РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2019
Град
Пловдив, 11 ноември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1452 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на П.В.В., ЕГН **********,***,
лично и чрез адв. Г.К., против принудителна административна мярка за
преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил
марка "Рено“, модел „Лагуна“ с
рег.№ ****, без знанието на неговия собственик, наложена на 15.06.2020г. около
16,30 часа, наложена от Б.А.К. – ст. полицай към сектор „Общинска полиция“ Пловдив
към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на наложената
ПАМ. Счита, че не е правомерно наложена процесната мярка, поради което и
платената сума е недължима. Твърди се, че към момента на прилагане на ПАМ- а,
мястото не било обозначено с неподвижен пътен знак, който да предупреждава за
принудително преместване, т.е. не е поставен пътен знак „В27“ и табела група
„Т“ – Т-4.1, както и пътен знак В28 и табела за репатриране. Счита, че
незаетата част от тротоара е била непълно достатъчна за нормалното и
безпрепятствено преминаване на
пешеходците, хора с увреждния, майки с детски
колички. Лекият автомобил не е пречел нито на пешеходците, нито на
преминаващите автомобили. Оспорва правомощията на служителите от ОП“Паркиране и
репатриране“. Претендира възстановяване на сумата. Моли да се отмени заповедта.
Ответникът по жалбата - Б.А.К. - старши полицай към Сектор „Общинска полиция“
към ОД на МВР – Пловдив, намира жалбата за неоснователна. Моли да се остави с
сила извършената принудителна административна мярка. Посочва, че в случая
автомобилът е бил паркиран в кръстовището на ул.“Дружба“ и бул. „Копривщица“ в
нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Относно допустимостта съдът следва да
отбележи, следното:
По
делото не се спори, че принудителната административна мярка е приложена на 15.06.2020г.,
а жалбата директно до съда е подадена по пощата на 19.06.2020 г. Безспорно е
също така, че оспореният индивидуален административен акт представлява
принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Ето защо жалбата, като подадена в рамките на установения за
това процесуален срок и при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМА.
Между страните по
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 15.06.2020 г. около 16.30 ч на кръстовището на ул.“Дружба“ и бул.“Копривщица“
в гр. Пловдив жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил "Рено“, син на цвят, рег.№ ****,
с което създава опасност за останалите участници в движението. В
отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил преместен на наказателен паркинг.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата,
наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна записка от старши
полицай Б.К.до началник Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са
отразени следните данни: на 15.06.2020 г. К.работел по безопасността на
движението за времето от 08,00 ч. до 20, 00 ч. с автомобил за репатриране ДКН №
***, с водач Р., като в 16,30 ч. на кръстовището на ул.
"Дружба“ и бул.“Копривщица“ в гр. Пловдив бил паркиран
автомобил "Рено“, син на цвят, рег.№ ****, с което била създадена опасност
за останалите участници в движението. Автомобилът е бил оставен на съхранение в 16,55 ч. на
паркинга на бул. „Найчо Цанов“ №24.
По делото е приложен снимков материал /3 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена
дата и час на заснемане, както ежедневна ведомост – разстановка на полицейските органи в съответния ден. Представени
са още заверено копие от Наредба на Общински съвет – Пловдив за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, констативен протокол за принудително преместване № А 0038050 ОД 07_00-45 от 15.06.2020 г., докладна
записка от 15.06.2020 г., правилник на ОбС Пловдив за
устройстовот и ейността на
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, заповед №
8121-з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както и заповед
№ 18ОА-2593 от 06.11.2018 г. на кмета на Община Пловдив.. Жалбоподателят е представил заверено копие на фискален бон,
относно заплащането на таксата за принудително преместване – 60.00 лв. и такса
престой паркинг – 2,40 лв.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите,
основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство
по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено
издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на
предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички
допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този
смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства. При това положение както констативният
протокол, докладната записка, така и снимковият материал представляват доказателства,
събрани в хода на административното производство по прилагането на ПАМ. Същите
представляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има
сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
На лист 54 по делото е приложена заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г., с която министъра на вътрешните работи е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция
на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено,
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета на Община
Пловдив, на младши инспектор Б.А.К., заемащ длъжността старши полицай в сектор „Общинска
полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14
от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай К.при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
От всички посочени доказателства до тук става ясно, че
ответникът е старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, упълномощен съгласно изискванията
на чл.168 от ЗДвП и при съблюдаване на нормата на чл.31 от наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на тариторията на град
Пловдив. Министърът е упълномощил по-широк кръг лица с правомощията по налагане
на ПАМ, определяйки службите за контрол, като ги е посочил в съответствие с
длъжността - ръководна, изпълнителска,
младши изпълнителска, а със заповедта си кметът на съответното населено място,
в случая на гр. Пловдив е посочил звеното, което осъществява тази дейност на
територията на общината. Няма пречка това да бъде извършено и поименно, но
всички тези лица обаче са държавни служители в сектор „Общинска полиция“ към
отдел „охранителан полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В този смисъл съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е налице нищожност на
разпоредената ПАМ.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 15.06.2020г. е посочено: „Паркира в
кръстовище, с което създава опасност за останалите участници в движението“. От
посоченото фактическо основание се установява, че процесната ПАМ е наложена във
втората от посочените хипотези, а именно – ППС е паркирано по начин, който
създава опасност за другите участници в движението.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
От събраните по делото веществени и гласни
доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в
кръстовището. Позицията на автомобила се установява от приложения снимков
материал на двете страни, както и от положението му спрямо другите разположени
трайно върху земната повърхност недвижими обекти на място. Съгласно нормата на
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5
метра от тях.
При това положение посоченото от органа фактическо
основание за преместване на МПС е правилно, тъй като се касае за втората хипотеза
на чл.171, т.5, буква „Б“, а именно когато паркираното МПС създава опасност за
другите участници в движението.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата против принудителна административна мярка за
преместване на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка "Рено“,
модел „Лагуна“ с рег.№ ****, без знанието на неговия собственик,
наложена на 15.06.2020г. за неоснователна, поради което следва да я остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на П.В.В., ЕГН **********,***, лично и чрез адв. Г.К., против
принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "Рено“, модел
„Лагуна“ с рег.№ ****, без знанието на неговия собственик, наложена на
15.06.2020г. около 16,30 часа, наложена от Б.А.К. – ст. полицай към сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: