Решение по дело №2403/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 197
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20207040702403
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           197                              от 10.02.2021г.,                                 град Бургас

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                      

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Лилия Александрова

                                                                                   Членове: 1. Станимир Христов

                                                                                                     2. Диана Ганева

 

при секретаря И. Г. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер  2403 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Созопол, представлявана от кмета Т.Я.,  против Решение №260220/30.09.2020 г., постановено по НАХД № 2772/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 7/06.06.2020г., издадено от кмета на Община Созопол. С процесното наказателно постановление, за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ,  на основание чл. 237, ал.2, т.7 от ЗУТ, на И.А.И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна решението на РС – Бургас и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С Решение №260220/30.09.2020г., постановено по НАХД №2772/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, е отменено наказателно постановление №7/06.06.2020г., издадено от кмета на Община Созопол, с което на И., за нарушение на  чл. 56, ал.2 от ЗУТ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

И. е наказан  за това, че в качеството на собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.34.21, в местност „Света Марина“, землището на гр.Созопол, е допуснал да бъде изпълнен временен обект „дървен навес каравана“ в ПИ 67800.34.21 в местността „Света Марина“ без необходимото съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ разрешение за поставяне в периода 2018-2019г.  За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено при неизяснена фактическа обстановка. В АУАН и в НП няма дата на нарушението, посочен  е период от време, което  препятства проверката  за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Районният съд се е произнесъл и относно формата на изпълнителното деяние „допустителство“ изключение от общия принцип за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите.

Решението на първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на РС във връзка с чл.34 от ЗАНН. В случая нарушението е установено с АУАН на 19.11.2019 година. Наказателното постановление е издадено на 06.06.2019 година и като период на разполагане на обекта е посочен периода 2018 – 2019 година.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,  не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Начинът, по който нарушението е описано в АУАН, прави невъзможно да се извърши съдебна проверка, както за спазването на тримесечния срок (от откриване на нарушителя), така и за спазването на общия едногодишен срок (от извършване на нарушението). Отделно, периодът между датата на АУАН и датата на НП надхвърля максимално допустимия срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН за издаване на постановлението, затова след изтичането му наказващият орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство, а не да налага санкция. Тези процесуални нарушения са съществени и всяко едно от тях, поотделно, е основание за  отмяна на наказателното постановление

Касационният състав споделя напълно и мотивите на РС -Бургас по същество за недоказаност на нарушението, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, съдът препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Представеното решение № 2212/19.12.2019 година по адм.д. № 2520/2019 година на АдмС – Бургас не променя обстоятелствата по конкретния правен спор. Настоящото дело и цитираното адм.дело №2520/2019г. имат различен предмет. Предмет на адм.дело №2520/2019г. е била проверката на законосъобразността на констатациите на кмета на общината, че в имота на И. е разположен преместваем обект, без надлежно разрешение. Предмет на настоящото дело е законосъобразността на санкцията, наложена  от кмета на Община Созопол, за извършено от И. административно нарушение, поради което представеното решение е ирелевантно за настоящия спор.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

В молба, депозирана от адв.К., пълномощник на ответника по касация, е направено искане за присъждане на разноските, а именно сумата от 500 лева, съобразно представения договор за правна защита. В молбата е изложено и становище по съществото на спора. Процесуалният представител на касатора не е направил възражение по чл. 63 ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендираните разноски, поради което и на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 18 ал. 2  и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че Община Созопол дължи на И.И. заплащането на сумата от 500 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. 

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260220/30.09.2020г., постановено по НАХД № 2772/2020г. по описа на РС-Бургас

            ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на И.А.И. ***, с ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                    

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.