№ 4112
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110142437 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „И.Г. 2011“ ЕООД срещу „Р 3 И“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен неформален договор, по
силата на който извършвал превод и легализация на документи от български език на чужд
такъв и обратно. Заявява, че надлежно е изпълнявал задълженията си, но ответникът не е
заплащал стойността на извършените от ищеца фактури. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответната страна, че дължи следните суми, за които твърди, че
имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 2865,40 лв. -
възнаграждение за предоставени преводачески услуги, за което има издадени фактури №
1854/02.08.2019г., № 1954/19.12.2019г., № 2005/11.02.2020г., № 2096/15.07.2020г. и №
2125/11.09.2020г., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането,
148,19 лв. - лихва за забава за периода от 04.08.2019 г. до 10.12.2020 г., 80,00 лв. -
обезщетение за разноски за събиране на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. С молба от 04.04.2022г. заявява, че е погасила изцяло процесните
задължения в хода на процеса.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответната страна дължи описаните по-горе
суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. 309а, ал. 1 ТЗ и вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното облигационно
отношение по договор за услуги (превод и легализация на документи от български език на
1
чужд такъв и обратно), че е изправна страна по цитирания договор (т.е. че е изпълнил
твърдяните по вид, количество и стойност услуги), размера на възнаграждението, което се
претендира. По претенциите за мораторна лихва и обезщетение за разноски за събиране на
вземането е в тежест на ищеца да докаже наличието на главен дълг и изпадане на ответника
в забава.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже
погасяване на посочените задължения.
В случая, ответната страна не е оспорила в срока по чл. 131 ГПК въведените от ищеца
твърдения, поради което, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения
и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че са установени в
цялост всички елементи на фактическия състав на процесните вземания.
В същото време, от платежното нареждане от 20.10.2021г., приложено към молбата на
ответника от 04.04.2022г. и неоспоредно от ищеца в о.с.з., е видно, че на 20.10.2021г.
ответникът е платил сумата от 3763,13 лв., поради което следва да се приеме, че процесните
задължения в общ размер на 3347,72 лв. (от които 2865,40 лв. – главница, 254,13 лв. -
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.12.2020 г. до изплащане на
вземането – 20.10.2021г., 148,19 лв. - лихва за забава за периода от 04.08.2019 г. до
10.12.2020 г. и 80,00 лв. - обезщетение за разноски за събиране на вземането) са погасени
изцяло.
При това положение предявените искове следва да се отхвърлят изцяло поради
погасяването им чрез плащане, извършено в хода на процеса.
При този изход на спора, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото (тъй като плащането е извършено в хода на процеса), поради ищецът има право на
разноски в размер на 1239,31 лв. (от които 62,86 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 557,29 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС в заповедното производство,
61,87 лв. – държавна такса в исковото производство, 557,29 лв. – адвокатско възнаграждение
с ДДС в исковото производство). Предвид обстоятелството, че с цитираното по-горе
плащане от 20.10.2021г. ответникът е получил сума в размер на 3763,13 лв. при общ размер
на процесните задължения от 3347,72 лв., то следва да се приеме, че с разликата от 415,41
лв. ответникът е заплатил преждевременно и част от разноските. Следователно в полза на
ищеца следва да се присъди единствено непогасеният остатък от разноските за заповедното
и исковото производство в размер на 823,90 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.Г. 2011“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „....“ № 21, ет. 2, офис 209 срещу „Р 3 И“ ЕООД, с ЕИК ...., със
2
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „....“ № 78 искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и вр. 309а, ал. 1 ТЗ и вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията
между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 2865,40 лв. –
възнаграждение за предоставени преводачески услуги, за което има издадени фактури №
1854/02.08.2019г., № 1954/19.12.2019г., № 2005/11.02.2020г., № 2096/15.07.2020г. и №
2125/11.09.2020г., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането,
148,19 лв. - лихва за забава за периода от 04.08.2019 г. до 10.12.2020 г., 80,00 лв. -
обезщетение за разноски за събиране на вземането, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62290/2020г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „Р 3 И“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „....“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ на „И.Г. 2011“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „....“ № 21, ет. 2, офис 209 сумата от 823,90 ЛЕВА,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3