Определение по дело №244/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 69
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20217110700244
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 69

гр.Кюстендил, 04.02.2022г.

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№244/2021г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                  Производството е по реда на чл.197 от АПК във вр.с чл.41а от ППЗОЗЗ.

З.Д.Д. ***, съдебен адрес ***, адвокат М.К. оспорва решение №4/02.07.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в частта му по отношение имот с идентификатор 67461.28.7 /имот с идентификатор 67461.28.911/ по КККР, местност „А.“, общ.Кюстендил, с което е спряна процедурата за промяна предназначението на имота на основание чл.41а от ППЗОЗЗ във вр.с чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ и чл.103, ал.4 от ЗУТ. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с неправилно приложение на материалния закон  и немотивираност на акта.  Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че органът е спазил относимите материалноправни норми при издаване на решението и е действал в съответствие с целта на закона. Не се претендират разноски.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството, в което е издадено оспореното решение е започнало по заявление на З.Д.Д. до председателя на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на имот с идентификатор 67461.28.7 /имот с идентификатор 67461.28.911/ по КККР, местност „А.“ общ.Кюстендил от земеделска в неземеделска територия за изграждане на жилищна сграда за собствено ползване.

Представени са документи, от които се установява, че изработването на проект за ПУП - ПЗ е разрешено с решение №731 по Протокол №30/28.02.2018г. на Общински съвет Кюстендил, след което е издадена заповед №РД-00-1139/04.10.2018г. на кмета на Община Кюстендил, с която е одобрен проекта за ПУП – ПЗ за ПИ 028035 за промяна предназначението на територията на имота от „земеделска“ в „неземеделска“ - за жилищно застрояване. Издадено е у-ние  изх.№94-00-3811/05.11.2018г. на гл.архитект на Община Кюстендил, в което е посочено, че устройствената зона за територията на процесния ПИ по КККР на землището на с.Слокощица е от разновидност „жилищна Жм – с малка височина“ в съответствие с разпоредбата на чл.19 от Наредба №7/22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ постановила решение №4/02.07.2021г., като в т.4 е спряла процедурата за промяна предназначението на имота с мотив - несъответствие с нормите на чл.103, ал.4 и чл.103а, ал.2 от ЗУТ, съгласно които проектите за ПУП следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП. Оспореното решение е подписано от председател, секретар и четирима членове на Комисията, а съставът й е определен със заповед №РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите.

Изготвено и прието, като неоспорено от страните, е заключение вх.№450/26.01.2022г. на в.л. А.А.. В него се сочи, че имотът съгласно ОУП на Община Кюстендил е с общо предназначение земеделски земи – ниви, за които няма  посочен устройствен режим. Процесният имот е начин на трайно ползване „ниви“. С разглеждания ПУП-ПЗ в обхват на ПИ 028035 е предвидено отреждане „жилищна сграда“ в „Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина“ и са определени устройствените показатели за бъдещо застрояване в имота, съгласно чл.19 от Наредба №7/22.12.2003г. С проекта за ПУП-ПЗ са спазени изискванията за нормиране на зони с предимно производствено предназначение по чл.19 от Наредбата, като са заложени допустимите за зоната устройствени показатели за плътност и интензивност на застрояване и изискуемото озеленяване.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. 

                 Атакуваното решение е взето от компетентен административен колективен орган, съгласно заповед №РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и при спазване на необходимия кворум за взимане на решения. Органът е спазил процедурата по чл.40, ал.1 от ПЗОЗЗ за стартиране на административното производство с подаденото от жалбоподателя заявление за промяна предназначението на земеделската земя, придружено с документите по чл.40, ал.2 от ППЗОЗЗ и неговото обсъждане в срока по чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ. Изхождайки от нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ Комисията разполага с правото да издава актове, с които да спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя. В този смисъл съдът приема, че оспореното решение  е издадено от орган с необходимата по закон правосубектност.

                 Съдът счита, че при постановяване на акта е нарушен принципа за мотивираност. Нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ предвижда спиране на процедурата, когато при обсъждане на даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Т.е. предполага се отлагане вземането на решение по заявлението, когато е необходимо попълване на преписката с относими за това доказателства, респ. обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая в решението не се съдържат никакви мотиви за възникнали неясни обстоятелства или други такива, налагащи спиране на процедурата. Констатираното от органа несъотвествие между представените доказателства – удостоверението от общината и графичната част към ОУП по отношение на имота, не предполага събиране на други доказателства или изясняване на фактически обстоятелства по заявлението по см. на чл.35 от АПК. Липсата на годни мотиви, попадащи в обхвата на общата норма по чл.54, ал.1 от АПК и специалната такава по чл.41а от ППЗОЗЗ води до извод за незаконосъобразност на оспореното решение по чл.146, т.2 от АПК.

Решението е издадено и в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Процедурата по чл.41а от ППЗОЗЗ не дава възможност на органа да преценява валидността на влезли в сила ИАА, какъвто е заповед №РД-00-1139/04.10.2018г. на кмета на Община Кюстендил за одобряване проект за ПУП - ПЗ за имота. Съответствието с графичната част на ОУП също не може да се преценява от Комисията. Въпросът за приложението на чл.103, ал.4 от ЗУТ не е предмет на изясняване от Комисията - това е въпрос за приложение на материалния закон, а не по отношение на процедурата по заявлението от органи, различни от Комисията във връзка с валидността на заповедта на кмета за одобряване на ПУП - ПЗ. В производството по чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ Комисията не разполага с правомощие да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила ИАА, като с такова правомощие не разполага и съда. Безспорно от заключението на вещото лице и писмените доказателства се установи, че трайното предназначение на имота е земеделска земя, с начин на трайно ползване нива, както и че са спазени изискванията за нормиране на зони с предимно производствено предназначение по чл.19 от Наредбата, като са заложени допустимите за зоната устройствени показатели за плътност и интензивност на застрояване и изискуемото озеленяване.

С оглед гореизложеното съдът формира извод, че изложените съображения за незаконосъобразност на решението по чл.146, т.2 и т.4 от АПК водят до неговата неправилност, поради което жалбата ще бъде уважена, а актът - отменен. С оглед правомощието по чл.200, ал.1 от АПК, съдът ще изпрати преписката на Комисията за решаване на искането по същество, в четиринадесет дневен срок от влизане на съдебния акт в сила.

Съдът присъжда разноски на жалбоподателя в размер на 900 лв. – 10 лв. държавна такса, 30 лв. държавна такса за частна жалба, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 260 лв. възнаграждение за вещо лице, платими от ОД „Земеделие“ - Кюстендил.

                  Воден от горното, съдът

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

                  ОТМЕНЯ  решение №4/02.07.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в частта му по отношение имот с идентификатор 67461.28.7 /имот с идентификатор 67461.28.911/ по КККР, местност „А.“, общ.Кюстендил, с което е спряна процедурата за промяна предназначението на имота на основание чл.41а от ППЗОЗЗ във вр.с чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ и чл.103, ал.4 от ЗУТ.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗЗ при ОД „Земеделие“ - Кюстендил за произнасяне по същество по заявление на З.Д.Д. ***.

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие“ - Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 да заплати на З.Д.Д. *** съдебни разноски в размер на 900 лв. /деветстотин/.

                  Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участвали в административното производство, пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: