Р Е Ш Е Н И Е
№ 260239/22.2.2021г.
гр.В., 19.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД №
4472 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от С.П.С. против НП № 442А-229/27.11.2019 Г. на Началника на Сектор „ОП“ в Четвърто РУ при ОД на МВР-В., с което на основание чл. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК й е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК.
С депозираната пред съда жалба се
изразява становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва
се компетентността на АНО. Твърди се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правил. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на случая като маловажен такъв. Излага се становище, че в
съдържанието на процесното НП описаната фактическа
обстановка не кореспондира на посочената като нарушена правна норма.
В хода на съдебното
производство жалбоподателката, редовно призована, не
се явява, представлява се от адв. С.,който в съдебно
заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено. В депозираните писмени бележки по делото се сочи, че АНО немотивирано
е отхвърлил твърдяното наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл. 28
от ЗАНН. Сочи се, че е дерогирана разпоредбата на чл.
52 ал.4 от ЗАНН като не е извършена необходимата проверка на спорните по делото
факти, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателката
и е издадено необосновано НП. Оспорва се компетентността на служителите на
Министерство на туризма да участват в извършването на проверка и съставянето на
документи във връзка с установяване на процесното
нарушение с оглед разпоредбата на чл. 32
ал.11 от ЗУЧК. Излага се становище, че
твърдяното нарушение не е надлежно доказано от компетентните за това служители
на МВР чрез съпоставяне на местоположението на процесното
МПС и специализираните карти за устройството на черноморското крайбрежие. Сочи
се, че не става ясна защо актът не е съставен на място , а на по-късен етап.
Твърди се, че е ограничено правото на защита на жалбоподателката
с лаконичното отхвърляне основателността на възражението на същата за наличие
на път на мястото, където е установен
паркиран процесния автомобил. Излага се становище, че
липсва виновно поведение на наказаното лице, доколкото процесното
пространство системно е ползвано през годините с предназначение на паркинг от
посетителите на плажната ивица, което очевидно е ставало със знанието на
местната администрация, доколкото паркингът е непосредствено до пътната
настилка пред оградата на обособен туристически обект. Твърди се, че липсват
указателни табели, които С.С. е могла да възприеме
при процесното паркиране. Излага се становище, че за
липсата на яснота относно статута на процесното
пространство свидетелстват и показанията на св. Л., според които самите
служители на Министерството на туризма са паркирали по същия начин и на същото място, където е
бил паркиран процесния автомобил. Оспорва се
достоверността на показанията на разпитаните в качеството на свидетели
служители на МТ, с оглед констатирани противоречия между заявеното от същите и
показанията на св. Л. относно начина на установяване на статута на процесното пространство и по-конкретно-дали са ползвали GPS при преценка къде се намират паркираните автомобили съобразно указанието на
специализираната карта на морските
плажове и дюни, разположени на територията на землището в с. Шкорпиловци, както
и по отношение на настилката на процесната територия.
Излага се становище, че нарушението е явно малозначително,
предвид установения по делото факт чрез разпита на св. Л., че процесният автомобил е бил паркиран в непосредствена
близост до пътя и настилката е била съставена от камъни. Аргумент в тази връзка се извежда и от факта,
че нормата на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК, която въвежда конкретната забрана е влязла
в сила ден преди установяване на нарушението, с оглед на което и предвид
другите смекчаващи отговорността на жалбоподателката
обстоятелства се сочи, че административно наказание „Глоба“ дори в минималния
размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 30 ал.3 от ЗУЧК се явява
прекомерно тежко. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 01.08.2019 г. жалбоподателката паркирала л. а. "О. З." с рег. №* в
к.к.“Ш.“, с.Ш., обл. В.
срещу комплекс П.. Между комплекса и разположения срещу него крайбрежна плажна
ивица, с прилежащи към същата сиви дюни се намирал бетониран път, по който се
влизало в самия комплекс. Срещу входа, на комплекс „Панорама“ от другата страна
на пътя се намирал опесъчен участък, без растителност
с частици чакъл, който от години със знанието на органите на реда, се ползвал
за паркинг.
С оглед влязлата в сила на 30.07.2019 г. норма на чл. 17б от ЗУЧК, с която
се забранява преминаването, паркирането
и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж, около 18.45ч. на същия ден длъжностни лица
от Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерството на туризма,
съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, сред които св.Д.Л.
- мл. автоконтрольор към ООР УП „Д.чи.“ при Четвърто РУ-ОД на МВР-В., извършили съвместна
проверка на морски плаж „Ш.-ц.“. На място служителите на двете министерства
установили наличието на паркирани автомобили в посочения участък , а именно
срещу комплекс „П.“ , на около 3-4 м от бетонирания път, сред които бил и
автомобила, управляван от жалбоподателката. Въз
основа на документите, с които разполагали, служителите на Министерството на
туризма, преценили, че процесното място представлява „сиви дюни“.
За извършената проверка бил
съставен протокол, който бил подписан от всички участващи в проверката. Впоследствие
на 06.08.2019г. протоколът бил изпратен от МТ в Четвърто РУ-В.. След
запознаване с изпратения протокол, св. Ц.М. *** приел, че паркирането на процесния автомобил
е в нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК, поради което на 20.08.2019г. съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя. В съдържанието на съставения акт
били описани установените факти на 01.08.2019г. и била посочена правна
квалификация по чл. 17б във вр. с чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателката,
която го подписала с отбелязване, че оспорва фактическата обстановка. В
тридневен срок от връчването на акта, постъпило възражение от С.С., с което същата твърдяла, че на процесната
дата е спряла личния си автомобил не върху пясъчните дюни, а в участък от
ведомствен път, от пръст и чакъл , собственост на ДЛС“Ш.“, граничещ с морски
плаж „Ш.-ю.“, на който няма никакви обозначени табели, знаци забраняващи спиране или паркиране на моторни превозни
средства. След извършване на проверка от комисия АНО приел, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което въз основа на материалите
по преписката на 27.11.2019г. издал
обжалваното НП, с което на основание чл.
30 ал.3 от ЗУЧК била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.
В хода на съдебното производство
са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
Ц.М., свидетеля по акта и участващ в проверката служител при Четвърто РУ при ОД
на МВР-В. – Д.Л. и служителите при Министерство на туризма, участвали в
извършването на проверката – св. Р. Й. и св. Я.Ш.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо с
изх. № УРИ 446000-1828/12.11.2020 г. от Началника на Четвърто РУП при ОД на МВР
– В. участък Долни чифлик, с приложени към същото заверено за вярност оригинала
копие на писмо рег. № 365000-35798/11.09.2019 г. на Директора на ОД на МВР – В.,
писмо с изх. № Т-24-00-46/18.09.2019 г. на Министерството на туризма с
приложени към същите документи, а именно: копие от специализирана карта за
морските плажове, разположени на територията на землище АГКК април 2014 г. и
схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл. 10 ал. 8 от ЗЧУК за
морски плаж „Ш. – ю.“, одобрена от министъра на туризма на 06.06.2019 г. и писмо с изх. № Т-11-00-93/24.11.2020 г. от
Директора на Дирекция „Управление на морските плажове“ при Министерство на
туризма Р.С., в което се сочи, че в изпълнение разпореждане на съда се
представят заверени копия на снимков материал от извършената проверка на морски
плаж „Ш. – ю.“, община Д.ч., област В. от 01.08.2019 г., писмо с изх. №
Т-24-00-46/18.09.2019 г. на Министерството на туризма, специализирана карта за
морските плажове, разположени на територията на землището на с. Шкорпиловци,
приета с протокол от месец април 2014 г. на Комисия по чл. 18 от Наредба № 1 от
16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и
регистри на обектите по чл. 6 ал. 4 и 5 от ЗУЧК.
Гореизложената актическата обстановка, така както е описана по-горе се
установява от писмените и гласни доказателства, в тяхната съвкупност,
кредитирани от съда, в частта, в която кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение, поради което е приета от съда
за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор „ОП“ в Четвърто
РУ към ОД на МВР-В., съгласно т.5 от заповед № 365з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-В.. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.АУАН е съставен от компетентен служител, тъй като
към датата на съставяне на
АУАН, заповедта, даваща му правомощия, е била актуална, а същият единствено е съдействал в предходен момент за извършване
на проверката от служителите на Министерството на туризма, изготвили
процесния протокол.
АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.
Вменените
във вина на въззивника нарушения са
индивидуализирани, както по време,
така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения с
оглед участието в хода на проверката на служители на Министерството на туризма.
В случая актът, с който е започнало административно-наказателното производство
е издаден от компетентно лице, с оглед разпоредбата на чл. 32 ал.11 от ЗУЧК,
поради което възраженията досежно участието в същото
на лица без надлежна компетентност са неоснователни.
Съдът намира, че не следва да уважи и доводите на въззивника,
че производството е опорочено поради дерогиране
нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, доколкото липсата на надлежно изследване на
спорните факти влияе единствено по отношение на обосноваността на издаденото
НП.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Нормата
на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019
г.) предвижда забрана за преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж. От събраните по делото доказателства, а
именно гласните такива и съставения констативен протокол, които не са в
противоречие помежду си, се установява, че жалбоподателката
е паркирала процесното превозно средство в зона, в
участък, в обхвата на т.нар сиви дюни, които съгласно разпоредбата на чл. 6 от
ЗУЧК са част от крайбрежната плажна ивица. Съдът намира за безспорно установен
и статутът на процесната територия като „сиви дюни“,
с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази посока, а
именно – чрез разпита на служителите на Министерството на туризма, както и
приобщените копие на специализирана карта на морските плажове и дюни,
разположени на територията на землище с. Ш., копие на схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения за морски плаж
„Шкорпиловци-юг“.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
с деянието си жалбоподателката формално е осъществила
нарушение на разпоредбата на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК, като са реализирани обективните
признаци на такова деяние, като същото правилно
е отнесено към санкционната норма на чл. 30 ал.3 от ЗУЧК, която
предвижда нарушението в диспозицията си.
За да се ангажира, обаче, административно
наказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,
следва да бъде осъществен състав на това нарушение както от обективна, така и
от субективна страна.
В
конкретния случай съдът споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че нарушението не е осъществено от субективна
страна, доколкото в съзнанието на жалбоподателката не
са се отразили всички факти, касаещи обективни признаци на осъщественото
деяние, а именно – обстоятелството, че процесния
терен е бил обхванат от местността на обозначените според специализираната
карта „сиви дюни“. Това е така,
доколкото видно от показанията на св. Л. процесният
терен дълги години е ползван като прилежащ към комплекс „П.“ паркинг, със
знанието и без противопоставянето на съответните компетентни органи. Същевременно,
видно от разпита на всички разпитани свидетели, в посочения териториален
участък не е имало указателна табела, обозначаваща мястото като част от т.нар.
„сиви дюни“. Анализът на така установените факти, сочи, че жалбоподателката не
е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици от извършеното деяние и не е могла да ги предвиди, поради което
деянието не е виновно извършено.
Друг е въпросът, че посочените обстоятелства,
наред и с други констатирани от съда факти при анализа на фактическата
обстановка по случая, сочат, че обществената опасност на извършеното нарушение
е явно незначителна. За да формира посочените изводи, съдът взе предвид и
обстоятелството, установено чрез разпита на св. Л., че процесният
автомобил се е намирал в непосредствена близост до пътя, в участък, където е
нямало растителност. Доколкото превозното средство, собственик на жалбоподателката не е обективирано
в снимков материал, не е възможно безспорно да се установи чрез фотоснимка видът на настилката, в участъка на извършване
на нарушението, но доколкото именно св. Л. е лице, с място на работа и
постоянен адрес в района на установяване на нарушението, съдът намира, че
същият има по-обективни и конкретни наблюдения по отношение на особености на
пътната настилка и особеностите на релефа и растителността в района в сравнение
със служителите на Министерството на туризма, съотв.
показанията му в тази част се характеризират с необходимата степен на
достоверност, за да бъдат зачетени. Поради изложените съображения, съдът
кредитира като достоверни показанията именно на св. Л. в тази им част и
игнорира изявленията на св. Йонова и Ш. по отношение на твърденията им, че
автомобилите, които са установени на място са били паркирани в участък с
растителност и пясък.
При формиране на изводите си за явна
незначителна обществена опасност на извършеното нарушение, съдът взе предвид и
фактът, че нарушената разпоредба на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК е влязла в сила ден
преди извършване на деянието. И макар съгласно общоприетият правен принцип, незнанието
на закона да не е оневиняващ факт, обстоятелство, че се касае за ново правило на
поведение, следва да се вземе предвид при преценка на конкретната обществена
опасност на деянието, като занижаващ същата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
обжалваното НП противоречи на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че
искането на процесалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Поради отсъствие на надлежно искане за
присъждане на разноски по делото, сторени от въззивника
в хода на съдебното производство, съдът не се произнесе в посочения смисъл.
Поради изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 442А-229/27.11.2019
Г. на Началника на Сектор „ОП“ в Четвърто РУ при ОД на МВР-В., с което на основание чл. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК на С.П.С. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд-В..
След влизане
в сила на
съдебното решение, АНП
да се върне
на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- В.: