Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.06.2019г., гр. ***
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
879/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена
от В.Й.С. срещу М.Ю.С. с искане за прекратяване на
сключеният между страните граждански брак, предоставяне упражняване на
родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца на
ищеца, определяне на местоживеенето им при него, осъждане на ответника да
заплаща издръжка, предоставяне ползването на семейното жилище и възстановяване
на предбрачното фамилно име на ищцата.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск в законоустановеният срок, по
чл.131 от ГПК от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да изготви проекто-доклад по делото, да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внА.нето на разноски за
събиране на доказателства.
Страните сключили граждански брак на 02.09.1999 г. От съвместното
си съжителство което продължило от 1999 г. до декември 2017 г. се родили две
деца И. М. С., роден на *** г. и Р. М.а С., родена на *** г. В исковата молба
се твърди, че съвместния им живот в началото протичал хармонично и спокойно и
полагали съвместно грижи за децата и домът си. С времето започнали да възникват
спорове и скандали, което довело до отдалечаването им един към друг. През месец
декември 2017 г. ответника напуснал дома. От тогава до настоящия момент тя не
поддържали контакт, като единствената връзка между тях били децата.
Твърди се, че ищцата изцяло полага грижи и издържа децата и че
между тях съществува взаимна връзка на обич и доверие.
Ищцата моли бракът да бъде прекратен
поради дълбоко и непоправимо разстройство. Да й бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на децата Р. и И. при режим на лични
отношения с ответника, за осъждането му да заплаща на децата Р. и И. месечна
издръжка, да бъде предоставено за ползване семейното жилище на ищеца, находящо
се в гр. ***, област ************, ап. 23. Моли след прекратяването на брака
ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Ш.. Претендират се
съдебно-деловодни разноски. Представят се писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, от
ответника е постъпил отговор.
Излага становище, че оспорва всички изложено в
исковата молба.
Твърди, че описаните в исковата молба
обстоятелства, на които се базират претенциите на ищцата не отговарят на
действителното положение.
През съвместното им съжителство той полагал
максимални усилия да съхрани и укрепи семейните им отношения, съвестно
изпълнявял задълженията си, като всички придобити от него средства от трудова
заетост влагал за издръжката на семейството им.
След като започнал работа обаче, поведението
на ищцата коренно се променило, тя занемарила изпълнението на домакинските си
задължения, започнала безпричинно да закъснява от работа и открито да
демонстрира твърде фриволно поведение с колегите си.
Отношенията между тях се влошили, възниквали
чести конфликти, като последният им скандал станал на 07.12.2017г., когато при
поредното вечерно закъснение й направил забележка, но тя започнала цинично да
го обижда и да го сравнява с колегите си. Афектиран и повлиян от емоциите си
той я ударих.
Възползвайки се от неволната му грешка ищцата
инициирала производство по реда на ЗЗДН и в нейна полза била издадена
ограничителна заповед, като бил отстранен от семейното жилище.
От този момент живеели във фактическа
раздяла.
Ответника също счита че бракът помежду им е
дълбоко и непоправимо разстроен, и съществува само формално, като с настоящия
отговор, предявявам насрещна претенция спрямо ищцата за развод.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е
предявил насрещен иск. Иска се брака
между страните да бъде прекратен по вина на ответника. Да
му бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата Р.
и И. при режим на лични отношения с ищеца, за осъждането й да заплаща на децата
Р. и И. месечна издръжка, да бъде предоставено за ползване семейното жилище на
ищеца, находящо се в гр. ***, област ************, ап. 23. Моли след
прекратяването на брака да ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Ш..
Претендират се съдебно-деловодни разноски. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника
е подал отговор по насрещният иск.
В него счита насрещните претенции за неоснователни
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
02.09.1999 г. В.Й.С.
и М.Ю.С. са сключили граждански
брак пред длъжностното лице по гр.състояние в гр.****, за което е съставен акт
за гр.брак № 78/02.09.1999 г., като съпругата е приела фамилното име С..
Видно
от удостоверение за раждане №050162/02.06.2005г. И. М. С. е роден на ***г. от
майка
В.Й.С. и баща М.Ю.С..
Видно
от удостоверение за раждане №060196/04.07.2006г. Р. М.а С. е родена на ***г. от
майка
В.Й.С. и баща М.Ю.С..
По
искане на страните са разпитани свидетелите Е.А. Д., Н.Д.С. и А. Ю. К..
От показанията на свидетелите Е.А. Д. и Н.Д.С. се установява, че В.
от една година не живеела със съпруга си тъй като същият я тормозел и ревнувал.
Твърдят, че децата не живеели с майка си, а били при техния баща, който се
грижел за тях заедно с неговата майка. В работата си В. била съвестна и
уважавана от колегите си.
От показанията на св. А. Ю. К. се установява, че за децата се
грижел само ответника, като осигурявал всичко необходимо за тях. Бил им
предоставил много добри условия на живот и средства. Отрича да е чувала М. да
тормози В..
В
изготвения социален доклад по случая се излага, че в момента грижите
за децата И. и Р. се полагали основно от техния баща, съгласно определение №
765/ 01.10.2018г. на ПРС, където родителските права при привременни мерки са
били предоставени на г-н М.С.. Той се стремял да задоволява всичките им
потребности. Децата били добре облечени, хранели се с подходяща храна,
задоволени били потребностите им от здравеопазване и образование. И. и Р. били
привързани към близките си. Свободно можело да се разговаря с тях и не се
притеснявали да изразяват своето становище.
Жилището което обитавала майката В. било общински
апартамент, състоящ се от стая и кухня, баня и тоалетна. Жилището било
електрифицирано и водоснабдено.
Г-н С. и децата обитавали, къща която все още
изплащал, състояща се от два етажа. На първия етаж имало три стаи, който в
момента били в процес на ремонт. На втория етаж имало две стаи, всекидневна и
кухня, баня и тоалетна. Жилището било водоснабдено и електрифицирано.
Хигиенно-битовите условия били добри.
Г-жа В.С. работела в фирма "Ескана
" АД, обект с. *****. Доходът който получавала бил 560лв.
Г-н М.С. имал частна бригада за ремонт на
покриви. Доходът му месечно бил около 1000лв.
Децата имали изграден приятелски кръг,
контактували със съученици и приятели. Социалните им контакти не били
ограничени.
Децата посещавали училище. И. през учебната
2018/2019г. е бил записан в седми клас,във Второ Основно Училище "Иван
Вазов" гр. ***. Р. през учебната 2018/2019г. е била записана в шести клас
във Второ Основно Училище "Иван Вазов" гр. ***. Децата имали социални
контакти, по време на срещата видимо били спокойни и усмихнати.
Г-н С. познавал нагласите на децата си,
подпомагал тяхното развитие и потенциал в училищната среда, контактувал редовно
с класните ръководители за да се информира за справянето им с учебния материал
и евентуално срещаните трудности свързани с него.
При проведения разговор с децата правело
впечатление, че са привързани и към двамата си родители. Към настоящия момент
г-н С. бил осигурил стабилна среда за И. и Р., която била предпоставка за правилното
им развитие, създадено било чувство в децата, че са ценени и обичани.
От проведеното социално проучване било видно,
че комуникацията между двата родители е нарушена, наблюдавал се синдром на
родителско отчуждение.
Г-н С. и г-жа С. споделили, че не се
ограничават контактите на децата с отсъстващия родител, но при срещата с И. и Р.
станало ясно, че винаги като посещавали майка си, след това се чувствали
обидени от нейното поведение и отношението й към баща им. И. и Р. неволно се
въвличали в конфликтите между родителите им, което се отразявало на тяхното
емоционално състояние.
По данни на г-жа В.С. децата имали грубо и
вулгарно поведение, понеже са били настройвани от баща си.
По същия въпрос децата споделили, че никой не
ги настройва, а се чувстват обидени на майка си понеже не се интересувала от
тях и за коледните и новогодишните празници им дала по 15 лв.
Двамата родители и децата сътрудничили на
ОЗД-*** за изготвянето на социалния доклад. Г-жа С. и г-н С. са били заинтересовани
от потребностите и нуждите на И. и Р. от храна, подслон, здравеопазване и
образование.
От извършеното социално проучване се установило,
че за децата се полагат необходимите грижи. И. и Р. били спокойни и общителни,
правело впечатление, че изразяват мнение, което не е типично за тяхната
възраст. Задоволени били всичките им потребности.От проведения разговор при
първото социално проучване ставало ясно, че децата са присъствали на скандалите
между родителите си. Синът И. често защитавал майка си, вследствие на което и
той ставал обект на психически и физически тормоз. Дъщерята Р. трудно понА.ла
ситуациите вкъщи, като от нерви била издрала лицето и ръцете си. Децата и
родителите били консултирани относно социалните услуги в общността, с цел
преодоляване на стреса от семейните скандали. Към настоящия момент се наблюдавала
различна позиция и отношение на децата към майка им г-жа В.С.. И. и Р. били
впечатлени от високия жизнен стандарт, който им осигурява баща им. Двамата
споделили, че майка им нямала достатъчна финансова възможност да задоволи
всичките им материални потребности. Г-н С. споделил, че г-жа С. не изплаща
издръжката определена от ПРС и не го подпомага финансово в отглеждането и
разходите на И. и Р..
На въпроса за издръжката, г-жа С. споделила,
че не я изплаща, защото не може да си покрие месечните разходи за ток, вода и
др.
Наблюдавало се силно изразен синдром на
родителско отчуждение, липсвало родителско сътрудничество, комуникативност и
толерантност в отношенията между родителите. Не било налице родителско
сътрудничество, нямало желание за родителска връзка. Липсвала стабилна среда за
децата, не е било създадено чувство у тях, че са ценени и значими от майка си.
Правило впечатление, че съществува въвличане на децата в конфликта между
родителите.
Негативно отношение на децата към отсъстващия
родител, нереализирани контакти с него, бездействие и неглижиране на
отглеждащия родител в посока позитивиране на връзката между тях.
Предвид гореизложените факти, спрямо децата И.
и Р. е била предприета мярка в семейна среда по ЗЗД, родителите г-жа и г-н
Симеонови били насочени към "Център за обществена подкрепа" гр. ***
за оценка на родителския капацитет. Доставчикът на социалната услуга ЦОП-*** е предоставил на ДСП-*** само оценка на
родителския капацитет на г-н М.Ю.С., а на г-жа В.Й.С. не е била изготвена
поради неявяването й съгласно изготвения график.
Относно размера на издръжката, считат,
че е задължение и на двамата родители да полагат грижи за децата си и като се
определя размера й, молят да бъде взета предвид възрастта на децата и постоянно
нарастващите им потребности.
Считат, че е в интерес на децата е да
се поддържа емоционална връзка с двамата им родители и разширените им семейни
кръгове.
В хода на делото бяха изслушани и дете деца.
Р. М.а С. твърди, че към настоящия
момент живее при баща си. Не била при майка си, защото се чувствала по-спокойна
и добре при баща си. Адреса им сега бил в гр.*** на *****, близо е до училище,
а майка йм живеела в *****-доста по-далеч от училище. Твърди, че в домът на
баща й, условията били по-добри. Имала собствена стая, както и брат й. майка им
имала любовник и все ходела при него. Вечер когато били при нея, след като тя
се приберяла от работа, все нямало сготвено.При баща й баба йм грижела за това,
а през деня им давал по 5 лева за училище. Баба йм като се върнела от работа
готвела, а баща им палел печката и ги чакали. При баща си се чувствала
по-спокойна и по-защитена. Обичала и двамата си родители по равно, защото тя й
е майка, а при баща си се чувствала по-спокойна. При майка си била преди четири
седмици. Не одобрява нейната среда. Твърди, че баща йм не ограничавал
контактите им с майка им.
В същия дух са и думите на И. М. С..
И двете деца излагат факти относно
поведението на майката в тяхно присъствие, които в никакъв случай не са в
интерес на децата, поради което съдът счита, че при определяне на режима лични
контакти, този режим следва да бъде съкратен по отношение на майката.
С оглед събраните гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, бракът на страните е изпразнен
от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което
следва да бъде прекратен с развод. Запазването му би било вредно и за самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да
бъде прекратен на основание чл.49 ал.1 от СК.
Съдът
намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, има двамата
съпрузи, изразяваща се в дезинтересирането им един от друг, като
съпрузи, дезинтересирането им от изпълнение на поетите брачни
задължения, установяването от всеки от тях на самостоятелен начин на живот и в
липсата на желание и усилия за запазване на брака през периода на фактическа
раздяла – 1 година. Именно това поведение на съпрузите, за което те
не са могли да не съзнават, че причинява сериозна криза в отношенията им,
обуславя и брачната им вина, довело е до фактическата раздяла между тях и до
опразване на брачната връзка от съдържание. Същите не са изпълнявали
задълженията вменени им от разпоредбите на СК, не са положили необходимите
усилия за запазване на брака чрез взаимни отстъпки и компромиси. Съпругът е
напуснал семейното жилище и е заживял отделно. Съпругата не е направила усилия
за запазване на брака, като същата се е отдала на неблагоприятна, както за нея,
така и за децата й среда.
По
отношение упражняването на родителските права: Към момента децата живеят при
бащата, като съобразно представения по делото социален доклад разполага с
по-добри хигиенно-битови условия за отглеждането йм. Самите деца заявяват, че
се чувстват много по спокойно и по-защитени при баща си.
Ето
защо съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на бащата. По този начин се защитават в най-висока
степен интересите на децата. Съответно и местоживеенето на децата да бъде
определено при бащата.
Предвид
нуждата от пълноценни контакти и запазване и поддържане на връзката между майката
и децата, следва да бъде определен „разширен“ режим на лични отношения, а
именно: всяка първа и трета седмица от
месеца от събота от 09.00 ч. с преспиване до неделя 19.00 ч. , както и един
месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск.
Съобразно
предоставянето на родителските права за упражняване на бащата, майката следва
да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на непълнолетните си деца.
Размерът
на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи,
като е определен в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на
издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент е 560,00 лева или минималната
издръжка е от 140,00 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното
му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Родителите,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си за издръжката
на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите
на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други
предпоставки, включително от предварително определени граници относно размера
на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985
г. - чл. 85, ал. 1
и при определен в новия СК само
минимален размер на издръжката.
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на децата навършили 7
години с оглед тяхната възраст, съдът намира, че общата издръжка следва да е в
размер на 280
лева за И. и 260 лева за Р.. По делото не бяха представени доказателства за
невъзможността на майката да заплаща издръжка, изясни се, че тя е работи на
трудов договор, като доходите й са в размерна 560,00 лева, от друга страна
бащата на децата работи, като има частна бригада за ремонт на покриви с месечно
възнаграждение от около 1000,00 лева. От разпоредбата на чл.143, ал.2 на СК
следва че родителят е длъжен да осигурява издръжката на детето си, независимо
дали има доходи. С оглед на това съда
определя, че майката следва да заплаща издръжка на детето И. М. С. в размер на
160,00 лева, а остатъка следва да бъде поет от бащата. По отношение на
детето Р. М.а Кимеонова, майката следва
да заплаща издръжка в размер на 140,00 лева, а остатъка следва да бъде поет от
бащата.
По молбата, ответникът да бъде осъден
да заплти на ищцата месечна издръжка в размер на по 150,00 лева, за двете деца
за минало време, а именно от 14.12.2017г. до 20.06.2018г. тъй като в този
период, тя сама е отглеждала децата, съдът счита искането за неоснователно,
предвид липсата на каквито и да е било доказателства в тази насока.
Поради това иска за издръжка за
горницата над 160,00 и 140,00 лева до претендирания размер от по 200,00 лева
следва да се отхвърли.
С оглед гореизложеното главният иск
следа да се отхвърли, а насрещният да се уважи до посочения размер и да се
отхвърли за разликата до 200,00 лева за всяко едно от децата..
По отношение ползването на семейното жилище: Съдът като съобрази,
че родителските права по отношение на родените от брака деца се предоставят на бащата,
а семейното жилище е общинско и в него живее майката, както и обстоятелството,
че бащата има собствено жилище, то и семейното жилище находящо се в гр.***,
*****, следва да се предостави за ползване на ищцата.
След
прекратяване на брака, ищцата следва да носи предбрачното си фамилно
име Ш., предвид направеното от нея искане.
С оглед на размера на присъдената издръжка и
на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден
да заплати държавни такси по сметка на ПРС в размер на 432 лв., за иска по
чл.143 СК .
Съдът, предвид материалното и имотното състояние
на страните и на осн. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК и съобразно характера на
производството определя допълнителна държавна такса по иска за развод в размер
на 40.00 лв., която следва да се внесе от двете страни съразмерно, съобразно
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД брака между
В.Й.С., ЕГН ********** и М.Ю.С., ЕГН ********** ***, за което е съставен акт за гр.брак № 78/02.09.1999 г.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на децата И. М. С., ЕГН ********** и Р. М.а С.,
ЕГН ********** на бащата М.Ю.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата
И. М. С., ЕГН ********** и Р. М.а С., ЕГН ********** при бащата М.Ю.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката В.Й.С. с децата И. М. С., ЕГН ********** и Р. М.а
С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
събота от 09.00 ч. с преспиване до неделя 19.00 ч., както и един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА майката В.Й.С., ЕГН **********
да заплаща месечна
издръжка в полза на детето И. М. С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Ю.С. в размер
на 160,00/сто и шестдесет/ лв.,
считано от датата на предявяване на иска-05.10.2012г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля молбата
за горницата над 160,00 лв. до претендираните 200,00 лв.
ОСЪЖДА майката В.Й.С., ЕГН **********
да заплаща месечна
издръжка в полза на детето Р. М.а С., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител М.Ю.С. в размер на
140,00/сто и четиридесет/ лв.,
считано от датата на предявяване на иска-05.10.2012г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля молбата
за горницата над 140,00 лв. до претендираните 200,00 лв.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.***, ***** на майката В.Й.С., ЕГН **********, на осн. чл. 56 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака, жената да носи предбрачното фамилно име – Ш..
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС държавна такса по
исковете по чл.143 от СК и чл.49 от СК в размер на 432 лв. /четиристотин тридесет и два/
лева.
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на
ПРС държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: