№ 271
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д. № 173/2019 г. от
Софийски окръжен съд, ответникът – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от КЗ:
- сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева;
- сумата от 7 955.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за лечение /, ведно със законната лихва, считано
от 04.07.2019 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 418.23 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. К. М. Д., на основание чл. 438,, ал.
1
2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 000 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца – М.
Д. Г., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата 222.31 лв.;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Д. Г. в
частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил прекия иск, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над уважения
/40 000 лв./ до пълния предявен размер и сумата от 100 000 лв. и относно
датата, считано от която следва да се начисли законната лихва, както и в
частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е
занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени
вреди. Поддържа, че се дължи законната лихва от деня на подаване на
писмената претенция по чл. 380 от КЗ.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, както и да присъди
деловодните разноски в пълния размер за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в
обжалваните части.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – М. Д. Г.,ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
21.11.2018 г. е пътувал на предна дясна седалка с поставен обезопасителен
колан в лек автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № ********, управляван
от П. З. Н., ЕГН **********, който загубил контрол върху управлението и
автомобилът напуснал платното за движение вдясно и се блъснал в крайпътен
скат.
Ищецът твърди още, че:
- вследствие на ПТП е претърпял травматична фрактура на Л 2
прешлени и фрактура на десен хумерус.
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил;
- лекият автомобил „Пежо“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП, като писмена претенция за обезщетяване е предявил на 13.12.2018 г., по
която е образувана щета, но ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение;
- за лечението е разходвал сумата от 7 955.80 лв.;
Ищецът поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2018 г. и обезщетение за
претърпени от ПТП имуществени вреди, в размер на сумата от 7 955.80 лв.,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 04.07.2019 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 100/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по
чл.45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата, че ищецът, като пътник не е
ползвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван лекия автомобил и с
3
това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на
21.11.2018 г. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Пежо
Боксер“ с рег. № ********, управляван от П. З. Н., ЕГН **********, който
загубил контрол върху управлявания автомобил и последният напуснал
очертанията на пътното платно и се ударил в крайпътен скат.
Ищецът вследствие на ПТП претърпял травматична фрактура на Л 2
прешлен и фрактура на десен хумерус.
Извършени са две оперативни интервенции с поставяне на метална
остеосинтеза-транспедикулна титаниева винтова стабилизация на L1, L3, L4
ниво и за фрактурата на дясна раменна кост.
Възможно е да се извърши и трета операция за изваждане на металните
импланти, вследствие на която ищецът ще търпи болки и страдания за срок от
20 -25 дни.
Срокът за възстановяване на фрактурата на поясния прешлен е 12
месеца, а на дясната раменна кост 2 - 2.5 месеца, като след приключване на
възстановителните процеси състоянието на пострадалата няма да бъде такова,
каквото е било преди травмата, ще се наблюдават ограничения в движенията
на гръбнака в поясния отдел.
Ищецът е направил необходими разходи за лечение, в размер на сумата
от 7 955.80 лева.
Уврежданията са били възможни и при правилно поставен
обезопасителен колан.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП и на травматичните
увреждания се установява от писмените заключения на вещите лица,
извършили в първата инстанция комплексна медицинска и автотехническа
експертиза /л. 159/ и единична медицинска експертиза - л. 135
4
Лекият автомобил „Пежо“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенцията за заплащане на обезщетение на
13.12.2018 г. с приложен Констативен протокол за ПТП, по която ответникът
е образувал щета, но не е изплатил обезщетение – л. 76.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства, установяващи
претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди и началната дата,
считано от която следва да се начисли законната лихва.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
5
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, лекият автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ********,
управляван от П. З. Н., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Представени са доказателства за образувано наказателното
производство по отношение на водача, но не и за завършило със съдебен акт,
който е задължителен за настоящия съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Независимо от това обстоятелство, така посочените и обсъдени
доказателства обосновават извод, че водачът при управлението на лекия
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, относно постоянния контрол върху управляваното
МПС, т.е. поведението му осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй
като е противоправно и виновно, както и в пряка причинна връзка с това
поведение са произлезли неимуществени и имуществени вреди за ищеца,
доколкото не е оборена установената в закона презумция за виновност.
Събраните доказателства не обосновават извод за поведение на ищеца,
с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетенията за претърпените от ищците
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца, възлиза на
6
сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалата; нейното обществено положение; броя и
вида на претърпените телесни увреждания; продължителността на периода, в
който болките и страданията са били интензивни; продължителността на
общия лечебен и възстановителен период; остатъчни негативни последици от
уврежданията; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 60 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
7
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 13.12.2018 г.,
като е представил Констативния протокол за ПТП, поради което съгласно
така обсъдената разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение с
изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 10.01.2019 г.
С оглед на изложеното жалбата е частично основателна, поради което
следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019 г., за
разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от 60 000 лева и
вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение, в
размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
10.01.2019 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 60 000 лева до
пълния предявен размер от 100 000 лева;
- да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка на
Апелативен съд София, в размер на сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски, за разликата
8
над сумата от 148.20 лева до размер на сумата от 222.31лева.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди , до
размер на сумата о 40 000 лева, ведно със законната лихва, както и в частта за
присъдените имуществени вреди, ведно със законната лихва не е обжалвано и
е влязло в сила.
По разноските:
Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на такси и
разноски, като е представил декларация /л. 13 от първоинстанционното
производство/, в която не е посочил обстоятелствата, че е в трудово
правоотношение, за което е получавал обезщетения на основание издадените
болнични листа, приложени от л. 24 до л. 30, както и не е посочил
съдружието си в търговско дружество, делът в който е прехвърлил на
09.09.2019 г., т.е. след подписването на декларацията на 01.07.2019 г.
Не следва да се присъжда на процесуалния представител на ищеца
допълнително възнаграждение, тъй като отговорността за разноски в тежест
на ответника се основава на декларация с невярно съдържание.
Ищецът следва да заплати на ответника направените във въззивното
производство деловодни разноски, в размер на сумата от 1 730 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д. №
173/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, която е отхвърлен
предявения от М. Д. Г., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
9
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 21.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2019 г., за разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от
60 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от КЗ, допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2018г., в
размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2019 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д.
№ 173/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, която е отхвърлен
предявения от М. Д. Г., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 21.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2019 г., за разликата над сумата от 60 000 лева до пълния предявен
размер от 60 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 91 от 15.07.2020 г., постановено по т.д. №
173/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, която ищецът - М. Д. Г.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, за разликата над сумата от 148.20 лева до размер на сумата от
222.31лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* да заплати държавна такса по сметка на Апелативен съд София, в
размер на сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2019 г., до размер на сумата от 40 000 лева, както и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата
10
молба в канцеларията на съда не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца М. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни
разноски, в размер на сумата от 1 730 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11