№ 21468
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110106518 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца и процесуалния му представител, с която искат изменение
и допълване на решението в частта за разноските, като им бъдат присъдени такива. Считат,
че няма признание на иска и ответникът е дал повод за завеждане на иска.
Насрещната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата е подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, като е представен
списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Както е посочено в решението, в съдебната практика е разяснено, че при действащия ГПК
длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес
на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение, той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяването на иска - Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., Определение № 474/07.11.2019 по ч.гр.д. №3063/2019 г.на
ВКС, ІV г.о. и др. Изготвянето на справки от ответника не представлява отправена покана до
ищеца да плати оспореното вземане, като по делото липсват доказателства ответникът да е
претендирал процесната сума. Напротив, налице е отговор от страна на ответника на
нарочно изпратено запитване от страна на ищеца за това какви задължения има формирани
по партидата. Тоест, с представеното писмо /л. 42/ и приложената към него справка,
дружеството отговаря на изрично отправено запитване на ищеца за наличните задължения
по посочената партида, а не претендира от него заплащането им. С това писмо същият не
дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск, тъй като в него не се съдържа
1
покана за плащане или друго изявление в този смисъл. Ето защо, разноските следва да
останат в тежест на ищеца. В тази насока е и практиката на СГС по аналогични дела –
Определение № 3122/01.03.2024г. по ч. гр. д. № 2208/2024г. по описа на СГС, Определение
№ 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС.
По отношение на позововаването от ищеца на предходно образувано ч. гр. д. № 56517/2023г.
по описа на СРС, съдът намира, че възможността за извършване на това действие с
подаването на молба по чл. 248 ГПК се явява преклудирана. С доклада по чл. 146 ГПК съдът
е разпределил доказателствена тежест, като е указал, че е в тежест на ищеца да докаже, че с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и същият не сочи доказателства. В тази
насока, ищецът е подал молба с вх. № 103644/24.03.2025г., към която е приложил
горепосоченото писмо от ответника, но не се е позовал на цитираното ч. гр. д. В
проведеното на 03.04.2025г. открито съдебно заседание е приключило съдебното дирене и е
даден ход по същество. С оглед на тези обстоятелства, ищецът е следвало най-късно в
откритото съдебно заседание да се позове на този известен за него факт, за да го въведе
своевременно в рамките на процеса. Направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, това
твърдение е просрочено и не следва да бъде разглеждано.
Неоснователни са и твърденията на молителите, че липсвало признание на иска. Ясно в
отговора на исковата молба е посочено, че не се оспорва иска и е основателно твърдението
на ищеца, че не дължи сумите, като се моли за постановяване на решение по чл. 237 ГПК -
при признание на иска. Това изявление е достатъчно и представлява по същността си
признание, като не е необходимо да се съдържа изрично думата "признавам", за да се изведе
такъв извод. По отношение на представителната власт на пълномощника, същият разполага
с такава, видно от представеното пълномощно, а и ищецът не разполага с възможността да
оспорва същата съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.
дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 137208/16.04.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2