№ 558
гр. Благоевград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Л. С. и Б. С. от с.П. ул.“М.“№14 чрез адв. Л. М. в
качеството й на процесуален представител срещу Решение №900943 от 05.04.2021г. по гр.д.
№ 1200/2019г. по описа на РС- С., в частта с което е отхвърлен предявеният иск
/възражение/ с правно основание чл.76 ЗН за признаване на относителна недействителност
прехвърлителната сделка обективирана в нот.акт№88, т.1,рег.№518, дело №85/18.03.2019г.
по описа на нотариус рег.№197 на НК.
Решението в останалата част не е атакувано.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, постановено при неправилна преценка на фактите по делото, довела до
постановяване на порочен акт в атакуваната част. Изложени са доводи, че по делото не е
установено ответниците съпрузи да са демонстрирали спрямо ищците изменение на
субективното си отношение към процесния втори етаж от къщата. Сочи се , че разпитаните
свидетели дават протИ.речиви показания във вр. с придобивната давност. Първият ответник
заедно със съпругата си е само ползвател . Те не са придобили имота по давност. Не е
обсъдено заявеното от ищцата Л. С. в първото по делото заседание.
Намерението да се свои имота спрямо ищците е недоказано. Ето защо при установена
съсобственост искът за делба следва да се уважи и за втория етаж от къщата при
1
установените квоти в съсобствеността между страните.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Доказателства по смисъла на чл.266
ГПК не са ангажирани.Иска се решението на РС-С. да бъде отменено в атакуваната част и
допуснато до делба на втори етаж от къщата/предмет на делбата/.
Отговор на въззивната жалбата не е депозиран. В съдебно заседание , чрез пълномощника
си въззиваемите оспорват въззивната жалба.Решението на РС в атакуваната част да бъде
потвърдено.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 от
ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред РС- С. е образувано по повод предявен от Л. С. и Б. С. срещу Д. С.,З.
С., А. Ч. и А. Ч. конститутивен иск за допускане и извършване делба на недвижим имот,
представляващ УПИ XIII , пл.№122 в кв.13 по плана на с. П. целият с площ от 603 кв.м.:
двуетажна жилищна сграда с таван построена в посочения УПИ: и гараж построен в имота.
С възражение е поискано на основание чл.76 ЗН да се признае за относително
недействителна прехвърлителната сделка обективирана в нот.акт№88, т.1,рег.№518, дело
№85/18.03.2019г. , като в наследствената маса бъде включен и втория жилищен етаж от
къщата.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните: ищците и първия ответник
по делото, са наследници на А. С. б.ж. на с. П. , поч. 18.06.2015 г., като Л. С. е негова
съпруга, Б. С.- дъщеря и Д. С.- син. След смъртта му описаният наследствен имот – УПИ,
къща и гараж следва да бъде допуснат до делба между тях при квоти 2/3 ид.ч. за Л. С. и по
1/6 ид.ч. за Б. и Д..
В отговор на исковата молба, ответника Д. С. оспорил предявения иск с довод, че втория
жилищен етаж от къщата е негова / респективно на дъщеря му изключителна собственост.
Д. С. е придобил имота въз основа на давностно владение. От 1988 г. той живеел на втория
етаж, считайки го като свой.През 2019 г. той се снабдил с Нот.акт по обстоятелствена
проверка за втория жилищен етаж . С Нот.акт №88,т.1,рег.№518, д.№85 от 18.03.2019 г. Д.
С. и съпругата му са продали на дъщеря си този имот.
СЪДЪТ, въз основа на установеното от фактическа страна, намира решението в атакуваната
част за правилно въз основа на следното:
Искът по чл. 76 ЗН е предоставен в полза на наследник, чиито права са засегнати от
разпоредителна сделка на друг наследник, сключена преди извършването на делбата.В
случая Д. С. е придобил втори жилищен етаж въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност, след което се е разпоредил с него, като го е продал на дъщеря си.
Възражението по чл.76 ЗН има за цел да върне прехвърленото имущество в наследствената
маса.
Наведеното от ответника Д. С. придобивно основание давностно владение предполага
осъществяване на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок с
2
намерение да се ползва като свой. Съгласно чл.68 ал.1 ЗС основните елементи на владението
са обективният-осъществяването на фактическа власт и субективният-намерението
за своене. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено.Безспорно се установява ,че Д. С. и съпругата му от 1988-89 г. живеят на
втория етаж от къщата. Свидетелят П. сочи , че Д. С. е пригодил етажа за живеене.
Направил е нова дограма , кухня, баня , тоалетна и „другото обзавеждане е негово“.На този
етаж е живял само Д. С. и семейството му. Майка му и баща му никога не са живели на
втория етаж. Свидетелят сочи , че приживе наследодателят е заявявал многократно пред
него „ вторият етаж остава на М. да си го стегне и да си живее“.
Показанията на св. Б. също сочат , че от 1988 г. Д. С. е започнал да „стяга“ етажа.Същия
свидетел сочи , че наследодателят и съпругата му никога не са „ претендирали , че етажа е
техен“.
От показанията на св. Ц. , е видно ,че Д. С. си живее от 1988 – 89 г. на втория етаж . Той е
„стегнал“ етажа. Направил е отделен електромер , водомер за втория етаж.
В първото по делото заседание пред първостепенния съд ищцата Л. С. е заявила , че живее
„в една стая на приземния етаж“.Освен това заявява , че не е живяла на втория етаж.
В насока , че никои освен Д. С. не е живял на втория етаж са и показанията на св.Г.
Анализа на показанията на свидетелите, сочи че с действията си Д. С. е превърнал
държането във владение. В случая презумпцията по чл.69 ЗС е оборена.
Налага се извода, че Д. С. е придобил имота- втория жилищен етаж от къщата, въз основа на
изтекла придобивна давност в периода 1988г.-2019 г.. След изтичане на предвидения 10-
годишен давностен срок втория етаж е станал негова собственост. Той е собственик
на оригинерно придобивно основание, за което се е снабдила с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Впоследствие той се е разпоредил с имота , като го е продал на
дъщеря си.
Искът по чл. 76 ЗН е неоснователен и правилно е отхвърлен от първостепенния съд.
Безспорно се установява , че наследника Д.С. е установил владение върху втория жилищен
етаж от къщата повече от 25 години. Освен това той е манифестирал ясно пред другите
намерението си да владее процесния втори етаж само за себе си / в този смисъл са
показанията на свидетелите П.,Б.,Ц./.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви в атакуваната част се възприемат напълно
от настоящия съдебен състав и на основание чл. 272 от ГПК препраща към същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 от ГПК и на основание чл. 269 ГПК,
Б. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900943 от 05.04.2021г. по гр.д. № 1200/2019г. по описа на РС-
С., в частта с което е отхвърлен предявеният иск /възражение/ с правно основание чл.76 ЗН.
3
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4