Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.06.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.05

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

43

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.Р.М. от ***, против Решение № 260043/10.02.2021 г., постановено по АНД № 1428/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Н.Р.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 03.11.2020 г. на път ** (**),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Счита, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай не било спазено изискването за изготвяне на снимка, установяваща точното място на АТСС.

На следващо място, в хода на производството пред районния съд бил представил справка от АПИ – Кърджали, от която било видно, че ограничението на знака В 26 било недопустимо и не съществувало на мястото, указано в паспорта на Републикански път *** (***) ***.

Излага съображения, че не било ясно, къде точно е осъществено нарушението. Липсвали доказателства, установяващи по несъмнен начин мястото на разположението на АТСС спрямо знака, което не позволявало да се установи посоката на движение на автомобила. Представеният от АНО протокол по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не бил съпроводен със снимка, което било в нарушение с изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260043/10.02.2021 г., постановено по АНД № 1428/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира възражения относно изводите на районния съд. Твърди, че съгласно представеното писмо с изх. 94-00-435 от 30.11.2020 г., издадено от АПИ, на посоченото място нямало поставен знак В 26. Моли съда да отмени обжалваното решение и присъди деловодни разноски.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като не са налице нарушения при установяване на нарушението и налагане на административното наказание.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Н.Р.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 03.11.2020 г. на път ** (**),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 94 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТСС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Н.Р.М. от *** са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател.  Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-11504/04.11.2020 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение  от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на път ** (**),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В 26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Налични са и доказателства за поставен пътен знак, с който е въведено ограничението на скоростта – Снимка, Клип № **, радар № ** от *** г. и Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-11504/04.11.2020 г., като очевидно патрулният автомобил, в който е било монтираното АТСС е бил позициониран след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В 26 е въвеждал ограничението на скоростта.

Приложените към делото Клип № **, радар № ** от ** г. и снимка на пътни знаци В 26 и В 24, дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-11504/04.11.2020 г., установява по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на ЗДвП.

Във връзка с горното и изложените от касатора доводи, съдът намира за необходимо да посочи, че представеното от жалбоподателя в производството пред районния съд доказателство – писмо с изх. 94-00-435/30.11.2020 г., изготвено от ОПУ – Кърджали, не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред. Цитираното писмо е изготвено по заявление на Н.М. и съдържа информация за поставените пътни знаци по републикански път ** в участъка от км ** до **, но очевидно информацията в същото е непълна и неточна, респ. не отговаря на обективната действителност. Според съдържанието на писмото при км ** вдясно има поставени пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта над 50 км/ч и пътен знак В 24, въвеждащ забраната за изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. За съда е ноторно обстоятелството, че в посочения пътен участък няма поставен знак, въвеждащ забрана за движение над 50 км/ч, като е налице ограничение на скоростта над 60 км/ч, непосредствено след разклона за ***, вдясно по посока на движението от *** към ***, където е налице поставен пътен знак В 26 (60) ведно със знак В 24, което е видно и от приложения снимков материал по делото. Ограничението на скоростта и забраната за изпреварване е въведено предвид наличието на предстоящия непосредствено след знака десен завой със значителен радиус и липсата на видимост, което се установява и от представения по делото клип.

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 97 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 94 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което се установява при съпоставяне на съдържанието на Клип № **, Радар № ** от ** г. и Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства, нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № ***, което съгласно Протокол № ** от ** г. отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Н.Р.М. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото няма надлежно заявено искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260043/10.02.2021 г., постановено по АНД № 1428/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                  2.