Решение по дело №96/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мерлин МР 15“ ООД, със седалище в гр.Русе, депозирана чрез процесуалния му представител адв. В. В., против реше­ние № 572/09.12.2024 г., постановено по АНД № 844/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05642/26.03.2024 г., издадено от председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и касаторът е осъден да заплати на ДКСБТ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С наказателното постановление, за нарушение на чл.3б от ЗСБТ и на основание чл.65, ал.2 от ЗСБТ, на последния е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати от въззивната съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – председателят на ДКСБТ, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт В. С., в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба с вх. № 4929 от 12.02.2025 г. по описа на РС - Русе и в хода на устните състезания по делото оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита въззивното решение правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно обстоятелствената част на НП, „Мерлин МР 15“ ООД е санкционирано за това, че на 01.02.2024 г., при извършена проверка на дружеството от длъжностни лица в дирекция НДА при ДКСБТ относно спазване на ЗСБТ, било установено, че касаторът извършва търговски сделки на едро с налични храни от място, което не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. Посочено е още, че нарушението било установено по документ при проверка на част от фактура за извършени продажби на клиент на дружеството - фактура № 22535 от 04.01.2024 г. за продажба на бяло вино „Бакхус“ 1 л. на 6-та позиция от фактурата – 1 стек (6 бр. в стек) на „Е. –Бо“ ЕООД, цялата фактура на стойност 160, 66 лева (л.56, гръб от въззивното дело). При извършената служебна справка в деловодството и в регистрите на ДКСБТ било установено, че на името на „Мерлин МР 15“ ООД не е налична регистрация като стоково тържище или пазар на производителите като липсва и вписване в регистъра на самостоятелните обекти. Проверяващите, а впоследствие и АНО въз основа на представената фактура приели, че продажбата е извършена в полза на търговец - „Е. –Бо“ ЕООД, а като дата на извършване на нарушението е възприета датата на издаване на фактурата и извършване на продажбата – 04.01.2024 г., а като място на извършване на нарушението – стопанисвания от касатора склад, находящ се в гр.Русе, [улица], с площ около 150 кв.м., където била извършена продажбата. Самото нарушение се изразявало в това, че касаторът извършвал търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, различно от тези по чл.3, ал.1 (стоково тържище), чл.3а, ал.1 (пазар на производителя) и чл.3в (самостоятелен обект) от ЗСБТ. Въз основа на така установените при проверката факти и обстоятелства деятелността на търговеца е квалифицирана като нарушение на чл.3б от ЗСБТ и е санкционирана по реда на чл.65, ал.2 от ЗСБТ с имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер.

За да потвърди оспореното пред него НП районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната на издадения санкционен акт само на това основание. Въззивната инстанция приела, че по делото няма спор относно това, че на 01.02.2024 г. санкционираният търговец е продал 6 броя бутилки вино „Бакхус“ по 1л. на друг търговец, за което е и съставена процесната фактура. Счел е, че спорният по делото въпрос всъщност се изразява в това дали продажбата е на едро или на дребно, от чийто отговор зависи и дали търговецът е извършил нарушение по чл.3б от ЗСБТ, доколкото не е спорно, че той не попада в никое от изключенията по т.1-т.3 от тази разпоредба. Според контролираната инстанция, от шеста позиция на фактурата било видно, че продаденото вино е обозначено под код 09 – 4871, „Бакхус вино бяло 1л“, а в графа „мярка“ е посочено 1л./6 бр. Съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието „търговска сделка на едро“, дадена в § 2, т.10 от ДР на ЗБСТ, според която това е продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована. Районният съд е приел, че в случая се касае за продажба на количество, което е не по-малко от транспортната опаковка – стек от 6 бр. бутилки вино „Бакхус“ по 1 л. Посочил е, че този извод не се променял и от отразеното във фактурата, посредством използвания счетоводен софтуер от търговеца, уточнение „1л./6 бр.“, което се установявало от показанията на св. К. М.. Същата в разпита си в съдебно заседание не отричала, че например виното се продава и на кашони от по 6 броя или 12 броя в зависимост от това кой е неговият производител. Според контролираната инстанция обстоятелството, че всички стоки са обявени в цени на единична бройка също не променяло горния извод, тъй като критерият, възприет в закона, е по какъв начин са опаковани продаваните храни, а не по какъв начин е обявена тяхната цена. Въззивната инстанция се позовава и на разпоредбата на § 1, т.15.1, б.“в“ от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, съгласно която опаковката може да бъде транспортна опаковка или третична опаковка, т.е. опаковка, замислена за улесняване на пренасянето и транспорта на брой артикули или групови опаковки, за да се предотвратят физическото манипулиране с тях или повредите при транспортирането. Приема, че от показанията на актосъставителя, които е кредитирал изцяло, се установява, че в склада, където се извършвали продажбите, имало множество стоки в транспортни опаковки: „... имаше такива кашони с бутилки от по 6 л., които бяха наредени на палети и приготвени за продажба. Основно стоката беше разположена в кашони на палети“.

При тези данни контролираната инстанция е формирала извод, че санкционираното дружество, при осъществяване на търговската си дейност, всъщност извършвало основно продажби на едро на храни. Районният съд е приел, че от обективна страна деянието е извършено чрез действие при правно задължение за бездействие, доколкото санкционираното дружество не било регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ и в този смисъл то нямало право да продава храни на едро, тъй като не попадало в никое от изключенията по чл.3б, т.1-т.3 от с.з.

Съдът, в настоящия му състав, намира за основателно основното възражение, наведено в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН във връзка със събирането и оценката на доказателствата, довели и до необоснованост на постановения съдебен акт, както и до неправилно приложение на материалния закон.

В нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд не е изпълнил основното си процесуално задължение - да обсъди приетите в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, включително и с доводите и възраженията на жалбоподателя срещу оспореното наказателно постановление. Освен това, видно и от мотивите на решението, районният съд е приел за настъпили факти, които очевидно не могат да бъдат изведени и не се установяват от събраните по делото доказателства. Съображенията за това са следните:

Във въззивното производство не е било спорно от фактическа страна, че касаторът стопанисва търговски обект, находящ се на адрес в гр. Русе, [улица], който не бил регистриран като стоково тържище, пазар на производителите и не бил вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ, както и че на 01.02.2024 г. в този търговски обект била извършена проверка от длъжностни лица в дирекция НДА при ДКСБТ относно спазването на ЗСБТ. В хода на проверката от търговеца били изискани фактури за извършени продажба на стоки от проверявания обект.

По делото е приета като писмено доказателство (всъщност това е основното писмено доказателство, на което АНО, а впоследствие и районният съд градят своите фактическите и правни изводи), издадената от касатора фактура № ********** от 04.01.2024 г. за извършена продажба на подробно описани в същата по вид, количество и цена различни стоки на друг търговец „Е.-БО“ ЕООД. На шести ред (или както е посочено в НП – 6-та позиция) от тази фактура е посочена продадена стока, както следва: наименование на стоката: „4871 БАКХУС вино бяло 1л.“; мярка – 1л./6бр.; количество - „6.0“; единичната цена в лева - „1,0833“ и на последно място е посочена стойността в лева - „6,50“. Както основателно поддържа касатора и противно на приетото както от актосъставителя, така и впоследствие от АНО и от въззивния съд, във фактурата, на тази позиция или ред – 6-та/ти думата „СТЕК“ действително не се съдържа. Не се съдържа и друга дума, обозначаваща единична транспортна опаковка на стоката като напр. кашон. Действително такава дума в процесната фактура фигурира, но тя е използвана по отношение на стоката, описана на следващия 7-ми ред (7-ма позиция) от същата, която обаче се отнася за друга стока – „1615 БАКХУС ВИНО БЯЛО 2 Л.“. Не за продажбата на тази стока обаче е съставен срещу търговеца АУАН и впоследствие е издадено НП за нарушение по чл.3б от ЗСБТ.

Както беше посочено, основният довод на касатора е, че никъде във фактурата, а и в изявленията на страните, не се твърди, че продажбата на въпросната стока е станала в стек или в друга единична транспортна опаковка, в случай че стоката е била опакована. Според касационната инстанция този довод се явява основателен.

В нарушение на служебното задължение по чл.107, ал.2 от НПК за събиране на доказателства, необходими за изясняване на обективната истина, по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че посочените на шести ред от тази фактура 6 броя бутилки бяло вино „БАКХУС“ по 1 л. са били продадени на купувача „Е.-БО“ ЕООД, опаковани именно в „стек“ или в каквато и да била друга единична транспортна опаковка и то в такава, предназначена за посоченото количество – за 6 броя бутилки.

Обстоятелството каква е била единичната транспортна опаковка и дали всъщност въпросните 6 бр. бутилки бяло вино „Бакхус“ от 1 л. са били продадени на другия търговец „Е.-БО“ ЕООД в такава не е изяснен и от събраните по въззивното дело гласни доказателства. Така например актосъставителят заявява следното: „… Ние говорихме с двете жени, които бяха там и те казаха, че тези 6 броя бутилки се намират в един стек и така се продават на едро …“, но след това твърди: „…По време на проверката имаше от същото вино и имаше такива кашони с бутилки от по 6 л., които бяха наредени на палети и приготвени за продажба. Основно стоката беше разположена в кашони на палети“. От показанията на продавачката в склада също не става ясно дали и точно в каква единична транспортна опаковка са били продадени въпросните 6 броя бутилки бяло вино Бакхус от по 1 л.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.Зб от ЗСБТ предвижда забрана за извършване на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл.3, ал.1, чл.3а, ал.1 и чл.3в от ЗСБТ като по делото няма спор, че касаторът не попада в изключенията, предвидени от тази норма в т.1-т.3. За нарушаване на така въведената забрана от юридическо лице, санкционната норма на чл.65, ал.2 от ЗСБТ предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 500 до 12 500 лева.

Легална дефиниция на понятието „търговска сделка на едро“ е дадена в разпоредбата на § 2, т.10 от ДР на ЗБСТ, а именно „Търговска сделка на едро“ е продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована. Отделно от това, съгласно § 1, т.15.1, б.“в“ на ДР на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, опаковката може да бъде транспортна опаковка или третична опаковка, т.е. опаковка, замислена за улесняване на пренасянето и транспорта на брой артикули или групови опаковки, за да се предотвратят физическото манипулиране с тях или повредите при транспортирането; транспортните опаковки не включват контейнери за шосеен, железопътен превоз, превоз по море и по въздух.

След като в настоящия случай нито от фактура № **********/ 04.01.2024 г., нито от събраните по делото гласни доказателства се установява продадените б бр. бяло вино „БАКХУС“ от 1л. да са били въобще опаковани, както и не се установява тези стоки да са били получени от „Мерлин MP 15“ ООД и да са били продадени на „Е. –Бо“ ЕООД в каквато и да било единична транспортна опаковка, то изводът на районния съд, че е налице съставомерно деяние по чл.65, ал.2 вр.чл.3б от ЗСБТ, безспорно се явява необоснован и несъответен на доказателствения материал по делото.

По въззивното дело са останали неизяснени релевантните за правилното решаване на правния спор обстоятелства: дали въпросните 6 броя бутилки бяло вино „Бакхус“ от по 1л. всяка бутилка са продадени в единичната си транспортна опаковка, например стек или кашон, чиято вместимост следва обаче да е именно за 6 броя бутилки, а не например за 12 броя бутилки като част от бутилките в нея са извадени, за да се приеме, че извършената продажба попада в обхвата на понятието „търговска сделка на едро“ по смисъла на § 2, т. 10 от ДР на ЗСБТ. Едва при установяване на тези обстоятелства би могъл да се формира категоричен и несъмнен извод за деяние, съставомерно по чл.65, ал.2 вр.чл.3б от ЗСБТ. В случая формираният от въззивния съд правен извод за това се основава единствено и само на предположения, а да се реализира административнонаказателната отговорност на едно лице на базата на предположения е недопустимо.

При тези данни касационната инстанция намира за основателно възражението на жалбоподателя, че оспореният в настоящото производство съдебен акт се явява постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Това налага отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни релевантния за спора въпрос в каква по вид единична транспортна опаковка (кашон, стек или др.) се пренася и транспортира процесната стока, а именно бяло вино „Бакхус“ в бутилки от 1 литър и колко бутилки съдържа тази единична транспортна опаковка. За тази цел следва да се изиска информация от получателя (купувача) по фактурата „Е.-Во“ ЕООД кое е лицето, което физически е получило стоките по процесната фактура и кой е производителят на процесната стока. Така установеното физическо лице, получило стоките по фактурата, следва да бъде разпитано като свидетел като фактурата (на л.56 от въззивното дело, гръб), му бъде предявена и свидетелят поясни дали е закупил шестте бутилки вино, поставени в транспортна опаковка, от какъв вид е била опаковката, за колко бутилки е била предназначена тя и колко бутилки реално е съдържала, респ. дали бутилките са били закупени поотделно, без да са били поставени в транспортна опаковка. След бъде установен, от производителя на виното следва да се изиска информация в каква единична транспортна опаковка се опакова и транспортира процесната стока – бяло вино „Бакхус“ в бутилки от по 1 л. при продажбата ѝ на едро. Тези доказателства не могат да бъдат събрани в касационното производство предвид забраната в чл.219, ал.1 и чл.220 от АПК за нови фактически установявания и допустимостта единствено на писмени доказателства в това производство.

Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими доказателства, въз основа на което да установи в пълнота всички релевантни факти и обстоятелства. След изясняване на фактическата обстановка в своя съдебен акт следва да даде отговор и на възраженията, наведени от въззивния жалбоподател за незаконосъобразност на НП като формира извод за съставомерност или несъставомерност на деянието, вменено на касатора.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл.226, ал.3 от АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ реше­ние № 572/09.12.2024 г., постановено по АНД № 844/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.