Решение по дело №78/2023 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 138
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20233240100078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Каварна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100078 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№633/22.02.2023г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла,
ул.“****“, №7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н
Триадица, бул.“Витоша“, №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“.
В исковата си молба ищцата излага, че между нея и дружеството
„КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит
№2555889 от 19.04.2022г., по силата на който й бил отпуснат кредит в размер
на 4000 лева за срок от 24 месеца. В приложението към договора били
уговорени: размера на лихвения процент по кредита, годишния лихвен
процент, който бил в размер на 48,21%. В чл.4, ал.1 от Договора било
посочено, че заявлението за предоставяне на кредит ще се разгледа
приоритетно, в случай на предоставяне на обезпечение на кредита, в срок от
24 часа след предоставянето му. В договора било посочена и санкцията при
непредставяне на кредит. При непредставяне на обезпечение по кредита,
срокът на предоставяне на кредит бил 14 дни. В деня на сключване на
договора, на кредитополучателят се предоставял договор за поръчителство,
сключен с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, който носел същия
идентификационен номер, както и номерът на договора за кредит. Според
този договор кредитополучателят трябвало да заплати възнаграждение за
1
поръчителството в размер на 5776,08 лева. Или общо дължимата сума по
договора за кредит и поръчителство възлизала на 11 650,08 лева.
Ищецът излага още, че тя е физическо лице, което при сключване на
договора за предоставяне на поръчителство е действала именно като такова,
т.е . страните имали качеството на потребител и търговец. Счита, че така
посочения договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при подробно изброени исковата молба
основания.
Ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на
ответникът, че договор за предоставяне на поръчителство, с който е
обезпечен договор за потребителски кредит №2555889 от 19.04.2022г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради
противоречие с нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК
и чл.146 от ЗЗП.
В о.с.з., ищцата, редовно пирзована, не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, с което поддържа исковата
молба.
Ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита иска за недопустим, като посочва, че било образувано предходно
дело №1/2023г. и се искало нищожност на същия договор по него.
На следващо място посочва, че иска е неоснователен по основание и
размер.
Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор за
поръчителство. Оспорва всички други фактически твърдения на ищеца
относно ГЛП, ГПР и твърдението, че дължимото възнаграждение възлизало в
размер на 5776,08 лева.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, не изпраща представител, а
взема писмено становище по иска.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2022г. между ищцата Т. Л. Д. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен
договор за потребителски кредит № 2555889 за предоставяне на сумата 4000
лв., която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца. В договора бил
2
уговорен лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 48,21%.
В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство "Ай Тръст" ЕООД и Т. Л. Д.. В него било
посочено, че "Кредисимо" ЕАД се е задължил да предостави сумата по
договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на
задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с
това "Ай Тръст" ЕООД поело задължение да сключи с "Кредисимо" ЕАД
договор за поръчителство, като поеме задължение да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал. 1/. Срещу
това потребителят Т. Д. се задължила да заплати възнаграждение съобразно
приложение № 1 от договора - чл. 8, ал. 1. В приложението е посочен
размерът на възнаграждението на месец, като същото се дължи на датата на
съответното плащане по кредита сключен с "Кредисимо" ЕАД, определено в
погасителния план /лист 41/. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство
"Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "Ай Тръст"
ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била
усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така
сключването на договор за предоставяне на поръчителство "Ай Тръст" ЕООД
и Т. Д., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с
договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от
кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит,
водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл
следва да се тълкуват клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, според
който в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така
дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно
положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже
от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото
в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено
по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото
върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се
3
подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че
дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството
"Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице, с което потребителят може да сключи
договор за поръчителство, за което да му се дължи възнаграждение. Връзката
между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че
възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи
разсрочено е включено в погасителния план и неговото събиране е възложено
на дружеството кредитор.
С оглед установената връзка между двата договора и дружествата
кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като
възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото
възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по
свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.
19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В конкретния случай, видно от
представените доказателства е установено възнаграждението по договора за
поръчителство, което съгласно удостоверение №54066/08.06.2022г., издадено
от „Кредисимо“ ЕАД и удостоверение №1015659/08.06.2022г. за липса на
задължения, издадено от „Ай Тръст“ ЕООД са изплатени изцяло от ищцата.
Горното обуславя недействителност на договорът за поръчителство,
сключен между ищцата и ответника. Той е сключен в нарушение на
изискването на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното
възнаграждение ищцата е получила уверение на съдоговорителя, че той ще
сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно
4
сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е
въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко
това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и
възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с
отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото
ограничение / чл. 19, ал. 4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита.
Предвид това договорът за поръчителство е недействителен и ищцата не
дължи възнаграждението уговорено в него.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът "Ай тръст" ЕООД следва да
заплати на адв. П. С. П. - САК разноски за държавна такса в размер на 231,04
лева и сумата от 877,61 лева адвокатски хонорар, определен на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по
иска предявен от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7,
против "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център
"България" договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г.,
сключен за обезпечаване на вземанията на "Кредисимо" ЕАД по договора за
потребителски кредит № 2555889/19.04.2022г.
ОСЪЖДА "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център
"България", да заплати на адв. П. С. П. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, Т.2 от
Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 231,04 лева /двеста
тридесет и един лева и четири стотинки/ лева държавна такса и сумата от
877,61 лева /осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6