Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 27.10.2022 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд,…..…… в публично заседание …………..

на осемнадесети октомври ...................................................................................................................

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

 

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар ……………………………..... Мариана Кадиева……..………..……..….....

като разгледа докладваното от ......................... съдията Виктор Атанасов ................................. 

административно дело №419 ...... по описа за ........................ 2022 година .................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е административно, по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Й.Й., роден на *** ***, ЛНЧ **********, с посочен в жалбата адрес – ***, подадена чрез пълномощника му - адвокат С.М.,***, вписан под личен №***, с посочен служебен адрес: ***, против Решение №8008 от 27.06.2022 год., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от Закона за убежището и бежанците, на жалбоподателя Й.Й. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че намира издаденото решение за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречащо на материалноправни разпоредби и несъобразено с целта на закона, поради което и на основание чл.147 от АПК го обжалва в законоустановения срок. Излага като мотиви за това, като на първо место счита, че не са налице предпоставките за издаване на обжалваното решение и че оспорваният акт е постановен при неизяснена за админстративния орган фактическа обстановка, каквото задължение имал същият преди произнасяне по молбата за закрила/арг. от чл.61, ал.1 от ЗУБ, чл.35 от АПК/. Твърди, че в административния акт липсвало и ясно и мотивирано становище относно обективните факти, изложени в бежанската история на жалбоподателя, както и относно възможността да му бъде предоставен хуманитарен статут, като не била извършена проверка и оценка на твърденията му относно действителната му държава по произход, за липсата на свързаност с държавата, чийто гражданин е и за невъзможността му да се събере със семейството си. Счита, че в този смисъл, неправилен и необоснован се явявал изводът на административния орган, че спрямо него не са установени факти по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според касатора, в този смисъл обжалваното решение било постановено в противоречие с чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като органът не бил извършил актуална, адекватна и всеобхватна преценка относно приложението на всички предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Отделно от изложеното, според жалбоподателя липсвали мотиви и произнасяне изобщо относно принципа „non refoulement” („забрана за връщане”), залегнал в чл.4, ал.3 от ЗУБ, въведен с чл.33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците, като се сочи, че това задължение на административния орган следвало не само от чл.4, ал.3 от ЗУБ, но и от чл.19, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи, и гражданите на Европейския съюз. Сочи се също, че в конкретното административно производство, оправомощеният от председателя на ДАБ орган следвало да извърши преценка, дали в случай на връщане в страната му по произход, не би се стигнало до ситуация, при която жалбоподателят ще бъде поставен в принудителна изолация, препокриваща се с термина „изтезание” или представляваща друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, което граничи с наказание.

Предвид всичко изложено жалбоподателят счита, че са обосновани твърденията за незаконосъобразност - за несъответствие на процесуалния и материалния закон и несъобразяване с целта на закона на обжалваното Решение №8008, издадено на 27.06.2022 год. от заместник-председателя на ДАБ при МС. Заявява, че допълнителни доводи и съображения ще изложи в съдебно заседание, с оглед становището на противната страна и след представяне и възможност за запознаване с цялата административна преписка и че подробни съображения в подкрепа на твърденията, разяснения по фактите във връзка основателния страх от поставяне в ситуация, прикпокриваща се с термините „изтезание” и „нечовешко отношение”, съгласно чл.9 от ЗУБ, ще изложи в съдебно заседание. В жалбата моли, предвид изложеното, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение №8008, издадено на 27.06.2022 год. от заместник-председателя на ДАБ при МС като незаконосъобразно, издадено при нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъобразено с целите на закона, както и да върнете административната преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. В жалбата заявява, че на този етап няма да има нужда от преводач, за да участва жалбоподателят в производството.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Й.Й., роден на *** ***, ЛНЧ **********, с посочен в жалбата адрес – ***, не се явява, представлява се от представлява се от адв.С. Ш. от АК - ***, редовно преупълномощена от адв.С.М., с Пълномощно от 17.10.2022 година. Заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че издаденият административен акт не съдържа в себе си мотиви, относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Моли съда да уважи подадената жалба, с която е оспорено решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя Й.Й. е отказано, както предоставянето на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут и да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и моли за присъждане на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт в Транзитен център – *** - С. С., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата на Й.Й. - гражданин на ***, срещу решение на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя в съдебното заседание.

Административен съд - Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗУБ, решенията по чл.34, ал.3, чл.39а, ал.2, чл.75, ал.1, т.2 и 4/каквото е и оспореното в настоящото производство/ и чл.82, ал.2 може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

Екземпляр от оспореното решение, видно от оформената към същото разписка/л.9/, е връчено на датата 11.07.2022 год., лично на жалбоподателя Й.Й., срещу подпис. Жалбата е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 25.07.2022 год., видно от приложения по делото пощенски плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***, като същата е адресирана направо до Административен съд – София град. От горното следва, че жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадестия/ ден след връчването на екземпляр от решението на жалбоподателя лице, т.е. спазен е предвидения 14/четиринадесет/-дневен срок за обжалването й. Жалбата, освен това, е подадена от лице - адресат на индивидуалният административен акт, чрез пълномощник – правоспособен адвокат и за което лице, този ИАА поражда неблагоприятни правни последици, т.е. в този смисъл пряко засяга негови законни права и интереси, като същата е подадена и в предвидената писмена форма и с изискуемо съдържание, макар и не по предвидения в закона ред, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административният съд, след като извърши анализ и преценка на писмените и гласните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Видно от приложената по преписката Заповед Peг.№4536 ОЧ-18 от 20.01.2022 год., относно принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” – МВР, издадена от началник на ГПУ – Свиленград, със същата жалбоподателят Й.Й., роден на *** год. в РБългария, гражданин на ***, притежаващ *** паспорт №***, е бил настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” – МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за връщане на чужденец и организиране извеждането на чужденеца от Р България, но не повече от 6 месеца. В мотивите към тази заповед е посочено, че на 19.01.2022 год., около 12:45 часа, в зоната за отговорност на ГПУ - Свиленград при РДГП – ***, в землището на ***, граничен полицейски патрул от Група за охрана на ДГ е задържал чужденец, който е нарушил държавната граница в района на ** гранична пирамида, от *** за Р България и че задържаният се е представил с имена Й.Й./O. Y., роден на *** год. в РБългария, гражданин на ***, притежаващ *** паспорт №***. В мотивите е посочено също, че задържаният не е могъл да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред и е преминал държавната граница от *** за Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места. В мотивите е отразено, освен това, че в изпълнение на Директива №2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1612.2008 год. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки на ЕС за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, като на основание на новите законодателни постановки, залегнали в чл.39б, ал.4 и чл.39б, ал.3 от ЗЧРБ, не е предоставен срок за доброволно напускане, поради опасност лицето да се укрие. 

Видно от приложения по преписката Приемно-предавателен протокол с Рег.№105450-996 от 07.02.2022 год. на Дирекция „Миграция” при МВР и с Вх.№РД 09-313 от 08.02.2022 год. на ДАБ, на 08.02.2022 год. чужденецът Й.Й., роден на *** год., гражданин на ***, е бил предаден от служител на специален дом за временно настаняване на чужденци/СДВНЧ/ - ***, на служител на Регистрационно-приемателен център – ***.

С Решение за настаняване №018 от 08.02.2022 год. на директора на Регистрационно-приемателен център - София, с Вх.№РД 09-315/08.02.2022 год. на ДАБ, на основание чл.51, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, т.3 и ал.4 от Закона за убежището и бежанците, Й.Й./O. Y., роден на *** год., гражданин на ***, е бил настанен в Регистрационно-приемателен център – ***.

С молба, подадена чрез началника на СДВНЧ – *** до председателя на ДАБ при МС, с Вх.№105450-821 от 31.01.2022 год. на Дирекция Миграция” при МВР и с Вх.№РД 09-318 от 08.02.2022 год. на Държавна агенция за бежанците, Й.Й./O. Y., роден на *** год. в РБългария, гражданин на ***, притежаващ *** паспорт №***, е поискал да му бъде предоставена закрила в Република България. Същият е подал е още една молба до Държавната агенция за бежанците при МС, с Вх.№РД09-319 от 08.02.2022 год. и с Рег.№УП 20 800 от 08.02.2022 год., в която е заявил, че от властите в Република България иска международна закрила.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист Рег.№УП-20800/08.02.2022 год. на ДАБ, като O./Й. - собствено име, Y./ Й. - фамилно име, гражданин на ***, роден на роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ***, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, семейно положение - ***, с документи за самоличност - национален паспорт Cер.** №***, издаден от *** на 26.08.2020 год., валиден до 26.08.2022 год. и карта за самоличност №***, издадено от  *** на дата 01.05.2017 год., валидна до 01.05.2027 год. В приложение към Регистрационния лист Рег.№УП-20800/08.02.2022 год. са посочени данните за бившата съпруга на чужденеца и всичките му деца – двама сина, единият от които студент в ***, ***, а другият с местоживеене в РБългария, както и се съдържат данни относно родителите на чужденеца и негови сестри.

С писмена покана Рег.№УП 20800 от 08.02.2022 год. на ДАБ, връчена срещу подпис на същата дата, чужденецът Й.Й. е бил уведомен, че следва да се яви в Държавна агенция за бежанците при МС, РПЦ – ***, на 16.02.2022 год., в 09:00 часа, за провеждане на интервю/подписване на протокол от проведено интервю/ по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците.

По преписката е представен и е приет като доказателство по делото Протокол от проведено интервю с Й.Й., гражданин на ***, ЛНЧ **********, с Рег.№УП 20800/18.02.2022 год. В хода на интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Посочил е, че е роден в Република България и за първи път отишъл заедно с родителите си в *** през 1978 год. Разказал е, че след 1993 год. започнал да пътува често до страната ни, за да се види с роднините си и тук се запознал и със съпругата си, от която има двама сина, но към настоящия момент били ***и и не били в добри отношения. Чуждият гражданин е заявил, че в периода 2003 - 2008 год. притежавал лична карта, даваща му право на пребиваване в страната ни. Заявява, че за последен път влязъл в страната ни на 19.01.2022 год., като преминал границата пеша, от ***, и влязъл нелегално в РБългария. В интервюто е разказал, че през периода на пандемията имал малко магазинче ***, но Е. забранил продажбата на алкохол и магазините трябвало да затварят до 21 часа и затова няколко пъти бил глобен, тъй като не спазвал работното време. Разказал е също, че затова го дали на съд, като го извикали няколко пъти в съда, но той не отишъл, като от съда му наложили забрана за напускане на страната, а съдебният процес продължавал и адвокатът му продължава да се явява на заседанията. В интервюто е заявил, че бил принуден да затвори изцяло магазина и след това започнах да работи като ***. Твърди, че не бил виждал децата си много време, т.к. майка им не му разрешавала и че за да види децата си, напуснал *** нелегално. Заявява, че искал да дойде в РБългария, за да ги види и да остане тук, тъй като затворил всичко в *** и нямал нищо. Твърди, че разбрал от адвоката си за забраната за напускане на страната и че освен забраната за напускане на страната, не му е налагана друга административна мярка за сега. В интервюто е посочил, че в *** живеел в *** и че е живял и в ***, но не било за толкова дълго време, както и че в *** са родителите му, двете му сестри и синът му, който учи там. В интервюто е посочил също, че в РБългария са бившата му съпруга и едното му дете и че другото му дете, което учи в ***, има двойно гражданство и че бившата му съпруга, а и двете му деца имат двойно гражданство - ***. Пояснил е, че има къща в *** и в *** и че синът му, когато има ваканция, идвал и оставал там при мен и родителите му. Заявява, че той самият също можел да живее там, но не искал, а искал да остане в РБългария.

В хода на интервюто кандидатът е разказал, че е имал проблеми с официалните власти преди 4-5 годни, когато е бил арестуван заради къща, наета на негово име, но използвана от друг човек, но след освобождаването си не е бил задържан повече, както и е заявил, че не е бил заплашван и не му е оказвано насилие. Заявява също, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност/***/ и заради изповядваната от него религия. Пояснява, че е отбил военната си служба в периода от 1993 – 95 год. в ***, но е нямал военен чин. Заявява, че не е бил член на политическа партия или организация и че до сега не бил и гласувал, както че не е бил член на въоръжена гpупа/паравоенно формирование/. Отрича да е имал взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход.

В интервюто, като основната причина да напусне страната и да не желае да се завърне в нея чужденецът заявява, че това били децата ми. Твърди, че от 13 години не бил виждал малкото си дете, тъй като майка му не му давала е че от както бил в РБългария, не го бил виждал. Твърди, че то нямало телефон и нямало как да му се обажда и че било на 14 години. Твърди, че с бившата си съпруга нямали никакви контакти и че тя се омъжила след като се разделили и че били разделени от около 13 години. В интервюто заявява, че иска да остане в РБългария и че освен желанието му да бъде с децата си, нямал друга причина да напусне ***, както и че иска да остане тук да живее заедно с децата си, иска тук да работи и не иска да ходи в друга страна в ЕС, тъй като не бил като другите да иска да отиде там.

Впоследствие, с молба-декларация с Рeг.№УП 20800 от 23.02.2022 год. на ДАБ, Й.Й. е поискал да му бъде разрешено по време на производството по Закона за убежището и бежанците да пребивава за негова сметка, на външен адрес: ***. С молбата е бил представен и договор за наем на недвижим имот от 22.02.2022 год., сключен в ***, между 1. Г. Д. Б., с ЕГН **********,***, като наемодател, от една страна и 2. Й. Й. /Y. O./, роден на *** ***, РБългария, с ЛНЧ: **********, като наемател, като по силата на този договор, наемодателят отдава на наемателя, следния свой недвижим имот - жилище, представляващо: една стая в къща, с административен адрес: ***, при месечна наемна цена в размер на ***/***/ лева, като същата е дължима от 22.02.2022 год. По повод тази молба-декларация е издадено Решение №42 от 17.05.2022 год. на директор РПЦ – София, териториално поделение на Държавната агенция за бежанците, с което, на Й.Й., на основание чл.51, ал.2, във вр. с чл.29, ал.9 от Закона за убежището и бежанците, е разрешено да се настани на избран адрес: ***.

В хода на административното производство е изготвено и Становище Рег.№УП 20800/07.06.2022 год. на интервюиращ орган – младши експерт в отдел ПМЗ – ***, РПЦ –София, относно молбата за международна закрила с Вх.№РД 09-319 от 08.02.2022 год. на РПЦ – София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), подадена от Й.Й., ЛНЧ **********, в което е отразено, че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Така, с оспореното Решение №8008 от 27.06.2022 год., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, заместник-председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Й.Й., роден на *** год. в РБългария, гражданин на ***, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

В мотивите е посочено, че след извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата и със страната му на произход, се налага извод за недостоверност на представената бежанска история и неоснователност на подадената молба за международна закрила и че чужденецът не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона. Посочено е също, че от анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на молителя се установява, че мотивите за напускането на неговата родина са от личен и икономически характер и че съгласно Глава II, §62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 год. и Протокола от 1967 год., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, както и че той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер и ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. На следващо място, в мотивите е обосновано, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на Й.Й., като е посочено, че кандидатът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна норма. На следващо място, в мотивите към решението е обосновано, че за кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 - 3 от ЗУБ, като е посочено, че твърдения по чл.9, ал.1 той не прави. Предвид установената фактическа обстановка е прието, че молителят не е бил принуден да напусне *** поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите към решението е прието също, че предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ не се установяват, тъй като чужденецът не е заявил член на семейството му да има предоставена международна закрила в Република България, а посочените лични мотиви за желанието му да живее в Република България не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Така, в крайна сметка в мотивите е прието, че при преценката на свързаните с личното положение на Й.Й. и държавата му на произход относими факти се налага изводът, че искането за предоставяне на статут е изцяло неоснователно, поради което и с решението е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя Й.Й.

В хода на настоящото съдебно производство, по направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, са допуснати до разпит в съдебно заседание, проведено на 18.10.2022 год., и двама свидетели. В показанията си свидетелката С. Й. М., ** на жалбоподателя, заявява, че знае, че Й. е бил женен и има две деца и че познава и двете му деца, като сочи, че единият му син учи в *** в ***, а другият му син живее и учи тук в Р България и че малкият син на Й. ***, а учи в ***. В показанията си свидетелката сочи, че знае, че Й. и съпругата му са разделени, но не знае от колко години и че преди да се разделят са живели в *** в ***, като заявява, че са й казали, че съпругата му не е отишла на бракоразводното дело. В показанията си сочи, че когато се разделили, бившата съпруга на Й. ***, но сега се омъжила и живеела в ***, ***. В показанията си заявява, че Й. и малкият му син от преди 3 години започнали да се виждат, като преди това не са били виждали близо 13 години, като свидетелката изразява и мнението си, че бившата съпруга на Й. е много лоша. В показанията си твърди, че Й. много години не бил идвал в РБългария, но не знае колко точно, както и заявява, че малкото дете на Й. го е виждала два пъти - веднъж, когато бил много малък и тази година, преди 20 дни, когато заедно с баща му дошли на гости у тях, в ***. В показанията си свидетелката, на поставени й въпроси, отговаря че мисли, че само веднъж М. е ходил в *** при дядо си, който е ***, както и твърди, че бившата съпруга на Й. е избягала с децата от ***, без съгласието и разрешението от баща им.

До разпит в същото съдебно заседание е допуснат и непълнолетния М. Й., навършил 16 години през м.май т.г./установено след проверка на личната му карта/, син на жалбоподателя Й.Й.. В показанията същият сочи, че по лична карта постоянният му адрес е в ***, тъй като майка му е живяла в *** и го е регистрирала на нейния адрес, но той не бил живял в ***. Сочи, че към настоящия момент  живее в ***, ***, но не е сигурен дали има регистриран настоящ адрес ***. Заявява, че учи в *** и че е добър ученик. Свидетелят заявява, че му е известно, че майка му и баща му са били разделени и след това са ***и, както и че в момента живее с майка си. Заявява също, че майка му и баща му са разделени отпреди 13 години и оттогава живее с майка си. В показанията си сочи, че като малък е посещавал *** и че баща му е идвал в Р България, докато е бил много малък, както и че познава и някои от роднините на баща си, които живеят в Р България. Твърди, че през повечето години не се е виждал с баща си, но от преди 2-3 години започнал да контактува с него и че преди това нямали контакт, защото баща му не го е търсил. Свидетелят заявява, че има собствен телефон отпреди 3 - 4 години и оттогава баща му започнал да му се обажда и че когато станал на 14 години, баща му няколко пъти му е звънял и са си говорили и е споменал, че иска да се видят. Свидетелят твърди, че през времето, през което не се е виждал с баща си, не си спомня за случай, при който майка му да е правила опит да се обади на баща му и че откакто баща му е тук, често се виждали и се чувствал добре. Свидетелят заявява, че му е по-добре да се вижда с него и да прекарват времето заедно и че откакто баща му е тук, почти всяка вечер се виждали.

Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства, както и на събраните гласни такива, като по същата, всъщност няма и спор между страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Процесното решение е издадено от компетентен орган: Д. К., в качеството му на заместник-председател на ДАБ при МС, на когото, на основание чл.52 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, са делегирани правомощия по чл.48, ал.1, т.1 - 4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна и временна закрила, по силата на Заповед №03-15 от 03.05.2022 год. на председателя на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при МС, представена по преписката е приета като доказателство по делото. За прецизност следва да се посочи, че в тази заповед изрично е посочено, че влиза в сила от 16 май 2022 год., а оспореното решение е издадено на датата 27.06.2022 год., т.е. след влизане в сила на цитираната заповед председателя на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при МС.

Оспореното решение отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание на административния акт, регламентирани в чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, както и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, обстановката в страната му на произход – ***, както и други факти и обстоятелства, свързани с семейното му положение и имотно състояние. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере, кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че в хода на производството по общия ред, пред компетентен интервюиращ орган към Регионално-приемателен център/РПЦ/ – град София при ДАБ, с чужденеца е проведено подробно интервю, отразено в нарочен протокол, с Рег.№УП 20800 от 16.02.2022 год., като интервюто е провеждано в присъствието и с участието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително в този протокол изрично е отразено, че на чужденеца е било предложено да му бъде изчетен протокола от проведеното интервю, на което той е заявил, че няма нужда, тъй като е казал всичко, а имало и устройство за записване.

На следващо място, спазено е изискването и на чл.58, ал.10 от ЗУБ (изм., ДВ, бр.89 от 2020 г.), като в случая, от ответника, с писмо Рег.№УП 20800 от 15.02.2022 год. е било изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. С писмо Рег.№М-11010 от 26.05.2022 год. на Държавна агенция „Национална сигурност”, такова становище е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – София  към ДАБ при МС като Й.Й., роден на *** год., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ, като писменото становище на ДАНС е получено и регистрирано в ДАБ с Рег.№*** *** година.

Видно от данните, съдържащи се в приложените доказателства по преписката, както и от съдържанието на мотивите към процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях органът е обосновал и приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход – ***, в която и да е от хипотезите на ал.1 на същия чл.8, както и е обосновал и приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 – ал.3 от същия закон, доколкото от страна на чужденеца въобще не са направени твърдения в такава насока. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията в жалбата в насока, че оспореният акт бил постановен при неизяснена за админстративния орган фактическа обстановка, както и че бил постановен в противоречие с чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като органът не бил извършил актуална, адекватна и всеобхватна преценка относно приложението на всички предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Предвид това съдът приема, в хода на административното производство няма допуснато съществено процесуално нарушение, което да е свързано с разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗУБ и въведените с нея изисквания.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист Рег.№УП-20800/08.02.2021 год. същият е регистриран като *** гражданин, съответно, същият е представил *** документи за самоличност – национален паспорт и карта за самоличност, посочени с номера и дати хна издаване в регистационния лист и копия от които са приложени по преписката, като е посочил и постоянен адрес ***, ***, с оглед на което, държава по произход за чужденеца по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ, безспорно е ***.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а безспорно, че статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл.8, ал.1 от ЗУБ.

От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ, „преследване” е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация.

Видно е, че в конкретния случай горепосочените условия не са изпълнени и че твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Самият чужденец е посочил в интервюто, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност /***/ или заради изповядваната от него религия/мюсюлманска/, заявил е също, че не е бил член на политическа партия или организация, т.е. същият не е политически ангажиран и до сега дори не бил и гласувал, както е заявил, че не е бил член на въоръжена гpупа/паравоенно формирование/. В интервюто е отрекъл да е имал взаимоотношения, респ. проблеми, с армията или полицията в държавата си по произход, а освен товна, дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване спрямо чужденеца не са установени. Твърденията на чужденеца не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Предвид установените факти, правино е прието, че не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place, т.е. не са налице обстоятелства sur place,  регламентирани в чл.8, ал.6 от ЗУБ, а именно - когато опасението от преследване може да възникне заради събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или заради дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако дейността не е била извършена единствено с цел да се получи закрила като бежанец. За чуждия гражданин се установяват положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл.8, ал.7 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е преценката на административния орган, че заявените от чужденеца причини за напускане на страната му по произход и за търсене на международна закрила, а именно - желанието му да живее и работи в Република България и за да се вижда по-често със сина си, са ирелевантни и недостатъчни обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ, съответно за предоставяне на статут на бежанец, на жалбоподателя Й.Й.

Тук следва да се добави, че съгласно глава II, §62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 год. и Протокола от 1967 год., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя Й.Й. Така, ако едно лице върши това по чисто икономически съображения, то то е икономически мигрант, а не бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. вътрешен конфликт. От заявеното от Й.Й. в хода на проведеното с него интервю, административният орган е направил извода, че за същия няма реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за убежището и бежанците. Правилно в решението си административният орган е приел, че липсват категорични доказателства, за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му, както и за опасност от наказание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Така формираният извод е мотивиран, правилен и законосъобразен, съответен на доказателствната и установените с тях данни в хода на проведеното производство. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Въпреки установената липса на личен елемент на търсената закрила и независимо и от липсата на твърдения за наличие на обстоятелстната по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на посочената норма, съгласно която, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.”. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Посегателствата, формулирани в чл.15, б.„в” от Директивата, респективно в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, състоящи се от „тежки заплахи срещу живота или личността на молителя”, обхващат по-общ риск от посегателства, а не на конкретни актове на насилие, тъй като заплахата е заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. В оспореното решение правилно е установено, че по отношение на чужденеца не е налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Според тълкуването, дадено в решението от 17 февруари 2009 год. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07, на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, във връзка с чл.2, б.„д” от Директивата, силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично в решението на СЕС е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, като съгласно същото решение, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Това тълкуване не се променя и от тълкувателното решение по дело №С-285/12 на Съда в Люксембург от 30.01.2014 год., което само очертава рамката на понятието за въоръжен вътрешен конфликт. То касае критериите, които следва да са налице, за да се установи наличието на въоръжен конфликт, но не и изрично посочените в Женевските конвенции отрицателни предпоставки, съгласно които, вътрешното напрежение, вътрешни размирици, бунтове, отделни и спорадични действия на насилие и други аналогични действия, не се считат за въоръжен конфликт.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка Вх.№МД-191/22.03.2022 год. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, информация относно обстановката в държавата на произход на чужденеца – ***. В тази справка е отразено, че  Конституцията на *** определя страната като светска държава и обезпечава свободата на съвестта, религиозните убеждения и вярвания, изразяването и поклонението и забранява дискриминацията въз основа на религия (...), че икономическото и социалното развитие на *** от началото на 2000 год. насам е впечатляващо, което води до увеличение на заетостта и доходите и превръща *** в страна с по-висок среден доход. Отразено е в справката, че през това време *** бързо се урбанизира, поддържа силни макроикономически и фискални политики, отваря се за външна търговия и финанси, хармонизира много закони и разпоредби със стандартите на Европейски съюз и значително разширява достъпа до обществени услуги и че държавата също така се възстановява добре от световната финансова криза от 2008/2009 год. Съдът изцяло споделя извода, че след извършена преценка на актуалната обстановка в *** посредством посочената справка на дирекция „Международна дейност” на ДАБ при МС, не се установяват и разширенията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение от 17.02.2009 год. на СЕС по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правилно е прието в мотивите към оспореното решение, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като безогледното насилие във *** следва да е изключително, каквото, видно от цитираната справка за обстановката там, то безспорно не е. Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното и констатираната липса на личен елемент за търсената международна закрила, основателно е прието, че за чуждия гражданин не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Така, съдът назмира, че правилно в административния акт е преценено, че страната на произход на чужденеца - ***, не в състояние на вътрешен или международен на въоръжен конфликт и предвид липсата на такъв, за жалбоподателя не се установяват и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ и че за него не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Този извод не се променя и от допълнително представената и приета по делото актуална Справка с Вх.№МД-630/07.10.2022 год. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ относно ***. В същата справка се съдържат конкретни данни за нарастваща инфлация в страната от есента на миналата година, съответно за обезценяване на турската лира, но това са критерии и показатели, които сочат на известна икономическа криза и които обаче, по никакъв начин не съставляват основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си в държавата си на произход, поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическа патия или организация, респ. изразено политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Правилен е и изводът на административния орган, че предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ не се установяват, тъй като чужденецът не е заявил член на семейството му да има предоставена международна закрила, т.е. хуманитарен статут в Република България. Най-сетне, посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да живее в Република България не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че и този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства.

В проведеното с него интервю кандидатът за закрила изрично посочва, че основна причина да напусне *** били децата му и целта му била да бъде при децата си, като е заявил, че от 13 години не бил виждал малкото си дете, тъй като майка му, т.е. бившата му съпруга, не му разрешавала и че откакто бил в РБългария, не го бил виждал. Заявил е също, че малкото му дете нямало телефон и нямало как да му се обажда и че било на 14 години. В интервюто е заявил, че иска да остане в РБългария и че освен желанието му да бъде с децата си, нямал друга причина да напусне ***, както и че иска да остане тук да живее заедно с децата си, иска тук да работи и не иска да ходи в друга страна в ЕС, тъй като не бил като другите да иска да отиде там. Тези негови твърдения обаче се опровергават от писмените доказателства по преписката, а от гласните такива, събрани в хода на производството по делото. От същите е безспорно, че чужденецът е *** и от брака с бившата си съпруга/Г. Х. К./ има двама сина, като и двамата имат двойно гражданство – ***. Безспорно се установява и от сведенията, дадени в интервюто, а и от показанията на свидетелката С. М., че по-големият му син/Б. Й./ е пълнолетен, живее в *** и е студент в ***. По-малкият му син – М. Й. е непълнолетен, навършил 16 години и действително живее в РБългария – в ***, ***, но в показанията си последният ясно и недвусмислено е заявил, че като малък е посещавал *** и че баща му е идвал в РБългария, докато е бил много малък, както и че познава и някои от роднините на баща си, които живеят в Р България. Заявил е също, че през повечето години не се е виждал с баща си, но от преди 2-3 години започнал да контактува с него и че преди това нямали контакт, защото баща му не го е търсил, както и е заявил, че има собствен телефон отпреди 3 - 4 години и оттогава баща му започнал да му се обажда и че когато станал на 14 години, баща му няколко пъти му е звънял и са си говорили, а откакто баща му е тук, често се виждали и се чувствал добре.

Същевременно, в показанията си свидетелката С. М. заявява, че тази година, преди 20 дни/преди съдебното заседание/, когато М. Й., заедно с баща му - Й.Й.,***. Тези доказателства до голяма степен опровергават твърденията на чужденеца, дадени в хода на проведеното с него интервю, като в крайна сметка, влошените отношения с бившата му съпруга и посочените от него цели – да бъдел с децата си, не могат да обосноват други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал.8, предл.I/първо/ от ЗУБ, за да му бъде предоставен хуманитарен статут на основание тази разпоредба от закона. Това е така най-малкото поради безспорните обстоятелства, че големият му син е пълнолетен и си живее постоянно в *** и учи там, а по-малкият, който е навършил 16 години и има двойно гражданство – ***, след по-малко от две години ще навърши пълнолетие и спокойно може да пътува до ***, за да се вижда с баща, ако разбира се има желание за това, а може и да остане да живее там.

Най-накрая, съдът намира за нужно да подчертае също, че в бежанската история на Й.Й. не се сочи да е бил принуждаван да напусне ***, нито пък някой е искал от него да се завръща обратно там. Така, налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на закона, респ. оспореното решение не противоречи на тези относими материалноправни разпоредби.

Предвид всичко изложено по-горе съдът в настоящия състав намира, че по отношение на оспорения административен акт – Решение №8008 от 27.06.2022 год. за заместник-председателя на ДАБ при МС са спазени всички изисквания за законосъобразност на същото: актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и с изискуемото се съдържание, с ясно и конкретно посочени фактически и правни основания, обусловили издаването му, не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не е налице нарушение, респ. противоречие с материалноправни разпоредби на закона, като решението е издадено в съответствие с целта на закона и въз основа на законовите предпоставки, т.е. по отношение на оспореното решение не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. От това следва, че подадената против него жалба от Й.Й. се явява неоснователна и недоказана, поради което и такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането на такива не е поискано от ответника по жалбата, респ. от процесуалния му представител, нито в съдебно заседание, нито в представените в съдебно заседание писмени бележки.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд                                                     

Р       Е       Ш       И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Й., роден на *** год. в РБългария, гражданин на ***, притежаващ *** паспорт №***, ЛНЧ **********, против Решение №8008 от 27.06.2022 год., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от Закона за убежището и бежанците, на жалбоподателя Й.Й. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,  да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                 С Ъ Д И Я: