№ 384
гр. гр. Д., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500196 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД-гр.София срещу решение №604/06.12.2021
г. по гр.д.№1137/2021 г. на Д.кия районен съд,с което е признато за
установено на основание чл.439 от ГПК,че К. С. Р. от с.Л.,общ.К. не дължи на
въззивника сумите по изпълнителен лист,издаден на 28.08.2012 г. от Д.кия
районен съд по ч.гр.д.№3001/2012 г.,като въззивникът е осъден да заплати на
Р. 1 664 лв съдебно-деловодни разноски.Според въззивника
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон.Районният съд правилно установил
фактическата обстановка по делото,но извел неправилни правни изводи.Не
съобразил съдебната практика,обективирана в решение по гр.д.№1747/2020 г.
на ВКС,според която,ако искането на кредитора-взискател за предприемане
на изпълнително действие било отправено своевременно,но изпълнителният
орган не го е извършил надлежно преди изтичане на давността по
причина,независеща от волята на кредитора,се считало,че погасителната
давност е прекъсната с отправеното искане.В случая не било съобразено,че с
1
отправената от кредитора молба от 29.03.2017 г. с искане за извършване на
справки за банкови сметки и за налагане на запори върху тях,удовлетворена
на 17.01.2021 г.,давността била прекъсната.По изпълнителните дела били
извършени множество изпълнителни действия,които прекъсвали
погасителната давност,поради което уважаването на исковете било
неправилно.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
исковете,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете
инстанции.Наведено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от насрещната страна за настоящата инстанция.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият К.
С. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.Подробно развива доводи по същество на спора с
обосноваване на извод,че процесните вземания са погасени по давност.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
05.01.2022 г.,а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 19.01.2022 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 19.01.2022 г./.Предвид
горното и като подадена от активно легитимирано лице-страна по
делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно и следва да бъде
потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№1137/2021 г. на Д.кия районен съд е образувано по повод искова
молба вх.№1514/13.04.2021 г. с предходен вх.№22002878/10.02.2021 г. по
описа на Софийски районен съд /първоначално по исковата молба е
образувано гр.д.№8083/2021 г. на СРС,което е прекратено и изпратено по
подсъдност на ДРС/,с която са предявени кумулативно обективно съединени
2
отрицателни установителни искове на основание чл.439 от ГПК от К. С. Р. с
ЕГН ********** от село Л.,община К.,обл.Д.,*** срещу „С.Г.ГРУП” ЕАД с
ЕИК: ********* и седалище-град София,бул. „Черни връх” №150,ет.1 за
установяване,че ищецът не дължи на ответника следните суми по
изпълнителен лист,издаден на 28.08.2012 г. от Д.ки районен съд по ч.гр.д.
№3001/2012 г.:
-11 947,32 лева-изискуема главница по договор за банков кредит от
14.03.2008 г.,анекс №1/23.12.2009 г. и анекс №2/02.06.2010 г.;
-2 768,31 лева-изискуема редовна лихва върху главницата за периода
10.09.2010 г.-19.07.2012 г. вкл.;
-591,94 лева-изискуема наказателна лихва върху главницата за периода
10.06.2011 г.-26.08.2012 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.08.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението;
-306,15 лева-направени разноски по делото;
-350 лева-адвокатско възнаграждение.
Изложено е в исковата молба,че с изпълнителен лист,издаден на
28.08.2012 г. от Д.ки районен съд по ч.гр.д.№3001/2012 г.,ищецът в
качеството му на поръчител на кредитополучателя С. С. К. с ЕГН **********
и М. Г. К. с ЕГН **********-съдлъжник на кредитополучателя бил осъден
солидарно с другите двама да заплати на „Райфайзен Банк България” ЕАД
процесните суми.По молба на кредитора на 04.09.2012 г. било образувано
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Л. Т. с peг. №*** на КЧСИ с район
на действие ОС-Д..По делото били извършени поредица от изпълнителни
действия,обезпечаващи вземането на взискателя.Взискателят прехвърлил
вземането си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,което дружество било
конституирано като взискател с постановление от 04.11.2013 г. на основание
чл.429 от ГПК.След 07.01.2015 г.-датата на последното изпълнително
действие в това производство,до 27.04.2017 г.,когато със запорно съобщение
до „Инвестбанк” АД ЧСИ наложил запор на банкова сметка на длъжника М.
Г. К.,взискателят бездействал повече от две години съгласно нормата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.На 24.04.2020 г. взикателят уведомил ЧСИ,че е
прехвърлил вземането си по изпълнителното дело на „С.Г. ГРУП” ЕАД,което
3
дружество с молба от 13.11.2020 г. поискало от ЧСИ да му бъде върнат
изпълнителният лист,след което изпълнително дело №*** било прекратено.С
разпореждане от 23.11.2020 г. на ЧСИ Л.Т. било образувано ново
изпълнително дело №*** по искане на взискателя „С.Г.ГРУП” ЕАД на
основание същия изпълнителен лист.Предвид факта,че след образуване на
изпълнителното производство по изп.д.№*** бил налице период на
бездействие от страна на взискателя,а имено от 07.01.2015 г. /когато е
направено искане за справка относно имущественото състояние на
длъжниците/ до 27.04.2017 г. /когато е наложен запор по банкова сметка на
длъжника М. Г. К./,била осъществена хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-
изпълнителното производство било прекратено.Без правно значение било
дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение,тъй като този акт имал декларативно,а не
конститутивно значение.Прекратяването на изпълнителното производство
настъпвало по право,като новата давност започвала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.Не
било такова налагането на 27.04.2017 г. на запор на банкова сметка на
длъжника М. Г. К.,защото то било извършено след изтичане на двугодишния
срок на бездействие на взискателя и настъпването на перемпцията.Предвид
това то не можело да прекъсне давността по чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.116 б.
„в” от ЗЗД.Ищецът счита,че вземането на ответника по издадения
изпълнителен лист се е погасило по давност още на 07.01.2020 г.,т.е. след
изтичане на петгодишния давностен срок от последното валидно извършено
изпълнително действие,а именно искането за справка относно имущественото
състояние на длъжниците от 07.01.2015 г.С ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС било обявено за изгубило сила ППВС №3/1980
г.,според което погасителна давност не тече,докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.Признава изложените в
исковата молба обстоятелства по издаването на изпълнителния
лист;образуването на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Л. Т.,което е
било прекратено,като впоследствие било образувано изп.д.№*** отново по
описа на ЧСИ Л.Т..Твърди,че в исковата молба били смесени два коренно
различни института,а именно на погасителната давност по смисъла на чл.110
и сл. от ЗЗД и перемпционния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-ищецът
4
твърдял,че давността била изтекла,тъй като в срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК
не били извършвани конкретни изпълнителни действия.Срокът по чл.433 от
ГПК според ответника касаел едно бездействие от страна на кредитора,като
се изисквало за период от 2 години да не е искал извършване на изпълнителни
действия.За да се прекъснел този срок,се изисквало кредиторът да е активен и
да иска извършването на изпълнителни действия,като това дали тези действия
са реално извършени било без значение за перемпционния срок.Последицата
от изтичането на този срок била прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона,но това не означавало,че давността за вземането също
изтичала.Нямало пречка да бъде образувано ново изпълнително дело,по което
да се предприемат изпълнителни действия и давността да бъде прекъсната.От
друга страна погасителната давност настъпвала в случай на бездействие от
страна на кредитора за срок от 5 години,а не 2 /в настоящия случай/.Както
правилно посочвал ищецът,за да се прекъсне същата съгласно ТР
№2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,следвало да се предприеме конкретно
изпълнително действие,а не просто да бъде поискано такова.Последиците от
настъпването на погасителната давност също били различни.В конкретния
случай по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л. Т. били предприети множество
конкретни изпълнителни действия,които прекъснали както давностния,така и
перемпционния срок.На 27.04.2017 г. със запорно съобщение до
„Инвестбанк“АД бил наложен запор върху вземанията на длъжника,което
отново било действие,надлежно прекъсващо както давността,така и
перемпционния срок.Отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г.,извършена с ТР
№2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,имала действие едва от постановяване на
тълкувателното решение.Според приетото в решение №170 от 17.09.2018 г. по
гр.д.№2382/2017 г.,IV ГО, погасителна давност за вземането би могла да
започне да тече едва от момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. на
ОСГТК-26.06.2015 г.Това означавало,че към момента на образуване на
изпълнителното дело давността все още не е започнала да тече и че би могла
да започне да тече едва от постановяването на тълкувателното решение,т.е. от
26.06.2015 г.Същата била надлежно прекъсната с изпращането на запорното
съобщение през 2017 г.Както твърди ищецът,впоследствие било образувано
изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т., като по това изпълнително дело били
извършвани действия,надлежно прекъсващи погасителната
давност.Ответникът се позовава и на приетото в решение №37 от 24.02.2021
5
г. по гр.д. №1747/2021 г. на IV Г.О. на ВКС,според което перемпцията е без
правно значение за давността,и развива подробни съображения в тази
насока.В становище от 04.10.2021 г. ответникът посочва също,че съгласно
чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение,обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,по
време на извънредното положение давност не е текла.
Исковете-предмет на гр.д.№1137/2021 г. на ДРС-са допустими като
такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по цитираните
изпълнителни дела по описа на ЧСИ Л.Т. при позоваване на правопогасяващи
факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е
издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на
вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане
в сила на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №257/28.08.2012 г. по ч.гр.д.№3001/2012 г. на
ДРС,въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист.Исковете
по чл.439 от ГПК са предявени от активно легитимиран правен субект-от
длъжника по изпълнението К. С. Р. /поръчител,осъден солидарно с
кредитополучателя и съдлъжника/,респ. са насочени срещу пасивно
легитимиран правен субект-взискателя по изпълнението.Безспорно за ищеца
като длъжник по висящо изпълнително производство е налице правен интерес
от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо
недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване
несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на
принудително изпълнение,респ. като последица-прекратяване на
изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
По заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.
№3001/2012 г. по описа на Районен съд-Д. и е издадена заповед
№257/28.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено длъжниците С. С. К. в
качеството на кредитополучател,М. Г. К. в качеството на съдлъжник и К. С. Р.
в качеството на поръчител солидарно да заплатят на кредитора
„Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на извлечение от сметка следните
суми:11 947,32 лв-изискуема главница по договор за банков кредит от
6
14.03.2008 г.;анекс №1/23.12.2009 г. и анекс №2/02.06.2010 г.; 2 768,31 лв-
изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г.-
19.07.2012 г. вкл.;591,94 лв-изискуема наказателна лихва върху главницата за
периода 10.06.2011 г.-26.08.2012 г. вкл.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 27.08.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението,както и направените разноски по делото в размер на 306,15 лв и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
На 04.09.2012 г. въз основа издадения изпълнителен лист и по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД е образувано изпълнително дело
№*** по описа на ЧСИ Л.Т.,peг. №***.След сключени последователно
договори за цесия като взискатели са конституирани първо „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и впоследствие „С.Г.Груп“ ЕАД.С постановление от
13.11.2020 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК-по молба на взискателя.На 23.11.2020 г. въз
основа същия изпълнителен лист и по молба на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД е
образувано наново изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Л.Т..
Производството по първоначално образуваното изп.д.№*** е започнало
на 04.09.2012 г. и е приключило с постановление на ЧСИ от 13.11.2020 г. за
прекратяването му по молба на последния конституиран взискател
„С.Г.Груп“ ЕАД на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
По смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД при осъществено прекъсване на
погасителната давност спрямо вземанията по време на съдебния процес по
ч.гр.д.№3001/2012 г. на ДРС след установяване на вземанията с влезлия в
сила съдебен акт започва да тече нова погасителна давност.От данните по
изпълнително дело №*** /съпроводително писмо и молба на листи 246 и 247
от изп.д.№***/ се установява надлежно уведомяване на длъжника К. Р. за
издадената против него заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
04.09.2014 г.,когато упълномощен от него адвокат е получил поисканите
преписи от книжата по делото.Заповедта за изпълнение е влязла в сила по
отношение на Р. две седмици след тази дата в съгласие с чл.416 вр. чл.414
ал.2 от ГПК /ред. преди Изм.-ДВ,бр. 100 от 2019 г./ и оттогава /от 19.09.2014
г./ е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземанията
срещу настоящия ищец,установени със сила на пресъдено нещо.
В случая обаче погасителна давност относно вземанията по
7
изпълнителния лист спрямо солидарния длъжник К. С. Р. не е текла по време
на висящността на изп.д.№*** до датата 26.06.2015 г.След образуване на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
давност изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземанията,според постановките на Постановление на Пленума на ВС
№3/18.11.1980 г.,което е в сила и е приложимо към момента на образуване на
процесното изпълнително дело и до датата 26.06.2015 г.,когато е постановено
Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност
по време на висящо изпълнително производство.Както е прието в решение
№170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,превърнало се
в константа съдебна практика след постановяването му,тълкувателните
ППВС по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата
/отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г.,и тълкувателните решения,постановени при
действието на последващите Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994
г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г.,са задължителни за съдилищата според
нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони,като тяхното прилагане и
действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези.Законът не е
предвидил момент,от който започват да действат тези тълкувателни
актове.Правилото е,че когато са издадени по първоначалното тълкуване на
правна норма,те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента,в който правната норма е влязла в сила.Когато обаче тези актове са
приети не за първоначално,а за последващо тълкуване на правна
норма,наложено поради промяна в нормата или поради промяна в
обществено-икономическите условия,правещи дадено предходно тълкуване
неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се поставя
въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и дали
същият има обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е
прието,че има хипотези,при които прилагането на новия тълкувателен акт с
обратно действие би застрашило правата и интересите на правните
субекти,регулирани до момента от задължителните постановки на предходни
тълкувателни актове.И според въззивния съд такива хипотези са налице и
процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980 г. е прието,че по време на
изпълнителното производство давност не тече.С т.10 от Тълкувателно
8
решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното
производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е
обявено за изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания,които са били предмет на изпълнителни производства,по които не
са предприемани действия за период по-голям от срока на погасителна
давност с оглед предходните указания на ППВС от 1980 г.,че погасителна
давност по време на висящността на изпълнителния процес не тече.Така би се
стигнало до изтичане на давността със задна дата преди момента на
постановяване на новото ТР,което би довело до несъобразяване за този минал
период на действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение по
т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в
бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по
висящи към този момент изпълнителни производства.
От горното следва,че до 26.06.2015 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ
Л.Т. погасителна давност относно процесните вземания не е текла.Такава е
започнала да тече едва от 26.06.2015 г.Тъй като съгласно разпоредбата на
чл.117 ал.2 от ЗЗД при установено със съдебен акт вземане новата
погасителна давност е всякога пет години,т.е. е петгодишна в настоящия
казус по отношение на вземанията както за главница,така и за лихви,то
погасителната давност спрямо процесните вземания би следвало да изтече на
26.06.2020 г.,ако в рамките на горния срок не е осъществено прекъсването й.С
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в страната беше обявено
извънредно положение във връзка с пандемията от коронавирусна
инфекция,продължило до 13.05.2020 г. вкл.Съгласно чл.3 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове,с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за
здравето /ДВ, бр. 44/2020 г. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
9
последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник",т.е. от 21.05.2020 г.Така
погасителна давност за процесните вземания,считано от 26.06.2015 г.,при
спирането й по силата на горния закон за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. и продължила да тече отново от 21.05.2020 г. е могла да изтече
на 03.09.2020 г.,ако междувременно не е била прекъсната.
Следва да се подчертае,че настъпването или не на перемпция в
изпълнителния процес-прекратяване по право на изпълнителното
производство,когато в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия /чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/,не се
отразява по никакъв начин на валидността на осъществени след перемирането
изпълнителни действия.Когато по изпълнително дело е отправено искане за
прилагане на нов способ на принудително изпълнение,след като перемпцията
е настъпила,съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ,тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист.Единствената правна последица от перемпцията е,че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно
изпълнително дело,тъй като старото е прекратено по право.Новото искане
въпреки перемпцията също води до прекъсване на давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не-във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора,нито ползва или вреди на длъжника.То може да бъде
квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител,само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденето на изпълнителните дела /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.
№1747/2020 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Перемпцията е без правно значение за
прекъсване на давността след 26.06.2015 г.Тя е имала значение при
действието на ППВС №3/1980 г.,тъй като тогава се е приемало,че новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело.
Съобразно разпоредбата на чл.116 ал.1 б.“в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.В
настоящия случай трябва да се имат предвид действия,предприети спрямо
длъжника К. Р.,а не изобщо срещу който и да е от тримата солидарни
10
длъжници.Действията спрямо другите длъжници са без значение предвид
разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗЗД,според която прекъсването и спирането на
давността срещу солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници.След 26.06.2015 г. по изп.д.№201273704002268 е
подадена от взискателя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД-гр.София молба вх.
№9957/29.03.2017 г. /на лист 282 от изп.д./,с която същият е поискал от
частния съдебен изпълнител да извърши справка за банкови сметки на всички
длъжници и при установяването на такива да наложи запор върху тях.В
отговор на горната молба ЧСИ е извършил исканата справка и е констатирал
наличие на две банкови сметки на длъжника К. С. Р. в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и „Юробанк България“ АД /виж справката от 29.03.2017 г.
на лист 276 от изп.д./.Съдебният изпълнител обаче не е осъществил
своевременно преди изтичане на срока на погасителна давност,т.е. до
03.09.2020 г.,поискания от взискателя изпълнителен способ и не е наложил
запор върху посочените банкови сметки на длъжника Р..Както бе
посочено,давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение.Същинско действие за принудително изпълнение
може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността,но
давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението
на други лица.Затова ако искането на кредитора е направено своевременно,но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган по
изпълнението преди изтичане на давностния срок по причина,която не зависи
от волята на кредитора,давността се счита прекъсната с отправяне на
искането.Давността не се прекъсва веднъж с искането и веднъж с
предприемане на действието.Прекъсването е едно с предприемане на
действието,но се счита настъпило с обратна сила,ако след поискването
давността е изтекла /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ІV
г.о.,ГК на ВКС/.В настоящата хипотеза обаче горното тълкуване не може да
бъде приложено,защото по повод искането на взискателя от 29.03.2017 г.
съдебният изпълнител изобщо не е предприел претендираното изпълнително
действие /запор върху банкови сметки/ в рамките на изпълнителното
производство,по което е бил сезиран с молба вх.№9957/29.03.2017 г.,та да се
приеме,че,макар и извършено след изтичане срока на погасителна
давност,изпълнителното действие /запор/ е довело до прекъсване на давността
със задна дата-от датата на депозиране на горната молба.
11
По изпълнително дело №*** съдебният изпълнител не е реализирал
искания от взискателя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД-гр.София
изпълнителен способ-нито преди,нито след изтичане на срока на погасителна
давност.Изпълнителното дело е прекратено след изтичане на давността на
03.09.2020 г. с постановление от 13.11.2020 г. по искане на правоприемника
на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД.Основанието за прекратяване /чл.433 ал.1 т.2
от ГПК-по молба на взискателя/ сочи,че не се касае за прекратяване поради
настъпила перемция,при което би могло да се приеме,че второто образувано
изпълнително дело е по някакъв начин продължение на първото изпълнително
дело.Второто изпълнително дело №*** е образувано след изтичане срока на
погасителна давност по молба вх.№41142/23.11.2020 г. на взискателя
„С.Г.Груп“ ЕАД,в която е отправено ново искане за извършване на справки за
банкови сметки на тримата длъжници и за налагане на запори върху тях.След
образуването на второто независимо от първото и самостоятелно ново
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Л.Т. съдебният изпълнител е
извършил отново справки за банкови сметки на длъжника Р. /лист 61 от
второто изп.д./ и едва тогава е предприел налагане на запор върху
установените банкови сметки /запорно съобщение изх.№38718/22.12.2020 г.
на лист 91 от второто изп.д.,получено от третото задължено лице на
11.01.2021 г.;запорно съобщение изх.№38719/22.12.2020 г. на лист 93 от
изп.д./.Налагането на тези запори не е в изпълнение на отправеното от
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД искане от 29.03.2017 г. за прилагане на
същия изпълнителен способ по първото изпълнително дело,а в реализация на
новото искане на „С.Г.Груп“ ЕАД от 23.11.2020 г. по второто изпълнително
дело,образувано след изтичане на давността.В този смисъл то не може да
прекъсне давността със задна дата-от датата на искането по първото
изпълнително дело 29.03.2017 г.Следователно в рамките на срока 26.06.2015
г.-03.09.2020 г. не са били предприети изпълнителни действия по изп.д.
№***,които да прекъснат погасителната давност по отношения вземанията от
длъжника К. Ст.Р..Срокът на погасителна давност е изтекъл спрямо горния
длъжник още по време на висящността на изп.д.№***.Данни за други
предприети изпълнителни действия по изп.д.№*** спрямо горния длъжник
през периода 26.06.2015 г.-03.09.2020 г.,които биха могли да прекъснат
давността,няма.
Предвид изложеното съдът намира,че към датата на предявяване от
12
длъжника К. С. Р. на настоящите отрицателни установителни искове
/10.02.2021 г./ вземанията на ответното дружество са погасени по давност и
последното няма право на принудително изпълнение за събирането
им.Изтичането на законоустановения петгодишен срок на погасителна
давност към датата на предявяване на исковете е обосновка за уважаване на
исковете като основателни.
Предявените искове са основателни и подлежат на уважаване,поради
което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да
бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Р. сторени от него в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски.Поради уважаване на
исковете ответното дружество няма право на разноски за първата
инстанция,респ. с оглед изхода от спора няма право на разноски и за
въззивната инстанция.
При този изход от спора ищецът по делото К. Р. има право на разноски и
за въззивната инстанция и такива следва да му се присъдят на основание чл.78
ал.1 от ГПК,доколкото са изрично претендирани.Същият е сторил и следва да
му се присъдят разноски в размер на 1 000 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие
на лист 32 от делото на ДОС,както и 48,62 лв допълнително довнесена
държавна такса за водене на делото /преводно нареждане на лист 40 от делото
на ДОС/-общо 1 048,62 лв.Наведено е от въззивника „С.Г.Груп“ ЕАД
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на
1 000 лв,което е неоснователно и не следва да се уважава.Предмет на делото
са пет обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
иска,като съобразно чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. се дължи за всяка
инстанция адвокатско възнаграждение за всеки иск.Към датата на
приключване на устните състезания в настоящата инстанция все още е
действаща горната Наредба в редакцията й отпреди ДВ,бр.88/04.11.2022 г.За
иска с цена 11 947,32 лв минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата в предходната редакция е в размер на 888,42 лв;за иска с
цена 2 768,31 лв-по чл.7 ал.2 т.2 минималното възнаграждение е в размер на
423,78 лв.До тук сборът е в размер на 1 312,20 лв.Ако се прибавят и
възнагражденията по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата по останалите три иска е
13
очевидно,че платеното от въззиваемия Р. в размер на 1 000 лв е дори под
минимума и не е прекомерно.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №604/06.12.2021 г. по гр.д.№1137/2021 г. на
Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП” ЕАД с ЕИК:********* и седалище-град
София,бул. „Черни връх” №150,ет.1 да заплати на К. С. Р. с ЕГН **********
от село Л.,община К.,обл.Д.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 048,62 лв /хиляда четиридесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14