Решение по дело №630/2016 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2017 г. (в сила от 26 май 2017 г.)
Съдия: Момчил Димитров Таралански
Дело: 20167140700630
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

166/04.05.2017 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд – Монтана, ІІІ състав в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Момчил Таралански

 

при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 630 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по жалба срещу индивидуален административен акт по реда на чл.145, ал.2, т.1, предл.1 и предл.2 от АПК във връзка с чл.70ж, ал.7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

          Жалбоподателят Й.И.И. оспорва отказ на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Монтана за издаване на формуляр S1 по реда на чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност и чл.24 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване на процедура по прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и иска отмяна на формуляр S1 от 07.05.2013 г. с обратна дата чрез изпращане на формуляр Е 108, издаден на 10.10.2016 г., с които се уведомява здравната каса във Федерална република Германия – Техникер Кранкенкасе, гр. Хамбург за спиране на обезщетението в натура за болест с обратна дата към 01.01.2016 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на актовете, които се оспорват, като се поддържа, че при издаването им не е спазена законовата форма, съществено са нарушени административно-производствените правила и противоречат на материалния закон. Депозирана е и писмена молба-становище за съдебно заседание, в която оспорващия навежда доводи по отношение основателността на оспорването. В жалбата претендира и направените разноски.

         Ответникът по жалбата – Директорът на Районна здравноосигурителна каса-Монтана, чрез пълномощника си в съдебно заседание, оспорва жалбата, като излага доводи, че е недопустима, а алтернативно излага доводи, че е неоснователна, доколкото на жалбоподателя е издадено временно удостоверение, заместващо Европейската здравно-осигурителна карта, от която карта оспорващата черпела същите права, каквито имала и от отменения формуляр S1. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

 

По допустимостта на жалбата.

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок (по аргумент от л.38 и л.2 по делото) от лицето-заявител и адресат на актовете. Нещо повече – никъде не е указан на адресата на актовете Й.И.И. реда за обжалване, поради което, при липсата на изрична норма в обратен смисъл, приложима е удължаващата сроковете за обжалване процесуална норма на чл.140, ал.1 от АПК.

По отношение на наведените от процесуалния представител на ответника доводи за недопустимост на жалбата съдът намира следното:

По делото се установи, че няма изричен акт, по смисъла на АПК и с реквизитите, предписани от разпоредбите на чл.59, ал.2 от АПК, който да е подписан и издаден от административния орган – Директора на РЗОК-Монтана. Действията – изпращане на електронни писма, които въз основа на събраните гласни доказателства, съдът приема по характер и правни последици за административни актове, са извършени от служител от администрацията на РЗОК – Главен експерт в отдел „Административно и правно обслужване на дейността“ (свидетелката П*** ), овластена за тези действия по силата на съществуващото служебно правоотношение и изискванията към длъжността, отразени в приложената длъжностна характеристика (л.144-149). Поради това съдът приема, че тези действия, макар и да не са извършени във формата и от органа, предписани от процесуалния закон, представляват проява на властническо волеизявление, което по правните си последици представлява и се приравнява към индивидуалния административен акт. По този начин предмет на жалбата, респективно на съдебния контрол по делото, е отказ на административен орган за издаване на административен акт, които попада в хипотезата на чл.21, ал.3 от АПК, както обявяването на нищожност на административен акт, с който е прекратено действието на административен акт, пораждащ за оспорващия права. Настоящият съдебен състав намира, че довода на ответника, че издаването на временно удостоверение, заместващо Европейската здравно-осигурителна карта (ЕЗОК), от която карта оспорващата черпела същите права, каквито имала и от отменения формуляр S1 не може да е основание да се счете, че оспорващата няма правен интерес от отмяната на отказа, респективно обявяването на нищожност на постановения акт, с който се прекратява действието на формуляра S1. В този случай липсва изрична законова норма, която да изключва съдебния контрол, при което и въз основа на прякото приложение на конституционната норма на чл.120, ал.2 от КРБ, оспорващата може да обжалва тези актове, които засягат нейни лични имуществени (здравно-осигурителни) права и по този начин законни интереси. Освен това по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за възможността на оспорващата да ползва права по ЕЗОК в мястото на пребиваването си – Федералната република Германия в такъв обем, каквито е ползвала с отменения формуляр S1.

 

 

По основателността на жалбата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Й.И.И., с ЕГН * е българка, българска гражданка, с постоянен адрес ***, която видно и от приложеното доказателство на л.19 по делото е с непрекъснати здравно-осигурителни права към 13.12.2016 г. Същата пребивава във Федерална република Германия, като е регистрирана на адрес – гр. М*** , област Б*** , пощенски код 80639, ул.“Ш*** “ № * , с начална дата на адресната регистрация 29.11.2011 г. Заявление за издаване на удостоверителен документ за пребиваване в друга държава (формуляр S072) от 09.02.2012 г., заявителя Й.И. е подала до Директора на РЗОК – Монтана, считано от 01.02.2012 г. (л.90-92). Въз основа на това заявление е издаден с изх. № 12/99-00-13/09.02.2012 г. на РЗОК формуляр S1 – регистрация за осигуряване на здравни грижи (координация на системите за социална сигурност въз основа на регламенти на ЕС 883/04 и 987/09) със срок на валидност до отмяна (л.95-96).

Със съобщение изх. № 12/99-00-918/10.10.2016 г. за спиране или прекратяване на правото за обезщетения в натура за болест и майчинство, РЗОК – Монтана е уведомила здравната каса във Федерална република Германия – Техникер Кранкенкасе, гр. Хамбург, идентификационен номер на институцията ********* за спиране на обезщетението в натура за болест на здравноосигуреното лице Й.И., с обратна дата към 01.01.2016 г. Мотивите на органа за това спиране на обезщетението в натура са, че същата като студент следвало да използва издадената й Европейска здравна карта № 80100121870876032598 (така на л.100), тъй като студентите не следвало да ползват формуляр S1.

За това действие на РЗОК – Монтана е уведомил адресата чрез електронния адрес, че по силата на европейските регламенти на студенти в ЕС не се издава S1. Презумпцията за студентите е, че докато те се обучават редовно, нямат пребиваване в другата държава-членка, а само престой. Именно при престой била приложима нормата на чл.25 от ЕС Регламент 987/2009 „...осигуреното лице представя пред осигуряващите здравни услуги в държавата-членка на престой документ, издаден от компетентната институция, удостоверяващ правото на обезщетения в натура. Този документ удостоверява, че осигуреното лице има право на обезщетение в натура … при същите условия, както за лицата, осигурени съгласно законодателството на държавата-членка по престой....“. Мотивите на РЗОК – Монтана са изложени в електронното съобщение до И. и те са свързани със статута й на студент в друга държава-членка на ЕС (в случая Германия). Според РЗОК, ползването на медицинска помощ в ЕС/ЕИП/Швейцария от български ученици, редовни студенти и докторанти по държавна поръчка ставало срещу предоставяне на валидна българска ЕЗОК. Зз целта учащите следвало да не прекъсват своето здравно осигуряване в България. Ако те са редовни студенти до 26-годишна възраст, непълнолетни или ученици (до завършване из средното образование), здравните вноски били за сметка на републиканския бюджет на България. Необходимо било редовните студенти до 26-годишна възраст редовно да представят в Националната агенция за приходите удостоверение от чуждото учебно заведение (със заверен превод на български език), че са студенти там – с цел заплащане на здравните им вноски от републиканския бюджет. Според РЗОК за редовните студенти над 26-годишна възраст било необходимо ежемесечно самоосигуряване в НАП – по сметките за здравно осигуряване. При положение, че български студент в държава от ЕС, ЕИП или Швейцария започнел легална работа там (извън временната студентска почасова заетост), той подлежи на осигуряване в държавата по извършване на трудовата дейност. Тогава компетентна държава за здравното му осигуряване и за издаване на всички необходими европейски документи е държавата по месторабота. Ако студентът разполага с валидна българска ЕЗОК, срещу нея може да получи необходимата му медицинска помощ в другата държава за времето на обучението му там.

От правна страна, съдът намира следното:

Оспореният акт – отмяна на формуляр S1, издаден под формата на изпращане на адресата на формуляр Е108/10.10.2016 г. (изх. № 12/99-00-918/10.10.2016 г. - л.31-32 по делото.) е издаден от административна комисия за социална сигурност на работници мигранти при РЗОК – Монтана. Подписан е от свидетелката А*** П*** . Както се посочи по-горе в мотивите на настоящето решение, свидетелката П*** е извършила същото по силата на служебните си задължения на длъжност Главен експерт при отдел „Административно и правно обслужване на дейността“, вменени й с т.5.9 от длъжностната характеристика (л.144-149). Макар приложимия регламент № 987/2009 г. в чл.1, т.2, б. „а“, б.“б“ и б. „г“ да регламентира понятията за точка за достъп, електронна точка за контакт, орган за връзка и структуриран електронен документ, издаването на оспорения акт е извършено от некомпетентен орган, по разбиране на настоящия съдебен състав. Видно и от приложеното копие от длъжностна характеристика, подписалия акта (формуляр Е108) е експерт – Експертно ниво 5 (л.144). РЗОК – Монтана е структурно звено на НЗОК, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Приложим нормативен акт за структурните звена на НЗОК е Закона за администрация, видно и от препращащата норма на чл.6, ал.5 от ЗЗО. Съгласно нормата на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за администрацията, длъжността на св. Първанова е експертна. Индивидуалните административни актове, съгласно легалното определение на чл.21, ал.1 от АПК, са изрични волеизявления или изразени с действие или бездействие волеизявления на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Няма изрична правна норма, доколкото нормите от особения правопорядък на чл.3, пар.4 и чл.4, пар.1 от Регламент 987/2009 не могат да се приемат за изрични правни норми, особено с оглед наличието на текста на чл.5, пар.1 от същия Регламент, която да овластява експерт от териториалното поделение РЗОК да издава правни актове, които да засягат права и законни интереси на здравноосигурените лица. Това разбиране на настоящия състав се обосновава и от основополагащите принципи на административно-правната теория, която разглежда административните актове като проява на изпълнително-разпоредителната дейност на държавната власт, а такава дейност осъществяват само органите на изпълнителната власт или в тесен смисъл административните органи и само ако има изрично овластяване и други органи. Длъжността Главен експерт при РЗОК – Монтана няма ръководни функции и в кръга на задълженията си по служебно правоотношение не осъществява функциите нито на административен орган, нито на друг орган, овластен да издава ИАА. Описаните в т.5.9 от длъжностната характеристика обработване на документи, свързани с прилагането на принципите на координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС – ЕЗОК и европейски Е-формуляри не създава властнически правомощия на заемащия длъжността. Дали и защо издаването на този вид актове е възложено на този държавен служител е въпрос, който е в правомощията на Директора на структурното звено – РЗОК-Монтана.

Развитите по-горе мотиви относно липсата на компетентност на издателя на акта са приложими и по отношение на другия оспорен акт – изричния отказ за издаване на формуляр S1, който е направен от същия служител при РЗОК – Монтана с електронно съобщение.

По отношение на формата на актовете, съдът намира, че са издадени при съществено нарушаване на формата на административния акт, регламентирана от нормите на чл.59, ал.2 от АПК във връзка с чл.80ж, ал.7 от ЗЗО. Основателно е възражението в жалбата, че по отношение на оспорения отказ не се касае за устен административен акт. Актът от 29.11.2016 г. не отговаря на условията на чл. 59, ал. 2, т.2, т.4, т.7 и т.8 от АПК, защото не съдържа законно определени елементи като наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му, указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис, както и длъжност на лицето, което го издава. Съдът намира, че тези и аналогични доводи са приложими и по отношение на формуляр Е108/10.10.2016 г. Изискването на българския национален законодател за форма и реквизити на административните актове не може да бъде дерогирано с мотиви, че се прилага особения наднационален правопорядък – Правото на ЕС, тъкмо защото чрез това изискване на националния законодател се гарантира в най-голяма степен спазването на процедурите от съответните административни органи и защитата на правата и законните интереси на адресатите на актовете. Съществено нарушение на формата на актовете е и неизлагането на мотиви – фактическите и правните основания за постановяването на актовете, от които да се направи извод за крайния извод на органа. За мотивите може евентуално да се съди от осъществената електронна кореспонденция между служителя на РЗОК и жалбоподателя. Доколкото, обаче, тази кореспонденция не е междинен (подготвителен) спрямо крайния административен акт, то не би могло да се приеме, че осъществява изискванията на АПК относно формата на акта.

Анализираните по-горе нарушения – липса на компетентност и нарушаване на формата на оспорените актове – основания по т.1 и т.2 на чл.146 от АПК са разглеждани винаги, както от правната теория, така и от съдебната практика по приложението на ЗАП и АПК като толкова съществени нарушения, че същите представляват основания за пълна изначална недействителност (нищожност) на административните актове. Поради това съдът намира, че същите са изначално и напълно недействителни и не обвързват адресата им с каквито и да било правни последици.

Освен тези нарушения, в процедурата по издаване на оспорените актове са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. В противоречие с нормите на чл. 35-37 от АПК, Директорът на РЗОК - Монтана не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, а именно дали се касае за престой или пребиваване на заявителя Й.И. в съответствие с приложимите регламенти на ЕС, като е нарушена и нормата на чл.26, ал. 1 от АПК, уреждаща уведомяването на жалбоподателя за започване на производството по прекратяване на действието на формуляр S1 и издадения административен акт Е 108 с обратна дата и конституирането като страна по административното производство.

Допуснати са и противоречия на оспорените актове с материално-правни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност, осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получават в държавата-членка, в която пребивават обезщетения в натура, предоставяни, от името на компетентната институция, от институцията по място на пребиваване в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени съгласно посоченото законодателство. По делото не е спорно, че оспорващия е кръга на лицата, които попадат в хипотезата на разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност, което в качеството си на студент упражнява правата си в Германия, тоест пребивава в държава-членка, която е различна от компетентната държава-членка. В разпоредбата на чл.24, §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 г., която установява процедура по прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 г. е предвидено, че за целите на прилагането на член 17 от основния регламент, осигуреното лице и/или членовете на неговото семейство са длъжни да се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като правото им на обезщетения в натура в държавата-членка на пребиваване се удостоверява с документ, издаден от компетентната институция, при поискване от осигуреното лице, или при поискване от институцията по мястото на пребиваване. От така регламентираното изискване следва, че във всички случаи, за да може едно лице, което пребивава в държава-членка, която е различна от компетентната държава-членка, следва правото на обезщетение да се удостовери с документ от компетентната институция, която в случая е РЗОК-Монтана. В случая, след като е отказал издаването на формуляр S 1, с които оспорващия ще реализира правата си по чл.24 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., който по същината си е регламент по прилагането на основния Регламент (ЕО) № 883/2004 г., административния орган е постановил един незаконосъобразен отказ, който противоречи с материалния закон, тъй като с него се отказва удостоверяване на права по отношение на физическо лице, което попада в кръга на лицата по чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност, тъй като в качеството си на студент упражнява правата си в държавата по пребиваване, която в случая е Германия.

Съществено място сред изтъкнатите в съдебното производство мотиви за постановяване на оспорените, както вече се отбеляза по-горе недействителни, актове е тълкуването на органа на понятията престой и пребиваване, респективно уредени в чл.17 и чл.19 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Както вече се отбеляза по-горе, органа не е събрал доказателства и не е изяснил фактите, за да направи обоснован правен извод за статута на заявителя. Наличните данни по делото, обаче, сочат на едно продължително и трайно състояние на пребиваване на жалбоподателя на територията на Федералната република Германия. Същата е регистрирана на адрес в гр. М*** , обл. Бавария и независимо от обстоятелството дали е или не е студент, същата от датата на първоначалната си адресна регистрация живее вече шест години там. Освен това има данни, че същата живее в Германия от 2003 г. В същото време, видно и от доказателствата по делото, и към момента жалбоподателя е с непрекъснати здравноосигурителни права в държавата по произход. Съдът намира, че това фактическо състояние следва да се обвърже с определени правни последици за лицето, което да се разглежда като субект – физическо лице, подчинен на общия режим на пребиваване, който е в сила за всички граждани на ЕС. Акцент в наднационалния правопорядък – Правото на ЕС е общия пазар и произтичащите от това четири вида основни свободи – свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Право на всеки гражданин е да избере мястото на пребиваването си в рамките на ЕС. В случая не може да се споделят изводите на органа за престой, тъй като понятието „престой“ обозначава едно твърде краткотрайно състояние, за което е характерно липсата на някакви служебни или лични връзки с мястото, в което се престоява. В този смисъл съдът счита, че следва да бъде споделено разбирането за нoрмaтивнaтa силa нa фaктичeскoтo като oснoвнa зaкoнoмeрнoст нa прaвoтo, състoящa сe в oбуслoвeнoсттa нa нoрмaтивнoтo битиe нa прaвoтo oт стoящи вън oт нeгo фaкти (така и във фундаменталния труд „Нормативната сила на фактическото“ Сталев, Ж.). Такъв факт, имaщ прoявлeние в дадения случай е състоянието на трайна непрекъсната и осъзната връзка на жалбоподателя с държавата, в която пребивава (от 2003, а от 2011 с нарочна адресна регистрация). Не може, според съда, да се поддържа, че период на постоянно пребиваване от повече от 13 години би могъл да бъде приет за престой, респективно, че оспорващия не попада в кръга на лицата по чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2014 г. В този смисъл основателни и обосновани са възраженията в жалбата, че органа не е оценил в съвкупност при определянето на понятията престой и пребиваване приложимите критерии – в коя държава се намира обичайния център на интересите на лицето, като при това се отчитат всички обстоятелства, указващи държавата, която лицето действително е избрало като своя държава по пребиваване и специфични критерии като семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост; упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти-източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. Убедително е и позоваването на установените от практиката на Съда на ЕС (СЕС) критерии, според които характерно за понятието престой е, че лицето има намерение да се завърне на своето място на пребиваване, след като се изпълни целта, обуславяща престоя му в друга държава, а по делото въобще няма данни за такова намерение у жалбоподателя (13 години живее във ФРГ). Категорично се обосновава тезата на жалбоподателя за наличие на определените в приложимите регламенти материално-правни предпоставки за издаване на формуляр S1 и от посочените в писменото становище на л.165-166 по делото решения на СЕС.

         Следва да се изтъкне и нарушението на принципите, прокламирани в АПК, по-специално тези на последователност и предвидимост, уредени в нормата на чл.13 от АПК. Административният орган, издавайки оспорените актове, не се е съобразил със свое предходно решение. Становището на органа, изразен и от процесуалния представител в съдебно заседание от 21.02.2017 г., е че не е възможно издаване на формуляр S1 на лице, което е навършило 26-годишна възраст. Толкова по-голямо недоумение буди факта, че към датата на издаването на отменения с оспореното в настоящето дело решение формуляр S1 – 09.02.2012 г. заявителката е била навършила 26 години (още към 13.04.2010 г.) т.е. при издаването на формуляра органа е счел за основателно искането, макар че материално-правните предпоставки и към онзи момент и към настоящия момент са били идентични и не са били променяни – цитираните регламенти на ЕС са били в сила към 09.02.2012 г.

Водим от изложеното съдът счита, че оспорените актове са абсолютно изначално недействителни (нищожни) правни актове, като следва да бъде обявена тази нищожност. Доколкото естеството на актовете не позволява решаването на въпроса по същество, съдът намира, че след обявяването на нищожността им, преписката следва да бъде изпратена на органа, който като образува административно производство, съгласно изискванията на националното административно-процесуално право, да разгледа постъпилото от Й.И. заявление и като събере приложимите доказателства и изясни релевантните по делото факти, да постанови административен акт в едномесечен срок относно здравноосигурителните права на заявителя, съобразно установените материално-правни предпоставки от приложимите актове на производното право на ЕС. Различни правни съображения, за да се обоснове сходен правен извод, са развити и във влязло в сила решение № 113/28.03.2017 г. по дело № 631/2016 г. на АСМ, постановено по идентичен правен проблем.

С оглед на направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя в жалбата и на основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл.149, ал.5 от АПК и чл.80ж, ал.7 от ЗЗО, съдът намира, че следва да присъди разноски в размер на 10 лева държавна такса. Водим от изложеното и на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на 1. отказ на Районна здравноосигурителна каса – Монтана за издаване на формуляр S1 по реда на чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност и чл.24 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване на процедура по прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и 2. отмяна на формуляр S1 от 07.05.2013 г. с обратна дата чрез изпращане на формуляр Е108, издаден на 10.10.2016 г., с които се уведомява здравната каса във Федерална република Германия – Техникер Кранкенкасе, гр. Хамбург за спиране на обезщетението в натура за болест с обратна дата към 01.01.2016 г. по жалбата на Й.И.И., с адрес ***1 и съдебен адрес ***

         ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на РЗОК-Монтана за произнасяне в едномесечен срок, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.

         ОСЪЖДА Национална здравно-осигурителна каса чрез Директора на РЗОК – Монтана да заплати на Й.И.И. *** направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: