Р Е Ш
Е Н И Е № 460
гр. Бургас, 6 април 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 69/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.А.А.
против Решение № 88/25.11.2021г., постановено по АНД № 182/21г. по опис на
Районен съд гр. Царево.
С решението е потвърдено
Наказателно
постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на Началника на РУП-
Приморско , с което на Е.А.А., ЕГН **********, за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП,
„глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00
лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и отмяна
на наказателното постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при
неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание
касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество
е частично основателна.
С наказателното
постановление Е.А. е санкциониран за това, че на 18.06.2019г. в 18.45ч. в
община Приморско, на път ВТОРИ КЛАС №99, км.37,600 с посока гр.Приморско, като
водач на лек автомобил- Ф. Ф., с рег.№ А****ВА, с цел да избегне проверка извършва обратен завой при наличие на
маркировка М-1. МПС е последвано, като същото ускорява по пътя за плаж Перла,
като отказва да спре на подадения звуков и светлинен сигнал от патрулния
автомобил, като ускорява скоростта, с цел да се укрие. Водачът изоставя
автомобила и избягва в гората зад плаж Перла. След проведени ОИМ същият е
установен и задържан. МПС не е представен в срок на годишен технически преглед.
Водачът не е изпълнил задължението да заплати глобите си по НП
№18-0769-001805-200лв., НП №18-0367-001772-40лв.и глоба с фиш Н/524601-50лв.
Деянията са
квалифицирани като нарушения по чл. 6, т.1 ; чл.147, ал.1; 103 и чл.190, ал.3
от ЗДвП.
За първото нарушение
е приложена санкционната норма на чл.185 от ЗДвП, за второто- чл.181, т.1 от ЗДвП, за третото- чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за четвъртото- чл.185 от ЗДвП.
За да потвърди
наказателното постановление, първоинстанционният съд е преценил, че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон е приложен правилно.
Настоящият състав на
съда споделя този извод само по отношение на нарушението по чл.181, т.1 от ЗДвП. По делото няма спор, че Е.А. е собственик на лек автомобил- Ф. Ф., с рег.№ А****ВА, който към дата
18.06.2019г. не е бил представен на годишен технически преглед, задължение за
което има собственика. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.
В останалата си част
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
В хода на
първоинстанционното съдебно производство са установени следните факти:
„На 18.06.2019 год.
около 18,45 часа, актосъставителя Н. И., съвместно със свой
колега, били на КПП „Узунджа“, като осъществявали контрол на пътния трафик на
ВП - 99, км. 37, 600. Служителите забелязали към тях да приближава от гр.
Бургас, посока гр. Приморско, лек автомобил „Ф.“, червен, който без видима причина, спрял отдясно на пътя, обърнал
посоката на движение и потеглил с висока скорост посока гр. Бургас. Полицаите веднага
го последвали, включили звуков и светлинен сигнал, като на около 30 - 40 метра
го застигнали, но водача завил към плаж „Перла“ и увеличил дистанцията.
Полицаите продължили по пътя, като видели колата, паркирана успоредно на пътя
плаж „Перла“, асфалтирания участък, паркирана в черен път отстрани, в посока
„Маслен нос“. Докато полицейските служители правили опити да установят водача,
при тях дошъл жалбоподателя пеша, по къси панталони и тениска, като им казал,
че е ходил по нужда в гората и казал, че работи като масажист на плажа. След
това, полицаите установили, че задната дясна врата на автомобила е отворена,
проверили вещите вътре и от намерените документи установили, че лицето което се
е явило при тях, всъщност е бил водача на автомобила. В последствие,
жалбоподателя бил установен на плажа, и при проведена беседа заявил, че той е
управлявал автомобила, че се е притеснил като видял полицаите, защото имал
неплатени глоби и автомобила няма технически преглед и за това е опитал да се
отклони от полицейската проверка“.
Съдът отбелязва, че в
хода на административно наказателното производство Е.А. е дал писмени
обяснения, в които посочил, че посочените в наказателното постановление дата и
час не е управлявал автомобила си. Обратното е заявил пред полицаите защото е
бил уплашен от начина, по който бил
задържан. Тази теза е поддържал в подадена „жалба“ против съставения му АУАН и
пред съда.
Същевременно
актосътавителят в показанията си е заявил, че за пръв път е видял А. след
излизането му от гората на плажа Перла. Идентични в тази си част са и
показанията на другия полицейски служител, участвал в проверката, Б.Д.. И двамата свидетели сочат, че са установили самоличността на А., след
като проверили документи, намиращи се в паркирания над плажа автомобил, който
бил отключен. Те не са възприели визуално водача на автомобила при извършване
на маневрата „обратен завой“ и при последвалото „преследване“.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че авторството на нарушенията по чл.185 във вр. с чл.6,т.1
от ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.4 във вр. с чл.103 от ЗДвП.
Извода на наказващия
орган за обратното почива само въз основа направените в хода на проверката, първоначални
признания от санкционираното лице, което е недопустимо. По делото няма преки
доказателства, че именно Е.А. е управлявал автомобила, няма и достатъчно
косвени такива, въз основа на които да е възможно да бъде направен
непротиворечив и категоричен извод за този факт.
Полицейските
служители, както бе посочено, не са възприели визуално лицето, управлявало
автомобила. Те са установили само неговия собственик на база документи,
намерени в паркираната и отключена кола. Обстоятелството, че А. е собственик на
същата не предпоставя автоматичен извод, че на 18.06.2019 год. около 18,45 часа
той я е управлявал.
Като е приел
обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Затова съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено, а по същество
в съответната част- да бъде отменено и наказателното постановление.
Съдът намира и че А.
не е осъществил състава на нормата на чл.185 във вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП.
По делото няма спор,
че касаторът към датата на съставяне на АУАН е имал незаплатени глоби, наложени
му с влезли в сила наказателни постановления и фиш.
При това положение
обаче приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Само по себе си неплащането на наложените глоби не предпоставя извод за
извършено нарушение по чл.185 от ЗДвП.
Налагането на
наказание на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата предполага
наличието на деяние, което нарушава установено от закона или от актовете по
приложението му задължение, но за което не е предвидено изрично наказание.
Съставомерността на деянието се определя съобразно конкретната законова норма,
която е нарушена.
Дадената в наказателното
постановление правна квалификация на деянието, е по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, с
която разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност (не
задължение) да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Доброволното
изпълнение на публично задължение, каквото е наложеното наказание
"глоба", предвидено с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ат Закона за
движение по пътищата, представлява правна възможност, предоставена от закона на
задълженото лице да съобрази поведението си със своите задължения, поради което
тя не може да бъде обвързана със санкции.
Затова, единствената
последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.
190, ал. 3 ЗДвП, е възможността за пристъпване към принудително събиране на
глобата, както и задържане на контролния талон на водача при хипотезата на
чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Следователно,
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е
обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от
бездействието на водачите. Обратното би довело до разширително тълкуване и неправилно
прилагане на закона, в противоречие с основните принципи на
административнонаказателното право и с целите на административното наказание.
Съдебното решение в
тази му част следва да бъде отменено, а по същество в съответната част- да бъде
отменено и наказателното постановление.
Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 88/25.11.2021г.,
постановено по АНД № 182/21г. по опис на Районен съд гр. Царево, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на Началника на РУП-
Приморско , с което на Е.А.А., ЕГН **********, за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на Началника на РУП-
Приморско , в частта, с която на Е.А.А., ЕГН **********, за нарушения по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 88/25.11.2021г., постановено по АНД № 182/21г.
по опис на Районен съд гр. Царево, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: