№ 895
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100900636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 20510/06.04.2022 г. подадена от „К.-В.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – село Яна, Столична
община, „Промишлена зона Б.“, срещу „Б.-С“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „*******
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са
следните осъдителни искове:
1./ иск с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 64 493, 04 лв. – представляваща неизплатен остатък за уговорени
цена и възнаграждение по сключен комплексен договор за доставка и СМР от
22.03.2021 г. по повод на който е съставен акт за установяване извършването и
заплащане на услуги от 16.02.2022 г., ведно с фактура от 16.02.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2022 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане на главното вземане; и
2./ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 160,87 лв. –
представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 35 от договора
доставка и СМР от 22.03.2021 г. за допуснато закъснение в плащането на падежирало
вземане /64 493, 04 лв. / в размер от 0,05 % за всеки ден закъснение за периода от
01.03.2022 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2022 г.
/датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че упражнявайки търговските
си занятия страните се намират в дълготрайни отношения. Предвид това, че на
12.03.2021 г. ответното дружество сключило с „ЛИДЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“
КД договор за изпълнение строителството на обект „Супермаркет“ разположен в гр.
София, на ул. „Вихрен“ 9. С оглед необходимостта му да ползва допълнителен ресурс
за изпълнението на задълженията си по основния договор за строителни дейности,
ответникът се обърнал към ищеца, като го ангажирал в качеството му на
1
подизпълнител. Тези отношения между страните били уредени с подписването на
договор от 22.03.2021 г. Съгласно същия ищецът се обвързал спрямо ответника със
задължението да извърши доставка и монтаж на стоманени конструкции за обект
„Супермаркет ЛИДЛ“ с помещение за подготовка на хляб и хлебни изделия, както и
открит паркинг Lidl 217, съобразно изготвен инвестиционен проект и други
строителни книжа относно обекта. Доставката, съответно работата били възмездни,
като възложителят по договора приел да заплати на изпълнителя-доставчик сума в
размер на общо 463 701,27 лв. без вкл. ДДС. Изплащането на тази сума било
предвидено да се случи на етапи в зависимост от напредъка на обекта. Ищецът
поддържа, че качествено и в срок е изпълнил поетите с договора задължения за
извършване на СМР и доставка на материали на обекта, като на 16.02.2022 г. между
страните бил подписан пореден акт образец 19 за установяване извършването и
заплащането на услуги, доставки и СМР, като същите били приети без забележки за
недостатъци от представител на ответния възложител. Във връзка с това си изпълнение
ищецът сочи да е издал фактура с № 837 от 16.02.2022 г. за сума в размер на 64 493,04
лв. Изтъква се, че тази фактура била надлежно осчетоводена в счетоводствата и на
двете дружества, съответно включена във водените от страните дневници за покупки и
продажби по ДДС. Въпреки надлежното изпълнение от ищеца по договора, ответното
дружество не пристъпило към плащане на стойността по издадената фактура, въпреки
наличието на всички предпоставки за това. Излагат се твърдения, че допуснатото
неплащане на падежа на възнаграждението в размер на 64 493,04 лв. е предизвикало
състояние на забава от ответника – възложител, което обуславяло приложението на чл.
35 от договора сключен на 22.03.2021 г., където била уговорена неустойка в размер от
0,05 % за всеки ден закъснение относно плащането на уговореното задължение по
цитирания договор. В случая от ищеца се поддържа, че закъснението на ответника
обхваща периода от 01.03.2022 г. до 06.04.2022 г. /36 дни –забава/, което формира
стойност на дължима неустойка в размер на сумата от 1 160,87 лв.
Ответникът – „Б.-С“ ООД в срок, чрез процесуалния си представител по делото –
адвокат М. депозира писмен отговор по ИМ, като маркира определени факти изложени
от ищеца за безспорни, а именно сключването на договор между страните от
22.03.2021 г. с предмета очертан в ИМ, в т.ч., че към момента на подаване на ИМ този
договор е действащ – тоест не е бил прекратен или развален на определено основание.
Отбелязва се, че с договора си страните детайлно са предвидили, кога възложителя
трябва да пристъпи към извършване на съответните разплащания за доставките и
дейностите осъществени от ищеца по обекта, съответно в какви хипотези може да
откаже да стори плащане. Противопоставя се възражението, че по делото не се твърди
между страните да е налице подписан окончателен приемателно-предавателен
протокол и сметка 22, каквито документи изрично са предвидени в договора да бъдат
издавани, респективно да бъдат условие за възникването на задължението на ответника
да се разплаща за извършените СМР и доставки от ищеца. По отношение на
изложените от ищеца съображения, че видовете работи описани в издадения Акт
образец 19 от 16.02.2022 г. са били прието от ответника без да се правят каквито и да е
забележи за качество, ответника прави оспорване, че цитираният акт не е подписан от
натоварен от него представител, поради което отразеното в него няма как да го
обвърже валидно. Нямало и доказателства, че след подписване на този акт има
действие по потвърждение на същия от страна на законния представител на
възложителя. На следващо място относно срочното изпълнение на отделните видове
работи по договора ответникът също има възражения, като се позовава на това, че
изпълнителят се е задължил стриктно да се придържа към разписания календарен
график установяващ срокове за извършване на всички видове договорени дейности.
Сочи се конкретна дейност, която била изпълнена след установения съобразно графика
2
срок, а именно вместо до 15.10.2021 г. тя била реализирана към 16.02.2022 г., което
показвало забава от 4 месеца. Поддържа се, че от ищеца били допускани и отклонения
в качеството при изпълнението на отделите видове работи, за което имало и водена
кореспонденция. Акцентира се и над това, че възложителят търпи вреди от
некачествено изпълнените от ищеца дейности по обекта, доколкото главният
възложител отказва да приеме същия и налага санкции по основния договор, които се
понасят от ответника, респективно задържа плащането на възнаграждението към него.
На последно място се оспорва и възможността в полза на ищеца да бъде присъдена
законна лихва върху търсеното обезщетение за забава, като доколкото в чл. 294 ТЗ е
предвидено такава да се следва само ако е изрично уговорена, съответно според
договора от 22.03.2021 г подобна уговорка не се открива, то право за получаване на
подобно плащане не се полагало на ищеца. В обобщение се иска решение за
отхвърляне на предявените осъдителни искове, поради тяхната неоснователност.
Желае се и присъждане на разноски при благоприятен за ответника изход на спора.
С допълнителна искова молба подадена на 30.05.2022 г. дружеството-ищец
продължава да поддържа претенциите си предявени с ИМ в това число и пораждащите
ги факти – договор и осъществено срочно и качествено изпълнение по него. По повод
наведените от ответника възражения с отговора, ищецът обръща внимание над това, че
издадената от него фактура за сумата от 64 493,04 лв. е била осчетоводена от
ответника, което означава, че същият е бил наясно със съставения акт образец 19 от
16.03.2022 г. и възприетите в него дейности и техни стойности. Пояснява, че акта е
подписан двустранно, като за ответника това е сторено от лицето – К.Г. имащ
качеството на технически ръководител на обекта. Изтъква се, че и предходни актове
образец 19 съставяни по същото възлагане са били подписвани от това лице, като
ответника е предприемал действия по тяхното разплащане, което означава, че същият
го представлява надлежно при изпълнението на тези действия по съставяне на книжа в
пределите на строителния процес. Ищецът се е спрял и на претенциите си за
присъждане на законна лихва върху главните вземания, като е изложил правни
съображения за тяхното естество и защо има право да ги претендира по начина заявен
от него.
На 13.06.2022 г. от ответника в срока за допълнителен отговор е депозирана молба, с
която същия посочва, че е осъществил плащане в полза на ищеца на 13.06.2022 г. в
размер на сумата от общо 65 653,91 лв., с което успешно е погасил двете претенции по
исковата молба от 64 493, 04 лв. и 1 160,87 лв.
С процесуално изявление направено в съдебно заседание състояло се на 15.07.2022 г.
процесуалния представител на ищеца - „К.-В.” ЕООД е потвърдил, че дружеството
което представлява е получило плащане на сумата в размер от 65 653,91 лв. и с него са
били удовлетворени съдебно предявените от него вземания към „Б.-С“ ООД за
главница и нестойка за забава в изпълнението на главното вземане за периода от
01.03.2022 г. до 06.04.2022 г. /датата на завеждането на исковата молба/. Изтъкнал е, че
„Б.-С“ ООД остава негов длъжник за законната лихва следваща се за периода от
момента на подаване на исковата молба в съда до момента на извършеното погашение
на лихвоносните вземания, както и за направените по повод участието му в
производството съдебни разноски.
Съобразявайки осъщественото по делото доказване във връзка с изследваните
спорни материални права на вземане за възнаграждение по възложена и изпълнена
изработка - СМР, както и за начислена неустойка за забава уговорена, като отговорност
за закъснение в плащането на следващото се възнаграждение по възложената изработка
настояващата инстанция намира за установено следното от фактическа и правна страна
:
3
По иска с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД :
Въз основа на сключен договор от 22.03.2021 г. ищецът се обвързал спрямо
ответника със задължението да извърши доставка и монтаж на стоманени конструкции
за обект „Супермаркет ЛИДЛ“ с помещение за подготовка на хляб и хлебни изделия,
както и открит паркинг Lidl 217, съобразно изготвен инвестиционен проект и други
строителни книжа относно обекта. Уговорено било, че доставката, съответно работата
са възмездни, като ответникът - възложител по договора е приел да заплати на
изпълнителя-доставчик сума в размер на общо 463 701,27 лв. без вкл. ДДС.
Изплащането на така уговореното възнаграждение било уговорено да се прави на етапи
в зависимост от напредъка на обекта. Следователно валидно е учредена облигационна
връзка с източник комплексен договор за изработка и доставка, която е обвързала
страните по нея с поетите и очертани по горе насрещни задължения и кореспондиращи
им права.
По делото е представен двустранно подписан на 16.02.2022 г. акт за извършването
на услуги, доставки и СМР, в чието съдържание ясно присъства описание на видовете
услуги и дейности изпълнени по договора сключен на 22.03.2021 г. във връзка с обект
„Супермаркет ЛИДЛ“, в т.ч. тяхното количество и стойност, като е отразено, че общата
им стойност възлиза на 64 493,04 лв. с вкл. ДДС. Това доказателство е напълно
достатъчно за да се приеме, че изпълнителят е осъществил възложените му с договора
от 22.03.2021 г. услуги и доставки, чиято стойност се заявява и претендира за плащане
с ИМ, като същите са били приети от възложителя без да се правят възражения за
качество на изпълнението на дейностите по обекта, съответно на доставяните изделия,
които подлежат на монтаж в обекта. Осъщественото на 13.06.2022 г. от страна на
възложителя плащане на калкулираните в акта за приемане, съответно издадената въз
основа на него фактура с дата 16.02.2022 г. стойности на услуги и изделия в размер на
сумата от 64 493,04 лв. потвърждава възприетия факт, че възложената работа,
съответно доставка е надлежно извършена от ищеца и приета от ответника, което
означава, че „К.-В.” ЕООД успешно е придобил качеството на кредитор за посоченото
вземане спрямо „Б.-С“ ООД. Реализираното на 13.06.2022 г. погашение чрез плащане
на това вземане прави заявената претенция за реално изпълнение неоснователна, тъй
като към момента на приключване на съдебното дирене вземането на кредитора за
сумата от 64 493,04 лв. е било заплатено от длъжника, което е довело до успешното му
погасяване и изгубване на правото да се иска осъждане на длъжника - „Б.-С“ ООД да
плати тази сума. Следователно искът с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с 266,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 64 493, 04 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен, поради факт реализиран в пределите на висящия процес подлежащ на
съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват”. Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки:
съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение, уговорка за
неустойка при съответния вид неизпълнение на задължението.
При разглеждане на иска за реално изпълнение на задължението за заплащане на
уговорените възнаграждение за изпълнени дейности и СМР, както и цена на доставени
изделия вече се изтъкна, че от събраните в производството доказателства
безпротиворечиво се разкрива пораждането на комплексно правоотношение за
изработка и доставка, произтичащо от валиден договорен източник. Това
правоотношение обвързва всяка от страните, като й вменява определена съвкупност от
права и задължения. Основното задължение на ответника е да заплаща
4
възнаграждението, съответно цената на възложените от него дейности за изработка и
поръчаните за доставка изделия. Ответното дружество не е изправено по отношение
срочното изпълнение на това си главно задължение що се касае до вземането отразено
във фактура с № **********/16.02.2022 г., чиято стойност възлиза на сумата от
64 493,04 лв., което е довело до изпадането му в състояние на забава, считано от
01.03.2022 г. /деня следващ уговорения падеж за плащане – 28.02.2022 г./. По волята на
страните за този вид неизправност изрично е уговорена договорна отговорност под
формата на неустойка за забава. В чл. 35 от подписания договор за доставка и монтаж
датиращ от 22.03.2021 г. ясно е разписано, че при забава на плащането на дължимата
сума по фактура възложителя следва да заплати на изпълнителя и обезщетение за
периода на забавата в размер на 0,05 % от дължимата сума на календарен ден, но не
повече от 10 % от дължимата сума. Следователно налице е облигационна връзка, по
която е допуснато договорно неизпълнение на парично задължение, за което поведение
е предвидена неустойка за забава. Посоченото създава убеждение у съда, че
претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е доказана в своето основание. По отношение размера
на същата, то приложение следва да намери уговорката за начисляване на 0,05 % на
календарен ден, като в рамките на заявения от ищеца исков период от 01.03.2022 г. до
05.04.2022 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ е налице закъснение от 36 дни при
изпълнение на задължението да се плати вземането по издадената фактура с №
**********/16.02.2022 г., което обуславя начисляването на неустойка в размер на
сумата от 1 160,87 лв. /64 493,04 лв. х 36 х 0,05%/. Така породилото се вземане за
неустойка в полза на ищеца обаче е успешно погасено от ответника чрез направеното
от него плащане на 13.06.2022 г. Следователно искът с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 160,87 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен, поради факт реализиран в пределите на висящия процес подлежащ на
съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
„К.-В.” ЕООД е формулирал и изрично искане към съда за присъждане на законна
лихва върху главните му вземания за възнаграждение/цена и неустойка за забава,
считано от подаване на ИМ в съда до момента на тяхното погасяване, която претенция
следва да бъде уважена, доколкото от разкритите по делото факти еднозначно се
установява, че вземанията предмет на предявените осъдителни искове са съществували
за ищеца към момента на депозиране на ИМ, съответно са бил погасени с плащане
сторено на 13.06.2022 г. По тази причина в полза на „К.-В.” ЕООД се е породило
правото да получи присъждане на законна лихва върху всяко едно от двете вземания
/64 493,04 лв. и 1 160,87 лв./ за периода от 06.04.2022 г. до 12.06.2022 г. /деня преди
този на погашението/.
По разноските :
С оглед осъщественото в хода на делото действие по погасяване на съдебно
предявените вземания по предявените за разглеждане два осъдителни иска, доколкото
ответникът с поведението си е дал повод за предприетата срещу него искова защита, то
той следва да отговаря за заплащането на разноските сторени от ищеца независимо от
отхвърляне на претенциите. Доказаните от ищеца реално направени разноски са такива
за заплатена държавна такса в размер на сумата от 2 630 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв., както и 133,40 лв. – разходи за привеждане на
издадената по делото обезпечителна заповед в изпълнение. Общата калкулирана сума
възлиза на 6 363,40 лв. и тя следва да се възложи за плащане на ответника.
По направеното от ответника за пореден път искане по чл. 402 ГПК : Съгласно
чл.402, ал.2 ГПК „съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери,
че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице
условията по чл. 398, ал.2”. Следователно законосъобразно допусната обезпечителна
5
мярка се отменя по реда на чл. 402 ГПК, когато тя е неоправдана, защото очакваното
уважаване на обезпечения иск не е настъпило. Такива са случаите: когато обезпеченият
иск бъде отхвърлен като неоснователен ; когато производството по обезпечения иск
бъде прекратено било вследствие недопустимост на иска, било вследствие оттегляне на
иска или на отказ от него. Във всички тези случаи решението, чиито прави последици
са обезпечени, не може да бъде постановено, вследствие на което обезпечителната
мярка се оказва лишена от основание и оправдание. Съобразявайки изчерпателно
описаните по-горе изисквания, чието съществуване е необходимо да се е реализирало,
настоящата съдебна инстанция формира заключение, че към настоящия етап на
развитие на исковия процес същите отсъстват, доколкото спорът между страните не е
приключил, чрез нито един от механизмите споменати по-горе, което означава, че
ищецът продължава да има интерес от допуснатото в негова полза обезпечение. Вярно
е, че с настоящото решение предявените искове биват отхвърлени, но същото не е
добило стабилитет, съответно в полза на ищеца са присъдени суми за законна лихва и
разноски, които също се ползват от защитата предоставяна от допуснатото
обезпечение. Мотивиран от тези си правни изводи, Софийски градски съд намира, че
искането на „Б.-С“ ООД за отмяна на допуснато от съда обезпечение на предявените
спрямо него осъдителни искове е неоснователно и в резултат от този извод същото
трябва да бъде оставено без уважение.
При така изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.-В.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – село Яна, Столична община, „Промишлена зона Б.“ срещу „Б.-С“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к.
„*******иск с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер от 64 493, 04 лв. – представляваща неизплатен остатък за уговорени
цена и възнаграждение по сключен комплексен договор за доставка и СМР от
22.03.2021 г. по повод на който е съставен акт за установяване извършването и
заплащане на услуги от 16.02.2022 г., ведно с фактура от 16.02.2022 г., поради
извършено от ответника погашение чрез плащане след образуване на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.-В.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – село Яна, Столична община, „Промишлена зона Б.“ срещу „Б.-С“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к.
„*******иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 1 160,87 лв. – представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 35 от
договора доставка и СМР от 22.03.2021 г. за допуснато закъснение в плащането на
падежирало вземане /64 493, 04 лв. / в размер от 0,05 % за всеки ден закъснение за
периода от 01.03.2022 г. до 06.04.2022 г., поради извършено от ответника погашение
чрез плащане след образуване на делото.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Възраждане“, ж.к. „Зона Б-4“, ул. „******* да заплати на „К.-В.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – село Яна, Столична община, „Промишлена зона Б.“
сумата в размер на законната лихва върху погасеното главно вземане от 64 493, 04 лв.
изчислена за периода от 06.04.2022 г. до 12.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Възраждане“, ж.к. „*******да заплати на „К.-В.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – село Яна, Столична община, „Промишлена зона Б.“ сумата в размер
на законната лихва върху погасеното главно вземане от 1 160,87 лв. изчислена за периода от
6
06.04.2022 г. до 12.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Възраждане“, ж.к. „*******да заплати на „К.-В.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – село Яна, Столична община, „Промишлена зона Б.“, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 6 363,40 лв. – направени съдебни разноски за участието на
ищеца в производството пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното с молба от 15.07.2022 г. искане формулирано
от ответника – „Б.-С“ ООД, с което е поискана отмяна на основание чл. 402 ГПК на
допуснатото от съда с определение от 07.04.2022 г. по реда на чл. 389 ГПК в полза на ищеца
обезпечение на предявените за разглеждане осъдителни искове, както следва : иск с правно
основание чл. 327 ТЗ, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 64 493,
04 лв. – представляваща неизплатен остатък за уговорени цена и възнаграждение по
сключен комплексен договор за доставка и СМР от 22.03.2021 г. по повод на който е
съставен акт за установяване извършването и заплащане на услуги от 16.02.2022 г., ведно с
фактура от 16.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2022 г. /датата на
депозиране на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане; иск по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 160,87 лв. – представляваща неустойка за
забава, начислена на основание чл. 35 от договора доставка и СМР от 22.03.2021 г. за
допуснато закъснение в плащането на падежирало вземане /64 493, 04 лв. / в размер от 0,05
% за всеки ден закъснение за периода от 01.03.2022 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2022 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното
изплащане на главното вземане, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка запор върху
вземанията на „Б.-С“ ООД, с ЕИК *******, по разкритите банкови сметки от „Б.-С“ ООД, с
ЕИК ******* в „Б.-А.К. БАНКА“ АД и „Банка ДСК“ АД с IBAN *******, както и запор на
вземания от третите лица, както следва : от „Л.Б. ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК ******* на
вземания произтичащи от договор № Ф217/12.03.2021 г. за изпълнение на строителството
на „Супермаркет ЛИДЛ“, находящ се в гр. София, ул. ******* и от „Т.-В.“ ЕАД, с ЕИК
******* на вземания произтичащи от договор за възлагане на обществена поръчка от
21.01.2022 г. с предмет : „Изграждане на стопанство за складиране и транспорт на горива
при реконструкция на водогреен котел ВК-500 ст. № 2 за изгаряне на биомаса чрез
инсталиране на предно тласкаща скара, до достигане размера на обезпечените вземания от
общо 65 653,91 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок, считано от връчването му на страните, а в частта му имаща характера
на определение по чл. 402 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7