Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 4.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4328
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** против против *** ***, в която се твърди, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по
която е образувано ч. гр.д 2852/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.12.2013г-31.03.2016г. топлинна енергия в
размер на 1497,36лв, от която 1359,61 лв. представляваща главница и сумата
137,75 лв лихва за забава за периода 04.02.2014г.- 14.04.2016г. и не е погасил
задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на
ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1497,36 лв, от която 1359,61 лв. представляваща главница за
периода 01.12.2013г-31.03.2016г. и сумата 137,75лв лихва за забава за периода
04.02.2014г.- 14.04.2016г. , ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е
представил писмен отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 2852/16 по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. От
представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника е видно, че размера на главницата за периода 01.12.2013г.-
31.03.2016г. е в размер на 1359,61лв, а лихвата за забава за периода 04.02.2014-14.04.2016г
е в размер на 137,75 лв. По делото не са
представени доказателства, че посочените
по-горе суми са заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е
основателен и доказан, и следва да бъде
уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 1359,61
лв представляваща главница за периода 01.12.2013г.- 31.03.2016г, както и сумата
137, 75лв представляваща лихва за забава за периода 04.02.2014-14.04.2016г.
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От представения по делото
списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото производство
за юрисконсулт- 360 лв, 52 лв за държавна такса. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 52 лв за държавна такса.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 209,94 лв. представляваща направени разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че ***, ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА КРЕДИТОРА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано
от ***, сумата 1 359, 61 лв. главница за
периода от 01. 12. 2013 год. до 31. 03. 2016 год., сумата 137, 75 лв. лихва за
забава за периода от 04. 02. 2014 год. до 14. 04.
2016 год., законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2016 год. датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2852/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 52 лв за държавна такса
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 209,94лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: