Р Е Ш Е Н И Е
Номер 197 от 10.02.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря И. Г. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия
Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2403 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Община Созопол, представлявана от кмета Т.Я., против Решение №260220/30.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 2772/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 7/06.06.2020г., издадено от кмета на Община
Созопол. С процесното наказателно постановление, за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал.2, т.7 от ЗУТ, на И.А.И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на
материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Н., който
поддържа жалбата. Пледира за отмяна решението на РС – Бургас и потвърждаване на
наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по касация, редовно уведомен,
не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска
от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e подадена в срока по
чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С
Решение №260220/30.09.2020г., постановено по НАХД №2772/2020г. по описа на
Районен съд -Бургас, е отменено наказателно постановление №7/06.06.2020г.,
издадено от кмета на Община Созопол, с което на И., за нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
И. е наказан за това, че в
качеството на собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор
67800.34.21, в местност „Света Марина“, землището на гр.Созопол, е допуснал да
бъде изпълнен временен обект „дървен навес каравана“ в ПИ 67800.34.21 в
местността „Света Марина“ без необходимото съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ
разрешение за поставяне в периода 2018-2019г.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие
издадено и наказателно постановление.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че
административнонаказателното производство е проведено при неизяснена фактическа
обстановка. В АУАН и в НП няма дата на нарушението, посочен е период от време, което препятства проверката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Районният съд се е произнесъл и относно формата на изпълнителното деяние „допустителство“ – изключение от общия принцип за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите.
Решението
на първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя мотивите на РС във връзка с чл.34 от ЗАНН. В случая нарушението е
установено с АУАН на 19.11.2019 година. Наказателното постановление е издадено на 06.06.2019 година и като период на разполагане на
обекта е посочен периода 2018 – 2019
година.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Начинът, по който нарушението е описано в
АУАН, прави невъзможно да се извърши съдебна проверка, както за спазването на
тримесечния срок (от откриване на нарушителя), така и за спазването на общия
едногодишен срок (от извършване на нарушението). Отделно, периодът между датата
на АУАН и датата на НП надхвърля максимално допустимия срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН за издаване на постановлението, затова след изтичането му наказващият
орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство, а не да
налага санкция. Тези процесуални нарушения са съществени и всяко едно от тях,
поотделно, е основание за отмяна на наказателното
постановление
Касационният състав споделя напълно и мотивите на
РС -Бургас по същество за недоказаност на нарушението, поради което на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, съдът препраща към тези мотиви, без
да е необходимо тяхното преповтаряне.
Представеното решение № 2212/19.12.2019 година по
адм.д. № 2520/2019 година на АдмС – Бургас не променя обстоятелствата по
конкретния правен спор. Настоящото дело и цитираното адм.дело №2520/2019г. имат
различен предмет. Предмет на адм.дело №2520/2019г. е била проверката на
законосъобразността на констатациите на кмета на общината, че в имота на И. е
разположен преместваем обект, без надлежно разрешение. Предмет на настоящото
дело е законосъобразността на санкцията, наложена от кмета на Община Созопол, за извършено от И.
административно нарушение, поради което представеното решение е ирелевантно за
настоящия спор.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
В молба, депозирана от адв.К., пълномощник на
ответника по касация, е направено искане за присъждане на разноските, а именно
сумата от 500 лева, съобразно представения договор за правна защита. В молбата
е изложено и становище по съществото на спора. Процесуалният представител на
касатора не е направил възражение по чл. 63 ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на
претендираните разноски, поради което и на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН във връзка с
чл. 18 ал. 2 и чл. 7 ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът приема, че Община Созопол дължи на И.И. заплащането на сумата от 500
(петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, на основание чл. 221
ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260220/30.09.2020г., постановено по НАХД
№ 2772/2020г. по описа на РС-Бургас
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на И.А.И. ***, с ЕГН **********
сумата от 500 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.