МОТИВИ
Към Присъда №102 /19.06.2014г.,постановена по НОХД № 420 /2014г. по описа
на Бургаски окръжен съд
Бургаска
окръжна поркуратура е внесла обвинителен акт срещу М.К. /KARADUMAN MEMET/ , живущ ***, роден на *** ***, Република Турция, турчин, турски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, с основно образование,женен, неосъждан, работи във фирма „ПАЛМА 7“- гр.Кубрат като готвач , ЕГН:********** за това,че
I. На
04.09.2012г. при условията на продължавано престъпление на главен път 1-9 в
местността „Босна“, дал и предложил подкуп-пари както следва:
1. На
04.09.2012г. на главен път 1-9 в местността „Босна“ дал подкуп - пет банкноти с номинал 10 лева с № БД 7033150; ЮБ
3832379; БД
8319743; БГ 5768559; ЮА 9838354, всички истински на полицейски орган, служител
в ГПУ Малко Търново- Димитър Манолов
Манолов - ст.полицай ГОДГ
04 към ГПУ - М.Търново, за да не извърши действия по служба - проверка на
пътниците в автомобила - сирийски граждани без документи за самоличност.
2. На 04.09.2012г. на главен път 1-9 в местността
„Босна“ предложил подкуп - една банкнота с номинала 100 евро с
№S17043244342, истинска, на
полицейски орган, служител в ГПУ-Малко Търново- Димитър Манолов Манолов - ст.полицай в
ГОДГ 04 към ГПУ- М. Търново, за да не извърши
действия по служба - проверка на пътниците в
автомобила - сирийски граждани без документи за самоличност.
В хода на съдебното производство защитата на подсъдимия К.- адв.Ч. прави
искане за преминаване на съдебното производство по реда на глава 27 от НПК,при
условията на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
изразява съгласие за провеждане на процеса по този ред.
Подсъдимият К.
лично заявява, че разбира смисъла и
характера на повдигнатото срещу него обвинение, желае делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие , при условията на чл.371, т.2 от НПК като
изрично признава всички обстоятелства изложени в обвинителния акт.Не желае да
се събират нови доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурора поддържа обвинението.Счита същото за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Относно наказанието, обвинението предлага същото да се
определи при условията на чл.58а ал.1 от
НК ,като се наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 9
/девет/ месеца,което след редуциране с 1/3 да бъде определено на шест месеца
лишаване от свобода като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
кумулативно предлага да се наложи и глоба в размер на 500 лв. Счита , че целите на наказанието по чл.36 от НК биха
били изпълнени , с налагане на
горепосоченото наказание.
Защитникът на
подс.К. , в защитната си реч се
солидализира с предложението на обвинението на подзащитният му да бъде наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.Предлага
да не бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.Алтернативно моли
съда да определи наказание пробация при условията на чл.58а ал.4 от НК,като
определи следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и Поправителен труд,като
му се удържа 15% от трудовото му възнаграждение за срок от една година. Подчертава,че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства,а именно чистото съдебно минало на
подзащитния му, трудовата му
ангажираност , самокритичността и направените признания и съдействие по
време на досъдебното производство.
При предоставяне последна дума на подсъдимия, същия признава
вината си, съжалява за стореното и изразява намерение да се поправи
. Моли за налагане на по –леко наказание.
І ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Съдът прие за установено,че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
Съдът констатира, че всички действия по разследването, проведените разпити на
свидетели и изготвени експертни заключения, както и всички протоколи за
извършени действия по разследването са
извършени при условията и по реда
предвиден в НПК.В този смисъл съдът
следва да възприеме фактическата обстановка и да изгради правните си
изводи въз основа на приложените материали от досъдебното производство,
приобщени по делото по надлежния ред. След цялостен , всестранен и пълен анализ
по отделно и в съвкупност на доказателствата, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
М.К. /KARADUMAN
MEMET/ е турски гражданин, със статут на
постоянно пребиваващ в Република България,живеес.Горичево,общ.Кубрат,обл.Разград,ул.“Лудогорие“№62, роден на *** ***, Република Турция, турчин, , с основно
образование,женен, неосъждан, работи във
фирма „ПАЛМА 7“- гр.Кубрат като готвач
.Същият заявява пред съдебният състав,че владее български език и не желае
преводач.
През месец септември 2012 г. свидетелите ДИМИТЪР МАНОЛОВ и
ДИМО ЯНЧЕВ работели на длъжност старши полицаи към Гранично полицейско управление Малко Търново. Съгласно длъжностната им
характеристика /л.9, л.10 т.1 от ДП/ като служители на ГПУ те откриват, преследват и задържат лица и транспортни средства
нарушили или опитващи се да нарушат
държавната граница.
На 04.09.2012 г. около 16.45 часа двамата били наряд автопатрул в местността „Босна“ в околностите на гр. Малко Търново. Около 16.45 часа същият ден свид. МАНОЛОВ спрял за проверка движещия се по Главен път 1-9 в м. „Босна“ лек автомобил „Форд“ с рег.№ РР 5524 АТ. Водач бил турският гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България подсъдимият М. КАРАДУМЛН. В автомобила заедно с него в посока гр. Бургас пътували и четирима сирийски граждани, а именно: ФАЛАТ РАХМАН, НИЧИРВАН
ДАУКАШ, АКИЛ АХМЕД и ШАРМАК АБАС /л. 25, л. 33,
л. 35, л. 37 ДП/. Те били преминали турско-българската граница без разрешение
на българските гранични власти. К. ги превозвал по
предварителна уговорка с друго лице. Старши полицай МАНОЛОВ поискал от подсъдимия К. документ за самоличност, като в отговор същия заедно с документите си му дал и пет банкноти от по 10 лева както следва: банкнота с номинал от 10 лева с номер БД 7033150; банкнота
с поминал от 10 лева с номер ЮБ 3832379; банкнота с номинал
от 10 лева с номер БД 8319743; банкнота с номинал от 10 лева с номер
БГ 5768559; банкнота с номинал от 10 лева с номер ЮА 9838354.
Свидетелят ги взел и на въпроса защо му дава тези пари, обвиняемият
отговорил, че са за почерпка.
Свид. Манолов хвърлил през отворения прозорец на автомобила
обратно в краката на водача петте банкноти и поискал документите за самоличност на останалите четирима пътници. Св.МАНОЛОВ, както и св.ЯНЧЕВ видели, че подсъдимият взел от седящия до него сирийски гражданин една банкнота от 100 евро с номер 517043244342, която предложил на св.Манолов да вземе. Свид.МАНОЛОВ отказал да приеме банкнотата като казал, че не желае пари, а иска да му
бъдат показани документите за самоличност на пътниците. При
проверката се установило, че същите не разполагат с такива.Свид.МАНОЛОВ
и свид.ЯНЧЕВ задържали подс.К. и сирийските граждани, като информирали
дежурния в ГПУ - Малко Търново. След отвеждането му в РУП - Малко Търново, подс.К. с протокол за доброволно предаване предал
петте банкноти от 10 лева и едни брой банкнота от 100 евро . Същите са истински, съгласно заключението на техническата експертиза
/л. 41ДП/.
Срещу сирийските граждани в РУП Малко Търново са образувани и водени досъдебни производства за престъпление по чл. 279 ал. 1 НК, прекратени в последствие на основание чл. 279 ал. 5 НК.
Изложеното съдът счита за установено възоснова на събраните на
досъдебното производство доказателства,а именно свидетелските показания на
св.Димитър Манолов,св.Димо Янчев-полицейски служители към ГПУ-Малко Търново,от
св.Акил Ахмед,разпитан пред съдия,от Протокола за доброволно предаване на
банкноти ,Длъжностна характеристика за длъжността старши полицай в
ГОДГ-ГПУ-М.Търново,Акт за встъпване в длъжност на старши полицай Димитър Манолов,
Експертиза от 19.04.2013г.по техническо изследване на документи и ценни книжа и
други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След преценката на релевантните доказателства,съдът призна за виновен
подсъдимия ,като прие,че същия е извършил престъпление по чл.304а вр.чл.304
ал.1 вр.чл.26 от НК,както от обективна така и от субективна страна ,а именно,че
I. На
04.09.2012г. при условията на продължавано престъпление на главен път 1-9 в
местността „Босна“, дал и предложил подкуп-пари както следва:
1. На
04.09.2012г. на главен път 1-9 в местността „Босна“ дал подкуп - пет банкноти с номинал 10 лева с № БД 7033150; ЮБ
3832379; БД
8319743; БГ 5768559; ЮА 9838354, всички истински на полицейски орган, служител
в ГПУ Малко Търново- Димитър Манолов
Манолов - ст.полицай ГОДГ
04 към ГПУ - М.Търново, за да не извърши действия по служба - проверка на
пътниците в автомобила - сирийски граждани без документи за самоличност.
2. На 04.09.2012г. на главен път 1-9 в местността „Босна“ предложил подкуп - една банкнота с
номинала 100 евро с №S17043244342, истинска, на полицейски орган, служител в ГПУ-Малко Търново- Димитър Манолов
Манолов - ст.полицай в ГОДГ 04 към ГПУ- М. Търново, за да
не извърши действия по служба - проверка на пътниците в
автомобила - сирийски граждани без документи за самоличност.
Правните изводи по делото са категорични и съответстват на изяснената
фактическа обстановка по делото.Безспорно се установи от обективна страна,че К.е
извършил две деяния при условията на продължавано престъпление,като на
04.09.2012 е дал пет банкноти с номинал 10 лева и предложил подкуп
,представляващ една банкнота на 100 евро на страши полицай Димитър Манолов ,за
да не извърши действия по служба,а именно проверка на пътуващите в автомобила
на подсъдимия сирийски граждани.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез извършване на конкретни действия,
насочени към полицейските служители и
изразяващи се в предоставяне на паричната сума /5 банкноти с номинал по 10 лв./
на разположение на полицейски орган-св.Манолов в негова фактическа власт,както
и предлагане на парична сума /една банкнота от 100евро/ на св.Манолов,
респективно в отправяне на изявление за почерпка и за вземане на паричната
сума. Действията на подс. К. са акт на разпореждане от негова страна, който
еднолично е решил да осуети процедурата по проверка на документи на пътуващите с него в автомобила сирийски
граждани, като даде парична сума на проверяващите го служители и си тръгне от
местопроизшествието,знаейки,че същите са без документи за самоличност.
Убеждението на подсъдимия , че с даването и предлагането на банкнотите на
полицейския орган ще осуети проверката на пътниците в автомобила се потвърждава
и от свидетелските показания дадени в
досъдебното производство от полицейските
служители
св.Манолов,св.Янчев и св.Акил Ахмед. Престъплението е довършено с факта на даване и отправяне на предложението за даване на дар и
неговото престиране,без значение е факта,че свидетелите не са приели дадената
от подсъдимия сума.
Безспорно по
делото е установено,че проверяващите полицаи са длъжностни лица по смисъла на
чл.93 б.”а” от НК,като изрично свидетелят Димитър Манолов заемащ
длъжността ст.полицай ГОДГ М.Търново е имал служебни правомощия регламентирани
изрично в длъжностната характеристика, а именно да открива,преследва и задържа
лица и транспортни средства нарушили или опитващи се да нарушат държавната
граница.
Полицейските служители –свидетели по делото са
изпълнявали постоянно срещу заплащане служба в държавно учреждение. С оглед
тези обстоятелства съдът счита за безспорно установено по делото, че
полицейският служител ст.полицай Димитър Манолов ,в качеството си на полицай
към ГПУ-М.Търново е имал правомощия да открива,преследва и задържа лица и
транспортни средства нарушили или опитващи се да нарушат държавната граница.,
както и другия полицай-св.Димо Янчев е
имал същите служебни правомощия.
От обективна
страна подс.К.е дал парите на длъжностното лице, за да не извърши конкретно
действие по служба- а именно да не
открива,преследва и задържа лица и транспортни средства нарушили или опитващи
се да нарушат държавната граница.
Субективните
елементи на състава и психичното отношение на дееца към извършеното от него се
проектира в използваните думи и активните му действия. Подсъдимият е извършил
деянието при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. По делото е установено категорично,както времето и мястото
на предлагането и даването на банкнотите,така и съпътстващите действията думи и
активните му действия.По делото е установено категорично,както времето и мястото на даването и и
предлагането на банкнотите,така и съпътстващите действието думи /К. казал на
св.Манолов да се почерпи и да вземе предлаганата банкнота от 100 евро/
,очертаващи ясното съзнание и цел на подсъдимия К. да повлияе чрез предмета на
престъплението на граничните полицейски служители да не извършат следващите им
се действия по служба.
Подсъдимият е
имал в съзнанието си представа, че
свидетелите Манолов и Янчев са
длъжностни лица, осъществяващи контрол на държавната граница /същите са били в униформа и са се движели със
служебен автомобил със съответните обозначения/, осъзнавал е,че им дава
цитираната парична сума, и това го прави с единствената цел да не извършат
проверка на пътниците в автомобила и да ги задържат,защото нямат документи.
В този смисъл е налице и специалната цел - да
не бъде извършено действие по служба от полицейските служители.
Подкупът е част от комплексното и сложно социално явление корупция. Под
облага се разбира всякаква икономическа изгода или полза, която има имуществен
или неимуществен характер.
Правоохранителните органи имат специфични функции , като тези по констатиране
и регистриране на извършено нарушение или престъпление, и тези по съставяне на
актове, налагане на глоби и други видове санкции, са само част от дейностите,
при които могат да възникнат условия за корупция. Мотив за активния подкуп в
случая се явява стремежа да се извърши нарушение, чрез пропускане да се извърши
задължение от проверяващият орган. Добила е гласност представата за масовия
характер на корупционните практики, което води до убеждението, че корупцията е
неизбежна, и така се превръща в норма на
поведение на хората.
Субект
на активния подкуп е лице, което неправомерно мотивира длъжностно лице да
наруши служебните си задължения. Склоняване на едно лице към поведение
противоречащо на правните принципи , на които трябва да се основава дейността
му. Осъществим е във всички области на живота. Основен резултат е подмяна на законоустановените принципи, на
които следва да почива държавния, обществения и стопанския апарат , с други,
непризнати от закона и морала принципи.
Престъпление
като това по чл.304а от НК вр.чл.304 ал.1 НК руши и разяжда доверието спрямо
хора, на които е възложено да изпълняват функции в обществен интерес. Този вид
престъпления в последните години добиха
голяма популярност и са масово явление,предвид което следва да се засили
санкционния характер на този тип деяния от страна на правоприлагащите органи ,за
са осъществи в по-голяма степен не само личната ,но и генералната превенция в
обществото.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За да
определи справедливо наказание на подсъдимия , съдът съобрази обществената
опасност на дееца и деянието, заедно
с всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства ,като определи наказанието при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55
ал.1 т.2 б.”б” от НК,предвид проведената
диференцирана процедура по съкратено съдебно следствие,която задължава съда да
определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Съдът приложи чл.58 ал.4 НК
,тъй като чл.55 НК в конкретния случай е по-благоприятен за дееца. Липсата на
минимум на предвиденото наказание дава
възможност за налагане на по-леко наказание,а именно пробация.
Съдебният
състав взе предвид високата степен на обществена опасност на престъплението по
чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. Налице е проява на разпространено в настоящия
момент явление с много висока морална и социална укоримост, насочено към заобикаляне на законови положения и уронване
престижа на съответните охранителни и контролни органи. Престъплението разкрива
разпространен в обществото, но неприемлив начин на мислене за „справяне със
ситуацията”, избягване на изпълнението на законово изискуемо поведение , в
случая-недопустим паричен израз на отношение, както към собствените нарушения,
така и към статута на длъжностните лица и компетентността им. Съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство при определяне размера на наказанието и
обстоятелството,че подсъдимият въпреки,че е знаел,че е привлечен като обвиняем
по досъдебното производство се е
отклонил самоволно от местоживеенето си,като не е могъл да бъде намерен на
посочения адрес и е бил обявяван за ОДИ
и принудително довеждане,с което си поведение е препятствал бързото и ефективно
разследване.
От друга
страна личността на подсъдимия разкрива сравнително ниска степен на обществена
опасност. Същия не е осъждан, проявява самокритичност , съжалява за стореното,
трудово ангажиран е и съдейства за разкриване обективната истина по ДП.
Поради
тези съображения съдът намери, че справедливо би било налагане на наказание "ПРОБАЦИЯ" за срок малко над
предвидения минимум, при следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, като
на основание чл.42б от НК съдът определя явяване и подписване на подсъдимият М.К. пред съответния пробационен
служител два пъти в седмицата ;Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и Поправителен труд, която пробационна мярка да се
изпълнява по местоработата на М.К. ***, като включва удръжки върху трудовото му
възнаграждение в размер на 15
/петнадесет/ на сто в полза на държавата за срок от осем месеца ,като счита, че това
наказание в най-пълна степен ще реализира личната и генерална превенция
предвидена в чл.36 от НК.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не
наложи кумулативно предвиденото наказание глоба,като отчете тежкото материално
положение на подсъдимия К.,както и наличните многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Съдът
приложи специалната норма за разпореждане с предмета на престъплението,като
постанови отнемане на основание чл.307а от НК вр. чл.53 ал.1 б.”б” НК в
полза на държавата на веществените
доказателства: пет банкноти с номинал 10 лева с № БД 7033150; ЮБ 3832379; БД 8319743; БГ 5768559; ЮА
9838354 и една
банкнота с номинала 100 евро с №S17043244342 ,които са принадлежали
на подсъдимия и са били предмет на умишленото престъпление.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,осъди подсъдимият М.К., да
заплати в полза на държавата по сметка
на ОД МВР-гр.Бургас направените разноски
по досъдебното производство в размер на
47,28 лв./четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки /.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: