Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Русе, 01 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 26 януари 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №331…… по описа на съда за
2022 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е от образувано след постъпила
касационна жалба от „Топлофикация Русе“ АД, седалище гр. Русе против решение №460/03.10.2021год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №1138/2021г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № Р-10-309/28.04.2021 г., издадено от заместник-председателя
на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ – гр. София. С НП на дружеството - жалбоподател, на
основание чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК (Закон за публичното предлагане на ценни
книжа) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева, за нарушение на 100о1, ал.2, вр. с ал.4, вр. с чл.100т,
ал.3, вр. с ал.1 от същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
съда е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на процесуални правила. Твърди се, че след като дружеството-майка - „Топлофикация Плевен“ АД като задължено лице
по този закон е представило в срок тримесечния консолидиран отчет за 2020г., то
задължението, което не е било изпълнено в законоустановения срок от „Топлофикация
Русе“ АД, макар и да нарушава посочената
в санкционния акт разпоредба не е съществено и може да бъде прието за
маловажно.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрисконсулт С. Налбантов в писмено становище
я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да се остави в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
С решението, постановено по а.н.д
№1138/2021г. по описа на съда, районният съд e потвърдил атакуваното пред него НП,
издадено от заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ – гр. София. С НП на „Топлофикация
Русе“ АД е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000 лева, за нарушение на 100о1, ал.2, вр. с ал.4, вр. с чл.100т,
ал.3, вр. с ал.1 от същия закон.
За потвърди санкционния акт досежно наложеното
с него наказание, районният съд е приел следното от фактическа и правна страна :
„Топлофикация Русе“ АД е публично дружество,
вписано под № РГ-05-1602 в регистъра на публичните дружества и други емитенти
на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН), и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за публично
предлагане на ценни книжа. Приетата за нарушена разпоредба на чл. 100о1, ал.2 от ЗППЦК гласи „Емитентът, който
изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично
уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60
дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.“ от друга страна чл.100т,
ал.3, вр. с ал.1 от същия закон сочи пред кого се разкрива публично регулираната информация -
чрез предоставянето й на комисията и на обществеността.
Съобразно тези норми и предвид §45 от ПЗР на Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, „Топлофикация
Русе“ АД е следвало да представи на обществеността публично уведомление за
финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г. по съответния избран
начин до 30.09.2020г.
Служители на КФН при извършена документална проверка на дейността на дружеството
установили, че към 01.10.2020г., такава информация не бил представена.
Дружеството било публикувало публично уведомление на консолидирана основа за
финансовото си състояние на 09.11.2020г., т.е. близо месец и половина по-късно от
определената по закон дата - 30.09.2020г.
Това довело до ангажиране на административно-наказателната
отговорност на „Топлофикация Русе“ АД. Дружеството било поканено за съставяне
на АУАН и такъв бил издаден на 13.11.2020г.
Независимо от депозираното срещу акта
възражение, което АНО приел за неоснователно, на 28.04.2021г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с наложено с него административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, на основание чл.221,
ал.8, т.3 от ЗППЦК, според която „за нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до 10
000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лева“. Алинея 1, т.3
от същата норма визира налагане на наказание за допускането на извършване на
нарушение на различни разпоредби от закона, сред които и тази на 100о1, ал.2,
вр. с ал.4.
Тази обстановка въззивната инстанция приела
за безспорно установена и доказана, като не намерила причини за ревизиране на
издаденото за нарушението наказателно постановление и със своя съдебен акт то
било потвърдено. В мотивите си съдът е изложил доводи, че както в АУАН, така и
в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и
ясно, посочени били всички елементи от обективна страна на състава му.
Според въззивната инстанция „Топлофикация
Русе“ АД е осъществило от „обективна страна състава на нарушението на
разпоредбата на чл. 100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т,
ал. 3 във вр. с ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1
от ПЗРЗМДВИП.
В срока по цитирания закон, удължен с § 45,
т. 1 от ПЗРЗМДВИП през 2020 г. до 30.09.2020 г. задълженото по ЗППЦК лице не е представило
на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първото
тримесечие на 2020 г. по съответния избран начин. Това обстоятелство не е и
спорно.
Решаващият съдебен състав е отговорил и на
възражението, представено от „Топлофикация Русе“ АД и повторено и пред касационната
инстанция, че същият е изпълнил задължението си, доколкото „Топлофикация
Плевен“ ЕАД, в качеството си на дружество-майка на „Топлофикация Русе“ АД е
представила публично уведомление на консолидирана основа за финансовото
състояние за първото тримесечие на 2020 г., в което са включени и данните за
„Топлофикация Русе“ АД. То се споделя от настоящия съдебен състав. Касае се за
различни задължения на различни субекти, като изпълнението на задължението на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД не може да санира осъществения пропуск от
„Топлофикация Русе“ АД.
Решението на районния съд е правилно досежно
изводите на въззивната инстанция за извършено и доказано административно
нарушение, такова, за каквото е повдигнато обвинението срещу „Топлофикация
Русе“ АД. Такова се явява и НП.
Безспорно се установява и доказва в
производството пред въззивната инстанция, че „Топлофикация Русе“ АД не е представило на обществеността
публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020
г. по съответния избран начин в законоустановения за това срок –
до 30.09.2020г. Това деяние е административно нарушение, наказуемо по реда на чл.221,
ал.8, т.3 от ЗППЦК.
Няма основание и за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като закъснението при публикуване на публично уведомление на
консолидирана основа за финансовото състояние на „Топлофикация Русе“ АД е с повече от месец,
вместо на 30.09.2020г. на 09.11.2020г.
Независимо от това, съдебният състав на РРС е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави решението
недопустимо.
Като такова то подлежи на обезсилване.
Причината е, че във въззивното производство, в разпореждането за насрочване съдията
описва санкционния акт като наказателно постановление № Р-10-309 / 28.07.2021
г. по жалба от 15.04.2021г. След това навсякъде по делото - в доклада и след
това и в съдебния акт разглежда наказателно постановление № Р-10-309, но с
погрешно изписана дата на издаване - 28.07.2021 г., а не 28.04.2021г. Такъв е и
диспозитива на решението - потвърждава се наказателно постановление № Р-10-309
от 28.07.2021 г. Дори и това да е техническа грешка на съда, тя няма как да
бъде изправена, защото НПК не предвижда такъв ред. Тя има съществено значение и
за давностните срокове по ЗАНН и НК. Има и съществено значение по отношение
спазването на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, според която „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта“. А
както виждаме АУАН е бил издаден на 13.11.2020г. и НП, издадено на 28.07.2021
г. би било в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. От друга страна, влязлото в сила
наказателно постановление е публично държавно или общинско вземане, съгласно
чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК и годно изпълнително основание. Безспорно датата на
издаването му има съществено значение за правилното изчисляване на давностните
срокове, разписани в чл.171 от ДОПК.
Тази дата не е спорна, но погрешното й
посочване изцяло по делото и във въззивния съдебен акт, както в
обстоятелствената му част, така и в диспозитива влияе съществено именно по
отношение и на това каква е волята на съда относно процесното НП, издадено на 28.04.2021г.
и съответно на давностните срокове по ДОПК. На практика, с различна дата,
такава, посочена от РРС, в правния мир се появява още едно НП, а всъщност
такова, издадено на 28.07.2021 г. от КФН спрямо
„Топлофикация Русе“ АД няма или поне не е предмет на оспорване от
дружеството. С жалбата си (л.4 от а.н.д. №7941/2021г. по описа на СРС) то оспорва
наказателно постановление № Р-10-309/28.04.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията по финансов надзор и иска неговата отмяна. Районният
съд се е произнесъл за отмяна на различно от оспореното ред него НП.
С оглед на изложените по-горе изводи и
мотиви, независимо от правилните по същество доводи в проверяваното решение, Административният
съд намира че то е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото трябва да се
върне на РС Русе за ново произнасяне - чл. 221, ал.3 от АПК, тъй като е налице
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.
Предвид изхода на спора, на ответника разноски
не следва да се присъдят.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Обезсилва решение
№460/03.10.2021год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1138/2021г.
по описа на съда и
Връща делото за ново
произнасяне от друг състав на Русенски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.