Дирекция
на МВР, Пазарджик, с което на Н.Г.К., за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от Закона за движението
по пътищата, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от Закона за движението по
пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по
1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че в случая не е доказано
осъществяването на процесното деяние,
доколкото в акта за установяване на административно нарушение(АУАН) не е
посочен ясно, четливо и по непротиворечив начин номерът на техническото
средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя. Сочи се, че в АУАН е изписан нечетлив и видимо трицифрен номер,
а в наказателното постановление са изписани четири цифри.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно
управление Септември не взема становище по основателността и допустимостта на
касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в случая от
доказателствата по делото, несъмнено се установява факта на извършеното
административно нарушение.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с
жалба, предявена от К. срещу НП 19-0340-000734 от 07.06.2019г. на Началник РУ
Септември към ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на по 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия Д бл. № 887343 от 31.05.2019г., съставен от А.К.С., на длъжност
ст. полицай в РУ Септември към ОДМВР Пазарджик.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 31.05.2019г., около 02:25 часа в гр. Белово,
на ул. „Тодор Каблешков“ в посока ул. „Юндола“, Н.Г.К. управлява собствен лек автомобил
„АУДИ А3“ с рег. № РА2471КМ, като при извършена му проверка за алкохол с техническо
средство „Алкотест - Дрегер 7410+“ с фаб. № 0639 в 02:501ч. е отчетена 1,15‰
концентрация на алкохол в кръвта в издишания въздух от горните дихателни
пътища, показана на водача. Издаден талон за мед. изследване № 0043263. Акта е
връчен на неговия адресат на 31.05.2019г., без заявени възражения.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложил процесните административни наказания глоба и
лишаване от право на управление на МПС.
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който възпроизвежда обстоятелствата при които е
извършена проверка на К., като твърди, че същият явно е лъхал на алкохол.
Представени и приети по делото са били :
- Справка за нарушител/водач Н.Г.К., от която е
видно, че спрямо същият са издадени 20 наказателни постановления(включително
процесното) ; 11 фиша ; наложени са 3 принудителни административни
мерки(включително две от тях за процесното деяние) и едно наказание по чл. 343,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от НК;
- талон за изследване № 0043263, в който е
описан резултата от 1,15‰ концентрация на алкохол в издишания въздух при
извършената проверка на 31.05.2019г. Талона е връчен на К., който саморъчно е
отбелязал, че приема показанията;
- писмо от 03.06.2019г. от „УМБАЛ Пловдив“ АД, за
това, че в лечебното заведение на е регистрирана кръвна проба на Н.Г.К.;
- доклад от проведен тест на издишания въздух на
31.05.2019г. в 02:49часа;
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на
контролна дейност по ЗДвП.
8. За да потвърди Наказателното постановление, като
е обсъдил във възможната пълнота, събраните по делото доказателства, районния
съд е приел от материално правна страна, че К. е осъществил състава на процесното
нарушение, като при издаване на
постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Счетено от решаващия съд е, че от субективна
страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл,
тъй като Н.Г.К. очевидно е съзнавал, че е употребил алкохол същата вечер, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърли 0,5 ‰, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с управлявания автомобил от една
точка до друга, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че
жалбоподателят е изпил определено количество алкохол същата вечер преди да се
качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява същия. Във волево
отношение жалбоподателят е желаел да управлява моторното превозно средство.
Прието е, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление, подробно и ясно са описани фактите и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът е
намерил, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
След подробен и прецизен анализ на относимата
нормативна уредба и при съобразяване с разрешенията на съдебната практика, съдът
е приел, че единственото приложимо в казуса правило е, че показанията на
техническото средство при извършената на 31.05.2019г. следва да бъдат приети за
несъмнени. Пояснено в тази насока е, че законът е въвел задължително
предписание за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство
за изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите,
когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи талон за
медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да
даде кръв за изследване или при отказ да даде кръв за изследване.
Първоинстанционния съд е счел, че няма
разминаване в обстоятелствата свързани с нарушението в АУАН и НП — и в двете
техническото средство е индивидуализирано като Алкотест „Дрегер 7410+” с
фабричен № 0639.
Посочено е, че при определяне вида и размера на
административното наказание, административно наказващият орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението,
правилно е определил на жалбоподателя наложеното наказание.
Подробно е обсъдена, невъзможността конкретното
деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
V. За правото :
9. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
10. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Очевидно, спор и съмнения няма, относно
осъщественото от К., противоправно деяние, изразяващо се в това, че на 31.05.2019г.,
около 02:25 часа в гр. Белово, на ул. „Тодор Каблешков“ в посока ул. „Юндола“,
е управлявал автомобил „АУДИ А3“ с рег. № РА2471КМ, като при извършена му
проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест - Дрегер 7410+“ с фаб. №
0639 в 02:501ч. е отчетена 1,15‰ концентрация на алкохол в кръвта в издишания
въздух от горните дихателни пътища.
Твърдението, че в АУАН и в НП е налице,
несъответствие при индивидуализацията на техническото средство е несъстоятелно.
Макар и наистина, нечетливо изписано в АУАН, все пак е възможно да се види, че
става реч, именно за техническо средство
„Алкотест - Дрегер 7410+“ с фаб. № 0639, така както е описано и в НП.
11. При положение, че К. е имал някакви съмнения
или възражения относно точността на
резултата измерен с техническото средство, то за него е била надлежно осигурена
възможността да предприеме медицинско и химическо лабораторно изследване. В
случая обаче, нито се твърди, нито се установява, такова изследване да е било
извършено от жалбоподателя или пък да е предприет от него опит за такова изследване
и осъществяването му да е било осуетено поради някаква нередност на издадения
при проверката талон № 0043263.
Това е достатъчно, нему да бъдат наложени
процесните административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
12. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 688 от 27.11.2019г., постановено по а.н.дело №1403 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/