№ 1332
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. СтаниС.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500996 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №996/2023 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на П. С. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20054976 от
25.08.2022 г постановено по гр.д.№39486/20 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “С.В.” АД ЕИК ******* гр.София , че С. дължи сумата от 914,42 лева
стойност на ВиК услуги за ап.№6 в гр.София ж.к.******* периода 05.11.2013 г – 04.11.2018
г и сумата от 214,39 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 06.12.2013 г
– 04.11.2018 г , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.06.2019 г по ч.гр.д.№25275/19 г на СРС , 26 състав ;
-и по частна жалба на П. С. С. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №20063591
от 24.10.2022 г по гр.д.№39486/20 г на СРС , 26 състав , с което е отхвърлено искането на
жалбоподателя от 14.09.2022 г за допълване/изменение в частта за разноските .
Във въззивната жалба въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на
решението на СРС в обжалваната част . В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
липсва ясен адрес , на който са предоставяни ВиК услугите . Евентуално е посочен адрес в
гр.Ботевград , а СРС няма право да допълва адреса . Не е доказано , че въззивникът е
собственик на процесния имот / ап.№6 в гр.София ж.к.******* вх.А /, като справката от
АВп е своевременно оспорена . Същата е частен документ , а и в нея липсва адреса на
1
процесния имот . ОУ на ищеца не са одобрени от собственика по чл.8 ал.1 и ал.5 от Наредба
№4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , а и самите ОУ не са
представени по делото . Няма данни за присъединяване на сградата по чл.16 от Наредба №4
от 14.09.2004 г и не е представен съответният договор за присъединяване .
В частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК . Представени са доказателства за 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение пред СРС . Не е направено искане за компенсация на разноски . Ответникът
има право на 82,74 лева разноски .
Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба
.
Въззивната и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на
07.09.2022 г и е обжалвано в срок на 14.09.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС в посочената част .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 14.11.2022 г и е обжалвано в срок
на 17.11.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на определението по
чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна
проверка и за правната квалификация на исковете.
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че според справка по лице от СВ-
София , която е от официален държавен регистър , ответникът е придобил право на
собственост върху процесния имот – ап.№6 в гр.София ж.к.******* Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а
и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е собственикът или ползвателят на
съответния имот. Според чл.12 ал.1 ЗРВКУ доставката на ВиК услуги се извършва на
регулирани от ДКЕВР цени и се осъществява при публично известни общи условия .
Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за ВиК услуги
в 30-дневен срок след издаване на фактура . При съобразяване на заключенията на СТЕ и
ССЕ , както и след уважаване на възражението за погасителна давност , се дължат
посочените по-горе суми за главница и лихви за забава.
Решението на СРС е валидно , допустимо , но неправилно в обжалваната част .
2
Решението на СРС не е недопустимо поради несъответствие между него , заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и заповедта за изпълнение по отношение на описание на
имота , за който са предоставяни ВиК услуги . Действително в заявлението има известни
непълноти – не е посочено , че цифрата „14“ касае улица ******* , на която улица се намира
бл.004 . Същевременно обаче в заявлението е посочен и клиентски номер №********** и
това индивидуализира процесното правоотношение в достатъчна степен . Според ССЕ за
този номер са издадени всички процесни фактури . Посочването на „Ботевград“ успоредно с
клиентски номер №********** и „София“ е очевидна фактическа грешка в заповедта за
изпълнение , която по неясни причини СРС отказа да поправи . Във въззивното решение
следва изрично да се посочи тази очевидна фактическа грешка .
Дадената от първоинстанционния съд /само в мотивите/ правната квалификация е непълна и
не отчита правилото на чл.11 ал.2 от Закона за нормативните актове , според което
„специалния закон изключва приложението на общия закон“ . Чл.79 ал.1 ЗЗД е норма от
общата част на ЗЗД и е приложима към изпълнението на всички видове договори .
Предоставянето на ВиК услуги е уредено в ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи . В случая законосъобразната правна
квалификация е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Иначе правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот
. Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.А и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот. Към исковата молба ищецът е
представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е собственик на имота - ап.№6 в
гр.София ул.14-та бл.004 вх.А . Въпреки , че ответникът оспорва собствеността си върху
имота той не е представил своевременно доказателства , че е прехвърлил собствеността си ,
а няма и данни за учредено право на ползване върху него .
Дори да не се кредитира справката от АВп , в която също има някои неясноти , то в писмо от
01.12.2017 г до ищеца ответникът признава , че е собственик на процесния имот и подробно
описва как е подписал договор за наем за него , как е влязъл във владение 2013 г , как го
ремонтирал и пр. В писмото въззивникът заявява , че е „загубил интерес от имота“ , но няма
данни да се е отказал от собствеността си по чл.100 ЗС . Според СТЕ ответникът не е
подменил водомера си своевременно , а едва през 2017 г .
С молба от 27.02.2023 г до настоящия съд ищецът е представил Общите си условия , както и
данни , че същите са били одобрени от КЕВР . Съгласно чл.8 ал.2 и ал.3 от Наредба №4 от
14.09.2004 г не е необходимо писмено приемане на общите условия /ОУ/ от съответния
потребител . Чл.8 ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004 г също не предвижда това , а напротив ,
че ОУ се приемат от потребителя със самия договор за присъединяване . Няма данни
3
ответникът да е нов потребител и сградата , в която се намира процесния имот да е
присъединена към ВиК мрежата през процесния период .
С приетата пред СРС СТЕ , както от данните посочени в ССЕ , се установява , че сградата , в
която се намира процесния имот е присъединена към ВиК мрежата на ищеца . Не е
необходимо представяне на договор за присъединяване по чл.16 от Наредба №4 от
14.09.2004 г . Няма данни присъединяването е извършено при действието на Наредба №4 от
14.09.2004 г .
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК
Допустимо е разноски да се присъждат по компенсация и без искане на страните . Изцяло
неверни са изчисленията в частната жалба. Общо разноските на ищеца пред в заповедното
производство и пред СРС са в размер на 868,42 лева /92,26 лева в заповедното производство
, 76,21 лева държавна такса за СРС , 100 лева юрисконсултско възнаграждение пред СРС ,
600 лева депозити за експертизи/ . Разноските на ответника са 400 лева за адвокатско
възнаграждение пред СРС . Исковете са уважени 53,42 % и са отхвърлени 46,58 % .
Следователно ответникът принципно дължи разноски по компенсация в размер на 277,60
лева , а СРС го е осъдил на по-малка сума - 268,96 лева . Частната жалба е неоснователна .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и с ново
произнасяне исковете да се уважат в същата част , но при правилната правна квалификация .
Определението на СРС по чл.248 ГПК следва да се потвърди .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20054976 от 25.08.2022 г постановено по гр.д.№39486/20 г на СРС ,
26 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове на “С.В.” АД ЕИК *******
гр.София , че П. С. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 914,42 лева стойност
на ВиК услуги за ап.№6 в гр.София ж.к.******* вх.А , за периода 05.11.2013 г – 04.11.2018 г
и сумата от 214,39 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 06.12.2013 г –
04.11.2018 г , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.06.2019 г по ч.гр.д.№25275/19 г на СРС , 26 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “С.В.” АД ЕИК ******* гр.София , че П. С.
С. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86
ЗЗД ; сумата от 914,42 лева стойност на ВиК услуги за ап.№6 в гр.София ж.к.******* вх.А ,
клиентски номер №**********, за периода 05.11.2013 г – 04.11.2018 г и сумата от 214,39
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 06.12.2013 г – 04.11.2018 г , за
4
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.06.2019 г по
ч.гр.д.№25275/19 г на СРС , 26 състав .
Включването в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.06.2019 г по ч.гр.д.№25275/19 г
на СРС , 26 състав , в адреса на процесния имот , на думата „Ботевград“ да се счита за
очевидна фактическа грешка .
ПОТВЪРЖДАВА определение №20063591 от 24.10.2022 г по гр.д.№39486/20 г на СРС , 26
състав .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5