Р Е Ш Е Н И Е

 

    гр. Елин Пелин, 24.02.2020 г.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Вера Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 313 по описа на РС Елин Пелин за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Постъпила е жалба от «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД, ЕИК ********* с управител Александра Биязова, чрез пълномощника Адвокатско дружество «Илиева, Вучева и Ко» със съдебен адрес:***«Христо Ботев» № 28, ет.4 срещу наказателно постановление № 69/27.09.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води - С., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено. Сочи, че е налице приложимост и на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни аргументи в тази насока.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител адв.Илиева, която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от директора на дирекция  «Административни, финансови и правни дейности» в РИОСВ-С. – Наско Станимиров, който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

 РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

 

  Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

           Съдът, след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събаните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

            Видно от обжалваното Наказателно постановление  № 69/27.09.2019 г. издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - С., същото е издадено въз основа на акт за устанвяване на административно нарушение № 30/15.05.2019 г.. С наказателното постановление на жалбоподателя «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, за това че: «На 26.03.2019 г. в деловодството на РИОСВ – С. е постъпило писмо с вх. № 4214/26.03.2019 г., ведно с копие на Протокол от изпитване № ПЗ4114/19.03.2019 г. на изпитвателна лаборатория  «ФЕБА ЛАБ», с резултати от проведен собствен мониторинг по компетентност «Води» на «Предприятие за производство на сглобяеми стоманобетонови елементи», с.Равно поле, община Елин Пелин, Софийска област, стопанисвано от «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД. Извършен е физико-химичен анализ на взетата водна проба от Поток № 1 Пречистени битово-фекални отпадъчни води  след ЛПСОВ /Пункт № 1/.

           «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13140297/09.01.2018 г. издадено от Директора на басейнова Дирекция «Дунавски район», в което са определени индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ за Поток № 1 /Пречистени битово-фекални отпадъчни води след  ЛПСОВ /Пункт № 1/ при провеждане на контролен мониторинг /емисионен контрол и собствен мониторинг/ по компонент «Води».

            След преглед на  представения Протокол от изпитване № П3414/19.03.2019 г. са установени превишения на ИЕО по следните показателни:  - Неразтворени вещества – 81,0+1,0 mg/1 при норма 35 mg/1; - Химична потребност  от кислород /ХПК/ - 147,0+1,5 mgО2/1 при норма 125 mgО2/1.  Съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води  № 13140297/09.01.2018 г., Q средно денонощно = 0,985 м³/ ден.

              От изложеното е видно, че «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД  нарушава условията на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13140297/09.01.2018 г. издадено от Директора на басейнова Дирекция «Дунавски район», част от които са посочените ИЕО.

              Представено е писмо изх. № 5467/30.09.2019 г. за връчване на наказателно постановление № 69/27.09.2019 г. и справка за проследяване на пратка.

            От представения Акт за установяване на административно нарушение № 30/2019/05.03.2019 г. по описа на РИОСВ е видно, че същия е съставен от В.В.А. – актосъставител и подписан от свидетелите С.К.А. и А.М.А.. АУАН е връчен на жалбоподателя на 15.05.2018 г. и е съставен за това, че: «На 26.03.2019 г. в деловодството на РИОСВ – С. е постъпило писмо с вх. № 4214/26.03.2019 г., ведно с копие на Протокол от изпитване № ПЗ4114/19.03.2019 г. на изпитвателна лаборатория  «ФЕБА ЛАБ», с резултати от проведен собствен мониторинг по компетентност «Води» на «Предприятие за производство на сглобяеми стоманобетонови елементи», с.Равно поле, община Елин Пелин, Софийска област, стопанисвано от «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД. Извършен е физико-химичен анализ на взетата водна проба от Поток № 1 Пречистени битово-фекални отпадъчни води  след ЛПСОВ /Пункт № 1/.

           «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13140297/09.01.2018 г. издадено от Директора на басейнова Дирекция «Дунавски район», в което са определени индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ за Поток № 1 /Пречистени битово-фекални отпадъчни води след  ЛПСОВ /Пункт № 1/ при провеждане на контролен мониторинг /емисионен контрол и собствен мониторинг/ по компонент «Води».

            След преглед на  представения Протокол от изпитване № П3414/19.03.2019 г. са установени превишения на ИЕО по следните показатели:  - Неразтворени вещества – 81,0+1,0 mg/1 при норма 35 mg/1; - Химична потребност  от кислород /ХПК/ - 147,0+1,5 mgО2/1 при норма 125 mgО2/1.  Съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води  № 13140297/09.01.2018 г., Q средно денонощно = 0,985 м³/ден.

              От изложеното е видно, че «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД  нарушава условията на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води № 13140297/09.01.2018 г. издадено от Директора на басейнова Дирекция «Дунавски район», част от които са посочените ИЕО, с което е нарушил чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.»

           Видно от възражение вх. № 6402/17.05.2019 г. по описа на РИОСВ С., управителят на жалбоподателя «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД е възразил срещу констатациите от проверката извършена от административнонаказващия орган обективирани в издаден  АУАН № 30/2019 г. от 15.05.2019 г..         

           В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В.В.А. – актосъставител и А.М.А. – свидетел по съставянето на АУАН. Свидетелката А. сочи, че е служител на РИОСВ С. и в тази връзка  е извършила проверката по повод предоставените резултати с проба от отпадъчни води, които дружеството е предоставило в дирекцията, което е тяхно задължение. От представените протоколи за изпитване се установило превишение на два показателя – неразтворени вещества и химическа потребност от кислород в показателите, които били извън нормите. В разрешението за ползване на водния обект са определени  и индивидуализирани емисионни ограническия, които представляват условия по разрешителното, издадено от басейнова дирекция – Дунавски район за установяване на превишения на ИЕО по показателите. В тази връзка за констатираните отклонения от показателите е съставен процесния АУАН. Свидетелката сочи, че при съставянето му е присъствал упълномощен представител а дружеството. Констатираното деяние е нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

          Така установената фактическа обстановка съдът възприе и въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства: протокол за иптитване № П7320/14.05.2019 г.; констативен протокол от 10.04.2019 г.; пълномощно от 18.12.2018 г.; писмо изх. № 2536 от 23.04.2019 г.; известие за доставка; протокол от изпитване на отпадъчна вода № П3414 от 19.03.2019 г.; заповед РС-154/28.02.2019 г. и Заповед РД-8/10.01.2011 г.

 

 При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

  Съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - С., на когото съгласно представената по делото заповед на Министъра на околната среда и водите, са делегирани права на административнонаказващ орган. Наказателното постановление се обжалва от легитимна страна – наказаното с него лице, като жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт.

  Разгледана по същество, жалбата е основателна. При реализиране на административно-наказателната отговорност за установеното от контролните органи нарушение са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване производствто по налагане на административно наказание.

 Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, представен по делото и поставящ началото на административнонаказателното производство е, че той е съставен на 05.03.3019 г.. В обжалваното наказателно постановление обаче е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН № 30 от 15.05.2019 г.. Такъв акт за установяване на административно нарушение обаче по делото липсва. Констатираното несъответствие  относно това въз основа на кой акт за административно нарушение е издадено наказателното постановление и на коя дата е съставен акта на практика води до липсата на безспорно установена дата на съставяне на АУАН и при всички случаи обуславя неговата нередовност. Това е така, тъй като поставянето под съмнение на датата на съставяне на АУАН и обстоятелството въз основа на кой акт е издадено в последствие наказателното постановление, оказват  влияние върху законосъобразността на проведената административно-наказателна процедура и върху тази на акта, с който е приключила тя – атакуваното наказателно постановление, до степен водеща до отмяната му. Липсата на конкретна дата на която е съставен АУАН и разминаването на датата на съставянето му посочена в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, прави невъзможно за съда да прецени дали административно-наказателната отговорност на нарушителя, т.е. жалбоподателят е ангажирана в преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че този пропуск – липсата на конкретика относно датата на съставянето на АУАН, поради посочване на различни дати на издаването му в АУАН и НП въз основа на който е издаден, е съществен, предвид императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и води до извод за необоснованост на фактическите констатации на АУАН и НП, а също осуетява правото и възможността на жалбоподателя да реализира правата си в пълен обем.

            За основателни съдът намира доводите на жалбоподателя, че в издадения акт за установяване на административно нарушение не е посочена датата, на която е извършено нарушението. Видно от представения по делото АУАН № 30/2019 в същия е записано, че е издаден на 05.03.2019 г., а в обстоятелствената му част се сочи, че «На 26.03.2019 г. в деловодството на РИОСВ-С. е постъпило писмо» - т.е. АУАН е съставен 21 дни преди получаване на писмото, за което се твърди, че е станало повод за извършване на проверката и констатиране на нарушението. От друга страна в издаденото наказателно постановление,  като дата на извършване на нарушението се сочи  датата на съставяне на самия акт за установяване на административното нарушение – 05.03.2019 г. без да е ясно защо административнонаказващият орган е приел, че именно това е датата, на която е извършено деянието.

            Констатираните противоречия относно датата на извършване на вмененото на нарушителя деяние сочи на нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението, както и  всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В конкретния случай в процесното наказателно постановление,  а също и в АУАН въз основа на което е издадено, в обстоятелствената им част както бе посочено и по-горе не се съдържа безспорен извод на административнонаказващия орган, кога точно е извършено деянието. Изложеното обуславя извода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на важни реквизити, като дата на извършане на нарушението и датата на която е съставен акта за установяване на административно нарушение и въз основа кой АУАН е издадено процесното наказателно постановелние, което води до невъзможност и за преценка законосъобразността на административния акт с разпоредбите на чл.33 от ЗАНН. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му,  датата на установяването му и съставянето на АУАН, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да прецени кога е извършено нарушението, кога е констатирано и правилно ли е бил приложен материалния закон.                            Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е империтивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристка на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Неясно посочената в АУАН и наказателното постановление дата на нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на члл.53, ал.2 от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване.

            За неоснователни настоящият състав намира доводите на жалбоподателя, че с оглед изложените фактически твърдения в АУАН и НП неправилно са посочени законовите разпоредби, които наказващият орган е счел за нарушени по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лева за този, който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В настоящия случай  страните по делото не спорят, че дружеството-жалбоподател «КАСТЕЛО ПРИКАСТ КЪНСТРАКШЪНС» ЕООД  е титуляр на разрешително  издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район, поради което и с изложените обстоятелства за наличието на  неизпълнение на условията по него, правилно административно-наказващият орган е приложил и материалноправната и санкционната разпоредби.   

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр.1, предл.3 от ЗАНН съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 69/27.09.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води - С..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – С. *** 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: