№ 846
гр. Бургас, 20.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203107 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Д. Д., ЕГН ********** против
наказателно постановление № НП-289/05.07.2024г., издадено от Заместник-министър на
земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от Закона за
опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане
на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр.
чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закон за опазване на земеделските земи на Г. Д. Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се излагат
подробни съображения. Намира, че са нарушени процесуалните правила. Оспорва се
извършената проверка, изведените фактически констатации и правните изводи. АУАН бил
съставен въз основа на констативен протокол, който бил съставен от длъжностни лица извън
структурата на ОД „Земеделие“, актосъставителят не констатирал пряко нарушението, а не
било описано и че АУАН е съставен въз основа на документи. Не ставало ясно и в какво се
изразява неправомерното действие – „строен обект/започнато строителство на…“.
Поставянето на готов контейнер не представлявало строеж по смисъла на ЗУТ и неговото
отделяне от повърхността на земята не го правило строеж съгласно техническите и
нормативни изисквания. Счита, че с построяването на навес също не се нарушавали нормите
на ЗОЗЗ, тъй като липсвало такава забрана и това било видно от разпоредбата на чл. 12, ал.
3 ЗУТ. Не представлявало строителство и наличието на 5 броя каравани, които били
мобилни и теглени от ремарке. Оспорва, че посочените като нарушени правни норми
вменяват правило за поведение, а уреждали статута и правното положение на земеделските
земи. Поддържа, че АУАН и НП са незаконосъобразни. Не била посочена дата на
нарушението. Намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Освен това
счита, че наложеното наказание в максимален размер е несправедливо като не било ясно как
е установено, че е увреден почвения слой. Моли да се отмени изцяло НП, а в случай, че не се
намерят основания за отмяна да се намали размера на наложената глоба на минимума от 500
1
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява за него се явява
адв. С., който поддържа жалбата, претендира за разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Л., упълномощена от
Министъра на земеделието и храните и от Заместник-министър на земеделието и храните,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките преклузивния срок за обжалване, НП е
връчено на 11.07.2024г. (л. 64), а жалбата е подадена на 24.07.2024г., от легитимирано да
обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
Св. Т. Д. извършила проверка във връзка с издадени указания на Областен управител за
констатиране на нерегламентирани каравани и поставени обекти в границите на държавни
имоти по Черноморското крайбрежие и по специално на плаж „***“.
Представено е писмо с изх. № 91-97-82/02.04.2024 г. на Областен управител на област
Бургас, изпратено до директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас, във връзка със
Заповед № РД-10-83/03.04.2024 г., за назначаване на междуведомствена комисия, за
извършване на проверки за ситуирани превозни средства и къмпингуване в непосредствена
близост до морския плаж и крайбрежната плажна ивица в посочени в заповедта имоти.
Била извършена проверка на терен като във връзка с тази проверка в имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Черноморец било констатирано, че в имота има
реализирано/започнато строителство, като бил построен навес - дървена конструкция върху
бетонова основа, поставени контейнери с приблизителна обща площ на обекта - 70 кв. м,
частично имота бил насипан с чакъл, паркирани били каравани - 5 броя.
В имота св. Д. видяла табела Къмпинг „***“ с посочен телефон за връзка. Свидетелката
заявява, че на място бил установен собственика Д., както и други лица. От проверката на
12.04.2024 г. бил изготвен приложен снимков материал.
На място не бил съставен констативен протокол, а такъв бил съставен в дирекцията,
при изготвяне на констативен протокол и при съставянето му не присъствало лицето Д..
По отношение на собствеността на имота, в който била извършена проверка било
представено Решение № 2600/10.12.1996 г. по преписка с вх. № 2540/24.02.1992 г. на
Поземлена комисия гр. Созопол, с което било възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.Г.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
7.590 дка, имот № *** по картата на землището на с. Черноморец. От представеното
Удостоверение за наследници изх. № 1 от 30.05.2023 г., издадено от Кметство гр.
Черноморец, се установило, че наследници по закон на Д.Г.М. са Д.Г. Д., К.Д.Н., Г. Д. Д.,
К.Й.П., К.Я.П. и К.Я.Г.. Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том
IV, рег. № ***, дело № *** от 20.09.2023 г. на К.К. - нотариус, действащ в района на РС-
Бургас, К.Я.П. дарила на „********* 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Черноморец, целият с площ от 7589 кв. м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива. Впоследствие К.Я.П.
продала на „*********, чрез управителя Н.П.П., изцяло собствените си 1200 кв. м. идеални
части от недвижимия имот, придобит по наследство, находящ се в землището на гр.
Черноморец, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Черноморец.
В представена Скица № 15-416174-13.05.2019 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър - гр. Бургас на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Черноморец, било отбелязано следното: площ: 7589 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, номер по предходен
2
план: ***, същият, с който е описан имота в гореописаното решение на Поземлена комисия
гр. Созопол.
От гореизложеното се установило, че Д.Г. Д., К.Д.Н., Г. Д. Д., К.Й.П., К.Я.Г. и
„********* били съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** (номер по
предходен план: № ***) по КККР на гр. Черноморец.
Приложена е в преписката декларация, подписана от К.Д.Н., Д.Г. Д., К.Й.П., К.Я.Г.,
Н.П.П., в качеството му на управител на „*********, в която същите декларирали, че те не
са собственици на изградените и на поставените в имота сгради и съоръжения, не са
изграждали постройките, както и че не са собственици на поставените в имота каравани,
палатки и други, като декларирали, че същите са поставени и изградени от съсобственика им
Г. Д. Д.. Декларацията е с нотариална заверка на подписите, с рег. № ***/26.04.2024 г. на
К.К., нотариус в район РС Бургас.
С оглед гореизложеното свидетелката приела, че отговорността за установените
постройки в поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр.—Черноморец е на Г. Д. Д.
и на 26.04.2024г. съставила АУАН срещу него като приела, че е налице нарушение на чл. 2,
ал. 3, вр. ал. 1 и 2 Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 3, ал. 2, изр. първо от
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ).
На 05.07.2024г. е издадено и обжалваното НП като наказващият орган приел, че е
налице нарушение и преценил отегчаващи обстоятелства увредено почвено плодородие и
влошените екологични функции на почвената покривка на поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Черноморец, който впоследствие не можело да се ползва по
предназначение. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи
предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша
на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а като смекчаващо
обстоятелство преценил, че описаното в АУАН № 19/26.04.2024 г. нарушение се извършва за
първи път от Г. Д. Д. и наложил на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания, във връзка с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на
земеделските земи административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. Св. Д. възпроизведе
собствените си възприятия и следва да й се даде вяра. По отношение на представената
нотариално заверена декларация следва да се посочи, че се касае за нотариално заверени
подписи, но не и на съдържание. Съдът намира, че с тази декларация на практика се
подменят гласни доказателствени средства, свидетелски показания, които следва да бъдат
събрани лично и непосредствено чрез способите предвидени в НПК. В декларацията се
излагат твърдения, че не посочените съсобственици са изградили постройките, а някой друг
– съсобственика Г. Д.. На практика се касае за формално деклариране, без наказващият орган
да е положил усилия да установи в деня на проверката, на място самоличността на
присъстващите лица, и от които би могло да се установи кой е изградил установения обект,
кой е поставил караваните, кой е ползвал земята в деня на проверката. Направени са снимки,
с недобро качество, от които е трудно да се установи и посочения от свидетелката надпис,
указващ къмпинг.
Административнонаказателното производство е строго формален процес като съдът
при проверка за законосъобразност не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от
ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗОЗЗ нарушението се установява с акт на длъжностни лица,
определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от
3
общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 - от длъжностни лица,
определени от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на чл. 44 ЗОЗЗ наказателното
постановление се издава от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от
него длъжностно лице съответно от кмета на общината или от оправомощено от него
длъжностно лице.
По делото не се представи заповед за назначаване на лицето, издало АУАН, но се
представи заповед РД 09-520/16.05.2024г. на Министър на Земеделието, от която се
установява, че НП е издадено от компетентно лице заместник-министър на Земеделието и
храните.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но въпреки това, наказателното поставление е
незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка и при неясно
изложение на фактите, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
На първо място, както се посочи липсват заповеди, от които да се направи извод за
оправомощаване на лицата, извършили проверка на място и на актосъставителя.
На следващо място е била извършена проверка на имот *** (номер по предходен план:
№ ***), който не е посочен в приложените по делото и попадащ в обхвата на проверката,
определен в Заповед РД -10-83/03.04.2024г. и в Заповед РД-10-85/05.04.2024г. на Областен
управител. Не става ясно как е била извършена проверка в частен имот, как са били
допуснати проверяващите лица до частния имот, не се установи дали е потърсено
съдействие от полицейски служители и пр. Не става ясно и кои са лицата, присъствали на
тази проверка. Св. Д. посочи, че мисли, че на място е бил установен Д., както и други лица,
но липсват данни да е установена тяхна самоличност, за да бъдат разпитани като свидетели.
На следващо място се забелязва, че приложената скица от АГКК е от 2019г. - дата
много преди датата на извършената проверка - 12.04.2024г., указваща предназначението на
територията.
В случая не е изяснено в пълнота обстоятелството около обектите, които са били
установени, причините за тяхното поставяне и съответно лицата, на които принадлежат и
които реално са ползвали в деня, посочен в АУАН и НП, земята. Наказващият орган се е
позовал единствено на декларация от другите съсобственици, че не те, а някой друг е
поставил посочените в АУАН обекти. Декларацията обаче не е с нотариално заверено
съдържание, а конкретно в деня на проверката не са установени самоличностите на
присъствалите на място лица, за да бъдат разпитани относно ползването на земята,
разположението на обектите и причините тези обекти да се намират на територията на
имота. Не са извършени и измервания какво точно представляват установените на място
обекти, няма данни на проверката да е присъствало компетентно лице, което да извърши
преценка дали в имота е налице строеж съгласно правилата на ЗУТ.
Липсва ясно посочване в АУАН и НП в какво се състои изпълнителното деяние на
съсобственика Д.. Посочено е, че на конкретна дата 12.04.2024г. използва земеделска земята
за неземеделски нужди без промяна на предназначението й като е построен обект/започнало
строителство на изброени обекти - дървена конструкция върху бетонова основа, поставени
контейнери с приблизителна обща площ на обекта - 70 кв. м, частично имота бил насипан с
чакъл, паркирани били каравани - 5 броя. Отговорността на жалбоподателя обаче съгласно
квалификацията на нарушението не се ангажира за незаконното строителство. Едва в хода на
съдебното следствие се сочи, че имало табела за къмпинг и целта, с която се ползва земята
била къмпингуване и място за настаняване на туристи.
Следва да се обърне внимание, че констативен протокол не е бил съставен в присъствие
на жалбоподателя Г. Д. Д., както и липсва удостоверяване дали е присъствал на изготвянето
на снимки, запознат ли е с тях на място. Липсват и доказателства, от които да се направи
4
извод дали посочените координати са точно измерени. Актосъставителят заявява, че „на
място собственика мисля, че си беше там и още 2-3 човека.“ Впоследствие заявява, че
„собственика беше там на място“, но предвид липсата на установена на място самоличност,
липсата на съставен на място констативен протокол, и с оглед заявеното че са присъствали и
други лица съдът намира, че не е установено кои лица точно са били в имота. Законът
определя като нарушител всяко физическо лице, което използва земеделска земя по начин,
който не съответства на закона, а не непременно собственикът на земята, поради което в
тежест на административнонаказващия орган е да докаже кой е действителният извършител
на административното нарушение.
Следва да се посочи, че в АУАН и НП е фиксирана дата на нарушението – 12.04.2024г.,
т.е. следва да е установен конкретен нарушител именно на посочената дата, а очевидно на
тази дата земята е била ползвана и от други лица, установени на мястото.
При посещението бил установен навес, но липсват каквито и да било измервания на
неговата конструкция, констатирани са каравани като същите са били преместваеми, не е
направена справка чия собственост са те, за да бъдат разпитани техни собственици. Не става
ясно поради какви причини се приема, че карвана е ситуирана именно от сочения
собственик на имота Д. след като на място е имало и други лица. Не е изяснено и какво
точно е установено на място „построен обект/започнало строителство“ - дали се касае за
изграден на място вече обект и какви точно са неговите характеристики или се касае за
започнало строителство и в какво се изразява то. Не става ясно как и къде е насипан чакъл и
дали той не представлява път. Твърди се, че в имота има построен обект/започнало
строителство, което не е предмет на забрана по чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ и на чл. 41, ал. 1, т.
2 от ЗОЗЗ.
АУАН и НП са издадени при неизяснени обстоятелства относно позициониране на
обектите и най-вече лицето, което ги е позиционирало и ползвало земеделската земя на
датата 12.04.2024г., а отделно от това съществено е нарушено и правото на защита на
жалбоподателя да участва в производството, да се запознае с констатациите от лицата,
посетили имота и да направи съответни възражения. Собствениците на имота не са били
поканени да присъстват на проверката, както и при съставяне на констативен протокол,
съответно са лишени от възможността да изложат още в момента на проверката възражения
и с това е нарушено изначално правото на защита.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и 2
от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от правилника за прилагане на ЗОЗЗ, в които разпоредби
не се съдържа конкретно правило за поведение, което да се приеме, че е нарушение, с оглед
на установените обстоятелства (така Решение № 656 от 22.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 801 /
2023 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 642 от 13.05.2024 г. по
к. адм. н. д. № 106 / 2024 г. на I състав на Административен съд – Шумен и др. ), а се урежда
статута на земеделските земи.
Съгласно чл. 2 ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се
използват само за земеделски цели. Предназначението на земеделските земи е за
производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното
плодородие и здравето. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска
само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
При анализ на приложените правни норми се установява, че същите не вменяват
конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на
земеделски земи, а уреждат статута и правното положение на земеделските земи.
Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за използване на
земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението,
без обаче да е посочено ясно и конкретно за какви неземеделски нужди се ползва земята.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ППЗОЗЗ без промяна на предназначението на
5
земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с
ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ,
когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за
проектиране. Т.е. в земеделските земи е допустимо разполагане на обекти, но по изключение
и при строго определени условия, но отговорността на жалбоподателя, очевидно от дадената
квалификация на нарушението, не е ангажирана за незаконно строителство, а за това, че
земята не се използва по предназначение на 12.04.2024г. С оглед на даденото описание на
нарушението и на посочените за нарушени разпоредби в случая е нарушено правото на
защита на наказаното лице, тъй като от описаното деяние не могат да бъдат изведени
съставомерните елементи на административното нарушение, деянието не е обосновано от
фактическа страна нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП.
С оглед посоченото по-горе настоящият състав счита, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат не са изяснени
обстоятелствата относно съставомерността на деянието, нарушено е правото на защита на
жалбоподателя, нарушението не е доказано и наказателното постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая, с оглед на отмяната на НП,
право на разноски има жалбоподателят, който е сторил такива за адвокат в размер на 700
лева съгласно договор за правна защита и съдействие. Не е направено възражение за
прекомерност на възнаграждението, поради което следва да се присъди в полза на
жалбоподателя в пълен размер като съответен на фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-289/05.07.2024г., издадено от Заместник-
министър на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 от
Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земеделските земи на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр.
чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закон за опазване на земеделските земи на Г. Д. Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 (пет хиляди)
лева.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Г. Д. Д., ЕГН
********** сумата в размер на 700 (седемстотин) лева за разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6