Разпореждане по дело №213/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730100213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

гр. Радомир, 17.04.2019 г.

 

               Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 213 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с рег. № 1156/11.03.2019 г., подадена от Д.Т.А. и Т.Д.А. срещу Н.К.С., Л.Х.И. и К.К.Б..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 389/2016 г. по описа на РС – Радомир ищците били осъдени да заплатят на ответниците сумата от 550,00 лева – направени разноски в производството по делото, за които бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него образувано изп. дело № 175/2019 г. по описа на ЧСИ Р. Милчева, с район на действие района на СГС. Посочват, че не са били редовно призовавани за насрочените по делото открити съдебни заседания, поради което претендират да им бъде „възстановена“ сумата от 699,20 лева. Наред с това заявяват, че притежават имот, находящ се в с. Углярци, общ. Радомир, обл. Перник, в който ответниците били влизали неправомерно на няколко пъти, вследствие на което нанесли вреди на поставената на място ограда. Предвид изложеното са поискали съдът да осъди ответниците да им заплатят сумата от 301,80 лева – причинени вреди, нанесени от ответниците на оградата на имота.            

С разпореждане от 11.03.2019 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищците да конкретизират твърденията си, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, посочвайки на какъв етап е към настоящия момент образуваното изпълнително дело и заплатени ли са от ищците в полза на взискателите по делото всички суми, за които е издаден изпълнителният лист.

Съдът е дал указания да се конкретизира дали в случая се претендират вреди от воденото изпълнително дело и ако това е така да се посочи дали същите са от имуществен или неимуществен характер и какъв е техният размер, като наред с това се формулира и надлежен петитум, съответстващ на изложените фактически твърдения.

Наред с това, на ищците е указано да опишат точно недвижимите имоти, между които се намира процесната ограда, за която са изложени твърдения, че е била повредена от неправомерни действия на ответниците, както и да уточнят дали се претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1000,00 лева и ако това е така – да се посочи откъде произтича солидарността между тях, а в случай, че се иска тяхното разделно осъждане – да се посочи каква сума се претендира от всеки от ответниците поотделно.

На ищците е указано и да внесат по сметка на РдРС държавна такса в размер на 50,00 лева и да представят доказателства за това (платежен документ).

С молба с рег. № 1507/01.04.2019 г., ищците чрез упълномощен представител – адв. А. Г. от САК, са отстранили част от нередовностите на исковата молба, което е наложило съдът повторно да остави исковата молба без движение с разпореждане от 01.04.2019 г., с което на ищците е указано да конкретизират дали в случая претендират вреди от воденото изпълнително дело и ако това е така да посочат дали същите са от имуществен или неимуществен характер и какъв е техният размер и как е определена сумата от 1000,00 лева, след като са изложили твърдения, че задължението им по изпълнителното дело възлиза на сумата от 894,40 лева, като наред с това формулират и надлежен петитум, съответстващ на изложените фактически твърдения, извършвайки преценка дали в случая исковата претенция има установителен характер, съобразявайки и разпоредбата на чл. 439 ГПК и ако това е така – да посочат на какви факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр. д. № 389/2016 г. по описа на РС – Радомир основават искането си към съда.

Съдът е дал указания да бъде индивидуализиран имотът, собственост на ищците и този на ответниците, като бъде посочено тяхното местонахождение, площ и граници.  

С молба с рег. № 1833/17.04.2019 г. ищците са уточнили, че в случая са предявили иск за учредяване на сервитут върху собствения им имот. Посочили са, че по отношение имота на ответниците могат да посочат единствено, че се намира в с. Углярци, но не разполагат с данни за неговата площ и граници. Изложили са твърдения, че не са били редовно уведомени за воденото срещу тях гр. д. № 389/2016 г. по описа на РС – Радомир, вследствие на което са претърпели вреди в размер на 1000,00 лева, от които 894,40 лева – имуществени вреди и 105,60 лева – неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от запорирането на сметката на Т.Д.А., по която последният получавал трудовото си възнаграждение.

При тези данни по делото съдът намира, че въпреки двукратно дадените на ищците указания за отстраняване на нередовностите на депозираната искова молба, същата и към настоящия момент е нередовна, поради което следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Това е така, тъй като и към настоящия момент исковата молба е неясна и вътрешно противоречива. Ищците са заявили, че предявяват иск за учредяване на сервитут, без да съобразят разпоредбата на чл. 55 ЗС, според която вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В чл. 192 ЗУТ е предвидено, че право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Следователно, за страните съществува възможност за учредяване право на преминаване по силата на сключен между тях договор, а при липса на съгласие следва да се обърнат към кмета на съответната община, инициирайки административното производство по чл. 192, ал. 2 ЗУТ.

От изложеното дотук става ясно, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, предвид разписаната от законодателя процедура по учредяване право на преминаване.

Ищцовата претенция за осъждане на ответниците да заплатят на ищците солидарно сумата от 1000,00 лева също е неясна, тъй като ищците не уточняват с какви противоправни действия ответниците са им причинили вреди, оценени в исковата молба на сумата от 1000,00 лева и евентуално налице ли е пряка причинно – следствена връзка между поведението на ответниците и причинените вреди. Напротив, както в исковата молба, така и в уточнителните молби, подадени впоследствие, ищците поддържат, че са претърпели вреди вследствие на нередовното им призоваване по гр. д. № 389/2016 г. по описа на РС – Радомир, но не и от виновното поведение на ответниците. Не става ясно и защо, след като се твърди, че единствено ищецът Т.Т. е претърпял неимуществени вреди, към съда е отправено искане за осъждане на ответниците да заплатят и на двамата ищци сумата от 105,60 лева.

След като дадените указания не са изпълнени и исковата молба продължава да е нередовна, не е очертан предметът на спора, по отношение на който е потърсена съдебна защита, поради което съдебното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 129, ал. 3 ГПК (определение № 70 от 19.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1222/2018 на ВКС, ГК, II г. о.). Същевременно даването на нови и още по-подробни указания до ищците би представлявало нарушение на диспозитивното и състезателното начало на гражданския процес и в разрез със задължението на съда да осигури равенство на страните в процеса (чл. 9 ГПК).      

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И:

 

ВРЪЩА искова молба с рег. № 1156/11.03.2019 г., подадена от Д.Т.А. и Т.Д.А. срещу Н.К.С., Л.Х.И. и К.К.Б..          

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 213/2019 г. по описа на Радомирския районен съд.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищците.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                      

                                                                      

 

                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: