РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Карлово, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101869 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404
р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х. М.
и П. В., чрез юрк. Б. Т., против В. Л. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес:
село В. Л., обл. П., ул. „***“ №***.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2019 г. ответникът сключил
Договор за потребителски кредит № 320925 със „Сити Кеш“ ООД, по силата
на който получил сумата от 800 лева, срещу задължението да го върне на 6
вноски от по 244 лева, в срок до 02.12.2019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.40
%.
Договорът бил сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен,
сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
1
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора страните се съгласили,
че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за било уговорено
„Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени
на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписването на договора за кредит.
В случая договорът бил сключен по електронен път, при спазване
правилата и изискванията ЗПФУР. При сключването му на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. В случай, че съдът не
приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следвало да приеме,
че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се
счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания
към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането било индивидуализирано в
Приложение №1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията
на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него
телефонен номер.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, ищецът моли да се
счита за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Ето защо по заявление на ищцовото дружество, по ч. гр. д. №
716/2024 г. по описа на РС Карлово била из дадена Заповед по чл.410 ГПК за
следните суми: 800.00 лева – неплатена главница; 486.94 лева – неплатени
дължими такси; 542.76 лева – неустойка по чл.6.2. от Договор за
потребителски 320925; 121.24 лева – договорна лихва за периода от 31.05.2019
г. до 01.12.2019 г.; 206.94 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.12.2019
г. до 22.04.2024 г.
2
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество дружеството следните суми,
за които по ч. гр. д. № 716/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата 800.00 лева – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 320925 от 31.05.2019 г.;
- сумата от 486.94 лева – неплатени дължими такси;
- сумата от 542.76 лева – неустойка по чл.6.2. от Договор за
потребителски 320925;
- сумата 121.24 лева, представляваща договорна лихва за периода от
31.05.2019 г. до 01.12.2019 г.;
- сумата 206.94 лв. – дължима законна лихва за забава за периода от
01.12.2019 г. до 22.04.2024 г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.04.2024г. до изплащането на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези
в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. М. Р., оспорва
иска.
Твърди, че от приложените документи към исковата молба било
видно, че ответникът не бил подписвал договор за паричен заем Кредирект №
320925 от 31.05.2019г. Твърди, че е не е получавал, респ. не се е запознал, нито
с договора, нито с общите условия по него. Представеният договор от ищеца
не бил подписан с квалифициран електронен подпис, нито имало постигнато
съгласие за подписването му с обикновен.
Алтернативно, прави възражение за недействителност на процесния
договор за кредит. Договорът от които ищцовото дружество черпи правата си
бил „потребителски“ по смисъла на чл.22 от Закона за потребителските
кредити /ЗПК/ и бил недействителен на посочените по-долу основания.
В исковата молба се твърдяло, че процесния договор бил продаден на
трето лице „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Вземането било
3
прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Видно от уведомителното писмо за цесия, не
било ясно на коя дата било прехвърлено вземането от „Сити Кеш“ ООД.
Приложено било уведомително писмо за цесия до В. С. без дата, което не било
получено от него.
Претендираната сума не се дължала от ответника по нищожните
клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, тъй като били заплатени при
начална липса на основание. Тяхната нищожност произтичала както от
обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК,
така и от обстоятелството, че двете клаузи са нищожни поради
противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото
заобикаляне.
Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави била
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени -
двукратния размер.
Неустойка не се дължала на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за
„услуги“, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Усвояването
било действие по договаряне и получаване на парични средства, а по
управление – действия, свързани с изплащането на вече формираното
задължения. От този вид били договорените в договора услуги. След като
законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за
действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението
за т.нар. „обезпечение“ не се дължало. Не се дължало и на основание чл.10а,
ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и
действието за което е начислено възнаграждението за т. нар. обезпечение.
Начисляването на възнаграждението за т.нар. „неустойка“ по своето
същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с
което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР не може да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай
тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява „общите разходи по кредита“. Те били детайлно регламентирани в §1,
т.1 ДР на ЗПК и включвали освен всички такси, комисионни и други подобни,
4
но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. Освен
това чл.19, ал.1 ЗПК допълвал, че това са и комисионни и възнаграждения от
всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.нар. „обезпечение“,
прикривало разходи, които по своето същество били включени в ГПР. Това
прикриване било санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която
разпореждала, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона са нищожни. В случая това било налице.
Неустойката по договора била прекомерна. Нямало предвидени в
договора никакви правила, по които да се определи, кои са тези вреди, които
дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се
компенсират от неустойката. Тук следвало да се има предвид, че всички преки
и косвени разходи възникнали от неизпълнено на задълженията на страните по
договора, са покрити от ГПР /чл.19, ал.1 и §1, т.1 от ДР на ЗПК/. Затова
неустойката била начислена за покриване именно на тези разходи. По
изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на
допълнително основание – чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създавали
задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се
надвишавало изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК – ГПР не може да бъде по висок
от пет пъти размера на законната лихва.
Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл.71
от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако длъжникът по двустранен договор не
представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска
изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката
обаче в конкретния случай се искало натоварване на кредитополучателя с
допълнителни финансови разходи, което от своя страна противоречало на
материалния закон.
Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба
на чл.33 ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Това била
единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните
задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба и затова
тя била нищожна – чл.21, ал.1 ЗПК.
В исковата молба се твърдяло, че ответникът не е заплатил сумата по
процесния кредит, но не се посочвало каква е сумата. Видно от приложения
5
Договор за паричен заем било, че общо дължимата сума е 921.24 лв., посочен
бил и погасителен план с общо дължима сума от 1464 лв. В исковата молба
претенцията на ищеца била за 2251.04 лв. Как е формирана процесната сума
не ставало ясно.
Ответникът твърди, че договорът е нищожен и затова се дължи само
чистата стойност – заемната сума. Обезщетение за забава също не се дължало
тъй като договорът е недействителен. Освен това от изложеното в исковата
молба не ставало ясно това обезщетение за забава върху каква сума по
договора е начислено.
На следващо място, ответникът не бил получил надлежно
уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, за прехвърляне на вземането от страна
на „Сити кеш“ ООД на трето лице, а ищецът направил това с исковата молба.
Връчването било опорочено. Съгласно задължителната разпоредба на чл.99,
изр. трето от ЗЗД, кредиторът бил длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи.
По горните съображения, моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 716/2024 г. на РС Карлово е видно, че по
заявление на ищцовото дружество от 23.04.2024 г. е била издадена Заповед №
375/02.05.2024 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 800.00 лева –
неплатена главница; 486.94 лева – неплатени дължими такси; 542.76 лева –
неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски 320925; 121.24 лева –
договорна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 01.12.2019 г.; 206.94 лв. –
законна лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 22.04.2024 г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
23.04.2024 г., до изплащането на вземането; 43.16 лева – разноски по делото за
заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит Кредирект № 320925 от 31.05.2019 г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и В. Л. С., вземанията по който са цедирани в полза на „АПС
6
Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* с Договор за цесия от 13.01.2022 г.
Заповедта е връчена на ответника (тогава длъжник) по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
По делото е представен в писмен вариант договор от 31.05.2015 г. за
предоставяне на кредит от разстояние Кредирект № 320925, от който е видно,
че е сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, като последният е усвоил
сумата от 800.00 лева. Страните са се договорили кредитът да бъде върнат на
6 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема 40,05 %,
годишен процент на разходите 47,40 %, с първа падежна дата – 01.07.2019 г.,
последна падежна дата – 02.12.2019 г. и обща сума за плащане – 921.24 лева.
В чл.6.1. и 6.4. е предвидено, че между страните се извършва
прихващане със задължение на заемателя по Договор за паричен заем
№285178 в размер на 246.00 лева, като след прихващането, заемодателят се
задължава да предостави на заемателя остатъка от заемната сума по
процесния договор или 554.00 лева.
Съгласно чл.6.6. от договора, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в случай, че в срок от 3 дни от сключването му не представи
обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на едно
или две физически лица, отговарящи на условия упоменати в чл.33 от Общите
условия. Неустойката е начислена в размер на 542.76 лева, като плащането й е
разсрочено съгласно погасителния план, и по този начин размерът на всяка
вноска е общо 244.00 лева, а общата сума за плащане – 1464.00 лева.
От представения в препис договор за прехвърляне на парични
вземания от 13.01.2022 г., се установява, че цедентът „Сити Кеш“ ООД
продава на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията, подробно
описани в Приложение №1 към договора, където под №320925 /л.34-35/ е
вписан общият дълг на В. Л. С. в размер на 1950,94 лева.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена
7
заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в
заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от
разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на
неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова
услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил
потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2
на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския
закон, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и
електронния подпис.
Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
От представените по делото писмени доказателства съдът намира за
безспорно доказано възникването на облигационни отношения между
ответника и „Сити кеш“ ООД, по повод на които на В. Л. С. е отпусната в заем
8
сумата от 800 лева, от която, след прихващане с друго негово задължение към
„Сити кеш“ ООД, са му предоставени 554 лева. Вземанията на заемодателя са
надлежно прехвърлени на ищеца по настоящото производство „АПС Бета
България“ ЕООД с валиден договор за цесия. Съгласно утвърдената съдебна
практика, настоящият съдебен състав приема ответника за редовно уведомен
за това обстоятелство с факта на връчване на осбения представител на
отговора на исковата молба и приложенията.
В разглеждания случай от значение за формиране на извод относно
дължимостта на претендираните от „АПС Бета България“ ЕООД суми, е
преценката за съответствие на договора за кредит с разпоредбите на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест,
в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 47,40 %. Посочената годишна фиксирана лихва от
40,05 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
9
общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от
47,40 % и общата сума на плащанията от 921,24 лева, не съответстват на
действителните. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение –
банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, отговарящи на
предвидените в договора условия и срока за представянето му (тридневен),
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Срокът е твърде кратък – за
потребителя се създава значително затруднение, както относно физически
лица – поръчители, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за
осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата
гаранция, която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума, но за
учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е.
все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. На
практика заемополучателят няма как да изпълни тези условия и не разполага с
друг избор освен да заплаща предвидената в чл. 6.6. от договора неустойка,
платима разсрочено заедно с всяка вноска. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, в
разглеждания случай неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Именно затова процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т.10 води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
10
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Налага се извод, че тази клауза е неравноправна, защото е в
нарушение на принципа за добросъвестност, води до значителна
неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и
задълженията и е във вреда на потребителя. Като такава е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно поради директно нарушение на
разпоредбите на ЗПК.
При възприетите изводи следва са приеме, че е налице едновременно
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми е и тази по чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Тази стойност в
случая е равна на сумата от 554.00 лева, която, видно от доказателствата по
делото и становищата на страните не е платена. При това положение искът се
явява доказан и основателен досежно претенцията за главница и то частично, а
претенциите за лихви, такси и неустойка следва да се отхвърлят на осн. чл.23
ЗПК.
По разноските:
11
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 665.78 лева – 50.00 лева за
заплатена държавна такса, 515.78 лева за особен представител на ответника и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, от които по съразмерност му се полагат
170.94 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр. д. № 716/2024
г. по описа на РС Карлово – 23.92 лева от общо 93.16 лева /43.16 лева за
заплатена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.
Общо дължимите от ответника разноски в полза на ищеца са в
размер на 194.86 лева.
На особения представител адв. М. Р. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал1 ГПК, че В.
Л. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село В. Л., обл. П., ул. „***“
№***дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. „България“ № 81В,
представлявано от управителите Х. М. и П. В., сумата от 554.00 лева –
остатъчна главница по Договор за потребителски №320925 от 31.05.2019 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. Л. С., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2024г. до изплащането
на вземането, за което по ч. гр. д. №716/2024 г. по описа на РС Карлово е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, КАТО
относно претенциите за: главница – над сумата от 554.00 лева до
претендираните 800.00 лева; 486.94 лева – неплатени дължими такси; 542.76
лева – неустойка; 121.24 лева – договорна лихва за периода от 31.05.2019 г. до
01.12.2019 г.; 206.94 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до
22.04.2024 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
12
ОСЪЖДА В. Л. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село В. Л.,
обл. П. ул. „***“ №**ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404
р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х. М.
и П. В., разноските по делото в размер на общо 194.86 лева, от които 23.92
лева разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 716/2024 г. по описа
на РС Карлово и 170.94 лева – разноски в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника особен представител –
адв. М. Р. от АК Пловдив, РКО за сумата от 515.78 лв. (петстотин и петнадесет
лева и седемдесет и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦД
13