Решение по дело №423/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260548
Дата: 19 август 2022 г.
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20211100900423
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                             Гр.София, 19.08.2022г.  

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                            

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св,     в открито  съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. № 423 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ вр.чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу „ Ф.П.“ АД /н./ ЕИК ******, при участието на синдика Е.Т..

Ищецът твърди, с исковата молба, че спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност с Решение № 1213 от 04.08.2020г. по т.д.312 от 2020г. на СГС, т.о. , VІ-12 св.. Същият е предявил публичните вземания и същите са приети в производството по несъстоятелност, чрез включване в списъка на приетите вземания, в общ размер от 957 286.87 лв. , от които 697 998.10 лв. главница, и 259 288.17 лв. лихви до 09.09.2020г.. Вземанията на НАП са обезпечени с три  постановления за налагане на обезпечителни мерки - запори от публичен изпълнител , както следва :

-          Постановление изх.№С170022-022-0058415/13.10.2017г.

-          Постановление изх.№С190022-022-00811889/819.02.2019г. и

-          Постановление изх.№С190022-022-0093826/11.10.2019г.

Постановленията са приложени към заявлението за предявяване на вземанията на Държавата и видно от същите с тях са наложени запори върху МПС-та и налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите. Съгласно издадените удостоверения от ЦРОЗ постановленията цитирани по –горе са вписани в регистъра на особените залози по партидата на дружеството длъжник на дата 25.08.2020г.. Намира, че в тази хипотеза вземанията на Държавата обезпечени със запори вписани по ЗОЗ подлежат на удовлетворяване по реда на т.1 от ал.1,чл.722 от ТЗ, при реализация на запорираното обезпечено вземане и с тази поредност на удовлетворяване следва да бъдат включени в списъка на приетите публични вземания. Разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване. Въпреки направеното възражение по чл.690 от ТЗ съдът по несъстоятелността не е уважил същото. Намира, че изводите на съдът по несъстоятелността за корективно тълкуване на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и че нормата предоставя право на предпочтително удовлетворяване само при вписани ипотека и залог, но не и при запор и възбрана е изцяло неправилно. Нормата следва да се тълкува граматически  и съобразно систематичното й място и при вписано обезпечение -  запор в ЦРОЗ да им се признае за тези публични вземания поредност на удовлетворяване на тези по т.1 на чл.722,ал.1, т.1 от ТЗ .

ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема становище по иска.

СИНДИКА оспорва така предявения иск, излага становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдяното обезпечение е вписано в ЦРОЗ на дата след постановяване решението на съда за откриване производството по несъстоятелност спрямо ответника. На осн.чл.638,ал.4, изр.последно наложени след откриване на производството обезпечения не създават привилегия за кредитора. Наред с това тези вписвания в ЦРОЗ нямат конститутивно, а само оповестително действие. Моли искът да бъде отхвърлен. 

Съдът, като взе в предвид становището на ищеца и синдика, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Между страните няма спор относно откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество и вземанията на ищеца и тяхното предявяване и приемане в производството по несъстоятелност.

Спори се относно поредността на удовлетворяване на така приетите вземания предмет на исковата молба, за главница и лихви. Видно от посоченото в исковата молба, тези вземания са обезпечени със твърдените запори върху движими вещи и вземания от банкови сметки, който запор обаче е вписан в ЦРОЗ през 25.08.20г. и това е станало след откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество длъжник, което е сторено с Решение № 1213 от 04.08.2020г. по т.д.312 от 2020г.,СГС, 6-12 св..

Целта на обезпечението е да се осигури удовлетворяване на вземането от определено имущество на длъжника.

В производството по чл.690 и сл.ТЗ , с определението № 261153 от 23.02.2021г. по чл.692 от ТЗ съдът по несъстоятелността -6-12 св. e приел, че нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ следва да се тълкува корективно, споделяно в теорията от О.Г.„Обезпеченията в материалното и процесуалното право“, В.С.„Актуални въпроси на производството по несъстоятелност“, „Несъстоятелност“ Г.Г.. Прието е, че за разлика от залога и ипотеката, възбраната и запорът не са обезпечения, а обезпечителни мерки целящи запазване на имуществото на длъжника и обезпечаващи правото му да събере вземането си в хода на процеса. Защитата на публичните вземания е по реда на чл.193 от ДОПК. Запорът по ДОПК изпълнява функциите на залог в публичното вземане, но само в хода на принудителното изпълнение по ДОПК, а не в производството по несъстоятелност. Наред  с това съдът по несъстоятелността е съобразил и обстоятелството, че макар и обезпечителните мерки по ДОПК да са наложени преди откриване на производството, същите са вписани в ЦРОЗ, след постановяване на решението на съда, за откриване производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

Настоящия състав намира, че искът е неоснователен. Вземанията са обезпечени с наложени обезпечителни мерки запор върху движими вещи и вземания от банкови сметки по ДОПК. Тази обезпечителна мярка запор е вписана в регистъра по ЗОЗ – ЦРОЗ едва след откриване производството по несъстоятелност спрямо ответника поради това настоящия състав намира, че сме пред хипотезата на чл.638,ал.4, изр.последно от ТЗ. Макар и наложено обезпечението преди откриване на производството, същото може да ползва кредитора само в рамките на производството по ДОПК. За нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ относими са вписаните запори в ЦРОЗ. Съобразявайки разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ съдът намира, че освен налагането, но  й вписването на запора следва да е извършено преди откриване на производството по несъстоятелност, което в конкретния случай не е така. С оглед на това не може да се приеме, че имаме обезпечителна мярка - запор вписан в ЦРОЗ преди откриване на производство  по несъстоятелност на ответното дружество и съответно тези вземания не могат да се ползват с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

Така предявения иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът

            Р    Е    Ш    И       :

ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.694 от ТЗ вр.чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София, бул.******срещу „ Ф.П.“ АД ***,  при участието на синдика Е.Т.,***, партер, като неоснователен.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС .

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ     :