№ 932
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20131435/ 03.06.2022г., постановено по гр. дело № 64634/
2017г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав, И.Ц.И. и С.Ц. И. са осъдени да
платят на “Tоплофикация София” ЕАД, при условията на разделност, всеки по 1/2
ид.ч., сумата 898,22 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “******* ап. 25, в периода 01.06.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 14.09.2017г., до окончателното плащане на сумата, сумата 29 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. “******* ап. 25, за периода 01.06.2014г.- 30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 14.09.2017г., до
окончателното плащане на сумата.
С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД искове за цена на
топлинна енергия над сумата 1036,20 лева, исковете за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е
подадена въззивна жалба от С.Ц. И., в която се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и неправилност на решението. Сочи, че първоинстанционният съд
1
неправилно е приел, че въззивникът- ответница е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е приела наследството.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не са постъпили писмени отговори от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД и третото лице помагач “Т..С.” ЕООД.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ, чл.
79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че
ответниците не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че
същите са изпаднали в забава.
От събраните писмени доказателства се установява, че видно от н.а. от
29.12.1982г., т. XXXI, дело № 5544/ 1982г. за замяна на недвижим имот, Г.Г. Ц. е
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез замяна.
Видно от представената молба- декларация от 21.1.1998г. на Г.Г. Ц. за откриване на
партида за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “******* ап. 25.
Видно от изготвената справка от Национална база Население, Г.Г. Ц. е починала
на 15.12.2009г. и е оставила за наследници по закон низходящите си от първа степен
И.Ц.И. и С.Ц.Ц..
По отношение на количеството доставена топлинна енергия е назначена
съдебно техническа експертиза, съгласно заключението на която общият топломер в
2
абонатната станция се отчита по електронен път всеки месец. В имота на ответниците
има един радиатор с ИРРО и една щранг лира, без техническа възможност за монтаж на
ИРРО. През отчетни периоди 2013г./ 2014г. и 2014г./ 2015г. не е осигурен достъп за
отчет, поради което през посочените периоди за имота е начислена служебно
изчислена топлинна енергия. За периода 01.05.2013г.- 30.04.2015г. В имота е доставена
топлинна енергия в размер на 1036,21 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Конкретиката на случая сочи, че Г.Г. Ц. е придобила правото на собственост върху
процесния имот посредством правна сделка. Видно от изготвената справка от
Национална база Население, Г.Г. Ц. е починала на 15.12.2009г. и е оставила за
наследници по закон низходящите си от първа степен И.Ц.И. и С.Ц.Ц.. Съгласно
разпоредбата на чл. 5 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части.
Съобразявайки правилата, регламентирани в нормата на чл. 5 и чл. 9 ЗН, всеки от
ответниците са придобили по наследствено правоприемство 1/2 ид.ч. от процесния
имот. Следователно, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови
нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същите са
придобили правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В жалбата е наведено възражение e, че по делото не е установено
3
наличието на договорно правоотношение между страните. Развити са съображения, че
за да придобие правото на собственост, въззивницата- ответница трябва да приеме
наследството по реда на чл. 51 ЗН.
По отношение на заявеното в отговора на исковата молба и жалбата на
С.Ц. И., досежно качеството на наследник, следва да се посочи, че случая не се касае
до предявен иск срещу наследник на починал в хода на процеса ответник, а
правоприемството е настъпило преди предявяване на иска. Доколкото липсва изрично
и недвусмислено възражение за направен от въззиваемата страна отказ от наследството
на Гена Ц., първоинстанционният съд не е допуснал соченото процесуално
нарушение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения
установителен иск, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20131435/ 03.06.2022г., постановено
по гр. дело № 64634/ 2017г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4