№ 22608
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110150778 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. В.Т., пълномощник на ответницата С. Н., за
изменение на постановеното по делото решение №5929/13.04.2023г., в частта
за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответницата безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в исковото и заповедното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 176,38 лева.
Ответникът по молбата „********************“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Б.Д., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248,
ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо място неоснователно е искането на ответницата за присъждане
на разноски за заповедното производство. Съобразно установената практика
на ВКС, формирана в определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по
ч.т.д. № 3074/2018 г., определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. №
236/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, на длъжника не следва да се присъждат
разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК. В
цитираните определения на ВКС е изразено становището, че заповедното
производство е уредено като едностранно и затова в чл.7, ал.7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства - производство по
1
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004
г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК (в приложимата към
казуса редакция) е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Поради изложеното съдът намира, че в полза на длъжника по
заповедното производство не следва да бъдат присъждани разноски във
връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че представената разписка, с която
адв. В.Т. е превел по сметка на еднолично адвокатско дружество „В.Т.“
сумата от 200 лева не представлява доказателство за направени от страната
разноски, обуславящо присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В.Т., пълномощник на
ответницата С. Н., за изменение на постановеното по делото решение
№5929/13.04.2023г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2