Решение по дело №793/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - Я. СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т. Й. Я., чрез адв. К. М., против Решение № 1727/16.12.2022г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1257/2022г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 03-014160/04.08.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.403, ал.1 КТ и на основание чл.415в, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв., като при същите факти за нарушение на чл.403а, ал.1 КТ на основание чл.415, ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че при постановяване на решението ВРС е излязъл извън правомощията си по чл.63, ал.2, т.4 ЗАНН, т.к. като е наказал дружеството за нарушение по чл.403а, ал.1 КТ, вместо по чл.403, ал.1 КТ, е извършил недопустима от закона преквалификация на изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. Твърди, че преквалификацията е извършена в нарушение на субсидиарно приложимия чл.337, ал.1, т.2 НПК и на тълкуването на ВАС, изведено в т.1 на ТР № 8 по т.д. № 1/2020г. - не е приложил закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т.к. при положение че в първоначално посочената за нарушена правна норма, няма наказуемо нарушение, то всяка преквалификация в наказуемо нарушение води до по-тежка наказуемост на нарушителя. Твърди, че в случая се касае за порок на наказателното постановление, който не може да бъде саниран чрез преквалификация на деянието, а е абсолютно отменително основание. Алтернативно твърди, че твърдяното нарушение е маловажно, доколкото от него не са настъпили вредни последици и е отстранено незабавно след установяването му. Сочи, че ВРС не е съобразил, че нито контролните органи, нито АНО следва да очакват, че във всеки търговски обект, в който се престира труд, непрекъснато и под угрозата на санкцията на Инспекцията по труда, следва да има служител, натоварен със задължението да съхранява и води документацията за търговския обект. В случая оправомощеното лице по чл.403а, ал.2 КТ - св. Й., е информирала проверяващите, че се намира в района и желае да присъства на проверката, като вместо да я изчакат, проверяващите са изисквали документите от друг - барман, на когото не са възлагани функции за представителство пред органите на ДИТ-Варна. По тези съображения твърди, че на практика нарушение не е извършено. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.Ошавкова, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано във връзка с Решение № 399/31.03.2022г. на Адм. съд-Варна, ІІІ-ти тричленен състав, с което е отменено Решение № 1026/08.12.2021г., ІV-ти състав, постановено по НАХД № 3722/2021г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС - за излагане на мотиви.

При новото разглеждане на делото от фактическа страна ВРС е установил, че на 08.07.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - ресторант „Архитект“, находящ се в гр. Варна, ул. „Мусала“ №10, стопанисван от „Интер ресторант - Я. стил“ ЕООД. При проверката били установени няколко лица, които полагат труд, двама от които ученици и трима в трудово правоотношение с дружеството, стопанисващо обекта. В хода на проверката бил установен контакт по телефон с лице, представляващо дружеството - св. Е. Й., която се намирала извън града. Тъй като Й. не била в обекта, съдействие на проверяващите оказвала намиращата се в обекта И. П., изпълняваща длъжността „сервитьор“. От същата, след разговор с представляващата дружеството, били поискани документи, свързани с работното време и тя представила правилник за вътрешен трудов ред и график за работа за месец юли 2021г. Според т.ІІІ.1 от Правилника за вътрешен трудов ред, на основание чл.139, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ е определено сумарно изчисляване на работното време, с период на отчитане 2 месеца, като всяка година периодът на отчитане започва от м.януари. График за работа за месец август не бил предоставен на проверяващите, поради което било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.403а, ал.1 КТ. За същото бил съставен АУАН № 03-014160/29.07.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 03-014160/04.08.2021г., с което за нарушение на чл.403, ал.1 КТ и на основание чл.415в, ал.1 КТ, на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - Я. СТИЛ“ ЕООД, била наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.

Установявайки фактите по делото, ВРС не е кредитирал показанията на св. Й. в частта, в която същата е посочила, че графиците за работа се съхраняват в обекта един месец назад и два напред, както и че графиците за месеците юли и август 2021г., били налични в обекта на видно място. Кредитирани са показанията на св. М., според които Й. пред нея заявила, че процесният график не е бил наличен в обекта. Съобразено е и че при съпоставянето им в очна ставка св. Й. заявила „Не мога да се сетя, не зная”. Отделно е прието, че фактът, че графикът не се е съхранявал в обекта към момента на проверката, се потвърждава и от самото вписване от св. Й. в съдържанието на предявения й АУАН - че вече към този момент /към момента на предявяване на АУАН/, графиците се съхраняват в обекта. В тази връзка ВРС е приел, че ако график за месец август се е намирал в обекта (на стената или в папката, която според свидетелката била предназначена за проверяващи от Дирекция „Инспекция по труда“), то той е щял да бъде предаден на проверяващите, а това не е сторено и такъв график не бил възприет от проверяващите. Отделно, във връчената на служителя призовка за явяване и предоставяне на документи изрично до вписването, че график за месец август не се съхранява, присъствалата на проверката служителка е положила подпис и са вписани имената й.

От правна страна ВРС е приел, че административнонаказателното производство е съобразено с изискванията на процесуалния закон. При съставяне на АУАН и НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване, съобразени са и изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на установено сумарно отчитане за период от два месеца; наличен график за месец юли и липсата на наличен такъв за месец август. Изхождайки от разпоредбата на чл.416 КТ ВРС е приел за неоснователни оплакванията в жалбата, че АУАН е съставен от некомпетентен орган.

По същество е прието, че извършването на нарушението е доказано, т.к. от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в обекта не се е съхранявал график за работа за месец август. С т.ІІІ.1 от Правилника за вътрешния трудов ред е установен двумесечен период на отчитане на сумарното работно време, като всяка година периодът на отчитане започва от м.януари, т.е. отчетните периоди са м.01-м.02; м.03-м.04; м.05-м.06; м.07-м.08 и т.н., като в случая е представен график само за м.юли. За неоснователни са приети възраженията, че нарушението не е доказано, т.к. служителката, която е представила намиращите се в обекта документи за проверка не е била упълномощена от управителя, т.к. по време на проверката същата е контактувала с управителката, която е разрешила документите да бъдат представени на проверяващите.

Относно квалификацията на нарушението е прието, че в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.403, ал.1 от КТ, която не визира състав на нарушение, а регламентира правомощия на контролните органи, но погрешната цифрова квалификация на нарушението не нарушава правото на защита на лицето и не е основание за отмяна на НП, тъй като нарушителят се защитава срещу фактите, а същите са посочени в АУАН и НП изчерпателно, като в АУАН е дадена и вярна цифрова квалификация на нарушението. При посочените от АНО и установени по делото факти, ВРС е приел, че нарушението следва да се преквалифицира като такова по чл.403а, ал.1 от КТ и санкционира по приложената от АНО разпоредба на чл.415в КТ.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, събрал е относими и допустими писмени и гласни доказателства, обсъдил е същите поотделно и в съвкупност, обсъдил е подробно и оплакванията в жалбата, като при постановяване на решението е приложил правилно процесуалните правила и материалния закон.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от ВРС процесуално нарушение, изразяващо се в недопустимо преквалифициране на нарушението.

Съгласно ТР № 8/16.09.2021г. по тълк.д. № 1/2020г., в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В светлината на това тълкуване е и последвалото изменение на ЗАНН с ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., като в разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН изрично е разписано правомощие на въззивния съд при решаване на спора по същество да преквалифицира извършеното деяние, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението.

Както е видно и от мотивите на цитираното ТР, да се лиши въззивната инстанция от това правомощие, означава нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл.12 ЗАНН.

В случая, изменяйки НП в частта на правната квалификация на деянието, ВРС не е направил нищо друго, освен да поправи допуснатата от АНО техническа грешка при изписване на нарушената правна норма - 403, ал.1 КТ, вместо 403а, ал.1 КТ. С това по никакъв начин не се нарушава правото на защита на санкционираното лице, т.к. фактите, съставляващи елементи от обективна страна на нарушението не са променени и същите недвусмислено сочат на нарушение по чл.403а, ал.1 КТ. Според настоящия състав на Адм.съд-Варна подобна хипотеза изцяло покрива правомощията на въззивната инстанция по чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, поради което ВРС не е допуснал процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението.

Правилно ВРС е приел и че извършването на нарушението е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.403а, ал.1 КТ, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

В случая безспорно при проверката на 08.07.2021г. в обект - ресторант „Архитект“ не е установен график за работа за целия двумесечен период на сумарно изчисляване на работното време. След като в Правилника за вътрешния трудов ред работодателят е регламентирал, че периодът на отчитане е двумесечен и че всяка година започва от м.януари, то м.07 и м.08.2021г. са двумесечния период, за който е следвало да се съхранява график в обекта, но такъв е представен само за м.07.2021г. не и за м.08.2021г.

На възраженията, че лицето, предоставило документите на проверяващите не е било надлежно оправомощено по смисъла на чл.403а, ал.2 КТ, респ., че е следвало да бъде изчакано упълномощеното лице, ВРС е отговорил обстойно и аргументирано като е анализирал в детайли събраните писмени и гласни доказателства, и правилно е отхвърлил оплакванията като неоснователни. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни, поради което на основание чл.221, ал.2 АПК настоящото решение препраща изцяло към тях.

Неоснователно е и оплакването, че нарушението е маловажно, т.к. от същото не са настъпили вредни последици и е отстранено веднага след установяването му, както и че е с обществена опасност по-ниска от заложената в чл.415в, ал.1 КТ. Както следва от ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС по тълк.д. № 7/2010г., разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1727/16.12.2022г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1257/2022г.

ОСЪЖДА „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - Я. СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т. Й. Я., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА Я.А
	Членове:	ИСКРЕНА ДИМИТРОВА ИВЕЛИН БОРИСОВ