Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІІ-260416
03.06.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, трети въззивен граждански състав
на трети юни година
две хиляди и двадесет и първа,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
секретар ……………………
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
въззивно гражданско дело № 256 описа за 2021 година
Производството по делото
е по реда на чл.437, вр.чл.463 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 265827/26.11.2020
г. по описа на БОС, подадена от „ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 2“ ЕООД и жалба вх.№ 265748/25.11.2020 г. по описа на
БОС, подадена от „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК *********, против Разпределение от
20.11.2020 г. по изп.дело № 364/2020 г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ,
за сумата от 59800 лв., получена от продажба на: недвижим имот, собственост на длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК
*********, представляващ 5302/5384
кв. м. от ПИ с идентификатор 44094.21.63 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Лозенец, Община Царево, одобрени със Заповед № РД
18-54/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
Заповед КД-14-02-1297/ 24.09.2007 г. на Началника на СК-Бургас, с адрес на ПИ :
с. Лозенец, м. Р., с площ от 5384 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана,начин на трайно ползване: за друг
курортно-рекреационен обект, при съседи: 44094.22.35, 44094.21.21, 44094.21.19,
44094.21.64.
Подадените от двамата
въззивници жалби срещу разпределението са с идентично съдържание.
Твърди
се, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно
се твърди, че нe
посочен редът за удовлетворяване на притезанията съобразно привилегиите по
чл.136 ЗЗД, и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко
от тях. Твърди се, че в т.ІІІ от Протокола са изброени по принцип привилегиите
по чл.136 ЗЗД, в т.ІV са посочени три вземания, които според ЧСИ се ползват с
привилегии, но не е посочено чии са тези вземания, за да се прецени дали ЧСИ е
приложил правилно закона. На следнощо място се твърди, че резпределението е
необосновано и неясно – не е ясно какви са вземанията на всеки един от
взискателите към момента на разпределението – главница, лихви, разноски, вид на
разноските, данъци и пр., как е изчислен коефициентът, послужил като база за
определяне на размера на сумите в
отделните редове привилегии. Сочи се, че към разпределението на суми липсва
сметка за размера на дълга, съгл.чл.79, ал.1 ЗЧСИ. На следващо място се твърди,
че по изп.дело липсва постановление за разноски, в което да се посочат
подлежащите на изпълнение суми за такси и разноски, и което постановление да е
съобщение на длъжника. Твърди се, че поради изложеното следва да се приеме, че
в разпределението е инкорпорирано и постановление за разноските, което не е
влязло в сила, поради което самото разпределение като съставено преждевременно,
е незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че разпределението е
незаконосъобразно и поради това, че в първи ред на привилегированите вземания
са включени дължими, но невнесени авансови такси по ТТР към ЗЧСИ. Сочи се, че
дължимите на ЧСИ такси (вкл.таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ) са частни
вземания на ЧСИ, а не публични, поради което не следва да бъдат приравнявани
към вземанията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, поради това се твърди, че невнесените
от взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след удовлетворяване
на всички привилегировани вземания. Твърди се също, че по изпълнителното дело
обект на принудителното изпълнение са освен продадените имоти, и други имоти,
спрямо които все още се извършват изпълнителни действия, при което не е ясно,
каква част от сумата за разноски следва да се ползва с привилегията по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД поради това, че са разноски по принудителното изпълнение върху
конкретния продаден имот, съотв.по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. На следващо място се твърди, че ЧСИ е
допуснал нарушение на закона, квалифицирайки вземанията на Община Царево за
местни такси, в конкретния случай – „Битови отпадъци“, като привилегировано
вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Твърди се също, че ЧСИ е определил неправилно
размера на дълга, който следва да е определен към момента на изготвяне на
разпределението, за да може при разпределението да бъде взета предвид
променливата компонента на вземането за лихви. Независимо от горното се твърди,
че разпределението е неправилно и поради това, че не е ясно откъде ЧСИ е взел
информация за размера на вземанията на Община Царево, Дирекция МДТ, за дължими
местен данък и такса „Битови отпадъци“. Сочи се, че приетият в разпределението
размер на вземането на Община Царево за данък сгради и за такса „Битови
отпадъци“ за процесните имоти, се различава от посочените размери в
представената справка за задълженията към Община Царево. Твърди се, че поради
неясните дати по отношение на различните вземания, към които е изготвено
разпределението, неправилно е изчислен размерът на дълга, като се визират
изтеклите лихви. На последно място се твърди, че абсолютно неправилно е
изчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ поради това, че ЧСИ я е изчислил върху чистата
стойност на постъпленията по изп.дело.
Претендира
се отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на съдебни разноски. Не се
сочат нови доказателства.
В срока по чл.276, ал.1
от ГПК против двете жалби против Разпределение от 20.11.2020 г. по изп.дело №
364/2020 г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, на сумата от 59800 лв., получена
от продажба на недвижим имот, не са подадени писмени възражения от останалите
страни по изп.дело.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви по реда на
чл.436, ал.3 от ГПК със съображения за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че жалбата против разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите. размера на предявените от тях вземания и съответстващите
им привилегии. Посочено е, че в
случая обжалваното разпределение е изготвено на основание чл.495 от ГПК. Твърди се, че двете жалби са бланкетни, не
сочат конкретни основания за незаконосъобразност или други пороци на
разпределенията, а целят само да забавят хода на изпълнителното производство.
Твърди се, че са неоснователни оплакванията, свързани с нарушение на
предвидения в чл.136 ЗЗД ред на привилегиите, тъй като в т.ІІІ от Протокола за
разпределение ЧСИ е посочил какво вземане от длъжниците имат взискателят
„Колект БГ“ ЕАД (с предишно наименование „Свети Георги Груп“ ЕАД), встъпил в
правата на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, и всеки от присъединените взискатели: Община
Царево, "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ
2" ЕООД, ТД на НАП и К.П.П., като
подробно е описано всяко вземане въз основа на какво основание се дължи и от
какви компоненти се състои, като сумите, на които възлиза конкретното
задължение са описани по размер и по основание. Излага се, че в т.І, т.1 от
Протокола за разпределение са посочени дължимите към датата на изготвяне на
разпределението – 20.11.2020 г. към Община Царево данъци (ДНИ) и ТБО, ползващи
се с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, като за всеки самостоятелен обект
са посочени идентификатор и дължимите да него ДНИ и ТБО, както и конкретните
суми, дължими на НАП за публични задължения. По отношение на второто оплакване
– че не е ясно какви са основанията за вземанията на всеки от взискателите,
също се твърди, че е бланкетно. Твърди се, че е голословно оплакването, че не е
ясно как е изчислен коефициентът, послужил за база за определяне на размера на
сумите в отделните привилегии. Сочи се, че предвид обстоятелството, че
обявеният за купувач взискател „Колект БГ“ ЕАД е встъпил в правата на „Общинска
Банка“ АД, като взискател с обезпечени вземания – вписана първа по ред
договорна ипотека върху продаваните имоти на публичната продан, се ползва с
привилегия по отношение на сумата от продажбата на същите, след приспадане на
привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 и 2 ЗЗД. На следващо място се
посочва, че размерът на вземанията, посочен в протокола за разпределение, са на
база приложените по делото изпълнителни титули, както и надлежни удостоверения,
издадени от съответните органи – община и НАП. Твърди се, че са
необосновани и недоказани и доводите на жалбоподателите, че не са посочени
привилегированите вземания и размерът на привилегията, с която се ползват. Като
краен извод се твърди, че разпределението е извършено съгласно разпоредба на
чл.136 от ЗЗД като ЧСИ е спазил последователността на предпочтително удовлетворените,
съобразно същата разпоредба. Твърди се, че е неоснователно оплакването на
жалбоподателите, че не е посочено чии са привилегированите вземания и, че са
само предполагаеми. Сочи се, че са неоснователни и наведените оплаквания в
относно включените в първи ред като привилегировано вземане авансови такси,
съгласно ТТР към ЗЧСИ, дължими, но невнесени от взискателя. Излагат се
съображения, че са неоснователни оплакванията, че вземанията за тези такси са включени
в ред първи на предпочтителното удовлетворяване, съгласно разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД. Твърди се, че след като разпределението на постъпили суми е
окончателно действие по всеки отделен изпълнителен способ, без който не може да
настъпи удовлетворяване на взискателите в производството, то е част от
конкретния изпълнителен способ и поради това разноските по разпределение на
постъпили суми от публичната продан, в това число и дължимите на ЧСИ такси,
представляват разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват
останалите взискатели и каквито се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; незаплатените авансови такси и
направените разноски, начислени по изпълнителното дело, представляват разноски във връзка с подготовка, обезпечаване и провеждане
на публ. продани, които ползват всички взискатели и без извършването им би било
невъзможно принудителното изпълнение, като същите са във връзка с обезпечаване
на вземанията на всички взискатели по делото и са начислени и дължими, съгласно
чл.79 от ГПК; съгласно чл.33 от ТТР към ЗЧСИ таксите,
предвидени в Тарифата, се заплащат от взискателя при образуване на
изпълнителното дело и преди извършване на съответното действие. Излагат се
съображения, че според съдебната практика, когато изпълнението се извършва от
съдебния изпълнител и по този начин се събират дължимите такси, това не е във
вреда нито на длъжника, нито на взискателя, тъй като всички такси, така или
иначе, са за сметка на длъжника. По отношение оплакването за неправилно
изчислена т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че същата се дължи от
взискателя, но не се внася авансово от него, съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като
размерът й зависи от размера на събраната сума - т. 26, заб. 1 ТТР към ЗЧСИ. Посочва
се, че таксата по т.26 представлява възнаграждението на ЧСИ за извършването на
тези действия, с които той е осигурил събирането на дълга и удовлетворяването
на кредитора, поради което мястото на таксата по т.26 е именно наред с
вземанията от първия ред по чл.136, т.1 ЗЗД. По отношение на размера на таксата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се твърди, че същата е правилно изчислена, като е
взета пред вид отразената „забележка“ № 1 , предвиждаща че „ при частично
събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума“.
Оспорва се твърдението в жалбите, че липсва сметка за
размера на дълга от ЧСИ, съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. Твърди се, че в обжалваното
разпределение, вземанията на всеки един от взискателите са посочени по вид и
размер поотделно към датата на изготвянето му, както и дължимите такси със
съответната разпоредба от тарифата, поради което липсва твърдяната от
жалбоподателите неяснота. Посочва се, че изготвянето на сметка по чл.79, ал.1
от ЗЧСИ е във връзка със събирането от съдебния изпълнител на таксите по
изпълнението от задължените лица и липсата й не опорочава разпределението, тъй
като липсва законово
изискване за представяне на сметка за размера на дълга като предпоставка за
законосъобразност на изготвеното разпределение.
Посочва се, че в обжалваното разпределение подробно са
посочени дължимите такси и разноски обезпечаващи изпълнението, в конкретност
направени във връзка обезпечаването на вземанията по делото и с подготвянето,
описването и изнасянето на публична продан на процесното имущество, и ползвайки
се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като същите са разделени по пера -
пропорционални такси, обикновени такси, разноски за държавни такси. Сочи се, че
необосновано и недоказано е твърдението на жалбоподателите,
че в частта за разноските приети с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, не
са спазени установените с ТР 2/201З г. правила, а именно, че вземанията
подлежащи на погасяване с привилегията по чл.136 от ЗЗД са само и единствено
разноските, които съответният взискател е направил за реализацията на
конкретния изпълнителен способ.
На следващо място
се твърди, че е неоснователно оплакването на жалбоподателите, че ЧСИ неправилно
е квалифицирал вземанията на Община Царево за местни такси, в конкретния случай
"Битови отпадъци", като привилегировани по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
тъй като съгласно преобладаващата съдебна практика, към този ред се отнасят и
публичните вземания на общините за данъците върху недвижимите имоти, и ТБО,
въпреки, че същата не е данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Твърди, че жалбите са неоснователни.
ЧСИ е изготвил две разпределения от 20.11.2020 г., двете обжалвани от
двамата жалбоподатели, като едното е за сумата от 59800 лв./настоящото/, а
другото за невърнатия задатак от 4600 лв., като съдът с определение № 260392 от
17.02.2021 г. е разделил производството и производството за обжалване на
разпределение от 20.11.2020 г.за сумата от 59800 лв.се разглежда в настоящото
производство, а по отношение на разпределението от 20.11.2020 г. за сумата от
4600 лв. е образувано в.г.д. № 290 2021 г. по описа на БОС.
Съдът след преценка на събраните по делото докаателства и като съобрази
закона, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20208000400364/2020г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова е образувано по молба на взискателя Община Царево, представлявана от кмета Георги Лапчев
срещу длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Лозенец, общ. Царево, ж.к. „Ваканционен отдих, Лозенец
випхоумс“, офис 1, на основание чл.2 от ЗЧСИ във вразка с чл. 426 от ГПК, на
основание влезли в сила актове на общината за събиране на вземания за
установени задължения за неплатени местни данъци и такси за 2018 и 2019 г.Взискателят е
поискал пълно проучване на имуществото на длъжника и е възложил правомощия на
ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. Съдебният изпълнител е наложил обезпечителни мерки-
запор на банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Общинска Банка“ АД. Наложил е
възбрана върху 16 самостоятелни обекта/СО/ в сграда в м. Р. в с. Лозенец,
включително и върху процесния поземлен имот с идентификатор № 44094.21.63,
обект на публична продан и последващо разпределение на получената сума.
Извършени са опис и оценка на имота на
31.07.2020 г. Имотът е оценен от вещо лице и е насрочена публична продан. ЧСИ е
конституирал като присъединени кредитори и такива по право ТД на НАП, „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2” ЕООД, „Колект БГ“ ЕАД, а преди изготвяне на
разпределението и К.П.П., представили изпълнителни листи.
С Протокол от 31.08.2020 г. е
насрочена публична продан по реда на чл. 487 и сл. от ГПК. Същата е надлежно
разгласена. На 19.10.2020 г. в присъствието на явилите се участници са отворени
постъпилите наддавателни предложения, като„Колект БГ“ ЕАД е обявен за купувач
за сумата от 59800 лв./ при валидно наддавателно предложение и при условията на
освобождавене от внасяне на задатък/. На основание чл. 492, ал. 2 от ГПК е
проведено устно наддаване между участниците и за купувач е обявен „БГ- Рециклинг“
ЕООД, направил най-високо предложение при устните наддавиния в размер на 64400
лв. В последствие в предвидения двуседмичен срок дружеството не е внесло сумата
и за купувач е обявен „Колект БГ“ ЕАД. Порадо обстоятелството, че дружеството
обявено за последващ купувач е присъодинен взискател, ЧСИ съгласно чл. 495 от ГПК е изготвил разпределение и е определил сумата която следва да бъде внесена
от„Колект БГ“ ЕАД. Тъй като дружеството „БГ-
Рециклинг“ ЕООД, обявено първоначално за купувач, но невнесло сумата, губи
внесения задатък от 4600 лв., който
следва да послужи за удовлетворяване на взискателите, ЧСИ е изготвил второ
разпределение, предмет на в.г.д.№ 290/21г. по описа на БОС.На 20.11.2020 г. разпределенията са предявени на
страните.
По изложените в жалбите оплаквания за незаконосъобразност на
извършеното разпределение, съдът намира следното:
Съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателите, че разпределението е
неясно, по-конкретно - че не е ясно какви са вземанията на всеки един от
взискателите към момента на разпределението – главница, лихви, разноски, вид на
разноските, данъци и пр., как е изчислен коефициентът, послужил като база за
определяне на размера на сумите в отделните редове привилегии.
В
т.ІІІ от мотивната част на Протокола за разпределение ЧСИ Божилова е описала
подробно вземанията на взискателя Община Царево и на всеки един от
присъединените взискатели, като е посочила основанието - главница, лихви,
неолихвяеми вземания за взискателите „Колект БГ“ ЕАД, и „Лозенец Хоум 2“ ЕООД, К.П.
и присъединения взискател НАП. Изрично е посочено, че всички лихви са изчислени
до 20.11.2020 г. – датата на извършване на разпределението. Приетите разноски
по делото са подробно описани в т.ІV.1 от мотивната част на Протокола като
основание и размер и представляват такси и разноски, които вероятно са дължими
на съдебния изпълнител, тъй като са направени във връзка с извършени действия
по обезпечаване на вземанията, подготовка и осъществяване на изпълнението,
разгласяване на публичните продани на продаваните недвижими имоти изготвяне и
предявяване на разпределението, „но не са заплатени от взискателите“.
Неоснователно
е оплакването, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като липсва
информация как е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне на
размера на сумите в отделните редове привилегии.
При
процесното разпределение сумите в различните редове на привилегиите по чл.136 ЗЗД са подробно изброени, представляват сбор от съответните такси, които не са
определени посредством коефициент. Остатъкът от разпределяната сума (след
приспадане на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗД, е
отнесена изцяло отново без коефициент) за погасяване на вземането на взискателя
„Колект БГ“ ЕАД, встъпил в правата на „Общинска Банка“ АД като взискател с
обезпечени вземания – вписана първа по ред договорна ипотека върху недвижимите
имоти, предмет на публичната продан (чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД).
Съдът
намира за неоснователно и оплакването в жалбите - че по изп.дело липсва
постановление за разноски, в което да се посочат подлежащите на изпълнение суми
за такси и разноски, и което постановление да е съобщение на длъжника.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане
на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са
били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК
Описаните
в т.ІV от протокола за разпределение разноски по изпълнението включват само
дължими авансови такси по извършените от ЧСИ действия по образуване и
обезпечаването на производството (действия по подготовка, опис, разгласяване на
публична продан, съобщения за възлагане на недвижим имот), незаплатени от
взискателите. Съдът намира, че включването на тези разноски в разпределението
преди да е изтекъл срокът за обжалавено им, не опорочава самото разпределение,
още повече, че жалба от длъжниците против тези разноски така и не е
подадена.
Настоящият съд не споделя
доводите на жалбоподателя за неприложимост на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД по отношение на неплатените авансово от взискателя такси и разноски. Съгласно
изложеното в т.11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК становище, ако
взискателят не е внесъл авансово дължима
такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК, когато той отговаря за нея и едва,
когато длъжникът не отговаря за тази такса, съдебният изпълнител може да
претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410 ГПК. В случая, за всички начислени такси
и разноски в изпълнително дело отговаря длъжника и независимо, че същите не са
събрани авансово от взискателя, те остават в
тежест на длъжника според общото правило на чл.79, ал.2 ГПК и следва да бъдат включени в
разпределението като вземане на ЧСИ, включително като се ползват с привилегията
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В този смисъл е
практиката на БАС – Решение № 147/16.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 119/2019 г.
по описа на БАС, която се споделя от настоящия състав.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че ЧСИ неправилно е квалифицирал вземанията на Община Царево за
местни такси, в конкретния случай „Битови отпадъци", като привилегировани
по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Действително в съдебната практика са формирани две противоположни разбирания по
въпроса дали Такса битови отпадъци (ТБО) следва да се ползва с привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Настоящият състав възприема становището, че независимо от това, че ТБО не е
данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а такса за
заплащане на една вече извършена от съответната Община услуга по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, което я
отличава от понятието "данък" върху недвижимите имоти, тя е публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3
от ДОПК, и поради това, че приходите от тази такса постъпват също в общинските
бюджети на основание чл.9а ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за
битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки,
че срещу нея за Общината възниква задължението да предостави услуга, вземането
за нея с оглед публичния му характер по повод имота следва да се приеме за
привилегировано в разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл е
преобладаващата съдебна практика на Бургаски окръжен съд и на Бургаски
апелативен съд.
Неоснователно е и оплакването, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на дълга, който следва да е определен към
момента на изготвяне на разпределението, за да може при разпределението да бъде
взета предвид променливата компонента на вземането за лихви.
Първоначалният взискател и присъединените взискатели са
представили надлежни изпълнителни основания с вписан в тях размер на
съответното вземане, с които ЧСИ е длъжен да се съобрази, поради което съдът
намира оплакванията относно размера
на дълга към момента на извършване на
разпределението за неоснователни.
Неоснователно
е оплакването, че разпределението е неправилно и поради това, че не е ясно
откъде ЧСИ е взел информация за размера на вземанията на Община Царево,
Дирекция МДТ, за дължими местен данък и такса „Битови отпадъци“. В кориците на
приложеното изпълнително дело се намира намира информация в тази връзка.
Основателни обаче
са останалите оплаквания в жалбата:
Съдът
намира за основателно първото оплакване в двете жалби – че не e посочен редът за удовлетворяване на
притезанията съобразно привилегиите по чл.136 ЗЗД, и каква сума се полага за
пълното или частичното изплащане на всяко от тях.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД,
привилегировани са вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД - от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В
т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК изрично е
посочено, че в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. От това следва, че ако за няколко имота
е приложен един способ на изпълнение, но така е постигнато осребряване само на
част от тях, в разпределението на паричните постъпления ще се включат само
разноските, направени за имотите, за които принудителната продан е осъществена.
Разпределението трябва да бъде изготвено по начин, страните и съдът да могат да
проверят правилността му, т. е. от него да е видно основанието и размера на
отделните включени като разноски суми, включително тези, за които ЧСИ е
приложил първата по ред привилегия на плащането- те следва да са разграничени
по пера.
В
т.ІІІ от Протокола за разпределение на сумата (в частта на самото
разпределение) привилегиите по чл.136 ЗЗД са изброени по принцип, а в т.ІV
(също в частта на разпределение) за привилегиите, посочени в т.1.1., т.1.2. и
1.3. не е посочено нито по кой точно текст от чл.136, ал.1 от ЗЗД се ползват с
привилегия, нито чии са тези вземания. Разноските по изпълнението (общо в
размер на 36 лв) са изброени в т.ІV, т.1 от мотивната част на Протокола като
основание авансови такси, дължими по изпълнението, но не е отразено за какво
конкретно са направени.
Изложеното
по-горе води до извод, че е налице пречка да се прецени дали ЧСИ е приложил
правилно закона, тъй като макар в т.ІІІ от Протокола ЧСИ да е посочил какви
вземания по коя точка от чл.136, ал.1 ЗЗД се ползват с привилегия, по начина,
по който са описани конкретните вземания в т.ІV, т.1.1.-1.3., може само да се
предполага, че „авансови такси, съгласно ТТР към ЗЧСИ“ и „дължима
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ“ са дължими на ЧСИ, а вземанията
за „дължими местни данъци и такси за продадения имот“ са дължими на Община
Царево, на територията, на която се намира имотът, и е невъзможно да се
установи дали приетите разноски касаят само имота, за който принудителната
продан е осъществена.
Съдът
намира за основателно оплакването на жалбоподателите, че разпределението е
незаконосъобразно поради това, че в първи ред на привилегированите вземания са
включени дължими, но невнесени авансови такси по ТТР към ЗЧСИ, както и че
дължимите на ЧСИ такси (вкл.таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ) са частни
вземания на ЧСИ, а не публични, поради което не следва да бъдат приравнявани
към вземанията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, поради това се твърди, че невнесените
от взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след удовлетворяване
на всички привилегировани вземания.
В случая, по т.ІV.1.1 (с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД)
са разпределени авансови такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от
36.00 лв. По изпълнителното дело не само не се налице данни посочените такси да
са заплатени от взискателя Община Царево,
но и изрично е посочено от ЧСИ в т.ІV.1 от мотивната част на Протокола за
разпредление, че сумата от 36 лв представлява „дължими авансови такси, не
незаплатени от взискателите“. Както се посочи по-горе, съдът приема, че привилегията
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД следва да се прилага
и по отношение на неплатените авансово
от взискателя такси и разноски, в случая обаче, както се посочи по-горе, съдът
приема за основателни възраженията на жалбоподателя за неяснота по какъв начин
начислените такси са обвързани с осъществяването на конкретния изпълнителен
способ.
Предвид горното, съдът
намира, че неяснотата за формирането на включените в разпределението такси по
ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 36,00 лв и невъзможността те да бъдат проверени, е
достатъчно основание за отмяна на обжалваното разпределение и даване на
указания на ЧСИ да извърши ново разпределение, при което да посочи основанието
и размера на таксите, направени от първоначалния взискател, които са
документално обосновани и са свързани с конкретния изпълнителен способ,
постъпленията от който се разпределят, като разноските за опис и оценка на
продадения имот следва да се изчислят пропорционално на дължимите за всички
изнесени на публична продан недвижими имоти.
Основателно е и
оплакването, че неправилно е изчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът констатира, че в случая тази такса не е изчислена съобразно
зададения в т.26 от ТТРЗЧСИ алгоритъм за
изчисляване на таксата при частично събиране на паричното вземане, какъвто е
настоящият случай, а именно - таксата да се определи за
целия дълг, но да се събере част, съответстваща на събраната сума. Предвид приетия от ЧСИ размер на цялото вземане
(2 127 726,42 лв) и размера на събраната сума ( 59800лв), изчислен по
правилата на т.26 и т.1 от „Забележки“ към същата точка, размерът на дължимата
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ би следвало да бъде 45774.53 лв, а не както е
приел ЧСИ – 54 929,43 лв.
С така изложените
съображения съдът намира, че обжалваното разпределение следва да бъде отменено
и върнато на ЧСИ за повторното му изготвяне съобразно дадените по-горе указания
на съда.
Жалбоподателите са поискали присъждане на разноски по
делото, като са представени списъци по чл. 80 от ГПК. Съдът
намира, че на жалбоподателя „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД гр.Дупница - следва да
се присъдят 25 лв за заплатена държавна
такса, а на жалбоподателя „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД - 25 лв за заплатена държавна
такса и 1000 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
по делото Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Сумата
от 108 лв.- такси по ТТРЗЧСИ не следва да се присъжда, тъй като не е държавна
такса или адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА по жалба вх.№ 265827/26.11.2020. по описа на БОС, подадена от „ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 2“ ЕООД и жалба вх.№ 265748/25.11.2020
г. по описа на БОС, подадена от „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК *********, против действията
на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ, изразяващи се в извършване на 20.11.2020 г. по изп.дело № 364/2020 г. на ЧСИ
Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ на разпределение
на сумата от 59800 лв, получена от продажба на недвижим имот, собственост на длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК *********, представляващ 5302/5384 кв. м. от ПИ с
идентификатор 44094.21.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Лозенец, Община Царево, одобрени със Заповед № РД 18-54/24.08.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1297/
24.09.2007 г. на Началника на СК-Бургас, с адрес на ПИ : с. Лозенец, м. Р., с
площ от 5384 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,начин
на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, при съседи: 44094.22.35,
44094.21.21, 44094.21.19, 44094.21.64.
ВРЪЩА изпълнително дело №
20208000400364/2020г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ за извършване на ново разпределение съгласно указанията,
дадени в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД с ЕИК *********, ОБЩИНА ЦАРЕВО с ЕИК *********, К.П.П.
от гр. Царево чрез адв. Мария Балева,
да заплатят на „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ООД, ЕИК *********, съдебно деловодни
разноски за настоящото производство в размер общо на 25 лв (двадесет и пет
лева).
ОСЪЖДА
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД с ЕИК *********, ОБЩИНА ЦАРЕВО с ЕИК *********, К.П.П.
от гр. Царево чрез адв. Мария Балева и ТД на НАП София, да заплатят на „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС"
ООД, ЕИК *********, съдебно деловодни разноски за настоящото производство в
размер общо на 1025 лв (хиляда двадесет и пет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.