Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.10.2010г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, ХІV състав
На деветнадесети октомври година 2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: ДИАНА ГАНЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мария Милева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА
НАХ дело №3335 по описа за 2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Я.А. ***, с ЕГН **********,
против наказателно постановление №6447/7.07.2010г., издадено от Началник група
в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца.
С
жалбата се моли съда да намали размера на наложените наказания. Не се представят
доказателства.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В
съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят- редовно призован, не се
явява. Чрез процесуалния си представител-адв.М., поддържа жалбата. Ангажира
доказателства.
За
административно-наказващия орган, редовно призовани, представител не се явява.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 1.06.2010г. около 1.23 часа контролните органи спрели
за проверка л.а. „Пасат”, с рег.№ А КК. При
проверката на документите свид.С.С. установил, че водач на автомобила е
жалбоподателя С. Я.А.. В
хода на проверката свид. С.С. извършил
проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. №**, което отчело 0,99 промила. С
оглед на тази констатация свид. С. съставил
Акт за установяване на административно нарушение против С Я.А. за нарушение на
чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП и иззел свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. Водачът не пожелал да даде
кръв за химичен анализ, което обстоятелство било вписано в съставения акт.
Въз
основа на съставения АУАН, впоследствие е било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление №6447/7.07.2010г. от Началник
група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на свидетелските показания на С.С.
(актосъставител) и от съдържанието на АУАН (по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП).
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, според която санкционна норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок до 1 година и глоба от 200 до 500 лв., който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
С
оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти,
съдът приема, че в случая жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като на
1.06.2010г. ,около 1.23 часа, в гр.Бургас по ул.”К.Фотинов” е управлявал МПС – л.а. „Пасат”, с рег.№ А ** КК, с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно 0.99 промила.
От обективна страна това нарушение е извършено
чрез действие. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че
не трябва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е
управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние. Предвид на това съдът намира, че правилно
и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, в частта му
за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършването на това административно нарушение на правилата за движение.
При
така установените факти по делото съдът обаче счита, че
административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за определяне на
административните наказания обстоятелства, за нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е
довело до несправедливост на наложеното наказание в тази част. Цитираната
разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда за такъв вид нарушение две
кумулативни наказания – лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок до 1 година и глоба от
200 до 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение
административнонаказващият орган е определил наказания глоба над минималния предвиден от закона размер - 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС над средния предвиден от закона размер
- за срок от 10 месеца. Съдът счита, че определения размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС е несправедлив, тъй като не е съобразен с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По конкретно личността на нарушителя е с
ниска степен на обществена опасност - по делото липсват данни за предходни
нарушения по ЗДвП или други противообществени прояви. С оглед на така изтъкнатите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН обуславят
налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че наложеното на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца следва да бъде намалено, а именно на
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца-средния предвиден
в закона размер .
Що
се отнася до другото наложено на жалбоподателя кумулативно наказание – глоба от
300 лева, размерът на същото съдът намира за справедлив, като счита, че
съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.
С
оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, в частта, с която на
жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 10 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, като размерът на това
наказание бъде намален на лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, а в останалата част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено. В тази насока е и практиката на съдилищата –решение №823/19.09.2008г.
на Административен съд гр.Бургас по КНАХД №1062/ 2008г., решение №
91/20.03.2009г. на Административен съд гр.Кюстендил .
Мотивиран
от гореизложените съображения, и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №6447/7.07.2010г, издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към
ОДП Бургас, в частта, с която на С. Я.А.
***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, като намалява размера на това наказание на
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №6447/7.07.2010г., издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към
ОДП Бургас, в частта, с която на С. Я.А.
***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
ММ