Р
Е Ш Е
Н И Е
№2028 14.06.2016г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при участието на сек. Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 271 по описа на ПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
С.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез п. адв. Б.Б., със съд. адрес:*** срещу „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. –***.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 70/19.11.2015г. на работодателя, с която ТПО
между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ, за незаконно
и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие на незаконното си уволнение за периода 20.11.2015г. – 20.05.2016г. в
размер на 5537,10 лева (пет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и десет стотинки), ведно със законната
лихва от датата на прекратяването на ТПО до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Твърди се, че ищецът
е работил по безсрочно ТПО с ответника въз основа на трудов договор от
03.04.1995г. на длъжност „***”, с ДС от
05.02.2011г. преназначена на длъжност „***”, като
със Заповед № 70/19.11.2015г. на работодателя ТПО между страните било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ, поради съкращаване на
щата, вр. с чл. 329, ал. 1 от КТ.
Твърди се уволнението
на ищеца да е незаконосъобразно извършено, поради следното:
Твърди се уволнението
да е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ, тъй като
комисията, назначена да извърши подбор, извършила редица нарушения на трудовото
законодателство, като била опорочена цялата процедура по подбора. При поставяне
на оценките при подбора не бел взет предвид единия от критериите по чл. 329 от КТ – не било отчетено изобщо кой служител работи по-добре, този въпрос не бил
обсъждан от комисията и не бил отразен при оценяването. Ето защо някои членове
на комисията по подбора подписали протокола с особено мнение. Начинът на
оценяване и критериите изобщо не можели да обосноват извод кой работи по –
добре. Дори не било взето мнението на прекия й ръководител за работата й.
Няколко от колежките на ищцата получили равен брой точки с нея като крайна оценка
и било абсолютно неясно при това положение как точно работодателят е избрал
именно нейното ТПО да се прекрати.
Освен това членовете
на комисията по подбора подписвали протоколите, без да са участвали в
заседанията на комисията, заради което други членове на същата комисия
подписали протоколите с особено мнение. Тези членове също така възразили по
критериите за подбор, което също било индикация, че те не съответстват на
изискванията на чл. 329 от КТ.
Съгласно ДХ на ищцата
същата отговаряла за служителите в отдел „***”,
като изготвяла график и отчет за присъствието в звеното, следяла за разходите
на материалите, изготвяла отчет за разходите и консумативите. Отделно от това
се твърди, че няколко от членовете на комисията по подбора са били както
оценяващи, така и оценявани и оценявали сами себе си, което водело до
опорочаване на подбора, тъй като изключвало обективността на преценката. В
случая лицето В.К., която била *** и
подчинена на ищцата, участвала в комисията по подбора, поставяла оценката както
на останалите си колежки, така и на *** си и
сама на себе си, което автоматично
изключвало обективността при оценяването – това лице оценило всички лица,
включително и себе си, и имало възможност така да участва в оценяването си, че
ад изключи себе си от ръга лица, чиито ТПО ще бъдат прекратени. Именно това лице получило (или по-скоро
поставило на себе си) най-висок брой точки от всички ч., ищцата, която й била ***
получила 1 точка по-малко, наред с много други служители, с които имала равен
брой точки, но незнайно защо, именно тя била определена за уволнение. Твърди се
съгласно трайната съдебна практика участието в комисията по подбора на лица,
които сами по себе си също подлежат на същия подбор, винаги да опорочава
процедурата по подбора, тъй като изключва обективността на преценката.
Сочи се, че в „Летище
Пловдив” ЕАД към датата на подбора е имало три действащи синдикални организации
– две на КНСБ и една на КТ „Подкрепа”, в комисията участвали петима
представители на КТ „Подкрепа”, само един от едната организация на КНСБ, а
другата нямала представител.
Твърди се към датата
на прекр. на ТПО ищцата да е била ***на *** на
КТ „Подкрепа” на „Летище Пловдив” ЕАД. На 15.10.2015г. на ниво предприятие бил
сключен КТД между трите синдикални организации и работодателя. В чл. 58 от КТД
било уговорено, че на осн. чл. 333, ал. 4 от КТ при уволнение поради
съкращаване на щата работодателят е длъжен да поиска и да получи писменото
съгласие на синдикалната организация, в която членува работника, преди
уволнението му. Твърди се в случая работодателят да не е получил съгласието за
уволнението на ищцата, поради което уволнението на ищцата е незаконосъобразно,
което било видно от писмото на П. на СО на КТ „Подкрепа” на „Летище Пловдив”
ЕАД от 22.11.2015г.
Ето защо се моли
исковете да се уважат, претендират се разноски.
В съдебно заседание
от 31.05.2016г. е направено от ищеца и допуснато от съда изменение на иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, като
същият е намален от сумата 5537,10 лева (пет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и десет стотинки) на сумата от 4637, 16
лева (четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки) за
периода 20.11.2015г. – 20.05.2016г. ведно със законната лихва от завеждане на
ИМ до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание
чрез п. си а.. Б. взема становище за доказаност на
исковете по основание и размер. Претендира разноски. Представя писмена защита,
с която подробно обосновава становището си за незаконност на уволнението поради
незаконосъобразност на подбора и наличие на синдикална закрила, която не е била
преодоляна.
В законоустановения
срок за отговор е депозиран такъв, с който ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Не се оспорват
твърденията на ищеца, че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в
ИМ длъжност и че ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание, с
оспорената заповед.
Оспорват се
изложените от ищеца твърдения във връзка с подбора. Твърди се от заповедта №
72/07.07.2015г. за съставяне на комисия за изработване на критерии за подбор и
протоколи № 1, 2 и 3 с изготвени критерии за подбор е видно, че има секция 2,
озаглавена „показатели за оценка на работата” с 2 критерия – дисциплинарно
минало и професионален опит в „***” ЕАД, по
които комисията възприела начин да оцени кой работи по-добре. В комисията
участвали и били представени членове на всички синдикални организации в
дружеството, като такива участвали и при изработването на критериите за
подбора. Твърди се и процесуалният представител на ищцата да е участвал при
разработването на същите като представител на КНСБ. На всички лица от комисията
била връчена и заповедта за назначаването им, и редуцираното щатно разписание,
поради спиране на непрестанния режим на работа и ограничаването му в интервала
06:00 – 22:00 часа. Излагат се твърдения във връзка с подбор на служители с
квалификация „***” от отдел „***”.,
които са ирелевантни към спора, тъй като ищцата не е такъв служител. Сочи се, че
критериите за подбор са обективни и изработени по начин, че да са единни и
приложими към всички служители в дружеството, независимо каква длъжност заемат
те. Споменатата от ищцата оценка от пряк ръководител умишлено била избягната с
цел да се избегне всякакъв субективизъм при оценяването.
Оспорват се
твърденията на ищцата, че членовете на комисията по подбора не са били наясно с
естеството на своята работа, като изразяването на особено мнение било право на
всеки участник в комисията. Сочи се, че комисията е колективен орган, който
взема решенията си с мнозинство, а протокол 2 бил подписан от всички членове
без особени мнения.
Оспорва се
твърдението на ищцата, че членовете на комисията са били неподходящи, защото са
оценявали сами себе си.
Относно служителката
В.К. се сочи, че същата била назначена в комисията като представител на КТ
„Подкрепа”, посочен от самата синдикална организация. В тази връзка се твърди
още две лица да са попадали в тази хипотеза – Н.Б., който взел участие в
комисията, и И. И., който обаче отказал да излъчи представител.
Сочи се, че лицето
Н.Б. бил представител на отдел „С.” в комисията, който бил и сред оценяваните в
подбора, но същият трябвало да присъства като *** на
една от секциите на КНСБ в предприятието. Оспорва се твърдението на ищцата за
неучастие на другата синдикална организация на КНСБ, като се твърди, че нейният
*** И. И. също бил *** в
отдел „С.” и при участието му ищцата отново би навела възражения, че е
едновременно и участник в комисията по подбора, и лице, спрямо което е извършен
подбор. Твърди се, че Н.Б. като представител на КНСБ сам е посочил само и
единствено себе си като представител на комисията, нещо, на което работодателят
не можел да повлияе, а вторият председател на СО СЖБ при КНСБ И. И. изобщо не
излъчил представител, въпреки че му било изпратено писмо.
Оспорва се
твърдението на ищцата, че спрямо нея е нарушен чл. 333, ал. 4 от КТ. Твърди се,
че тогавашният *** на КТ Подкрепа в „Летище Пловдив“ ЕАД
депозирал писмо, с което на ищцата била отказана защита от страна на синдиката
по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ. Видно от отговора на КТ „Подкрепа” в
предприятието с вх. № ****/04.11.2015г. синдикатът не е дал съгласие за
уволнението само на лицето В.Р.И.. Видно било от писмо вх. № ****/19.11.2015г.,
че КТ „Подкрепа дава съгласие за уволнението на ищцата.
С оглед изложеното
твърди, че били спазени изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ.
Относно самия
извършен подбор се сочи, че три ч. следвало да бъдат уволнени. На последно
12-то място била класирана К.К., която напуснала по собствено желание.
Предпоследна била класирана на 11-то място В. Я., която била уволнена поради
съкращаване на щата. На 10-то място била класирана В.Р.И., за която КТ
„Подкрепа” не дал съгласие за уволнение. На 9-то място била класирана С.М., която
била преназначена на друга длъжност, на осмо място била класирана С.Б., която
била уволнена поради съкращаване на щата, на седмо място била класирана ищцата,
която била уволнена като третата, предвидена за съкращаване на щата. Не се
излагат никакви доводи по твърдението на ищцата, че същата е класирана на това
място с други лица и защо не техните, а именно нейното ТПО е прекратено.
Твърди се, че
процедурата по подбора била извършена в съответствие със закона, в подкрепа на
което били старото и новото щатно разписание на ответника, решенията за
приемането им, уведомленията и искането на становища от синдикалните
организации и уведомлението до Агенцията по заетостта.
Оспорва се по размер
искът за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ като неподкрепен с
доказателства, както и поради това, че срокът не е изтекъл. В съдебно заседание
чрез пълномощника а.. Г. взема становище за неоснователност на исковете, като
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, по отношение на които ищецът
е направил възражение за прекомерност с оглед участието на този пълномощник
само в едно с.з.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да бъде уважен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, е необходимо да се установи, че същото е извършено в противоречие с
нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за неговото
извършване. За да бъде уволнението законосъобразно, е нужно от формална страна заповедта да
отговаря на посочените в Кодекса на труда реквизити, да е спазена процедурата
по извършването му, и ако тези изисквания от формална страна са изпълнени,
следва да се провери съществувало ли е в действителност основанието за прекратяване,
налице ли са били изискуемите в закона предпоставки за извършването му в
конкретния случай. За да е законосъобразно уволнението, то следва да е
извършено от лице – носител на работодателската власт, заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, ответната страна да докаже, че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е било
налице реално, а не фиктивно съкращаване в щата, че решението за съкращаване на
щата е взето от компетентен орган, и че е извършен подбор при спазване
изискванията на чл. 329 от КТ, в случай, че заеманата от ищеца длъжност не е
била единствена такава, която се съкращава и са останали на работа лица,
заемащи същата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да
установи твърдението си, че се е ползвал със сочената закрила, а на ответника –
че същата е отпаднала към уволнението или е била преодоляна, чрез получаване на
нужните разрешения.
Между страните не се
спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 03.04.1995г.,
ДС към него, последното от които от 01.07.2015г.,
длъжностна характеристика от 04.01.2010г., заповед за прекр. на ТПО № 70/19.11.2015г.,
връчена на 19.11.2015г. и заверено копие от тр. книжка на ищеца се установява,
че ищецът е работил по ТПО с ответника, безсрочно такова, на пълно раб. време,
като през цялото времетраене на ТПО е работил като ***,
последно е заемал длъжността „***” с
уговорено ОМВ 543, 50 лева и ДТВ за ТСПО 32 %. С оспорената заповед от
19.11.2015г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 20.11.2015г., като е разпоредено
на ищеца да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
Видно е от останалите
приложени към ИМ доказателства, че ищцата е регистрирана като безработно лице
след прекр. на ТПО, че същата има завършено средно образование, притежава
свидетелство за положен изпит по английски език от 10.05.2011г., както и
удостоверение от работодателя, че същата е завършила успешно първоначално
обучение по ЗБУТ.
Представени са също
така КТД от 15.10.2015г., видно от който е уговорена предварителна закрила
съгл. чл. 333, ал. 4 от КТ на служителите – синдикални членове на синдикалните
организации, подписали КТД, както и служебна бележка, издадена от П. на СО към
КТ „Подкрепа” в „Летище Пловдив” ЕАД към датата на уволнението –***И.Д.,
видно от която същата е била член на СС КТ Подкрепа в предприятието на
работодателя и за нея „не е дадено съгласие за защита от уволнение” при
процедурата за съкращение на Летище Пловдив.
Установява се от
приложените към ОИМ писмени доказателства, че с протокол № 64 от заседание на
СД на ответника от 31.10.2013г. е утвърдена организационна структура и щатно
разписание на Летище Пловдив, в сила от 01.11.2013г., със 159 щатни бройки, с
12 щатни бройки за *** в отдел „***”,
с протокол № 89 от заседание на СД на ответника от 29.06.2015г. е утвърдена
нова организационна структура и щатно разписание на Летище Пловдив, със 101
щатни бройки, като има сектор „***” със 7
щатни бройки – една за длъжност „***, и 6
щатни бройки „***”. Тези промени влизат в сила, считано от 01.07.2015г. и е
посочено, че летището минава само на дневен режим на работа от 06:00 часа до
22:00 часа.
Представени са
заповед от 07.07.2015г., с която е разпоредено да се сформира комисия за
изготвяне критерии за подбор, в която има по 1 представител на всяка синдикална
организация, протокол на комисията от 07.07.2015г., от 08.07.2015г., от
09.07.2015г., приложение 1 – показатели за оценка на квалификацията –
образователна степен и допълнителна квалификация, за оценка на работата, която
се извършва единствено на база критерий дисциплинарно минало и само се отнемат
точки по този показател, но не се добавят такива за добра работа, и проф. опит
в ответното дружество, които реално представляват критерии за подбор (л. 83), в
които изрично е посочено, че при еднакви крайни оценки на двама или повече
служители, приоритетна тежест има показател „професионален опит”, следван от
показател „образователна степен” и показател „допълнителна квалификация”, че
комисията подрежда служителите в крайното класиране в зависимост от получените
оценки по показателя с по-голяма тежест, че комисията класира служителите във
възходящ ред и предлага за съкращение тези с най-ниски оценки според
определените за съкращаване щатни бройки. Няма данни това да е направено за
служителите с еднакъв брой точки, същите са класирани единствено по азбучен ред.
Видно от данните по делото, същата има 20 години трудов стаж при този
работодател, липсват данни за тр. стаж на останалите лица с по 7 точки. Няма
данни да е изготвен списък, в който ищцата да е предложена за съкращение. Има
подреждане по оценки, но няма протокол със списък на предложени за съкращение
лица от комисията. Има списък с предложение за съкращение, в който, първо,
ищецът не фигурира, и второ, е подписан само от***,
който не е член на комисията, а в критериите изрично е посочено, че този списък
се изготвя от комисията до директора. Установява се, ДИТ не са дали съгласие за
лицето В.Р. И., както и че са прекратени ТПО на ***
К.Т.К., на основание подадена от нея молба на 20.10.2015г., по взаимно
съгласие, На В. Г. Я. – считано от 13.11.2015г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, и на С.А.Б. – на същата дата и на същото основание.
Представена е заповед
от 24.09.2015г. за сформиране на комисия по подбор, и списък на подлежащи на
подбор лица, видно от които В.К., ***от отдел „***”,
е едновременно участник в комисията по подбора и ***,
участник в подбора като заемащ длъжност, от която се съкращават щатни бройки и
включен в списъка на подлежащите на подбор лица. От списъците, които обаче не
са поименни, се установява, че следва да се съкратят общо щатни бройки, от
които „***” – 5 щатни бройки, като не е ясно какво
става с шестата бройка, която се явява като разлика в броя на ***
между старото и новото щатно разписание и дали същата се определя за ***,
или причината е друга. Съгласно списъка на заетите лица, общата щатна численост
реално заети бройки е 145 лева, като този списък също не е поименен. Същият не
е и подписан и не е ясно от кого изхожда. Цитиран е като приложение към писмо.
В него е посочена една щатна бройка за *** и 11
бройки за ***, при условие, че подобно разделение в
щатното разписание липсва. Поименно такова и преди, и след подбора, за
установяване на реално заетите лица, също липсва. В старото щатно разписание е
посочено, че има „***” в отдел „***,
но изрично е посочено, че щатна бройка отделна за такъв не се определя, поради
което би могло да се приеме, че неговата щатна бройка е една измежду общо 12-те
бройки за ***и в отдела. Ответникът представя ДХ за
длъжността „***”, която обаче не е подписана от ищеца и няма
данни да му е връчвана.
Видно от протокола за
извършен подбор, от *** лицето В.К. е с
най-висока оценка при подбора – единствено тя е получила 8 точки. Същата е и
член на комисията по извършване на подбора, излъчен от КТ „Подкрепа”. Ищецът е
получил 7 точки при подбора, което е втората оценка, като тази оценка е
получена от общо 6 от ***. К.К. е получила 4
точки В. И. и В. Я. са получили по 5 точки, С.М. и С.Б. са получили по 6 точки,
като ищцата е посочена по азбучен ред на седмо място, иначе заедно с още 6 лица
е на второ място при подбора, с по 7 точки за всички. В.К. е получила 8 точки,
като само на нея са дадени 2 точки за доп. квалификация, без обаче да е ясно
как се формират те – дали за владеене на повече от един чужд език или за
владеене на чужд език и допълнителна квалификация едновременно.
Представени са
доказателства, че преди съкращенията ответникът е изпълнил изискванията на чл.
130а от КТ. На консултация със синдикалните организации от 28.07.2015г. е взето
решение работодателят и синдикалните организации да участват на паритетен
принцип в комисията по извършване на подбора, с еднакво количество
представители на синдикатите и работодателя. Установява се от протокола за
подбор, че този принцип не е спазен, две от синдикалните организации са
участвали с различен брой представители – едната с един, другата с 5, третата с
нито един, като е допуснато в комисията по извършване на подбора да участват
лица, които са сред оценяваните- Н.Б., В.А., А.А., И.П., В.К.. В конкретния
случай именно В.К. е получила 8 точки при подбора, при максимален брой точки за
останалите лица – седем, измежду които и ищцата, която също има 7 точки.
Във връзка с
твърдяната синдикална закрила от ищеца и нейното преодоляване са събрани
следните доказателства – служебна бележка, че е била член на синдикалната
организация на КТ „Подкрепа” в предприятието, че „на същата не е дадено
съгласие за защита от уволнение”,
каквато конкретна хипотеза обаче КТД не предвижда – чл. 58 от КТД
предвижда съгласие за уволнение, не съгласие за защита, декларация от ищцата,
че не попада в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ и действащия
КТД, без обаче да са изброени хипотезите на закрила, от 21.10.2015г., писмо с
предложение за съкращение на синдикални членове, в което обаче името на ищцата
не фигурира – като ***и, определени за
уволнение, са посочени С.Б.В. И. и В. Я., действащия в ответното дружество КТД,
сключен на 15.10.2015г. между ответника и трите синдикални организации в
предприятието му – СС към ФТР към КТ „Подкрепа”, СО на отдел „С.” при СТСБ към
КНСБ и СО „СЖБ” към КНСБ, от ответника са представени искания от 29.10.2015г.
до трите синдикални организации в предприятието за даване на становище по чл.
58 от КТД, поименен списък на работници, предвидени за съкращение, измежду
които ищцата не фигурира, уведомително писмо от ръководството на синдикалния
съвет ФТР при КТ „Подкрепа“, относно недаване на съгласие за уволнение на В.
И., т. като е член на КУТ и ползва закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5, 5а, т. 6,
уведомително писмо от ръководството на СС ФТР КТ ‘Подкрепа”, с входящ номер от
19.01 (януари) 2015г., изходящо от П. И.Д. и сек. А., с което уведомяват *** на
ответника, че в отговор на тяхно писмо от 18.11.2015г. дават съгласие за
съкращение с молба за преназначаване на три лица – М.Л.Р., В. И. Р. и С. Н.,
ч., за която е посочено, че дават съгласие за съкращение съгласно протокола на
комисията за подбор. Протокол обаче, съгласно който ищцата да е определена за
съкращение измежду останалите 6 лица с по 7 точки, няма. Няма и искане от
работодателя за даване на съгласие за уволнението на ищеца. Нейното име не
фигурира в нито 1 списък и нито 1 искане. Писмо-искане от 18.11.2015г. също
няма, за да е видно какво е искано и от кого – дали от П. или от синдикалния
съвет на синдикалната организация. Същевременно входящият номер на документа не
кореспондира с периода на уволнението и предхожда новото щатно разписание.
Уведомителното писмо не изхожда от синдикалния съвет, а от неговото ръководство
в лицето на *** и ***.
Представен е още Устав на КТ Подкрепа, удостоверение
от П. на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” при работодателя, че ищцата е
била техен член, вкл. и към 19.11.2015г., за което страните не спорят, и ДХ на
3 ***. Ответникът е задължен да представи последно
връчената на ищеца ДХ или друга такава, но не представя дл. х-ка, която да е
връчил на ищеца. Представените такива на др. лица кореспондират изцяло с
връчената такава на ищеца през 2010г., представена с ИМ.
Разпитани са
свидетелите В.А., И.Д. и П.М., като от показанията на св. А. е видно, че същият
изобщо не е взел участие в работата на комисията по подбора до момента на
изготвяне на първоначалното класиране, като са го накарали да подпише
документите, че той сам е бил измежду лицата, подлежащи на подбор, и по време
на работата на комисията му са се обаждали да представя документи, които
липсвали в досието му, св. М. е бил *** на
комисията по подбор, чиито членове подписали протокола, някои с особено мнение,
като този свидетел е категоричен, че не са правили конкретни предложения кои
лица да бъдат уволнени, единствено изготвили списъците по оценки, не са гледали
друго освен таблицата за оценките, изобщо не твърди да са взели предвид как да
се класират лицата с равен брой точки, и изобщо не са давали предложение до
работодателя кой измежду лицата с равен брой точки да бъде съкратен. св. Д.,
член на комисията и *** на синдикалната
секция на КТ Подкрепа към уволнението е категоричен, че ищцата никога не е била
класирана на седмо място, а просто лицата с равен брой точки били подредени по
азбучен ред, не приложили частта от критериите относно лицата с равен брой
точки, тъй като решили, че за ч. от втората година нататък никакъв опит не се
натрупва. Комисията никога не е избирала или предлагала Н. да бъде уволнена, и
била на седмо място само по азбучен ред, реално била на второ с още 6 лица,
като допълнително класиране по допълнителните критерии за тях не било
извършвано, тъй като, според свидетеля, тези въпроси изобщо не решавала
комисията. св. Д. е категоричен, че никога не е провеждано събрание нито на
синдикалния съвет, нито общо събрание на синдикалната секция, на която е бил***,
на което да бъде взето решение да се даде съгласие за уволнението на ищцата.
Уведомителното писмо на л. 63 от делото, подписано от него и от сек., изобщо не
представлявало съгласие по чл. 58 от КТД, а молба за преназначаване на лицата,
които ръководството искало да съкрати. ако било дадено съгласие, то било с
условие за преназначаване на лица в майчинство, не било давано съгласие за
уволнение и не било вземано решение на събрание на синдиката. Това съгласие под
условие изхождало само от ръководството на секцията в негово лице и ***
на същата. Това съгласие под условие било дадено за лицата с най-голям стаж, на
които след 2-3 години предстояло пенсиониране, и това важало и за ищцата.
Твърди се това писмо да било препоръка, изходяща само от г-н Д. и г-н А..
Относно В. И. се бил подписал целия синдикален съвет, предвид наличие на
императивна норма на КТ. За останалите лица била дадена препоръка, а не
съгласие, за това не се бил подписал целия синдикален съвет.
Видно от трудовата
книжка на ищеца, представена в оригинал в съдебно заседание, след уволнението й
същата не е започнала работа, като от рег. карта по делото е видно, че е
регистрирана като безработно лице.
Видно от заключението
на в. л. З.М., което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, за
периода от 6 месеца след уволнението, от 20.11.2015г. до 20.05.2016г.
обезщетението за оставане без работа е в размер на 5537,10 лева (пет хиляди
петстотин тридесет и седем лева и десет стотинки), в който размер е исковата
претенция след допуснатото изменение.
При така установените
факти, съдът намира следното:
Относно съкращаването
на щата, че такова е налице, страните не спорят, както и че в новото щатно
разписание числеността на ч., ведно с ръководителя им –***,
е с 5 бройки по-малко.
Спори се по делото
дали ищецът се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и преодоляна ли
е същата, извършен ли е законосъобразно подбор в съответствие с критериите по
чл. 329 от КТ, дали след същия са останали да работят по-високо квалифицирани
лица, които работят по-добре, както и как точно ищцата е избрана за съкращение
измежду общо 5 лица, получили еднакъв брой точки, като се твърди класирането
между тях да е извършено по азбучен ред и да не са спазени заложените от самия
работодател критерии при лица с равен брой точки.
По въпроса ползвал ли
се е ищецът със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и преодоляна ли е по
надлежния ред същата, съдът намира следното: Съгл. чл. 58 от действащия КТД в
предприятието на ответника, работодателят не може да уволни работник или
служител, член на синдикатите – СС към ФТР към КТ Подкрепа, СО на Отдел С. към
СТСБ към КНСБ и СО на СЖБ към КНСБ, без съгласието на ръководството на
синдикалните организации, като съгл. чл. 59 не се ползват със закрила дисц.
наказани работници или служители. Съгл. чл. 6 при извършване на структурни
промени работодателят уведомява синдикалните ръководства, а съгл. чл. 7
поименното определяне на подлежащите на освобождаване лица поради съкращаване в
щата или намаляване обема на работа се съобщава на синдикалните организации,
които, ако не предоставят в 7-дневен срок възражения, се счита, че са съгласни
със структурните промени. Чл. 7 е в раздел Трудова заетост, а чл. 58 – в раздел
синдикална закрила. Съгл. чл. 57, ал. 2 при промяна на синдикалното си членство
работниците и служителите поименно уведомяват своевременно ръководството на
синдикалната организация, писмено. Според чл. 39, т. 1 от Устава на КТ Подкрепа
индивидуално членство се прекратява едностранно с писмено изявление от страна
на напускащото лице.
Съгл. нормата на чл.
333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или
при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, ако в
клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да
съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира
синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Ако документът,
възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е
подписан еднолично от П. на синдикалния орган, но удостоверява взето от
колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за
уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. В мотивите на тълкувателното решение подробно
е обсъдено и е взето становище за това, че предварителното съгласие за
уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в
предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение.
Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура,
численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и
пр. е уреден с устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което
изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка
с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на
съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по
предвиден с устава на синдикалната организация ред.
В конкретния случай
нормата на чл. 58 от КТД в раздела за синдикалната закрила е категорична – за
уволнение поради съкращаване в щата на синдикален член е необходимо изричното
писмено съгласие на синдикалната организация, в която същият членува. В случая
безспорно се установи по делото, че ищцата е била член на синдикалната
организация към КТ „Подкрепа” в предприятието. Обстоятелството, че в
декларацията по чл. 333 от КТ ищцата е подчертала, че не се ползва със закрила
по този член, не може да доведе до отпадане на същата, след като работодателят
разполага със списък на синдикалните членове, на които се удържа членски внос,
а бланкетна декларация, че лице не се ползва със закрила по определен член, без
да е посочило, че не страда от заболявания или не е синдикален член, и без да е
посочено какво гласят съответните разпоредби, за които дава бланкетната си
декларация, няма никакъв правен ефект. В случая се установява, че от
ръководствата на трите синдикални организации с писмо от 29.10.2015г. е искано
да дадат „становище по списък по чл. 58 от КТД”. На първо място, в този списък
името на ищцата не фигурира въобще. На второ място, това е списък на предвидени
лица за съкращение, утвърден не от комисията по подбора, както пише в
критериите, а от *** на дружеството Щ., което обаче противоречи
на критериите по подбор. Във връзка с така исканото становище, а не съгласие,
нито една от трите синдикални организации, чрез съответния колективен орган, не
е дала изричното си съгласие определено лице от списъка да бъде уволнено поради
съкращаване на щата. Неоснователни са доводите на ответника, че даденото
несъгласие от ръководството на КТ Подкрепа по отношение на едно лице
представлява мълчаливо съгласие за уволнение на останалите служители на осн.
чл. 7 от КТД. Систематическото място на чл. 7 и на чл. 58, както и съдържанието
на двете разпоредби не дава абсолютно никакво основание за подобен извод.
Липсата на отговор от синдикална организация по поименен списък във връзка със
структурни промени се приравнява на съгласие със самите промени, но не и на
преодоляна синдикална закрила. На първо място, не в този смисъл е съдържанието
на нормата на чл. 7, на второ, тя не се намира в раздела за процедурата по
синдикална закрила, и на трето място – същата не може да дерогира изричната
норма на чл. 333, ал. 4 от КТ, изискваща изрично писмено съгласие за конкретния
работник/служител, в който смисъл е и тълкувателното решение. Такова писмено
съгласие липсва, не е дадено от нито едно от трите колективни синдикални органа
на съответните синдикални организации за неговите членове. Неоснователни са
доводите на ответника, че ищецът е декларирал, че не се ползва със синдикална
закрила – отказ отзакрила по чл. 333 от КТ е недействителен, а бланкетна
декларация, че лице не се ползва със закрила по определен член, без да е
посочило, че не страда от заболявания или не е синдикален член, няма никакъв
правен ефект. Неоснователен е и доводът, че с уведомително писмо, с входящ
номер при работодателя от януари 2015г., месеци преди подбора, е получено по
надлежния ред съгласието за уволнението на ищеца. На първо място, искане, в
което да е посочено, че ищцата е определена за уволнение съгласно списък,
изготвен от комисията по подбор, по чл. 58 от КТД няма – работодателят не
представя никакви доказателства в тази връзка. В показанията си св. Д., като *** на
синдикалната организация на КТ Подкрепа при ответника изрично посочва, че
такова съгласие по отношение на който и да било техен член колективният
синдикален орган, който следва да даде същото – синдикалния съвет на
организацията, никога не е давал. Самото писмо, изходящо от Д. и А. – първият***,
а вторият ***на организацията, в което е посочено, че дава
съгласие за съкращаване на С. Н., на първо място, не е ясно дали е в отговор на
конкретно искане за уволнение на ищеца – искане представено няма, или
самоинициативен избор кое лице да се предложи за уволнение, без комисията за
подбор да го е посочила. В случая искане за даване на съгласие за уволнението
на ищеца съгл. чл. 58 от КТД не е представено като доказателство по делото.
Отделно от това, съгласие, поименно, за определени синдикални членове никога не
е искано – видно от писмата до ръководствата на синдикалните организации, от
тях единствено е поискано да дадат становището си по представен списък съгл.
чл. 7 от КТД, по реда на чл. 58 от КТД. Така формулирано, искането изобщо не
касае даване на съгласие за уволнение на конкретен синдикален член във връзка с
предварителна закрила при уволнение. Към всяко искане е приложен списък, като
лицата не са разделени по синдикати, в които членуват, и реално работодателят
изпълнява задължението си по чл. 7 от КТД, но не и това по чл. 58 от КТД.
Искано е становище по списък на определени лица за съкращаване, но не и даване
на съгласие за уволнение на конкретни членове на определен синдикат. Ето защо,
дори да бе дадено някакво съгласие, то не би било в отговор на искане за даване
на такова. В случая съгласие по смисъла на чл. 58 от КТД във връзка с
преодоляване на закрила на синдикални членове никога не е било искано, поради
което и синдикалните организации са нямали задължение да отговорят на така
направеното запитване. За да се преодолее закрилата е било нужно след изтичане
на седмодневния срок по чл. 7 от КТД да се изиска изрично съгласие от всеки
отделен синдикат за членовете им, на база на актуалната информация при
работодателя относно това кой служител в кой синдикат членува, поименно, и едва
след получаване на такова да се пристъпи към уволнение, вкл. и на ищеца.
Самото писмо, в което
се дава съгласие за съкращение на С. (а не С.) Н., с посочени две имена, при
три за всички останали служители, изхожда не от колективен синдикален орган, а
от председател и секретар на синдикална организация. Съгл. ТР № 4/2013г. на
ОСГК на ВКС валидно е даденото
предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на
колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на
конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333,
ал. 4 КТ се взема от колективния ръководен синдикален орган, който в случая е
органът, депозирал уведомителното писмо от 04.11.2015г. – синдикалния съвет на
секцията. Същият, видно от предходното уведомително писмо, се състои от 6
члена, които са отказали да дадат съгласие за В. И.. На първо място, липсват
доказателства да е искано за ищеца, и на второ място, да взето решение от същия
този колективен орган за това, че дава съгласие, ТПО на ищцата да се прекрати
на посоченото основание – съкращаване на щата. Даденото такова от П. и сек. на
секцията не може да се приравни на дадено такова от колективния орган. Нещо
повече, сам П.т на секцията Д. при разпита си в с.з. изрично заявява, че
съгласие за уволнение по чл. 58 от КТД за ищцата техния синдикат не е давал.
При това положение
съдът намира, че уведомителното писмо, на което се е позовал работодателят, за
да приеме, че синдикалната закрила на ищцата е преодоляна, не представлява
дадено по надлежния ред такова от колективния синдикален орган по чл. 58 от
КТД.
Ето защо съдът
намира, че предварителната закрила на ищеца по чл. 333, ал. 4 от КТ не е била
преодоляна, тъй като липсва и искане, и изрично съгласие, дадено от колективен
ръководен синдикален орган за уволнението му. Ето защо това уволнение се явява
незаконосъобразно извършено и като такова на осн. чл. 344, ал. 3 от КТ следва
да се отмени.
По другия спорен
въпрос, а именно законосъобразно ли е извършен подборът, съдът намира, че
изследването му е безпредметно, доколкото нормата на чл. 344, ал. 3 от КТ
предвижда, че когато за уволнението на определено лице се иска предварително
съгласие на синдикален орган и такова не бъде дадено, уволнението се отменя. В
случай обаче, че се приеме, че синдикалната закрила на ищеца е преодоляна,
следва да се обсъдят и изложените в тази насока твърдения и възражения.
На първо място, самите
критерии за подбор не съответстват на изискванията на чл. 329 от КТ. Критериите за подбор изобщо не
включват показател за ниво на изпълнение на възложената работа и на това
основание не отговарят на изискванията на чл. 329 от КТ. Освен това, в
извършването на подбора са взели участие лица, които сами са били обект на
извършване на този подбор, и са заинтересовани от това останалите подлежащи на
подбор лица да получат по-ниски от техните оценки, за да останат именно
участвалите в комисията по подбора на работа, което е и крайният резултат от
подбора, опорочава същия и води до незаконосъобразност на уволнението и на това
основание. В случая точно това се е случило – членът на комисията по подбор има
най-високата оценка от 8 точки, а ищцата и още 5 лица я следват с по 7 точки.
Неясно остава как работодателят обаче е избрал измежду тези 6 лица, класирани
по азбучен ред и реално заемащи второ място, е избрал да уволни именно ищцата.
В отговора на ИМ се навеждат някакви твърдения в тази връзка, същите обаче нито
се доказват, нито се доказва измежду тези 6 лица с по 7 точки да е направено
допълнително класиране съгласно изготвените от самия работодател критерии, и
то, съобразно критериите, да е направено от комисията по подбор, нито същата да
е предложила конкретни лица за съкращение след крайното класиране. По отношение
на служителите в отдел „***” реално
крайно класиране няма. В критериите на л. 83 изрично е посочено, че при еднакви
крайни оценки на двама или повече служители, приоритетна тежест има показател
„професионален опит”, следван от показател „образователна степен” и показател
„допълнителна квалификация”, че комисията подрежда служителите в крайното
класиране в зависимост от получените оценки по показателя с по-голяма тежест,
че комисията класира служителите във възходящ ред и предлага за съкращение тези
с най-ниски оценки според определените за съкращаване щатни бройки. Няма данни
това да е направено за служителите с еднакъв брой точки, същите са класирани
единствено по азбучен ред. В този смисъл са и категоричните свидетелски
показания на двама от членовете на комисията по подбора, единият от които –*** на
същата. Същите изрично заявяват, че само са направили точкуването, подредили по
азбучен ред служителите с равен брой точки и изобщо не са изготвили окончателно
класиране, в което да приложат допълнителните критерии за лицата с равен брой
точки, нито пък са изготвили списък с предложени за съкращение лица съобразно
това колко бройки за вяска длъжност следва да се уволнят. същите дори твърдят,
че това е задължение на работодателя, от тях се искало само да „точкуват”
служителите. Видно от данните по делото, ищцата
има 20 години трудов стаж при този работодател, липсват данни за тр.
стаж на останалите лица с по 7 точки, и самият св. Д. сочи, че й предстои пенсиониране
като лице с най-дълъг стаж. Защо обаче именно ищцата единствена измежду лицата
със 7 точки е съкратена, не се установява. Няма данни да е изготвен списък, в
който ищцата да е предложена за съкращение. Има подреждане по оценки, но няма
протокол със списък на предложени за съкращение лица от комисията. Има списък с
предложение за съкращение, в който, първо, ищецът не фигурира, и второ, е
подписан само от***, който не е член на комисията, а в
критериите изрично е посочено, че този списък се изготвя от комисията до***,
като предложение. Самият ответник признава с твърденията си
незаконосъобразността на подбора в тази му част, като излага твърдения, че
ищцата е била подредена на седмо място и поради непреодоляване закрилата на
едно лице и преназначаването на друго е дошъл нейният ред, като седма в
класирането, да бъде уволнена. Същата обаче никога не е била класирана на седмо
място, а заема второто място с още 5 лица, общо шестима с по 7 точки, и е седма
в списъка само по азбучен ред. Видно от показанията на членовете на комисията,
те никога не са прилагали допълнителните критерии, което обясняват с това, че
при *** от втората година нататък стажът нямал
никакво значение. Същият обаче е водещ критерий при класиране при лица с равен
брой точки, а, както свидетелите сочат, ищцата е имала най-голям професионален
опит от всички. Не се излагат твърдения и не се представят доказателства какъв
е проф. опит на останалите *** получили
по 7 точки. При това положение дори ад
се приема критериите за съответстващи на чл. 329 от КТ, то те не са приложени
докрай от работодателя, който е уволнил ищцата „по азбучен ред”, без да е
проведено докрай класиране и без тя да е включена в списък с предложени за
уволнение лица. Ищцата е имала 20 години стаж само при ответника, липсват
твърдения и доказателства колко стаж са имали останалите лица. Това изобщо не е
взето предвид от комисията, същата е класирала лицата с равен брой точки по
азбучен ред и ищцата, като започваща с последна буква измежду класираните, е
била уволнена.
Предвид горното
подборът е незаконосъобразен, по отношение на ищцата той изобщо липсва, а
уволнението на ищцата – незаконно и на това основание. Ето защо същото следва
да се отмени и на това основание, ако се приеме, че синдикалната й закрила е
преодоляна.
С оглед изхода на
спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „***“
при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа,
тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно
такова, срокът на който да е изтекъл.
По
основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, съдът намира следното:
За
присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но
не повече от 6 месеца, респ. че е работил на по-ниско платена длъжност, и
ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на
оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като
такъв в случая е представеният оригинал от трудова книжка за констатация в
съдебно заседание, заверено копие от същата и оригинал на служебна бележка от
бюрото по труда, че ищецът е безработно лице.
От така събраните
доказателства се установява, че в периода 20.11.2015г. - 20.05.2016г.
включително ищецът е бил без работа, като за претендирания период от 6 месеца,
от 13.11.2015г. до 13.05.2016г. му се дължи обезщетение в размер на 4 637, 16
лева (четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки),
видно от заключението на в. л. М., като
ищецът е изменил иска си до този размер. Ето защо исковете като изцяло
основателни ще се уважат, в пълния предявен размер.
На ищеца следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане,
тъй като се касае за лихвоносно вземане и такова обезщетение е
претендирано, като съгл. Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. №
3/95 г., ОСГК, докладчик съдията К. Я. лихва върху обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана
не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който
искът е предявен.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на разноски. Същият претендира и доказва
такива в размер на 1 030 лева (хиляда и тридесет лева) – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора, същите ще се възложат в тежест на
ответната страна.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т.
1 за отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за периода
на оставане без работа – 185, 49 лева, общо 345, 49 лева (триста четиридесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки). В негова тежест ще се възложат разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер
на 60 (шестдесет) лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на С.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез п.
адв. Б.Б., със съд. адрес:***, извършено със Заповед № 70/19.11.2015г. на *** на „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив В.Д.Щ., с която трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата, считано
от 20.11.2015г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Д.Н.,
ЕГН: **********,***, чрез п. адв.
Б.Б., със съд. адрес:*** на заеманата преди уволнението работа – „***”
в „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ.
Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. –***.
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. – *** да
заплати на С.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез п.
а.. Б.Б., със съд. адрес:*** сумата от 4
637, 16 лева (четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестнадесет
стотинки) – обезщетение по чл. 225, ал.
1 от Кодекса на труда за периода от 20.11.2015г.
до 20.05.2016г., в който период ищцата е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното й
плащане, както и да му заплати сумата от 1
030 лева (хиляда и тридесет лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. –*** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 345, 49 лева (триста четиридесет
и пет лева и четиридесет и девет стотинки) - държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 60 лева (шестдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 14.06.2016г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
Вярно
с оригинала:
ВГ