№ 725
гр. Шумен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Гражданско дело №
20223630100135 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ;– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от
ТЗ, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Юробанк
България” АД гр. София твърди, че на 24.01.2019 г. сключил с ответника Й. И. Д. договор за
издаване на кредитна карта. По силата на същия, банката предоставила на ответника
кредитен лимит в размер на 500,00 лв., който бил използван. На 01.04.2019 г. Д.
преустановил плащанията, като било допуснато просрочие на 23 вноски за главница и лихва.
Поради това, банката обявила задълженията на кредитополучателя за предсрочно
изискуеми, като поканата била връчена на ответника и изискуемостта настъпила на
08.07.2020 г. Освен посочените задължения, Д. дължал и суми, представляващи мораторна
лихва, такси, предвидени в договора и разноски за събиране на вземанията. Поради това,
ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д.
№ 531/2021 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да
бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество
срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1531/2021 г. по описа на ШРС: в размер на 500,00 лв.,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор
за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г. за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2021 г., ведно
1
със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2021 г.; в размер на 97,20 лв.,
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 01.04.2019 г. до
12.03.2020 г., по договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г.; в размер на 57,60
лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в срок, за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2021 г. по договор за издаване на
кредитна карта от 24.01.2019 г.; в размер на 73,78 лв., представляващо дължими такси за
периода от 01.04.2019 г. до 22.02.2021 г. по договор за издаване на кредитна карта от
24.01.2019 г. и в размер на 168,00 лв., представляващо разноски за уведомяване на длъжника
по договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г., като претендира и разноските в
заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който
оспорва претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че не е налице надлежно
упълномощаване на адвоката, депозирал исковата молба. Освен това оспорва усвояването на
сумата от ответника, настъпването на предсрочната изискуемост. Счита претенциите за
плащане на такси и разноски за недоказани. Сочи, че в поканата за обявяване на предсрочна
изискуемост е цитиран друг договор. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни, а алтернативно – да бъде уважен единствено иска за плащане на главница.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за издаване на кредитна карта № VC296219/24.01.2019
г. е, че „Юробанк България” АД гр. София предоставило на Й. И. Д. кредитна карта с лимит
в размер на 500,00 лв. Според чл. 2 от договора, неразделна част от него са заявлението за
издаване на кредитна карта, общите условия за издаване и използване на кредитни карти и
всички техни приложения, в това число и Приложение № 1, съдържащо приложимата към
договора тарифа на банката. В чл. 7.1 от Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти, при сключване на договора банката определя кредитен лимит, който
представлява общия размер на потребителския кредит, предоставен на картодържателя
посредством извършване на трансакции с картата. Според чл. 10.1 от ОУ, за предоставянето
на кредита и за другите услуги, свързани с ползване на картата, картодържателят плаща
възнаграждения, включително, но не само, лихви, посочени в Приложение № 1 към
условията. В чл. 20.2 от ОУ е предвидено, че при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
кратодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. По делото е представено Приложение № 1
към Общите условия за издаване и използване на кредитни карти, в което са описани
събираните от банката такси, минималната месечна вноска и годишния лихвен процент.
Съдът констатира от покана за изпълнение, връчена на 08.07.2020 г., че ищцовата страна
уведомила Й. Д., че поради непогасяване на просрочията, обявява кредит № BG-VC296219
от 08.01.2019 г. за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.05.2020 г.
2
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на сключения между страните договор за кредит, на 25.01.2019 г. ответникът
изтеглил през АТМ сума в размер на 500,00 лева. Извършените от Д. погасявания се
равнявали общо на 20,00 лв. на 14.02.2019 г., като незаплатените от него минимални суми за
вноски по договора са общо 23 с общ размер на задълженията – 597,21 лв., от които
главница в размер на 500,00 лв. и лихви в размер на 97,21 лв. Освен това, ответникът
дължал мораторни лихви в размер на 154,81 лв. и такси в размер на 73,78 лева.
По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която
шрифтът в процесния договор, ведно с общите условия към него е определен като серифен
„Times New Roman“, с големина 12 pt, за Приложение № 1 – несерифен шрифт „Arial
Narrow“ с големина 11,8 pt, а за заявление – несерифен шрифт „MS Reference Sans Serif“ с
големина 8 pt.
От приложеното ч.гр.д. № 531/2021 по описа на РС – Шумен се установи, че ищецът
„Юробанк България” АД подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 24.02.2021 г., по
което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 260245/25.02.2021 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове и за разноски, направени по заповедното производство. Заповедта е
връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Юробанк България” АД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Й. И. Д. в качеството му на длъжник, на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 531/2021 г. на РС – Шумен, и след връчване на заповедта
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит от 24.01.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
3
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 531/2021 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените
заключения по експертизи..
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
Установи се по делото, че на 24.01.2019 г. между ищеца и Й. Д. бил сключен договор
за кредит чрез издаване на кредитна карта. Регламентацията на договора за банков кредит се
съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно
легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на
договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че предоставения на Д.
лимит в размер на 500,00 лв. бил изцяло усвоен от ответника чрез еднократна трансакция.
В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи, настоящият състав назначи по делото съдебно-графична експертиза.
Съобразно заключението по същата, съдът намира, че сключения на 24.01.2019 г. между
„Юробанк България“ АД и Й. И. Д. договор за кредит е нищожен. В случая е нарушена
нормата на чл. 10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Доказа се, чрез
заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, че шрифтовете, с които са
изписани договорът и общите условия към него е с изискуемата големина и е от вида „Times
New Roman“. Заявлението и Приложение № 1 към ОУ, обаче, са изписани на различни
шрифтове и с големина, по-малка от нормативно установената. Според изрично
предвиденото от страните, Приложение № 1 е неразделна част от договора и
несъобразяването с нормата на чл. 10 от ЗПК при изписването му, следва да се приеме за
нарушение на същата. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона, то договорът за кредит е недействителен.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
4
дължи лихва или други разходи по кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че Д.
платил на банката сума в размер на 20,00 лв. за погасяване на задълженията му. Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на 500,00 лв. Тоест, след приспадане на платената от
ответника сума, същият дължи връщане на главница в размер на 480,00 лева. Ето защо,
следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „Юробанк
България“ АД от Й. И. Д. за парична сума в размер на 480,00 лв., представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване на
кредитна карта от 24.01.2019 г. за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в
останалата й част до пълния предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни
лихви и обезщетение за забава. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 344,64 лв. и по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 206,11 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 1А и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***, със седалище:
гр. София, адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „О” № 260, представлявано от
Д.Б.Ш и М.И.В, че съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Й. И. Д. в
размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляващо задължение на
заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване на кредитна карта от
24.01.2019 г. за периода 01.04.2019 г. – 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.02.2021 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. №
531/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над
480,00 лв. до 500,00 лева.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Й. И. Д.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 2 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Й. И. Д. в размер на 97,20 лв. (деветдесет и седем лева и
20 стотинки), представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от
01.04.2019 г. до 12.03.2020 г., по договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г.,
сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 531/2021 г. по
описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Й. И. Д.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Й. И. Д. в размер на 57,60 лв.
(петдесет и седем лева и 60 стотинки), представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 01.04.2019 г. –
22.02.2021 г. по договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г., сключен между
страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 531/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Й. И. Д.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Й. И. Д. в размер на 73,78 лв.
(седемдесет и три лева и 78 стотинки), представляващо задължение за плащане на
дължими такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.02.2021 г. по договор за издаване на
кредитна карта от 24.01.2019 г., сключен между страните, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 531/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Й. И. Д.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Й. И. Д. в размер на 168,00 лв. (сто
шестдесет и осем лева), представляващо задължение за плащане на разноски за
уведомяване на длъжника по договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2019 г.,
сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260245/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 531/2021 г. по
описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. И. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД направените в настоящото
исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер
6
на 344,64 лв. (триста четиридесет и четири лева и 64 стотинки).
ОСЪЖДА Й. И. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 531/2021 г. на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 206,11 лв. (двеста и шест лева и 11 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7