Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 10
юли 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският районен съд, наказателно отделение, първи състав в открито
съдебно заседание на 07.07.2020г. /седми юли две хиляди и двадесета година/
в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при
секретаря Валентина Гъркова като разгледа докладваното от съдия Цветанчо
Трифонов административно наказателно дело №
69 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Х.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 19–0288 – 000584/10.12.2019г., издадено от Началника на РУ
”Козлодуй към ОД на МВР-Враца, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
му е наложена Глоба в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като жалбоподателят е поискал неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Г.К. е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление за това, че на
09.10.2019г., около 15.45 часа в село Бутан, община Козлодуй по улица „Петър
Костов”, управлявал лек автомобил „Форд”, модел
„Ескорт” с рег. № ВР 9009 АХ, собственост на Община Козлодуй, след като
автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от 26.09.2019г. Според
наказващия орган това съставлявало нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Постановление вх.№ 1117 от 04.12.2019
г. на прокурор от Районна прокуратура – Козлодуй за отказ да се образува
досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление.
Според прокурора не е налице извършено престъпление, тъй като липсва вина у
извършителя. В прокурорската преписка се съдържа писмено доказателство –
справка от ОД МВР Враца, сектор „Пътна полиция”, която удостоверява, че
регистрацията на автомобила управляван от жалбоподателя и собственост на Община
Козлодуй - марка „Форд”, модел „Ескорт”
с рег. № ВР 9009 АХ, е била прекратена служебно на 26.09.2019г. на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП и въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд,
че собственика не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. В мотивите на постановлението си за, с което е отказал да
образува досъдебно производство, прокурорът е записал, че собственикът на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е бил уведомен за прекратената
служебно регистрация на автомобила. По делото няма представени доказателства от
административно наказващият орган за обратното.
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 10.03.2020г., а жалбата против него е подадена чрез
административно наказващия орган на 16.03.2020г., т.е. тя е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима и от лице –
наказаното лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за
законосъобразност. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като той не бил извършил умишлено вмененото му
нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
пълномощника си поддържа жалбата изцяло, като доразвива и доводите, изложени в
нея. Пледира за цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата не е ангажирал становище или защита.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
По делото
няма спор, че на 09.10.2019г. жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил в с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, по ул.”Петър Костов” и е бил
спрян от полицейските служители. Установи се също, че към датата на проверката – 09.10.2019г.,
за въпросният автомобил не е имало валидно сключена застраховка "ГО",
поради което, видно от справката и отговора на Сектор "ПП" – Враца,
на 26.09.2019г. регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, като собственикът не е бил
уведомен за това обстоятелство от Сектор "ПП" – Враца.
За
извършеното нарушение започнало и производство - Преписка № 1117 от 2019 г. /
№зм 464 от 2019г на РУ Козлодуй/ на РП Козлодуй срещу Г.К. за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 НК. Разследването по производството приключило на04.12.209
г. с мнение за отказ да се образува ДП. В своя акт, прокурорът сочи, че липсват
данни К. да е извършил престъпление от общ характер, както и да е знаел, че
управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Преписката
е приложена към делото, като липсват данни прокурорския акт да е отменен на
някое от основанията за това, респективно е влязъл в сила акт – постановление на
прокурор, с което наказателното производство срещу К. било прекратено.
По делото е
безспорно, че от обективна страна жалбоподателят действително е осъществил
състава на чл.140 от ЗДвП, според който по републиканските пътища са допускат
само моторни превозни средства, които са регистрирани и с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следва да се
приеме за безспорно и че жалбоподателят не е знаел за прекратената служебно
регистрация, тъй като, както се установи по делото, той не бил негова
собственост и не е имало как да знае това. След
служебното прекратяване на регистрацията на МПС, обаче, служителите на СПП при
ОД на МВР-Враца не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, предл.
последно от ЗДвП и
по чл.18б, ал.2, във вр. с ал.1, т.8,
във вр. с чл.18, т.2 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства,
а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна
дерегистрация. Всичко това се доказва от мотивите на Постановлението на
прокурора, което е влязло в законна сила, поради което съдът го приема
безусловно.
В тази
връзка са и показанията на свидетеля Момчил Маринов, който в съдебно заседание
заяви, че автомобилът е бил с поставени регистрационни номера и стикери за
винетка и за преминал годишен преглед. Свидетелят сочи още, че автомобилът е
бил в движение, като всеки ден се е използвал от служители на община Козлодуй и
нищо не е подсказвало, че е с прекратена регистрация. Съдът дава вяра на
показанията на този свидетел, тъй като същите са подробни, логични, последователни
и напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото включително и с показанията
на свидетеля Ц.Ц., който съставил АУАН, приложен към прокурорската преписка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице субективния елемент
на нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. В случая законът изиска пряк умисъл
като форма на вината на извършеното деяние, а не то да е извършено по
непредпазливост.
Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В
алинея 3 на чл. 11 от НК е дадено определение на непредпазливото деяния-деецът
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
или е могъл да ги предвиди.
В
алинея 4 е вменено, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
Ето
защо съдът преценява, че Г.К. е извършил деянието при непредпазливост като форма на вината. От това
следва, че след като липсва умисъл на деянието, то липсва и нарушение, поради
което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението, че то е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР – Враца като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР – Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
Отменя изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление №19 – 0288 – 000584/10.12.2019г., издадено от Началника на РУ
Козлодуй, с което на жалбоподателя Г.Х.К., ЕГН **********, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/ и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
Осъжда Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Враца да заплати на Г.Х.К., ЕГН ********** ***, сумата от 300.00лв.
(триста лева), представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС –
Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Районен съдия: