Решение по дело №1124/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 318
Дата: 11 април 2024 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20231720101124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Перник, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101124 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. В. Я.,
********** ЕГН ********** и К. В. И.. от ****************** ЕГН **********
срещу Ф. Н. Б. ********** ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са внуци и наследници на Е. Б. Х., починала на **********
която е дарила на ответника 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ с предназначение
жилище, апартамент, на **** в сграда с идентификатор ************* разположена в
поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: ************* с площ по документ 83,77 кв.м., прилежащи части: избено
помещение ****** с площ 12,83 кв.м., таванско помещение ***** с площ 7,36 кв.м. и
7,10 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот,
състоящ се от дневна, две спални, кухня, входно антре, две черни антрета, баня с
тоалетна, килер, лоджия и балкон (Имота), при съседи на апартамента: от северозапад -
стълбище и апартамент 2, от югозапад и североизток - двор, от югоизток -
************* от горе - апартамент 3 и от долу - мазета, при съседи на избено
помещение: от северозапад - мазе ****** от североизток - коридор, от югоизток - мазе
3, от югозапад - двор и отгоре - апартаменти, при съседи на таванско помещение № 26:
от северозапад - таванско помещение, от североизток - коридор, от югоизток - таванско
помещение ****** от югозапад - двор, от долу - апартаменти и отгоре - покрив и при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор
************** стар идентификатор няма, съгласно схема №15-170255 от 19.02.2020 г.
Сделката е обективирана в нотариален акт ********** том I, рег. № 426, дело № 55 от
2020г. на нотариус Н. З..
Този недвижим имот бил единственото имущество на Е. Б. Х. и с извършеното
дарение на всичко притежавано от нея накърнява запазената част от наследството,
която съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН е в размер на 2/3 от имуществото или 2/3 от 4/6 от
1
целия описан по- горе имот.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да намали
дарението, обективирано в нотариален акт ********** том I, рег. № 426, дело № 55 от
2020г. на нотариус Н. З. с 2/3 за допълване на запазената част от наследството. С
допълнителна молба посочват, че те са наследници по право на заместване на своя
баща – В. И. Х., а другият наследник – И. И. Х. макар и да не е страна, претендират
възстановяване на цялата запазена част, за да уредят впоследствие отношенията си.
Претендира разноски.
Ответникът – Ф. Н. Б. е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
недопустим, туй като не е наследник по закон, а съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН за да
упражнят процесните права наследниците по закон трябва да са приели наследството
по опис, което е изискване за допустимост на предявения иск. Излага твърдения, че
ищците не са приели наследството под опис в законоустановения срок по чл. 61, ал. 1
ЗН, а доколкото са били пълнолетни към датата на откриване на наследството
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН е неприложима. Също така бил изтекъл и
законоустановения срок за изрично приемане по опис. Намира, че тук изложеното
възражение рефлектира и върху основателността на иска, ако съдът счете, че това е
въпрос по същество.
Твърди, че запазената част от наследството не е нарушена, тъй като
наследодателят е разполагал и с друго имущество – земеделски земи в ************
собствеността върху които е била възстановена на Е. Б. Х. по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ.
Разполагала и със земеделски земи в *******, собствеността върху които е била
възстановена на Е. Б. Х. по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в качеството на наследник на
Т. Р. С.
Притежавала също УПИ Х – 347, кв. 32 ПРЗ на ******* заедно с постройките в
него. Този имот бил придобит от Е. Б. Х. в режим на СИО с И. Х. след чиято смърт тя
се легитимира като собственик на 4/6 от УПИ.
Твърди се, че Е. Б. Х. разполагала и с друго имущество – земеделски земи,
имоти, оборудване и обзавеждане, наследено от И. Х. което е постъпило в
патримониума на ищците след смъртта по право на заместване, поради което
запазената им част не е накърнена.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат застъпените
тези.
С слязло в сила определение на съда от 24.07.2023 г. производството е
прекратено за дробната квота над 1/3 до пълния предявен размер от 2/3 за намаляване
на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт ********** том I, рег. №
426, дело № 55 от 2020г. на нотариус Н. З., с което наследодателят им се е разпоредил с
притежаваните 4/6 от Имота поради недопустимост в тази част – липса на правен
интерес за ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Съгласно тук
посочената разпоредбата наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението
2
им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
По делото не се спори (вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по
делото), че ищците са наследници (внуци) на Е. Б. Х. (починала на ******** г.) по
право на заместване (низходящи на В. Х., починал на ***********), като същата се е
разпоредила в полза на ответника с притежавано имущество – 4/6 от Имота. Не се
спори, че ответникът е също внук на Е. Б. Х. - син на И. Х.
По делото се установи, че Е. В. Я. и К. В. И.. не са приели наследството
оставено от Е. Б. Х. под опис., като срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл съгласно
служебно извършената справка.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява правото си да иска възстановяването спрямо лица, които не са
наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е
приел наследството по опис. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
В конкретния случай твърдението на ищците, че 4/6 идеални части от Имота е
единственото имущество на Е. Б. Х. се опроверга, като то включва множество други
вещи, предимно недвижими.
Ищците са поддържали, че ответникът е също наследник, с цел преодоляване
ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН. Съдът не възприема тази теза, тъй като тя се
опровергава пряко от закона. Наследник по закон на Е. Б. Х. е И. И. Х. – майка на
ответника, но не и той. Не е налице хипотеза, идентична с тази на ищците, в която те се
явяват наследници по право на заместване. В представената по делото писмена защита
за първи път се поддържа, че е налице хипотеза по чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗН, но по
делото не е твърдяно И. И. Х. да е недостойна за наследяване или да се е отказала от
наследство надлежно. Поддържано е единствено, че след като е дарила
притежаваната от нея 1/6 от Имота на ответника „на практика се отказва от
наследството, тъй като прехвърля всичко, което би могла да наследи“. Този съд и
в най – смелите си анализи и разсъждения не би могъл да сподели застъпената теза,
поради което е длъжен да приеме недоказаното твърдение за неосъществил се факт.
В Решение № 342/12.07.2010 г., постановено по гр.д. № 397/2010 г. на ВКС се
прави обстоен анализ на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН и на постановената
тълкувателна практика (ТР № 1 от 04.02.2005 г. по гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на ВКС),
приемайки че след отмяната на т. 15 от ТППВС №4/1964 г., разпоредбата на чл. 30, ал.
2 от ЗН следва да се тълкува в смисъл, че ограничението да се иска намаляване на
завещателни разпоредби във връзка с изискването за приемане на наследството по
опис, следва да се прилага само по отношение на лица, които не са призовани да
наследят. С т.15 от ТППВС №4/1964 г. се отстъпва от становището, възприето с ТР №
28/1962 година на ОСГК на ВС, съгласно която тълкуването на разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от ЗН е в смисъл, че под наследник по закон, по смисъла на разпоредбата на чл.
30, ал. 2 от ЗН следва да се приеме само наследник, който е призован да наследи, но
тази точка от ТППВС №4/1964 г. е изгубила сила.
При тези обективни данни и приложимо право, предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да не бе налице хипотезата по чл.
30, ал. 2 ЗН, този иск отново би бил неоснователен с оглед установеното имущество на
Е. Б. Х. и неговата стойност, определена в допуснатата и приета по делото експертиза.
3
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски. Такива са
претендирани и доказани в размер н 2820,00 лева - депозити за ВЛ, за процесуално
представителство и съдебни удостоверения, поради което следва да бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. Я., *************** ЕГН ********** и К. В.
И.. от ****************** ЕГН ********** срещу Ф. Н. Б. ********** ЕГН
********** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението,
обективирано в нотариален акт ********** том I, рег. № 426, дело № 55 от 2020г. на
нотариус Н. З. с 1/3 и допълване на запазената част им част от наследството, с което Е.
Б. Х. е дарила на ответника 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ с предназначение
жилище, апартамент, на **** в сграда с идентификатор ************* разположена в
поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: ************* с площ по документ 83,77 кв.м., прилежащи части: избено
помещение ****** с площ 12,83 кв.м., таванско помещение ***** с площ 7,36 кв.м. и
7,10 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот,
състоящ се от дневна, две спални, кухня, входно антре, две черни антрета, баня с
тоалетна, килер, лоджия и балкон.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК Е. В. Я. и К. В. И.. да заплатят
на Ф. Н. Б. разноски в общ размер на 2820,00 лева – по 1410,00 лева всеки един от тях.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4