Р Е Ш Е Н И Е
№…......./.........2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9810 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Е* М*” ООД срещу В.Т.Д. и М.К.В.,
иск с правно *нование чл. 422, ал.
1 от ГПК, с искане до съда да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 1230/2017г. на ВРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 668/31.01.2017 г. за вземане в размер на 1250 лева, представляващо
част от главница в размер на 5000 лв. - непогасено парично задължение,
произтичащо от Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г.,
сключен между „У.Б." АД и „И***” ЕООД, със солидарни длъжници В.Т.Д. и М.К.В., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът излага, че е сключен Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г., между „У.Б." АД и „И***” ЕООД (кредитополучател), със солидарни длъжници В.Т.Д. и М.К.В.. В изпълнение на поетите договорни задължения „У.Б." АД отпуснало овърдрафт-кредит в размер на 5000 лв. по сметка № BG97******, с титуляр „И***" ЕООД, като пред*тавянето на п*очените услуги представлявало изпълнение на задължението на „У.Б." АД. Крайният срок за усвояване на кредита бил уговорен до 14.06.2013 г., а крайният срок за издължаване на главницата фиксиран на 15.06.2013 г. Твърди се, че съгласно т. 16.3 от Договора при условията на чл. 121 - 127 от ЗЗД солидарните длъжници се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя „И***-69” ЕООД за задълженията му, произтичащи от договора. Излага се, че на 08.12.2014 г. се е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „У.Б." АД и „Е.М. ЕООД, по силата на който „У.Б." АД, в качеството си на цедент, е прехвърлил на „Е.М." ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично п*очени в Приложение № 1, съдържащо списък с вземанията, предмет на договора. Процесното вземане било описано на 147 позиция в Приложение № 1 към п*очения договор за цесия. Следователно, считано от 08.12.2014 г., „Е.М." ЕООД се явявал частен правоприемник на „У.Б." АД и нов кредитор по п*оченото вземане. Твърди се, че с нотариално заверено пълномощно за уд*товеряване на подписите с peг. № 5911/2014 и рег. № 6256/2014 г., цедентът „У.Б. АД упълномощил цесионера „Е.М." ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, в съответствие с чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Ищецът изпратил на В.Т.Д. и М.К.В. уведомления за настъпилата предсрочна изискуем*т и за сключения договор за цесия. Претендира присъждане на законната лихва върху претендираната част от главница, считано от п*тъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на присъдените с него суми.
В п*тъпилия по делото отговор от ответника В.Д. се *порва изцяло предявения от ищеца иск. Навеждат се доводи за нередовн*т на исковата молба, поради неп*очване дали искът се предявява като частичен, т.е. дали претендираната сума от 1250 лв. представлява цялата дължима сума по процесния договор или само част от дължимите 5000 лв. Твърди се, че липсва идентичн*т между претендираното в заповедното производство вземане и настоящата искова претенция. *порва се твърдението на ищеца, че „У.Б." АД е изпълнило поетите с Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г. задължения и е превело по банкова сметка *** „И***" ЕООД сума в размер на 5000 лв. Твърди, че сумите, п*очени под № 147 в представеното от ищеца Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, от 08.12.2014 г., не представляват ликвидни и изискуеми задължения на ответниците към цедента, а именно актуален дълг — главница към 08.12.2014 г. - 5000 лв. и актуален дълг лихви към 08.12.2014 г. - 1033,70 лв. Сочи се, че договорът за цесия е нищожен, на *нование чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на предмет. В условията на евентуалн*т, в случай, че се установи, че кредитът е пред*тавен на кредитополучателя и е усвоен от него, се твърди, че по договора за кредит са извършвани погасителни вн*ки от страна на кредитополучателя, като плащанията от негова страна не са отразени в Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014 г. Твърди се, че размерът на иска е не*нователен и недоказан, тъй като е неточно определен, а задължението към ба***та - кредитор е изплатено. Твърди се неточно изчисляване от страна на ба***та размера на вземането, което е било предмет на цесията, поради и което се твърди, че не е прехвърлено валидно съществуващо вземане към ответниците в п*очения размер. Навеждат се твърдения за нищожн*т на неравноправни клаузи, уреждащи размера и начина на формиране на лихвата, поради противоречието им със закона и добрите нрави. В тази връзка *порва т. 11 от Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г. да е произвела действие между страните, тъй като клаузите на т. 11 /т. 11.1 - т. 11.4/, уреждащи размера и начина на формиране на лихвата, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Поради неравноправния им характер, същите се явявали нищожни на *нование чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. *порва приложеното към исковата молба Известие за д*тавяне № ИД PS 9040 001XDU Z. *порва на ответника да е било връчвано Уведомление за Договор за покупко-продажба на вземания, както и да е получавал такова. *вен това се твърди нередовн*т на уведомление, тъй като към него не бил приложен договор за цесия, нито пълномощно за уведомяване, поради което и нямало обвързващо действие за длъжника. Счита за ирелевантно уведомяването с връчването на исковата молба по чл. 422 от ГПК за извършената цесия. *порва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуем*т на кредита, тъй като предсрочната изискуем*т има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Твърди се, че договорът за цесия не е произвел действие, поради неплащане на цената по него от страна на цесионера. Твърди се, че липсва конкретно п*очена дата, от която нататък кредитът се счита за предсрочно изискуем от кредитора. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давн*т спрямо исковата претенция на длъжника, както д*ежно главница, така и д*ежно лихвите, тъй като в самия договор е предвидена обикновена изискуем*т на 15.06.2013 г. и в такъв случай не би могло да се обяви предсрочна изискуем*т на 17.07.2014 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно *нование чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Въз *нова на подадено на 27.01.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „И***“ ЕООД, В.Т.Д. и М.К.В., е издадена заповед за изпълнение да заплатят солидарно на ищеца „Е.М.” ЕООД сумата от 1250 лв., представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 2101 от 19.07.2012 г., сключен между „У.Б.” АД и длъжниците, цялата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като вземането по договора е прехвърлено на заявителя „Е.М.” ЕООД с договор за цесия от 08.12.2014 г., както и сумата 75 лв., представляваща сторените в заповедното производство разн*ки, на *нование чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчена на М.К.В. на 02.02.2017 г., която на 06.02.2017 г. /в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК/ е подала писмено възражение срещу същата. Препис от заповедта за изпълнение е връчена на „И***“ ЕООД, като в срок не е подадено възражение. Препис от заповедта за изпълнение е връчена и на В.Т.Д. на 01.06.2017 г., който на 15.06.2017 г. /в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК/ подал писмено възражение срещу същата. За възраженията на М.К.В. и В.Т.Д. заявителят е уведомен на 26.06.2017 г. Настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 13.07.2017 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, и се явява допустим и по него съдът дължи произнасяне по същество.
От представения по делото договор за банков кредит – овърдрафт № 2101/19.07.2012 г., се установява, че на 19.07.2012 г., между „У.Б." АД, като кредитодател, „И***" ЕООД, като кредитополучател, В.Т.Д., като солидарен длъжник, и М.К.В., като солидарен длъжник, е сключен договор за банков кредит – овърдрафт. Страните се договорили ба***та да пред*тави на кредитополучателя овърдрафт - кредит в размер на 5000 лв., по сметка № BG97******. Страните се уговорили, че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване, представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 10.660 процентни пункта. Годишният лихвен процент, начисляван върху редовната главница, бил фиксиран на 12 %. Лихвеният процент, начисляван върху пр*рочена главница за срока на пр*рочието/върху неразрешен овърдрафт, се формирало като сбор от приложимия към датата на пр*рочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка за пр*рочие от 7 процента. Крайният срок за усвояване на кредита бил уговорен до 14.06.2013 г., а крайният срок за издължаване на главницата фиксиран на 15.06.2013 г. Страните се уговорили, че усвояването на кредита ще се извършва след изпълнение на изискуемите за това условия в договора и ОУ. В рамките на срока за усвояване кредитополучателят имал право многократно да усвоява и връща (револвира) изцяло или частично суми по кредита така, че дългът по него да е до определения размер по т. 2 и при условие, че няма нарушение на договора, Общите условия и/или договорите за обезпечения. По делото са представени и общите условия на ба***та.
От представения по делото договор за продажба на вземания (л. 14 - 18) и Приложение № 1 към договора за цесия (л. 19 - 21), се установява, че на 08.12.2014 г., цедентът „У.Б." АД е прехвърлил на цесионера „Е.М." ЕООД, вземането си към кредитополучателя по процесния договор. Представено е потвърждение за извършената цесия от „У.Б." АД, както и нотариално заверено пълномощно, с което цедентът „У.Б. АД упълномощава цесионера „Е.М." ЕООД да уведоми длъжника за извършената цесия, в съответствие с чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД.
По делото са представени известия за д*тавяне и уведомления за извършена цесия от ищеца до солидарните длъжници В.Т.Д. и М.К.В., като уведомление е получил само В.Т.Д.. Това се потвърждава и от извършената по делото съдебно-почеркова експертиза, където заключението на вещото лице е, че ръкописния текст „В.Д.“ не е изпълнен от В.Т.Д., но подписите, положени за получател срещу „Д*тавил“ в известие за д*тавяне № ИД PS9040001XDUZ от 16.02.2017 г. са изпълнени от В.Т.Д..
Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключения Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г. Между страните не се спори, че такъв договор е бил подписан. Спорно е обстоятелството обаче, дали сумата по кредита е била усвоена от кредитополучателя, респ. дали е бил погасен от страна на длъжниците.
От събраните по делото писмени доказателства, не се установи обстоятелството по усвояване на кредита от страна на кредитополучателя. От представената по делото съдебно-счетоводната експертиза се установи, че по п*очената в договора за кредит сметка № BG97****** са извършвани усвоявания от кредитополучателя, но по друг овърдрафт, а не по процесния Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г. Вещото лице п*очи, че след сключване на процесния договор за банков кредит – овърдрафт задълженията на кредитополучателя са се увеличавали, но само поради начисляване на такси, комисионни и лихви, като кредитополучателят не е усвоил сумите по договора за банков кредит – овърдрафт от 19.07.2012 г. Установи се с експертизата, че действително е имало усвояване на суми по кредит – овърдрафт, но те са били извършени преди сключването на процесния Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г. и в случая те нямат отношение към него. По делото липсват твърдения от ищеца, че е налице друг договор за кредит, нито доказателства в тази насока, а и предмет на разглеждане е единствено договора за банков кредит от 19.07.2012 г., поради което наличието на друго задължение се явява ирелевантно за настоящия случай.
Независимо от обстоятелството, че по банковата сметка на кредитополучателя не са п*тъпвали суми, в изпълнение на процесния договор за кредит, то от експертизата се установи още, че начислените от ба***та задължения (за такси, комисионни и лихви) по процесния кредит – овърдрафт са изцяло погасени. Кредитополучателят е погасил всички задължения по настоящия кредит – овърдрафт, като дори имало надвнесена сума, която към 27.01.2017 г. била в размер на 720.26 лв.
По изложените мотиви съдът намира, че претенцията за съществуване на вземането е не*нователна и искът по чл. 422 ГПК следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно изхода на спора, ищецът следва да заплати направените от ответниците
разн*ки. Ищецът следва да
бъде *ъден да заплати на ответниците В.Т.Д. сторените в настоящото производство разн*ки в размер на 722.07 лв. (депозит за експертиза и
възнаграждение за процесуален представител), а на М.К.В. сумата от 300 лв. (възнаграждение
за процесуален представител).
Воден от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска на
"Е.М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***“ №
4-6, против В.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.К.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищеца сумата от 1250 лева, представляваща част от главница в размер на 5000 лв.
по Договор за банков кредит - овърдрафт № 2101/19.07.2012 г., сключен между „У.Б."
АД (кредитодател), „И***” ЕООД (кредитополучател), В.Т.Д.
(солидарен длъжник) и М.К.В. (солидарен длъжник), като вземането по договора е
прехвърлено с договор за цесия от 08.12.2014 г., между цедента
„У.Б." АД и цесионера "Е.М." ЕООД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 668/31.01.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1230/2017 г. на ВРС, на *нование
чл. 422, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на В.Т.Д., ЕГН: **********, сумата от 722.07 лв., представляваща разн*ки за настоящото производство, на *нование чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на М.К.В., ЕГН: **********, сумата от 300 лв., представляваща разн*ки за настоящото производство, на *нование чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на *нование чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на *нование чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: