Р Е Ш
Е Н И Е №132
Гр.
Пещера,07.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1200 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ПАЗАРДЖИК БЪЛГАРСКИ
ТЪРГОВСКИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК:********* с адрес: гр. Пазарджик, ул. ."Д-р
Никола Ламбрев"№24, представляван от Христо Георгиев Тодоров, против „АГРО - ИНВЕСТ 999" ЕООД,ЕИК:
*********, с адрес с.Капитан Димитриево, ул."Георги Димитров"№1,
община Пещера, област Пазарджик, представлявано от Красимир Костадинов Благоев, иск с правно основание чл. 422
от ГПК във вр чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
Твърди, че на 01.05.2016 г. с ответника
сключили Договор за наем - складова площ от 1330 кв.м. По силата на същият бил
задължен да заплаща наемна цена в размер
на 500.00 лв. От така описаният договор, следвало да бъде плащано ежемесечно по
500.00 лв. с включено ДДС.Ответникът не изпълнявал задължението за заплащане на
наемната цена, което се отнася за следните периодични плащания- Фактура
№*********/10.04.2018г,- 1000.00 лв., съставляваща неплатени наемни вноски за
м. 12.2016 г, м.01.2017 г .
Ето защо, за ищеца се пораждал правен
интерес от водене на настоящият иск, поради което, молят да се
осъди ответника да заплати сумата 1000.00 лв., съставляваща неплатените
наемни вноски.за м. 12.2016 г, м.01.2017 г . ведно със законната лихва върху
тези суми, както направените по делото разноски. Претендират разноски и правят доказателствени искания.
В срока за отговор такъв е постъпил от ответника „АГРО - ИНВЕСТ
999" ЕООД,ЕИК: *********, чрез адв. Т. Т., с който се оспорва иска по
основание. Не оспорват твърдението, че имало сключен валиден наемен договор с
ищеца. Твърди, че техни служители рядко посещавали обекта, който били наели в
с. Црънча, като м. септември на 2016 година
техен служител констатирал , че била влизано в помещението. Разбрали че складовата база била изнесена на
публична продан от ЧСИ Деница Станчева. Получили обаждания от купувачи и им били заявили, че след закупуване на
имота, нямало да отдават обекта под наем.
Твърдят, че техния служител Зоя Костадинова се била срещнала с
тогавашния изпълнителен директор
Десислава Тодорова и заявила, че договора се прекратявал на основание
чл. 13 ал. 3 от договора.Поискали съставяне
на двустранен протокол за предаване на обекта, но ищецът отказал. Твърди
ответникът, че ползвал имота до средата на м. ноември на 2016 година. Като са
били заплатили и наема до тогава. Твърди и че е нарушен чл. 7 ал. 2 от договора
и ищеца бил неизправната страна по договора. Ангажират доказателства и
претендират разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията
на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника и като обсъди събраните
по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На
31.07.2019 год., ищцовото дружество „ПАЗАРДЖИК БТМ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
: гр.Пазарджик, ул. „Д-р Никола Ламбрев“ № 24, тел.**********, представлявано
от Христо Георгиев Тодоров, чрез адв.Саша Атанасова Филипова, е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
ответника „АГРО – ИНВЕСТ 999“, ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с.Капитан Димитриево, общ.Пещера, ул.“Георги Димитров “ № 1,
представлявано от Красимир Костадинов Благоев, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №1037/2019 год. по описа на Пещерския районен съд. Същото е било
уважено и Пещерският районен съд е издал
Заповед №366 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 31.07.2019
год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на кредитора
–ищец главница размер на 1000 лева.
Посочено е че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизплатено задължение по договор за наем от
01.01.2016г. и 01.10.2017г. и издадена проформа фактура №
00000000050/10.04.2019г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника,
който е подал възражение в срок. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
Между страните не се спори, че е налице валидно сключен наемен
договор, както и че определената наемна цена е била в размер на 500 лева с ДДС.
По
делото е приета Проформа фактура
№50/10.042019г. за сума в размер на 1 000 лева, като основанието за
издаване е наем сгради за м. 12.2016г. и м.01.2017г. и дата на плащане
10.04.2019 година.
Приет
е по делото писмен Договор за наем от 01.05.2016г. сключен между „ПАЗАРДЖИК
БТМ“АД и „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, по силата на който наемодателят/ ищецът/ предоставя на
наемателя/ ответника/ за временно ползване складова площ /за тютюн/ от 1330,00
кв.м. находяща се в с. Црънча срещу месечно възнаграждение в размер на 500 лева
с ДДС, платимо до пет работни дни след изтичане на съответния месец в брой на касата на Наемодателя. Срокът на
договора е до 30.04.2017г Съгласно чл. 7 ал.2 от договора наемодателят е длъжен
да обезпечи ползването на наетия имот от наемателя при условия, които не пречат
на неговата дейност. Уговорено е и в чл.
10 ал. 5 , че връщането на имота и
евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с протокол. Предвидено
е в чл.13 от договора, че същият се прекратява
по взаимно съгласие, при изтичане срока на договора, поради нарушаване на
добрите нрави, едностранно от наемодателя с писмено уведомление с 1-месечно
предизвестие, едностранно от наемателя с 1- месечно (писмено) предизвестие до наемодателя, едностранно от наемодателя с 1- месечно (писмено) предизвестие до
наемателя,при погиване на имота. В чл.15 е договорено, че при прекратяване на
договора наемателят е длъжен да го освободи незабавно и да го предаде на
наемодателя с двустранен протокол.
Прието е по делото нотариално
заверено пълномощно от дата 03.02.2014г.
от Красимир Благоев, представляващ „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, в полза на З. Д. К.,
с което я упълномощава да го представлява пред трети лица , като пълномощното е
безсрочно.
Приети
са по делото седем броя фактури – № 2361/03.06.2016г. и фискален бон за платена
сума в размер на 500,00 лева. наем за м. май на 2016г., както и
№2438/22.07.2016г.и фискален бон за платена сума в размер на 500,00 лева наем
за м. юни на 2016г., №2486/26.08.2016г. и фискален бон за наем за м.07.2016г. в
размер на 500,00 лева, №2532/16.09.2016г. и фискален бон за наем за м.август на
2016 г. в размер на 500 лева, № 2588/24.10.2016г. и фискален бон за наем за м.
септември на 2016г., № 2622/14.11.2016г. и фискален бон за м. октомври на
2016г., № 2677/14.12.2016г. и фискален бон за м. ноември на 2016г.
Прието
е по делото справка от Агенцията по вписване по партидата на ищеца, като е
записана продан от 15.02.2017г. със страни ищеца и и Илия Коков, придобиване
чрез публичен търг /постановление възлагане чрез ЧСИ Д.Станчева, като предмет
на продажбата е склад за тютюн в с. Црънча с площ от 1350,00 кв.м.
По делото е разпитана като св. Зоя Костадинова,
понастоящем служител във фирма ЕТ „ОСКАР 999 КРАСИМИР БЛАГОЕВ“, която депозира
показания, че наели склада в с. Црънча, като известен период си плащали наемите на место в ищцовото дружество. Лично
свидетелката е ходила да плаща, като през 2016 година случайно разбрали от сайт
на ЧСИ, че помещението, което са наели е обявено на публична продан. В това
помещение държали движими вещи- мебели, професионални машини, ел. инструменти,
строителни материали и други. Разпознали го по снимките и вещите, които били
снимани. Твърди че м. ноември махнали вещите си от това помещение, и когато
отишла да плаща свидетелката последния наем за м. октомври , заявила че повече
няма да плащат наем, като искали да се състави двустранен протокол, но такъв не
бил съставен. Твърди, че не могли да използват имота пълноценно, тъй като са
влизали купувачите на имота. Свидетелката заяви, че както тогава е
представлявала ответника, така и към момента. Предвид на последното установено
в хода на разпита обстоятелство, то съдът кредитира показанията на Зоя
Костадинова при условията на чл. 172 от ГПК.
При
пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени доказателствата по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи :
Между
страните не е спорно,че между тях е възникнала облигационна връзка от Договор
за наем от 01.05.2016г., сключен в писмена форма и действащ до 30.04.2017г./до
една година/. Не е спорно каква е била и месечната наемна цена в размер на
500,00 лева с ДДС.
По
дефиниция на основание чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. В случай, че страните сами са определили начало и край
на наемния период, се касае за договор за наем с определен срок. В този случай
с изтичане на така определения по обща воля срок договорът за наем се
прекратява. На основание чл.233, ал.1 ЗЗД след прекратяване на наемното
правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта, което задължение произтича
от задължението на наемодателя по чл.230 ЗЗД да предаде вещта на наемателя при
сключване на договора. В съдебната практика и в правната доктрина еднозначно се
приема, че изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен акт и
изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя – необходимо е
наемателят не само да опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я
предаде на наемодателя.
С
решение № 42/11.05.2015г. по т.д. № 1357/2013г. по т.д. № 1357/2013г. на ВКС, I
т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че на осн. чл.20а, ал.2 ЗЗД
прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на
страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора,
при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на
добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с
настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за
основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай
въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на
които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на
договора.
Законът
не регламентира изрична възможност договор за наем с определен срок да бъде
прекратен въз основа на едностранно изявление на наемателя или наемодателя,
така както това е уредено в чл.238 ЗЗД по отношение на договор за наем без
определен срок. На основание чл.20а, ал.2 ЗЗД срочното наемно правоотношение
може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните и преди изтичане на
уговорения срок. В чл. 13 т.5 и т.6 от договора е предвидено, че наемателят/наемодателят
може да прекрати договора с 1- месечно писмено
предизвестие. А съгласно чл. 87 от ЗЗД когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът
може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В настоящия случая липсват данни, а и
изложените обстоятелство, не водят на извода да се касае за т.нар. фикс сделки.
На
основание чл.87 ЗЗД не е настъпило твърдяното от ответника разваляне на срочния
наемен договор преди изтичане на определения в него срок. Страните са останали
обвързани от същото правоотношение и след преустановяването на ползването на имота
от страна на наемателя от м. декември на 2016г. Фактическото напускане на
наетия обект от страна на ответника не го освобождава от задължението да
заплати наемните вноски за периода от м. декември на 2016г. до м. януари на 2017г.
В случая е следвало при наличие на твърдение, че наемодателят е създавал трудности през този
период за ползване на вещта- нарушаване на чл. 7 ал. 2 от договора, то ответникът е могъл да развали договора
съгласно изискванията на материалния закон, а именно с писмено изявление. От данни по делото се установява и че имотът
не е предаден по установения в договора ред чрез съставяне на протокол. В
случая дори и след като имота бъде продаден на публична продан, то важи
разпоредбата на чл.237 от ЗЗД, че за приобретателя на имота при вписан договор
за наем, същия остава в сила за срока на договора, а при невписан какъвто е настоящия
случай се трансформира като договор без определен срок./В този смисъл решение №
242/10.02.2017г.по т.д. № 3389 /2015г.ВКС решение по чл. 290 от ГПК №
97/23.07.2013г. по т.д. №73/2012г. на ВКС, ТК-І т.о постановено по въпроса
„Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след
направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане
на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?“. Като отговорът е
че наемателят дължи заплащането на наемна цена за
наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният
договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора или уредени в
закона./.
Позоваването
на чл.13 т.3 от Договора за наем от ответника като основание за прекратяване на
договора се оказва неоснователно, тъй като позоваването на нарушаване на
добрите нрави следва да бъде извършено в писмена форма, а такава не се
установи. В случая настоящия състав намира и че не следва да се отъждествява
виновното неизпълнение по един
двустранен договор с нарушаването на
добрите нрави. Последното е една от категориите водещи до нищожност съгласно
чл. 26 от ЗЗД. Докато виновното неизпълнение води до разваляне на договора.
Предвид на което
искът се явява доказан по основание и по размер.
В тежест на
ответника следва да се възложат и направените в настоящото производство
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса. В заповедното производство
не са поискани присъждане на разноски и такива не са присъдени със заповедта.
Водим от горните
съображения, Пещерският районен съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРО - ИНВЕСТ 999" ЕООД,ЕИК: *********, с
адрес с.Капитан Димитриево, ул."Георги Димитров"№1, община Пещера,
област Пазарджик, представлявано от Красимир Костадинов Благоев, че „ПАЗАРДЖИК
БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК:********* с адрес: гр. Пазарджик,
ул. ."Д-р Никола Ламбрев"№24, представляван от Христо Георгиев
Тодоров, има валидно и изискуемо вземане срещу ответника в размер на 1000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 31.07.2019 година до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 366 от 01.08.2019
година по ч.гр.дело № 1037/2019 година по описа на ПщРС.
ОСЪЖДА
„АГРО - ИНВЕСТ 999" ЕООД,ЕИК: *********, с адрес с.Капитан Димитриево,
ул."Георги Димитров"№1, община Пещера, област Пазарджик,
представлявано от Красимир Костадинов Благоев да заплати на „ПАЗАРДЖИК БЪЛГАРСКИ ТЪРГОВСКИ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК:*********, разноски
по делото в размер на 25 ,00лева .
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: